Решение № 459 от 18.8.2017 г. на Районен съд - Русе по дело № 1725/2017 г.

Производството е по чл.4 и сл. от УБДХ. Органите на МВР са внесли в съда преписка за извършено административно нарушение - “дребно хулиганство” по см. на чл.1, ал.2 УБДХ от Р.В.П. и Ф.М. – Л.. Нарушителите дават обяснения. В основни линии не оспорват изложеното в акта, като всеки сочи „извинителна” причина за действията си. Съжаляват за стореното. Защитниците им пледират за оправдателни решения. Русенска районна прокуратура не изпраща представител. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна: Нар.Ф.М.- Л. – 33 г., румънски гражданин, роден на ••• г. в Румъния, неженен, средно образовоние, неосъждан в границите на Република България; ЛНЧ: •••••••••• Нар.Р.В.П. – 38 г., български гражданин, семеен, средно образование, неосъждан, ЕГН: ••••••••••. Двамата нарушители се познавали – и двамата се занимавали с регистрация на МПС в КАТ – Русе. Конкуренцията в работата им, чакането по опашки в КАТ – Русе и спазването на реда провокирали напрежение между тях. На 15.08.2017 г. и двамата били на гишетата в КАТ, придружавани от св.М.Ц., живееща на семейни начала с нар.Л. и съпругата на нар.П. – св.И.П., която била пред сградата. В един момент възникнал спор между нар.П. и св.М.Ц., във връзка с реда на опашката, при който нарушителят започнал да я обижда - “курво, дебела свиня, ебеш се за пари с румънци”, . Станал скандал. Нар.П. се насочил към нар.Л., който се намирал в близост и му зашлевил плесница през лицето, като го и заплашил. В отговор нар.Л. ги сритал в крака и го ударил с юмрук в тила. В този момент дошла св.И. П.. Скандалът между двамата бил прекратен с помощта на свидетелите и дежурния в КАТ. Били снети обяснения от нарушителите и свидетелите, като на първите бил съставен АУАН по чл.2 ал.1 от УБДХ. Тази фактическа обстановка съдът приема за доказана, вземайки предвид гласните и писмените доказателства приложени към преписката. Съдът намира, че се събраха безспорни доказателства обосноваващи деянията на всеки от двамата нарушители. Последните не отричат в основни линии изложеното в акта, съжаляват за стореното. Нар.П. в стремежа си да омаловажи стореното твърди, че „бутнал” по лицето, а не ударил нар.Л., обстоятелство което се опровергава от последния и показанията на св.М.Ц. и св.И.М., чиито гласни доказателства съдът кредитира, като идентични и допълващи се. От своя страна нар.Л. обяснява поведението си като израз на „самозащита”. Съдът намира, че не са налице условията на чл.12 от НК - неизбежна отбрана. Тезата не се подкрепя от събраните по делото доказателства. За да е налице такава, следва да има нападение от страна на нар. П., което да е „започнало и да не е завършило”. Събраните гласни доказателства сочат, че нар. Л. осъществил неправомерните си действия след като нападението /плесницата” било приключило. Така те се явяват в отговор не на „самозащита”, а реципрочни и в отговор на поведението на нар. П.. Уличаващи доказателства се съдържат в обясненията на св.И.М. очевидец на инцидента. В тях тя индивидуализира деянията и на двамата нарушители, като сочи, че нар.П. без да бъде провокиран ударил шамар на румънския гражданин. Показанията й кореспондират с тези на св.М. Ц., живееща на семейни начала с нар.Л.. Твърди, че без причина започнал да я обижда с вулгарни и груби епитети, че поведението му датирало от преди д ве седмици. Сочи, че „зашлевил М. в лицето”, като признава че последният го „ритнал в крака”. Показанията на св.И. Димитрова съдържат уличаващи само нар.Л. доказателства, но същата не е очевидец на началото на скандала, а от друга страна е и съпруга на нар.П. и като такава заинтересована от изхода на делото. В заключение и предвид гореизложеното съдът намира за доказано, че между двамата нарушители възникнал скандал, инициатор на който бил нар.П.. Агресивното и арогантно му поведение, плесницата срещу нар.Л., накарала последният да го ритне и удари в тила. Съдът не открива признаци на неизбежна отбрана за нито един от двамата, налице е обичаен битов скандал, за наличието на който отговорност носят и двамата нарушители. С посочените гласни и писмени доказателства се индивидуализират деянията на двамата нарушители, поради което съдът намира, че Ф.М.- Л. и Р.В.П. о съществили от обективна и субективна страна състава на чл.1, ал.2 УБДХ - на инкриминираната дата 15.08.2017год., в гр. Русе, в сградата на сектор ПП към ОДМВР - Русе, на обществено място, имали непристойно поведение: нар.П. предизвикал скандал – обиждал св.М. Ц., заканил се на св.Л., ударил му шамар, в отговор на което последният го ритнал и ударил в тила с юмрук. Съгласно т.6 от ППВС № 2/74 г. и по силата на чл. 1, ал. 2 УБДХ, дребното хулиганство е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушават обществения ред и спокойствието, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по смисъла на НК. В случая, естеството, съдържанието, времето, мястото и начина на действията на всеки един от двамата припокриват определението по чл. 1, ал. 2 УБДХ. Агресивното и провокативно поведение и на двамата е израз на незачитане на общоприетите норми на поведение и на обществения ред и спокойствие, но се касае до по-ниска степан на обществена опасност на деянията на всеки от тях, което изключва разпоредбата на чл.325 от НК. От субективна страна деянията извършили при форма на вина - пряк умисъл: съзнавал, че нямат право да извършва такива действия, но въпреки това ги сторил, демонстрирайки пренебрежително отношение към другия и свидетелите, при това на обществено място. Така по един безспорен начин е установено, че с деянието си Р.В.П. о съществил от обективна и субективна страна състава на чл.1, ал.2 УБДХ - на инкриминираната дата 15.08.2017год., в гр. Русе, в сградата на сектор ПП към ОДМВР - Русе, на обществено място, имал непристойно поведение: предизвикал скандал – обиждал св.М. Ц., заканил се на св.Л., и му ударил му шамар, с което демонстрирал оскърбително отношение към гражданите, очевидци на деянието. Това сторил на публично място – в сградата на сектор ПП към ОДМВР - Русе, обстоятелство което предпоставило деянието му да стане достояние на повече лица- посочените горе свидетели и други лица, чакащи за регистрация на автомобилите се. Така по един безспорен начин е установено, че с деянието си Ф.М.- Л. о съществил от обективна и субективна страна състава на чл.1, ал.2 УБДХ - на инкриминираната дата 15.08.2017год., в гр. Русе, в сградата на сектор ПП към ОДМВР - Русе, на обществено място, имал непристойно поведение: ритнал в крака и ударил с юмрук нар.П., с което демонстрирал оскърбително отношение към гражданите, очевидци на деянието. Това сторил на публично място – в сградата на сектор ПП към ОДМВР - Русе, обстоятелство което предпоставило деянието му да стане достояние на повече лица- посочените горе свидетели и други лица, чакащи извършването на административни услуги. Вярно е, че нар.Л. бил провокиран от нар.П. с вербално поведение и физическа агресия, но установените правни и морални норми не позволяват на такова поведение да се отговаря с агресия, каквато той проявил. Поради изложеното съдът намира, че поведението му е също неправомерно и забранено на закона. Предвид изложеното, съдът признава нар. Р.В.П. за ВИНОВЕН и му налага административно наказание, при индивидуализацията на което съобрази: смекчаващи отговорността обстоятелства: направените признания и изразеното съжаление; липсата на данни за други противообществени прояви; отегчаващи: инициатор на скандала, по голям интензитет на деянието. Съобразявайки изложеното съдът намира, че спрямо нарушителя следва да се наложи алтернативно по-леко наказание: ГЛОБА, в размер над средата ЧЕТИРИСТОТИН ЛЕВА, при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства. Така определеното наказание би постигнало целите предвидени в чл.12 ЗАНН, ще даде възможност да преусмисли деянието си и ще мотивира нарушителя в бъдеще да съобразява поведението си с установените в държавата правни и морални норми. Предвид изложеното, съдът признава нар. Ф.М.- Л. за ВИНОВЕН и му налага административно наказание, при индивидуализацията на което съобрази: смекчаващи отговорността обстоятелства: направените признания; липсата на данни за други противообществени прояви; отегчаващи: не се установиха. Съобразявайки изложеното съдът намира, че спрямо нарушителя следва да се наложи алтернативно по-леко наказание: ГЛОБА, в размер над минимума ДВЕСТА и ПЕДЕСЕТ ЛЕВА, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Така определеното наказание би постигнало целите предвидени в чл.12 ЗАНН, ще даде възможност да преусмисли деянието си и ще мотивира нарушителя в бъдеще да съобразява поведението си с установените в държавата правни и морални норми. Така мотивиран и на основание чл.6, вр.чл.1 и чл.7 УБДХ, съдът