Решение № 35 от 16.11.2023 г. на Районен съд - Средец по дело № 177/2023 г.
Районен съд - Средец16.11.2023 г.докладчик ВЕНЕТА ДИМИТРОВА СТЕФАНОВА
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 300 от 26.07.2023г., издадено от инж. М.М.К.-директор на РДГ –Бургас, с което на И. Д. Д., с ЕГН ••••••••••, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ за нарушение по чл.108, ал.3 от ЗГ във вр. с чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
Мотиви
Производството пред РС-Средец е по реда на чл. 58д-63 от ЗАНН и е образувано по жалба на И. Д. Д., с ЕГН ••••••••••, срещу Наказателно постановление № 300 от 26.07.2023г., издадено от инж. М.М.К.-директор на РДГ –Бургас, с което на И. Д. Д., с ЕГН ••••••••••, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ за нарушение по чл.108, ал.3 от ЗГ във вр. с чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. Във въззивната жалба се излагат доводи за процесуални нарушения в хода на административнонаказателната процедура, на основание на които се иска отмяна на наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Същият е депозирал становище, с което поддържа жалбата и е поставил въпроси към свидетеля. За административнонаказващия орган, редовно уведомени, се явява гл. ю.к. С.а, която оспорва жалбата и счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено. Съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е допустима. Районен съд - Средец, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено следното от фактическа страна: С Позволително за сеч № 0699327/03.01.2023г., издадено от от Изпълнителна агенция по горите, Регионална дирекция по горите-Бургас, на основание чл.108 от ЗГ и Заповед № 676/08.08.2022г. за утвърждаване на горски план, било разрешено на „Вандино" ЕООД с нает лесовъд И. Д. да извършва добив в отдел № 594, подотдел д, в имот, находящ се в Община Средец, землище Кубадин, като очакваният добив бил от черен бор, а срокът за извършване на сечта бил от 06.01.2023г. до 30.04.2023г. На 10.01.2023г. била извършена проверка от служители на РДГ-Бургас в процесния отдел и подотдел и не били констатирани нарушения при извършената сеч, като за това обстоятелство бил съставен Констативен протокол № 0036169/10.01.2023г. На 06.04.2023г. служители на РДГ-гр.Бургас –В.Г.К., С. Д. С. и Р. И.ов И.ов извършили проверка на отдел 594д в землището на село Кубадин, общ.Средец. Проверката била извършена в присъствието на лицензирания лесовъд И. Д. Д.. В хода на същата установили, че е извършена сеч на немаркирана, широколистна дървесина от дървесен вид: дъб и цер. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол серия ЖОО № 0037906 от 06.04.2023г., подписан от всички присъстващи. В същия била отправена покана до И. Д. за явяване в РДГ –Бургас на 10.04.2023г. за съставяне на АУАН във връзка с установеното нарушение. За така установеното свид. С. Д. С. съставил АУАН серия ЖОО № 0106356/10.04.2023г., в присъствието на свидетеля В.Г.К., за това, че И. Д. Д., като физическо лице, регистрирано в публичния регистър на ИАГ по чл.235 от ЗГ, на чието име било издадено Позволително за сеч № 0699327/03.01.2023г., не изпълнил своите задължения като допуснал отсичането на 98 броя дървета от дъб и цер с обща кубатура по сортиментна ведомост 7, 79 пл.мЗ, без да са маркирани с контролна горска марка, като е посочено, че нарушението е извършено за периода от 10.01.2023г. до 06.04.2023г. в землището на село Кубадин, община Средец, отдел 594д. АУАН бил разписан от жалбоподателя без възражения. На 13.04.2023г. жалбоподателят подал възражение пред АНО, с което заявил, че не е съгласен със съставения срещу него АУАН, като изложил, че същият бил незаконосъобразен, тъй като бил съставен в нарушение на материалния и процесуалния закон. Административнонаказващият орган счел, че деянието е безспорно установено и нарушаващо разпоредбата на чл.108, ал.3 от ЗГ във вр. с чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, поради което издал атакуваното в настоящото производство наказателно постановление. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН серия ЖОО № 0106356/10.04.2023г., Констативен протокол № 0036168/10.01.2023г., Констативен протокол № 0037906/06.04.2023г., Позволително за сеч № 0699327/03.01.2023г., свидетелските показания на свид.С. Д. С., както и останалите писмени доказателства, приобщени в настоящото производство. Съдът кредитира показанията на свидетеля-актосъставител като обективни, логични, последователни, като същите не са оспорени от страните по делото, а и кореспондират с останалите доказателства, приобщени в настоящото производство. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Съставеният АУАН и обжалваното наказателно постановление отговарят на формалните изисквания на ЗАНН относно материалната и териториална компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя, видно от така представената Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните и разпоредбите на чл.274, ал.1, т.1 от ЗГ. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно наказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него. По отношение на атакуваното наказателно постановление - същото съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Описаното в АУАН нарушение е идентично с това, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя с наказателното постановление. Както в АУАН, така и в НП е индивидуализирано в пълна степен извършеното нарушение, неговите обективни елементи, датата и мястото на неговото извършване, посочена е правилната правна квалификация на извършеното деяние, с оглед на което не е налице неяснота в тази връзка, която по някакъв начин да ограничава правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и давностните срокове, разписани в чл. 34 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.108, ал.3 от ЗГ задължава лицето, на което е издадено позволителното за сеч, да упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището. В разпоредбата на чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии е посочено конкретното задължение на лицето, получило позволение да следи за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч – на всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч. Неизпълнението на тези задължения е скрепено със санкция, която е регламентирана в чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ - глоба от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание, за длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролните си правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Не е спорно в настоящото производство, че жалбоподателят е регистриран лесовъд по смисъла на чл.108, ал.2 от ЗГ, с оглед на което е имал задължение по смисъла на чл.108, ал.3 от ЗГ да упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището, да следи за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч – на всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч. В хода на проведеното съдебно следствие по делото се установи, че в периода от 10.01.2023г. до 06.04.2023г. в землището на село Кубадин, община Средец, подотдел 594д, жалбоподателят като лице, регистрирано в публичния регистър на ИАГ по чл. 235 от ЗГ, на което има издадено позволително за сеч № 0699327/03.01.2023г. не е изпълнил своите задължения и е допуснал отсичането на 98 броя дървета от дървесен вид дъб и цер, немаркирани с контролна горска марка и отговорността му е ангажирана законосъобразно. За нарушението по чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ законодателят е предвидил административно наказание глоба в размер от 300 до 5000 лева. За процесното деяние е наложено минимално предвиденото в закона наказание от 300 лева. Относно възражението за наличие на противоречие между констативния протокол, където са посочени по отделен брой дървета, чиито общ сбор е 97бр. с обща кубатура по сортиментна ведомост 7, 79 пл.мЗ, а в акта за нарушение и наказателното постановление- 98 броя дървета от дъб и цер с обща кубатура по сортиментна ведомост 7, 79 пл.мЗ, съдът счита, че допуснатото несъответствие не е съществено, тъй като в констативния протокол, акта за нарушение и наказателното постановление е визирана една и съща кубатурата, а от друга страна констативният протокол не е част от административно-наказателното производство и с него не може да се обосновава противоречие от фактическа страна, а е доказателство за извършени действия. Предметът на нарушението безспорно се установява от приложената по делото сортиментна ведомост, която като общо количество съответства на описаното от фактическа страна нарушение. Относно възражението на жалбоподателя, че АУАН от 21.03.2023г., който е анулиран и процесният АУАН от 10.04.2023г., са съставени за едно и също нарушение: Видно от съдържанието на анулирания АУАН, същият е издаден за различно количество дървесина, за различни подотдели, макар и в тях да се включва и 594д, като е прието, че нарушението е извършено в период различен от този в АУАН от 10.04.2023г. Предвид това, настоящият състав приема, че двата АУАН са издадени за констатирани различни нарушения, поради което възражението е неоснователно. Предвид всичко гореизложено, наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. По изложените съображения, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Средецкият районен
Цитирани разпоредби
16- чл. 235 ЗГ
- чл. 34 ЗАНН
- чл. 43 ЗАНН
- чл. 44 ЗАНН
- чл. 57 ЗАНН
- чл. 59, ал. 2 ЗАНН
- чл. 63, ал. 1 ЗАНН
- чл. 108, ал. 2 ЗГ
- чл. 108, ал. 3 ЗГ
- чл. 108 ЗГ
- чл. 257, ал. 1, т. 1 ЗГ
- чл. 274, ал. 1, т. 1 ЗГ
- чл. 12, ал. 1, т. 5
- чл. 148, ал. 11
- чл. 42
- чл. 58