Решение № 3159 от 30.7.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 266/2024 г.

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.285 ал.1, вр. чл.284 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по искова молба от Г. Н. Г., подадена чрез пълномощник – адв. Е. М., с посочен съдебен адрес: [населено място], •••, срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, [населено място], с цена на иска в размер на 1000 лева – претенция за обезщетение на претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ответника в периода 29.03.2023г. – 07.11.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от дата на завеждане на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 29.03.2023г. ищецът бил приведен в Затвора – Стара Загора в изпълнение на съдебен акт по НОХД №102/2023г. по описа на Районен съд Димитровград. От 29.03.2023г. до освобождаването му на 07.11.2023г. изтърпявал наказанието си в Затвора – Стара Загора. През този период претърпял вреди от неимуществен характер, които били следствие на незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”. Същите се изразили в това, че администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията“ не му осигурила нормални условия на живот, тъй като в Затвора – Стара Загора било пренаселено, липсвал законоустановения минимум на жилищна площ, полагаща се на всеки лишен от свобода, бил настанен в тясна килия с недостатъчна светлина и висока влажност, без санитарен възел и течаща вода. За времето от 20.00ч. до 6.00ч. бил заключван, поради което всички затворници, включително и ищецът, били принудени да удовлетворяват естествените си нужди в кофа в килията, пред очите на другите затворници. Миризмата в килията била нетърпима и му пречела да спи. Наред с това, за ищеца съществували и допълнителни затруднения при изтърпяване на наказанието му, тъй като бил инвалид. В Затвора - Стара Загора и храната не отговаряла по грамаж и калоричност на установените норми, като преживявал трудно лошите условия в затвора. Описаните в исковата молба условия на живот в Затвора Стара Загора били констатирани и от националния Омбудсман. Омбудсманът на РБългария използвал трикратно правомощията си по чл.46 от ЗИНЗС. Тези препоръки били отправени именно поради констатираната пренаселеност и лошите хигиенно-битови условия на живот, които водели до невъзможност за осъществяване на поправително въздействие върху лишените от свобода и основавали съществуването на опасност за увреждане на физическото и психическо състояние на затворниците. Подобно било и становището на Европейския комитет за превенция на изтезанията и нехуманното и деградиращо отношение или наказания, който изпращал доклади до Българското правителство относно условията в местата за лишаване от свобода, които били публикувани на интернет-страницата на Министерство на правосъдието. На следващо място се сочи, че осигуряването на безплатно облекло, обувки и спални принадлежности съгласно чл.84, ал.2, т.3 (ред. ДВ бр.25 от 2009г.) било задължение на ГДИН чрез администрацията на Затвора – Стара Загора. Фактически действия по предоставянето на посочените вещи според количествата и сроковете, определени в таблиците, утвърдени от министъра на правосъдието, по отношение на ищеца не били извършвани от затворническата администрация на Затвора – Стара Загора за целия процесен период. Неизвършването им било акт на незаконосъобразно бездействие, с което не изпълнили вмененото им задължение в чл.84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС, гарантиращо достойнството и минималните човешки права на задържаните в местата за лишаване от свобода и било допълнително основание за имуществена отговорност по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Така описаните незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията” в Затвора Стара Загора за периода на престоя на ищеца там – неосигуряването на достатъчно дневна светлина, чист въздух и минимална обитаема площ, необходими за спокойното биологично съществуване на всяко психично здраво човешко същество; принуждаването му да обитава помещения, населени с гризачи и други вредители, без да му бъдат осигурени необходимите вещи, утвърдени по списък от министъра на правосъдието; принуждаването му с риск за здравето да се храни с храна, която не отговаряла по грамаж и калоричност на установените норми, представлявали незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията”. В резултат на тези действия и бездействия ищецът живял при унизителни и нехуманни условия на живот, преживял унижения, срам и неудобство; емоционални страдания и психически стрес, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наказанието – „Лишаване от свобода”.

Въз основа на така посоченото ищецът иска от съда да бъде осъдена Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” да му заплати сумата от 1 000 лв. като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от 29.03.2023г. до 07.11.2023г. вследствие на противоправни действия и бездействия на длъжностни лица на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното ѝ заплащане. Претендира присъждане на разноски, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Ответната страна – Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, чрез процесуален представител в съдебно заседание моли да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан. Счита също, че не са налице предпоставките на чл.38 от Закон за адвокатурата за осигурената безплатна адвокатска правна помощ. Моли, с оглед изхода на делото, да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ГДИН.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Хасково намира исковата претенция за изцяло неоснователна.

Административен съд – Хасково, след като взе предвид изложеното в исковата молба и становището на ответника, и анализира събраните писмени доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното по делото Удостоверение ЗД №117/2023г./07.11.2023г. от Затвора – Стара Загора, Г. Н. Г., роден на [дата]. в [населено място], общ. Хасково, [ЕГН], е изтърпял пр. по НОХД 102/2023г. на РС – Димитровград в размер на 1 година „лишаване от свобода“, както следва: Постъпил в затвора на 29.03.2023г. с предварителен арест от 01.12.2022г. Освободен на 07.11.2023г., като е изтърпял: Фактически 11м. 6д.; от работа 24 дни; всичко 1г.

По делото е представена Докладна записка, изготвена от Ж. Ж. – инспектор „СДВР“ в Затвора – Стара Загора (л.66), от която се установяват следните обстоятелства:

Ищецът Г. Н. Г. е постъпил в Затвор – Стара Загора на 29.03.2023 г. Настанен при ЗОЗТ „[държава]“ на 11.04.2023г. във втора група и изтърпява наказание в размер на 1г. „лишаване от свобода“ за осъждане по чл.281 ал.1 и чл.343в ал.2 от НК. Изтърпял наказанието си на първоначален „строг“ режим. Освободен на 07.11.2023г. В докладната записка се сочи още, че на 01.09.2019г. е приключил извършваният основен ремонт в помещенията на ЗОЗТ и Г., както и всички лишени от свобода от ЗОЗТ „[държава]“, били настанени в спални помещения, отговарящи на европейските стандарти от четири [жк], като им бил осигурен постоянен достъп до санитарен възел и осветление, съобразено с европейските норми. През студените месеци отоплението се извършвало от локално парно. Осигурявала се храна, отговаряща на съответните калорийни таблици. Отразено е също, че по негово желание, Г. бил настанен в килия №12, която била разположена на втория етаж във втори салон със западно изложение, гледка към мястото за престой на открито. Спалното помещение било от 10, 92 [жк], стени латекс, под от гранитогрес. ПВЦ двукрилен прозорец с едно отваряемо крило – 1 бр. (размери 1, 48м. Х 1, 29м.), осветителни тела – 2 бр., съответстващ за площта на килията отоплителен радиатор – 1 бр., 1 бр. маса, 2 бр. столове, 2 бр. закачалки, всеки лишен от свобода разполагал с шкаф за бельо и личните си вещи. В спалното помещение бил обособен санитарен възел от 2 кв.м., под от гранитогрес, стени с фаянсови плочки, разполагал с 1 бр. стояща тоалетна чиния със седалка и казанче, 1 бр. порцеланова мивка, 1 бр. чешма, 1 бр. кош за смет, 1 бр. тоалетна четка, 1 бр. отдушник. Посочено е, че в килия №12 били настанени 2 лишени от свобода. Посочено е също, че банята е разположена в салона на групата с квадратура от 8, 46 кв.м., под от гранитогрес, стени с фаянсови плочки, разполага с 4 бр. душове с кран за топла и студена вода, 2 бр. осветителни тела, съответстващи за площта, с предпазно стъкло, 1 бр. отдушник, с вентилатор. До банята е разположена умивалнята с квадратура от 13 кв. м., под от гранитогрес, стени с фаянсови плочки, разполага с 4 бр. кранове за топла и студена вода, с 4 бр. мивки от неръждаема стомана, отоплителни радиатори – 3 бр., 1 бр. закачалка, 1 бр. отдушник. В докладната записка е отбелязано също, че спалните помещения се почистват от лишените от свобода, настанени в тях, а общите помещения се почистват от отговорниците – хигиенисти, като за целта те получават доброволен труд на базата на изготвена докладна записка за текущия месец. Същите получават всеки месец хигиенни материали и консумативи. Списък за получаване на тоалетен сапун и сапун за пране се изготвял в началото на всеки месец, след което същите се раздавали на лишените от свобода. Посочено е, че редовно се извършвала дезинсекция срещу хлебарки и дървеници.

Представена е и Докладна записка изх. №2058/10.04.2024г. (л.67 и сл.) на Затвора – Стара Загора, изготвена от гл. инспектор Б. Р. – Началник сектор ФЛКР, с характер на справка, от която е видно следното:

По време на престоя си Г. Г. е бил настаняван както следва:

1. В приемно отделение /I-ва група/ в корпуса на Затвора [населено място]. За две седмици от 29.03.2023г. до 11.04.2023г. е бил настанен в спално помещение №3. Килията била с обща площ 21.44 м2, в нея имало изграден санитарен възел с площ 2.20 м2 или чистата площ на спалното помещение била 19.24 м2. Разполагала с три прозореца с по едно отваряемо крило /два в спалното помещение и един в WC/. Площта им била 1.08 м2 - всеки. Вентилацията била естествена и се осъществявала чрез отваряне на прозорците. Осветлението се осигурявало от две луминесцентни осветителни тела по 36 W. Оборудването се състояло от 4 бр. легла (разположени по две едно над друго), 1 бр. маса, 2 бр. столове, 2 бр. шкафове, 2 бр. закачалки. Санитарният възел бил оборудван с вандалоустойчив моноблок – с тоалетна чиния и мивка. Капацитетът на спалното помещение по норма бил 4, 81, настанявани били 4-ма лишени от свобода.

1. В Затворническо общежитие от закрит тип „[държава]“ към затвора [населено място]. От 11.04.2023г. до освобождаването си на 07.11.2023г. бил настанен във II-ра група, спално помещение №12. Помещението било с обща площ 12.92 м2, санитарният възел в него бил с площ 2, 00 м2 или чистата площ на килията била 10.92 м2. Имало един прозорец с площ 1.90 м2 и едно отваряемо крило. Проветрението в килията било естествено чрез отваряне на прозореца. В санитарния възел имало изградена вентилационна инсталация. Осветлението се осигурявало от две осветителни тела по 18 W. Оборудването се състояло от 2 бр. легла, 1 бр. маси, 2 бр. столове, шкаф, закачалка.Санитарният възел бил оборудван с керамична тоалетна чиния, казанче и мивка със смесителна батерия. Капацитетът на спалното помещение по норма бил 2, 73 бр., настанявани били по 2-ма лишени от свобода.

1. Минималните хигиенно-битови условия за настаняване, разписани в чл.20, 21, 22 от ППЗИНЗС във връзка с чл.151 от ЗИНЗС, се изпълнявали в пълен обем за лишените от свобода в затвора [населено място] и общежитията към него, респ. ЗОЗТ „[държава]“. Л. Г., както и всички лишени от свобода в затвора [населено място] и ЗОЗТ „[държава]“ били настанени в спални помещения, отговарящи на изискванията за площ от 4 м2. Към всички килии имало обособен санитарен възел с осигурен постоянен достъп до течаща вода. Естествената светлина и проветряването се обезпечавали от прозорци, достатъчни по площ и с достатъчно отваряеми крила. Изкуственото осветление отговаряло на нормите. В ЗОЗТ „[държава]“ във всички тоалетни, бани и умивални имало изградена принудителна вентилационна инсталация. В корпус на затвора санитарните помещения имали прозорци. Отоплението било централно във всяка килия имало инсталирани радиатори съобразно площта. Отоплителният сезон 2022/2023г. приключил на 13.04.2023г., а новият сезон 2023/2024г. започнал на 12.11.2023г. Корпусът на затвора [населено място] бил реконструиран и ремонтиран основно през 2016г. Изградени били санитарни възли към всяко спално помещение, подменени били ВиК, електро инсталации, осветителни тела, подови настилки, стенни облицовки, дограми, оборудване и др. От тогава на всеки три години се извършвал текущ ремонт, изразяващ се в частично шпакловане, цялостно боядисване на стени и тавани, боядисване на оборудване. Възникналите аварии по легла, шкафчета, кранове, тоалетни чинии и други се отстранявали ежедневно. Приемно отделение /I-ва група/ в корпуса на затвора било ремонтирано през 2019г. и 2022г. Посочено е, че в края на 2019г. в ЗОЗТ „[държава]“ е приключил цялостен основен ремонт, по време на който са изградени санитарни възли към всяка една килия, подменени са всички ВиК, електро, отоплителни инсталации, сменена е дограмата с ПВЦ и Алуминиева, сменени са подовите настилки и фаянсовите облицовки, кухненския блок и столовата са оборудвани с ново съвременно оборудване, доставени са нови легла на лишените от свобода, изградени са вентилационна и пожароизвестителна инсталации, сменени са отоплителните котли, бойлери, пералня, сушилня и много други. Сградният фонд на общежитието отговарял на всички нормативни изисквания. До края на 2023г. текущи ремонти там не били извършвани, освен по възникнали аварии на легла, шкафчета, кранове, тоалетни чинии и други, които се отстранявали ежедневно.

1. Всеки лишен от свобода при постъпването си получавал спално бельо и постелен инвентар, за което се водела отчетност по вещева ведомост. При изхабяване или скъсване на постелния инвентар и спалното бельо, лишеният от свобода можел да поиска замяна на същото, като оформи молба, адресирана до началника на затвора. Също така било допустимо лишените от свобода да ползват лично спално бельо, в т. ч. възглавница и олекотена завивка, които да бъдат донесени от близките им. В Приемно отделение в корпуса на затвора [населено място] и в ЗОЗТ „[държава]“ всички легла в спалните помещения били оборудвани с дюшеци и същите не се раздавали по вещева ведомост. При постъпването си Г. Н. Г. отказал чаршафи, калъфка, възглавница и одеяло, тъй като е ползвал лични такива. Поради тази причина не му била откривана вещева ведомост. За времето на престоя си в затвора [населено място] лишеният от свобода не получавал допълнително дрехи и обувки по реда на чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС, тъй като същият имал подкрепа от близките си и получавал постоянно средства по лична партида.

1. Прането на спалното бельо на лишените от свобода се извършвало в пералните стопанства на затвора [населено място] и ЗОЗТ „[държава]“. И двете били оборудвани с професионални перални и сушилни машини. Даването на бельото за изпиране се извършвало ежеседмично по график. Отбелязано е, че съгласно чл.21 ал.6 от ППЗИНЗС на лишените от свобода в корпуса на затвора и ЗОЗТ „[държава]“ се осигурявал достъп до топла вода два дни седмично, съгласно издадени заповеди и утвърдени графици. Баните били общи. Разположени били в коридорите на групите. Подовите настилки били от гранитогрес, стените облицовани с фаянсови плочки, осветителните тела били влагоустойчиви и били съобразени с площите. Към баните имало изградени умивални с мивки от неръждаема стомана и смесителни батерии. Лишените от свобода разполагали с котлони и бързовари за общо ползване, чрез които можели да си топлят вода през останалите дни от седмицата.

1. Редът за почистване и поддържане на хигиената в общите и спалните помещения бил регламентиран в чл.21 и чл.22 от ППЗИНЗС. Лишените от свобода били длъжни да полагат труд за поддържането на хигиената в спалните помещения и прилежащите към тях части. За целта администрацията осигурявала почистващи препарати и хигиенни материали. Доставките се извършвали по сключени договори от ГДИН, след провеждане на обществена поръчка. Доставените препарати и материали се разпределяли по обекти и групи съобразно необходимостта. Изписвали се от склада и се раздавали един път месечно. Хигиенните и почистващите материали и препарати се получавали от отговорниците на групите, които организират дейностите по поддържане на хигиената в общите и спалните помещения в групата. За поддържане на личната хигиена, съгласно утвърдена таблица, всеки лишен от свобода получавал ежемесечно тоалетен сапун и сапун за пране или прах за пране, по списък срещу подпис. На лишените от свобода, които нямат доходи и подкрепа от близките си, всяко тримесечие се раздавали хигиенни материали, съгласно утвърдени лимити от ГДИН и Заповед №Л-2906/16.12.2019г. на началника на затвора. За престоя си Г. Г. не бил подавал заявления, тъй като имал постъпления по лична партида.

1. За справяне с проблема с вредителите и извършване на дезинсекция и дератизация в сградите на ГДИН и териториалните служби, за процесния период действал договор с лицензирана фирма ДЗЗД „Фаворит мениджмънт“ – от 20.01.2021 до 31.12.2023г. дог. №650/20.01.2021г.

Като приложения към посочената докладна записка са представени заверени копия на утвърдени графици за изпиране на спално бельо и работни дрехи, за ползване на банята от лишените от свобода в ЗОЗТ „[държава]“, заповед за график за подаване на топла вода към баните в корпуса на затвора [населено място], фактури за получени почистващи препарати и хигиенни материали, протоколи за раздадени сапуни на лишените от свобода лица от ЗОЗТ „[държава]“ за месеците май, август, септември, октомври 2023 г., заверени копия на протоколи за извършени ДДД обработки, както и заверено копие на справка за трансфери на Г. Н. Г. за периода от 29.03.2023 г. до 07.11.2023 г., от която е видно, че паричните постъпления са в общ размер на 3906.10 лева и са за месеци от април до октомври 2023 г. По делото са представени и заверени копия на: Заповед № ЛС-04-268 от 17.06.2022 г. на Министъра на правосъдието (л. 113) за утвърждаване на списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите; описаният в заповедта списък (л. 114 и сл.); Утвърдена от Министъра на правосъдието Таблица № 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода – възрастен (л. 118); утвърдени от началник на затвора Седмични менюта, изготвени на база вложени продукти съгласно Т1 за състава на дневната дажба на един лишен от свобода, съобразено със сборник меню за З.О.Х., изд. „Интерменю“ 1991 г. (л.125 и сл.) Представени са и заверени копия от утвърдени от Началник сектор ЗОЗТ „[държава]“ графици за провеждане престоя на открито на лишените от свобода от ЗОЗТ „[държава]“ от дата 13.04.2022г. (л.154), за разпределението на времето на лишените от свобода в ЗОЗТ „[държава]“ (л.155), за ползване на пералнята от лишените от свобода в ЗОЗТ „[държава]“ (л.156), за ползване на банята от лишените от свобода в ЗОЗТ „[държава]“ от дата 13.04.2022г. (л.157).

Представени са и Договор за изпълнение на строително-монтажни работи (л.121 и сл.), сключен между Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) и Държавно предприятие „Фонд Затворно дело“ (ДПФЗД); Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (Образец 15) относно строеж: „Проект за ремонт и реконструкция в затворническо общежитие „[държава]“ към затвора в [населено място] – с. [държава], Община Братя Даскалови, Област Стара Загора“ (л.123 и сл.); Обява за обществена поръчка на стойност по чл.20 ал.3 от ЗОП (л.150 и сл.).

В хода на съдебния процес се събраха гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Й. С. Д.. Същият заяви пред съда, че познава ищеца, били в Затвора. Относно условията там обяснява, че режимът за излизане навън, на „каре“ било нормално, но условията били лоши. Храната била ужасна – не била хубава, давали месо два пъти седмично, но не било достатъчно, нямало грамаж. В помещенията били много хора. Ползвали баня веднъж седмично. В стаите имало насекоми, мухи. Относно периода на пребиваване в затвора не е сигурен – твърди, че бил там през 2019г. и излязъл 2020г., после пак бил там през 2022г. В Затворническо общежитие „[държава]“ заявява, че никога не е бил, само в затвора. Уточнява, че с ищеца били в една килия през 2019г. и последния път през 2020г., когато свидетелят влязъл там и излязъл след 6 месеца. Сочи, че през 2023г. не бил заедно в едно спално помещение с ищеца и изобщо през 2023г. не е бил в затвора в Стара Загора.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Исковата молба е допустима, но претенцията е неоснователна.

Според чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3, а съгласно чл. 285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. В чл. 203, ал.1 от АПК е предвидено, че исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Според чл. 203, ал.2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал.1 се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, а ал.3 на чл. 203 от АПК гласи, че по реда на тази глава се разглеждат и исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като за имуществената отговорност и за допустимостта на иска се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз.

Разпоредбата на чл.205 от АПК предвижда, че искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

В случая искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица на държавата – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, юридическо лице към министъра на правосъдието, с териториални служби, в това число затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“, в които има създадени районни служби „Изпълнение на наказанията“ (чл. 12, ал. 3, вр. чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС).

Предвид горното, съдът намира, че исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимиран ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК, във вр. чл. 284, ал. 1, във вр. чл. 285, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС. Исковата молба е с претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които вреди се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни действия и бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители на ГДИН и претърпяно увреждане вследствие на условията, при които лицето е изтърпявало наказанието „лишаване от свобода“ в Затвор – Стара Загора.

Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда: „осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.“ Алинея 2 на същата разпоредба постановява, че „за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.“ От изложеното в исковата молба безспорно се установява, че претенциите на ищеца попадат в обхвата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

Съдът намира, че освен разпоредбите на националното и европейското законодателство в областта на правата на лишените от свобода граждани и на тези, задържани пода стража, при разглеждане на искове като процесния, следва да се съобрази и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по дела, заведени от български граждани срещу Република България, относно заявени нарушения на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), произтичащи от условията в местата за лишаване от свобода и задържането под стража. Тази практика е установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл. 3 от ЕКПЧ основно право. Решения на ЕСПЧ в тази насока са Решение от 02.02.2006г. по делото Й. срещу България, Решение от 24.05.2007г. по делото Н. срещу България, Решение от 28.06.2007г. по делото М. срещу България, Решение от 27.11.2008г. по делото С. К. срещу България, Решение от 08.07.2014 г. по делото Х. и Т. срещу България, пилотно Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото Н. и други срещу България и др. В тези решения се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ. В решението на ЕСПЧ по делото „Н. и други срещу България“ е посочено, че вече постановените решения се отнасят до нарушения на чл.3 от ЕКПЧ, касаещи повтарящи се въпроси за липсата на достатъчно пространство, достъп до естествена светлина и въздух, ниска хигиена, липса на дискретност и нарушаване на личното достойнство при използване на тоалетната. ЕСПЧ е приел, че нарушенията не са следствие от изолирани случаи, а произтичат от повсеместен проблем, в резултат на лошото функциониране на българската пенитенциарна система и недостатъчните гаранции срещу нечовешко и унизително отношение.

По смисъла на чл. 3 от ЕКПЧ, „безчовечно или унижаващо отношение“ предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание.

В настоящия казус, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е постъпил в затвора на 29.03.2023 г. По време на престоя си там пребивавал, както следва:

• за периода от 29.03.2023 г. до 11.04.2023 г. – в Приемно отделение /I-ва група/ в корпуса на затвора [населено място]. Там е бил настанен в спално помещение №3 - килия с обща площ 21.44 м2, с изграден санитарен възел с площ 2.20 м2 или чиста площ на спалното помещение - 19.24 м2. Капацитетът на спалното помещение по норма е 4, 81, настанявани са 4-ма лишени от свобода.

• в период от 11.04.2023г. до освобождаването му на 07.11.2023 г. – в Затворническо общежитие от закрит тип „[държава]“ към затвора [населено място], във II-ра група, спално помещение №12, с обща площ на помещението 12.92 м2, санитарен възел в него с площ 2, 00 м2 или чиста площ на килията 10.92 м2. Капацитетът на спалното помещение по норма е 2, 73 бр., настанявани са по 2-ма лишени от свобода.

В чл.43 ал.4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Според чл.43 ал.5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл.20 ал.2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Предвид предоставената от ответника информация за условията в Затвор – С. З., на първо място съдът приема, че за периода от 29.03.2023г. до 11.04.2023г. ответникът е предоставил информация както за площта на помещението, в което е бил настанен ищецът – в Приемно отделение /I-ва група/ в Корпуса на затвора, така и за това дали в съответното помещение е бил сам или с други лица. Също така за съответното помещение в Приемното отделение на затвора има информация за площ, наличието на санитарен възел и течаща вода, вентилация, отваряем прозорец, както и за осветлението.

Настаняването в такъв вид отделение на затвора е законово предвидено в чл. 47 от ЗИНЗС и съгласно ал. 1 на нормата той може да продължи от 14 денонощия до 1 месец. През този период законът предвижда извършването на редица действия от страна на затворническата администрация с оглед обезпечаване адекватното изпълнение на наложеното наказание „лишаване от свобода“. За периода на престой в приемно отделение пред съда е представена писмена докладна записка, с характер на справка, чрез която се опровергава от ответника въведеното от ищеца твърдение за поставянето му в неблагоприятни условия на пребиваване в този период. Ето защо за посочения период от време искът се явява неоснователен.

На следващо място, по отношение на престоя във II-ра група в Затворническо общежитие от закрит тип „[държава]“ към затвора [населено място] за периода от 11.04.2023 г. до 07.11.2023 г., относно спално помещение № 12 са налице данни за площ, информация за броя на настаняваните лица в това помещение. Съответно от представената писмена докладна записка се опровергава от ответника въведеното от ищеца твърдение за поставянето му в неблагоприятни условия на пребиваване и в този период, поради което и за посочения период от време искът се явява неоснователен.

Твърдението за недостатъчна светлина в коментираното помещение не може да бъде споделено, с оглед данните от докладните записки за налични в помещението прозорци, които са отваряеми. В тази връзка, твърдението за наличието на висока влажност в обсъжданото помещение и неприятна миризма, също не се възприема за релевантно. Визираните обстоятелства се считат за несъществували в обсъждания период, доколкото е безспорно, че помещението е разполагало с отваряеми прозорци, които са позволявали проветряване, респективно и не може да се направи обосновано предположение за висока влажност.

Предвид съдържанието на представените от ГДИН докладни записки, в частта за коментираните килия №3 в корпуса на затвора [населено място] и килия №• в Затворническо общежитие от закрит тип „[държава]“ към затвора [населено място], съдът не споделя и общото твърдение за липса на санитарен възел с тоалетна и течаща вода в тези помещения.

В обобщение, по отношение на престоя на ищеца в периодите от 29.03.2023г. до 11.04.2023 г. и от 11.04.2023 г. до 07.11.2023 г., съответно в Приемно отделение /I-ва група/ в Корпуса на Затвор – Стара Загора и в Затворническо общежитие от закрит тип „[държава]“ към затвора [населено място], във II-ра група, в килии № 3 и № • следва да се приеме, че ГДИН е оборил всички твърдения на ищеца с доказателства и исковата молба се явява неоснователна относно твърденията за липса в тези периоди на: отваряем прозорец и оттам влажност и миризма, и недостатъчна светлина; на санитарен възел и течаща вода, вентилация; и липсата на достатъчно площ в тези спални помещения.

На следващо място, не се доказват твърденията на ищеца, че храната не отговаряла по грамаж и калоричност на установените норми. Съгласно чл. 84, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. От доказателствата по делото се установява, че цитираната норма е била спазена от ответника. Представени са по делото седмични менюта, от които съдът формира извод за пълноценно, разнообразно и балансирано хранене на ищеца. Храната, предоставяна в Затвор – Стара Загора е съответствала на изискванията за количество и калориен състав, предвидени в Таблица № 1 (л. 118), утвърдена от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Видно е, че енергийното съдържание на предлаганото на ищеца меню в затвора е съответствало на таблицата за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода, респ. на средното дневно енергийно съдържание на храната от 2622 ккал. Освен това, от посоченото в коментираната Таблица № 1 и менютата се установява, че утвърденият грамаж на храната също е бил спазван.

По отношение твърдението на ищеца, че не му били предоставяни облекло, обувки и спални принадлежности, съгласно изискванията на чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС, от представената по делото докладна записка изх. №2058/10.04.2024г. на Затвора [населено място] се установява, че всеки лишен от свобода при постъпването си получава спално бельо и постелен инвентар, за което се води отчетност по вещева ведомост, но също така е допустимо лишените от свобода да ползват лично спално бельо, в т.ч. възглавница и олекотена завивка, които да бъдат донесени от близките им. Отразено е, че в Приемно отделение в корпуса на затвора [населено място] и в ЗОЗТ „[държава]“ всички легла в спалните помещения са оборудвани с дюшеци и същите не се раздават по вещева ведомост. От справката е видно, че при постъпването си ищецът е отказал чаршафи, калъфка, възглавница и одеяло, тъй като е ползвал лични такива и поради тази причина не му е откривана вещева ведомост.

Що се касае до правото по чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС – лишеният от свобода да получи облекло и обувки от администрацията на ГДИН, следва да се има предвид, че това се отнася само за лицата, които нямат собствени дрехи и обувки. По делото не се представят доказателства за обсъждания период ищецът да е сезирал администрацията на Затвор – Стара Загора с искане за предоставяне на безплатно облекло и обувки, поради обстоятелството, че не е имал собствени такива. Единствено заявеното желание от страна на лишения от свобода и то поради липса на собствени облекло и обувки, обуславя задължението на затворническата администрация за предоставяне на такива вещи. Администрацията на ответника не следи служебно на кого следва да предоставя облекло и обувки и съгласно ЗИНЗС за нея не съществува задължение за това.

Недоказани останаха и твърденията за наличието на гризачи и други вредители респективно за нарушение на чл. 151, ал. 2 от ЗИНЗС. Видно от изложеното в описаната справка, поддържането на хигиената и чистотата на килиите е било задължение на самите задържани лица. По делото е установено и не е спорно, че ГДИН е взела мерки за обезпаразитяване на всички площи в Затвор – Стара Загора, като периодично представители на специализиран доставчик на такива услуги е извършвал дейност във всички помещения на затвора. Това се установява и от представените копия от протоколи за извършена ДДД обработка.

Недоказани останаха и твърденията, че за ищеца съществували допълнителни затруднения при изтърпяване на наказанието му, тъй като бил инвалид. В случая не е конкретизирано и доказано от страна на ищеца това твърдение относно здравословното му състояние, липсват данни и за външни признаци за спешни здравословни състояния, налагащи осигуряване на медицинска помощ през процесния период.

Следва да се отбележи, относно показанията на разпитания по делото свидетел, че същите не водят до различни от изложените изводи. Самият свидетел обясни, че последно е бил в затвора Стара Загора през 2022г., което се установява и от представеното по делото Удостоверение зд №248/2022/25.11.2022г. на Затвора Стара Загора, съгласно което Й. С. Д. е постъпил в затвора на 14.06.2022г. и е освободен на 25.11.2022г. Свидетелят изрично заяви, че през 2023г. не е бил в Затвора Стара Загора, а относно затворническо общежитие „[държава]“ посочи, че там никога не е бил. Така показанията му, освен неконкретизирани, се явяват неотносими, доколкото не само касаят период от време преди процесния период, но и няма как от същите да се установят обстоятелствата, които са релевантни за настоящия спор.

Предвид изложено, съдът приема, че предявеният в настоящото производство иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Не се констатира условията, при които ищецът е пребивавал, в своята съвкупност, да са довели до нечовешко или унизително отношение спрямо него по смисъла на чл.3 от ЕКПЧ, което да презумира настъпването на неимуществени вреди за ищеца. Исковата претенция за обезщетение на неимуществени вреди, претърпени в периода от 29.03.2023г. до 07.11.2023г., също следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Ответната страна претендира присъждане на разноски по делото. Съобразно чл. 286, ал. 2, изр. 1 от ЗИНЗС, когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 от ГПК, са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т. е. разноски, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството. Обратно - при частично или пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца разноски за производството, както и заплатената от него държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Предвид изложеното, искането на ответника е неоснователно, тъй като въпреки изхода от спора, ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, по арг. от чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС.

Така мотивиран и на осн. чл. 285 от ЗИНЗС и чл. 172, ал. 1 от АПК, съдът