Решение № 1325 от 14.12.2021 г. на Софийски районен съд по дело № 10868/2021 г.

Производството е по реда чл. 59 и следващите от ЗАНН Подадена е жалба срещу Наказателно постановление (НП) № 21-4332-011091 от 02.06.2021, издадено Г.В.Д. на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА към СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР упълномощен с 8121з-515/14.05.2018 г, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП на В. СТ. Р., ЕГН ••••••••••, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от три месеца. В жалбата се съдържат доводи, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, доколкото АУАН е съставен извън срока по чл.34 от ЗАНН.Счита, че още при преминаването покрай техническото средство нарушителят е известен и е напълно възможно да се индивидуализира водачът. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се явява и някой от редовно призованите процесуални представители. Въззиваемата страна е редовно уведомена, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното: На 03.01.2021 г. в 15: 20 часа жалбоподателят В. СТ. Р., ЕГН •••••••••• управлявал на лек автомобил - Лексус РХ450ХЛ с per № ••••••••, регистриран на „Тандем Попово“, и се движел в гр. София по бул.Пейо К.Яворов с посока на движение от Телевизионна кула към бул.Никола Вапцаров. До №26-28, при ограничение на скоростта от 50 км/ч, важащо за населено място, автомобилът, посочен по-горе, е засечен да се движи със 104 км/ч, като е приспаднат толеранс от 3% във връзка с допустима грешка при измерване на скорост и същата се зачита като 101 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение TFR1-M №509, записваща дата, час, място, скорост и регистрационен номер. Била изпратена призовка до В.Р., получена на 18.03.2021г., с която е призован да се яви в ОПП СДВР. Видно от докладна от 16.03.2021г. адресатът не е бил намерен на известния адрес в гр. Попово. На полицейски инспектор К.С. в РУ Попово било възложено да установи водача на лекия автомобил, заснет на клипа в гр. София. Видно от представената докладна от 25.03.2021г., явилият се в РУ Попово жалбоподател отказал да попълни декларация по чл.188 от ЗДвП, като заявил, че той е управлявал процесното МПС. Докладната била регистрирана в РУ Попово на 26.03.2021г. Следствие на това на жалбоподателя бил съставен АУАН на 07.04.2021г. за извършено нарушение в присъствието на двама свидетели при съставяне на акта. Като правна норма, която е нарушена, е посочен чл. 21, ал 1 във вр. чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДВП. АУАН е връчен срещу подпис на лицето на 28.04.2021г. Жалбоподателят не посочил да има възражения. До издаване на НП такива не са постъпвали. Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното Наказателно постановление (НП) № 21-4332-011091 от 02.06.2021, издадено Г.В.Д. на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА към СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР упълномощен с 8121з-515/14.05.2018 г, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП на В. СТ. Р., ЕГН ••••••••••, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от три месеца. Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства (показанията на актосъставителя Чорбаджиев) и писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съобразно приложените към административнонаказателната преписка заповеди за компетентност. Актът за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган в законоустановения срок от установяване на нарушението и изясняване самоличността на извършителя. С помощта на изправни технически средства е установена точната скорост на превозното средство 101 км/ч (с приспаднат толеранс от 3% в полза на водача) при ограничение за населено място 50 км/ч и мястото на установяване на нарушението, с което са изяснени относимите обстоятелства. Съдът констатира, в правната квалификация на нарушената правна норма актосъставителят е посочил освен точната квалификация – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и основанието, на което са използвани технически средства за установяване на нарушението. Това не може да предизвика обаче съмнение относно това, коя е нарушената правна норма, доколкото в допълнително посочената разпоредба не се съдържа норма, във връзка с която може да възникне административнонаказателна отговорност за жалбоподателя, а просто е посочено законовото основание за използване на техническите средства при установяване на нарушението. Актът е подписан от актосъставителя, свидетелите и нарушителя при връчването му. На базата на него и в предвидения срок е издадено съответното наказателно постановление от компетентния за това орган, посочена е правилна правна квалификация, която напълно отговаря на деянието, а постановлението е връчено на 06.07.2021г. на нарушителя. Останалите реквизити на АУАН и на наказателното постановление са попълнени съгласно изискванията на ЗАНН. Неоснователно е възражението, че не е спазен давностният срок, предвиден в чл.34, ал.1 от ЗАНН. Разпоредбата предвижда, че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В случая съдът намира за неоснователни възраженията, че нарушителят е известен още при преминаването му покрай мобилната система. Първо следва да се посочи, че тази система, съгласно предвиденото в ЗДвП и подзаконовите нормативни актове, уреждащи ползването на такива радарни системи, се предвижда, че те действат автономно и без намеса на контролните органи, съответно е необходимо информацията от тях да бъде извлечена и обработена, а впоследствие и да се установи кое лице е управлявало автомобила. Това става едва при попълването на декларация по чл.188, ал.2 от ЗДвП, според който текст, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Следователно за датата, от която следва да се приеме, че тече тримесечният срок за съставяне на АУАН е датата на попълване на декларация или отказа да се попълни такава, като е в случая. Когато контролният орган е наясно спрямо кого следва да състави АУАН и кой реално е деецът започва да тече и този тримесечен срок, който е своеобразна санкция са бездействието на компетентните лица да образуват производство по ЗАНН чрез съставяне на АУАН. В случая органите са предприели всички възможни усилия за установяването на нарушителя и призоваването му да е яви и да попълни декларация. Немислимо е да се твърди, че още при извършването на нарушението започва да тече тримесечният срок за съставяне на АУАН, доколкото в този момент няма яснота за самоличността на нарушителя. Видно от материалите по делото, а именно докладна от 25.03.2021г. на полицейски инспектор Славков от РУ Попово, именно тогава жалбоподателят е отказал да попълни декларация, съответно от тогава тече и срокът за съставяне на АУАН, който е спазен, доколкото АУАН е издаден на 07.04.2021г. и е връчен на 28.04.2021г. лично срещу подпис. Спазен е и едногодишният срок от извършване на нарушението. Ясно и точно са посочени всички елементи от състава на нарушението в АУАН и НП. Посочена е измерената скорост, като е посочен и толерансът в размер на 3%, както и наказуемата скорост. В двата документа фигурират автомобилът, който е заснет, техническото средство, с което е осъществяван контролът, датата, часът и мястото на нарушението. Жалбоподателят не е попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП. Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДВП предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съгласно ал.2 на същия член, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.В случая не е посочено конкретно друго лице, следователно правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, който видно от справката от Търговския регистър е управител на процесното дружество, собственик на автомобила. Доколкото лекият автомобил е заснет като единствено МПС на пътното платно към момента на отчитане на скоростта и липсват други МПС, следва да се приеме, че АНО е доказал по безсъмнен начин констатациите в АУАН, инкорпорирани в процесното НП, тъй като единствено възможно е само този автомобил да се е движил със засечената скорост. От събраните по делото доказателства се установява, че използваното техническо средство е било изправно към момента на установяване на нарушението и е било от групата на т. нар „одобрен тип” устройства за измерване, видно от представеното удостоверение. По делото е представен и протокол за последваща проверка на техническото средство, видно от който към датата на заснетия клип средството е било изправно. Съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип, какъвто е и настоящият случай. Представените от АНО удостоверение и протокол за проверка доказват годността на уреда да измерва точно, както и допустимата грешка, която от издадения АУАН, снимка от клип и НП е ценена в полза на водача и от измерената скорост законосъобразно са приспаднати 3 процента. Безспорен се явява въпросът за съществуващото ограничение в участъка, в който се твърди да е извършено нарушението. В АУАН в НП, както и в протокола за използване на техническото средство, е видно, че се посочва общото ограничение за населено място – регламентирано в чл.21, ал.1 от ЗДвП – 50 км./ч. Изрично в този протокол е посочено, че знак за ограничение няма, а и жалбоподателят не твърди наличието на такъв. Общо важими са правилата на цитираната разпоредба. Чл.21, ал.2 от ЗДвП предвижда изрично, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Ето защо при липса на изричен пътен знак, указващ друго, движението в участъка, където е констатирано нарушението, е именно ограничено със скорост до 50 км/ч. Нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП гласи, че при избиране скоростта на движение на водачът на пътно превозно средство от категория В е забранено да превишава скоростта от 50 km/h в рамките на населено място. От писмените доказателства се доказва, че мястото на видеоконтрола попада в територията на гр. София. Така от доказателствата по делото безспорно се установява, че Р. е нарушил правилото на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е шофирал със 101 км/ч., при ограничение от 50 км/ч. Ето защо, настоящият състав намира, че нарушението, визирано в НП, е доказано от обективна страна. По надлежен ред е посочено и мястото на нарушението. Същото фигурира както в АУАН, така и в НП - бул.Пейо К.Яворов №26-28с посока на движение от Телевизионна кула към бул.Никола Вапцаров. Съдът намира, че така описано мястото на нарушението в пълна степен дава възможност на наказаното лице да разбере възприетата от АНО фактическа обстановка. Самото място на нарушението и съответно локацията на техническото средство, с което е заснет нарушителят, се установява и от протокола, изготвен при използването на автоматизираното ТС. Съдът намира, че нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл, доколкото водачът е можел и е бил длъжен да съобрази поведението си на пътя със законоустановените правила за движението на МПС, а не го е сторил. Движейки се с превишена скорост, жалбоподателят е съзнавал, че извършва закононарушение. По размера на наказанията: Нормата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП предвижда, че водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване с над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. Съдът намира, че наказанията „глоба” в размер на 700 лева и „лишаване от правоуправление за срок от три месеца” са правилно определени и размерът на двете наказания е точно предвиден в закона, поради което съдебният състав няма възможност да ревизира размера на същите. При горните мотиви, съдът намира, че обжалваното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Право на разноски има въззиваемата страна, която не претендира такива, съответно се следват. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН, съдът