Решение № 1970 от 30.5.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 353/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН. Образувано е по жалба от „•••” КД, ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление: с. Равно поле, ул. „3-ти март“ № 1, чрез адв. Т. Т., против Предупреждение № 800876- F787015/06.12.2024г., издадено от С.К.Д. - Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл. 28, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) му е отправено предупреждение за извършено административно нарушение по чл.127и, ал.1 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл.8, ал.2, т.4 от Наредба №Н- 5/29.09.2023 г. на МФ. От страна на дружеството – жалбоподател се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно, като се излагат конкретни доводи за нарушаване на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че описаното като изпълнително деяние в нормата на чл.127и, ал.1 от ДОПК предвижда едновременно деклариране при влизане на стоката в страната и потвърждаване получаването на същата, поради което логиката на законодателя била, че при нарушаването и на двете би могъл да възникне риск за бюджета. Като съществено процесуално нарушение е изтъкнато, че АУАН е съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, въпреки че е имало свидетели на установяване на нарушението. Излага се, че в предупреждението е заявено, че стоката, предмет на ВОП, представлявала месо от птици, същевременно липсва каквото и да било описание за вида и характеристиките на стоката, от което не става ясно как точно АНО е преценил, че се касае за стока с висок фискален риск. Поради това се прави искане атакуваното наказателно постановление да бъде отменено. За проведеното на 10.03.2025 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. ЦУ на НАП се представлява от юрк. И., а жалбоподателят – от адв. В. - САК, редовно упълномощена. В дадения ход по същество адв. В. пледира предупреждението да бъде отменено, по изложените в жалбата съображения. Доразвиват се съображенията, които са изложени в жалбата, включително, че визираните различни по вид нарушение по смисъла на чл. 278б от ДОПК, нарушава правото на защита жалбоподателя. Навежда, че липсват дата и място на извършване на нарушението, както и описание по какъв начин са съпоставени стоките, открити в склада на жалбоподателя „•••” КД с декларираната на границата стока. Добавя също, че ако нарушението се приеме за извършено, при тези факти и обстоятелства, не би могло да има вреда за фиска. Не претендира присъждане на направените в производството разноски. Юрк. И. намира нарушението за доказано и пледира предупреждението да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е депозирана в законоустановения срок, о т надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. От фактическа страна се установи: На 17.08.2024 г. в 14: 13 ч. била извършена проверка, обективирана в протокол за извършена проверка № 060703178842_9/17.08.2024 г., в с. Равно поле, ул. „3-ти март“ № 1, склад на „•••” КД, във връзка с осъществяване на ВОП на стоки по протокол 060703178842_1/16.08.2024, съставен на ГКПП Оряхово, като превозваната стока представлява - меса, годни за консумация, от домашни петли и кокошки: пресни или охладени, разфасовки: обезкостени и меса годни за консумация, от домашни петли и кокошки: пресни или охладени, разфасовки: необезкостени гърди и разфасовки от тях и стойност на фактура № 2027208/22.08.2024 г. – 97860.25 Румънски леи. В хода на проверката било установено, че стоката по фактури № 2027208/22.08.2024 г. не била декларирана. Декларираното количество по УНП с Код по КН: 0207 13 10 - меса, годни за консумация, от домашни петли и кокошки: пресни или охладени, разфасовки: обезкостени било 929, 00 кг, а реалното количество при физическото разтоварване на стоката и по представените документи – 565, 19 кг. и на стока по УНП с Код по КН: 0207 13 50 - меса годни за консумация, от домашни петли и кокошки: пресни или охладени, разфасовки: необезкостени необезкостени гърди и разфасовки от тях било 3794, 00 кг., а реалното количество при физическото разтоварване на стоката и по представените документи – 2916, 00 кг. С горепосоченото „•••” КД нарушило разпоредбата на чл. 127и, ал. 1 ДОПК във вр. с чл.8, ал.2, т.4 от Наредба №Н-5/29.09.2023 г. на МФ. С оглед на това свид. С. съставил срещу жалбоподателя „•••” КД АУАН № F787015/10.09.2024 г. за извършено нарушение по чл. 127и, ал. 1 ДОПК във вр. с чл.8, ал.2, т.4 от Наредба №Н-5/29.09.2023 г. на МФ г. Актът бил връчен на упълномощен представител на дружеството – жалбоподател, който го подписал без да вписва възражение. Писмени възражения не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, Началникът на Отдел „Оперативни дейности“ София Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ издал атакуваното предупреждение № 800876-F787015/06.12.2024г. Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите С. и К., и писмени - протоколи за извършена проверка № 060703178842_1/16.08.2024 г. и № 060703178842_1/17.08.2024; приемно – предавателен протокол за стоки № 060703178842_11/17.08.2024 г., фактура № 2027208/22.08.2024 г., заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г., както и всички други писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът се довери на показанията на свидетелите С. и К., които оцени като последователни и съответни на писмените доказателства. От показанията на свидетелят Т. се установяват обстоятелствата по извършването на проверката, а посредством свидетелските показания на св. К. се установява, същият е бил свидетел в съставяне на акта, но не е участвал в извършената проверка. При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното: Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него предупреждение с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни актове и процедурата по съставянето им, намира следното: Както АУАН, така и предупреждението са съставени, респ. издадени от надлежно компетентни лица, като по делото е приложена Заповед №ЗЦУ384/27.02.2024 г., касаеща оправомощаването на актосъставителя и административнонаказващия орган. АУАН е съставен в сроковете, които законодателя е посочил в чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН. Това е така, доколкото проверката е извършена на 17.08.2024 г., което е видно от протокола за извършена проверка, а АУАН е съставен на 10.09.2024 г., т.е. в тримесечния срок от откриване на нарушителя, както и в двугодишния срок от извършване на нарушението, доколкото се касае за данъчно нарушение. Фактът, че АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели, които не са очевидци, не съставлява процесуално нарушение. АУАН е съставен в присъствието на свидетели, които не са от категорията на свидетелите - очевидци, и са присъствали само при съставяне на АУАН. Спазено е изискването по чл. 40 ал. 3 ЗАНН в този случай актът да се състави в присъствието на двама свидетели. Разпоредбите на чл. 40 ал. 1 и ал.3 ЗАНН предвиждат, че актът за установяване на нарушението се съставя в присъствието на свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, и само при липса на такива свидетели или при невъзможност АУАН да се състави в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в АУАН. От съдържанието на АУАН се установява, че същият е съставен в присъствието на двама свидетели по реда на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, поради което не е допуснато твърдяното от жалбоподателя съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН. От изложеното съдът намира възраженията от страна на жалбоподателя в тази насока за неоснователни. Настоящата съдебна инстанция обаче намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати други съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на посоченото като нарушител лице да разбере фактическите параметри на предявената му отговорност, опорочили издадените актове и съставляващи самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент от всяко административно производство. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление или в предупреждението по чл.28 от ЗАНН административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя (респ. за което е ангажирана имуществената му отговорност при юридическите лица и ЕТ) и за което той е санкциониран, да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като накърнена разпоредба от съответния нормативен акт. Нужно е да съществува и правно единство между описаното като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление. Съставеният в конкретния случай АУАН не отговаря на императивните изисквания на разпоредбата на чл.42, т.3 от ЗАНН, тъй като липсват дата и място на извършване в описанието на приетото за извършено от жалбоподателя нарушение, което не удовлетворява изискванията за пълнота на обвинителната теза и упражняване на правото на защита на лицето, срещу което се образува административнонаказателното производство. Тези пороци са пренесени и в издаденото въз основа на него предупреждение по чл.28 от ЗАНН. В последното дословно са възпроизведени фактическите констатации, отразени в АУАН, без да е предприет самостоятелен анализ и да са обективирани съществени признаци на фактическия състав на вмененото на дружеството нарушение, което обосновава незаконосъобразността на санкционния акт. Разпоредбата на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, респективно разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 5 от ЗАНН относно съдържанието на Предупреждението, въвежда изискването в процесуалните актове, издавани в хода на административнонаказателното производство, да бъде отразено описание на нарушението. Доколкото се визира въвеждане на елементите на неговия фактически състав, сред тях задължително следва да присъстват и сведения за времето и мястото на извършване на нарушението. В съдържанието на АУАН и Предупреждението се откриват момента на първоначалната проверка на товара, превозван за получателя „•••“ КД, случила се на 16.08.2024 г., в 08: 56 часа, видно от изготвения протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск, и този на последващата контролна дейност, реализирана от данъчните власти по отношение на товара, предприета на 17.08.2024 г., в 12: 00 часа на адреса за разтоварване на стоката в с. Равно поле. Нито един от тях обаче не е обвързан от актосъставителя или от наказващия орган изрично с датата, на която е прието, че е било извършено нарушението. И двата акта е цитирана дословно нормата на чл.127и, ал.1 от ДОПК във вр. с чл.8, ал.2, т.4 от Наредба №Н-5/29.09.2023 г. на МФ, която предвижда, че при превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава - членка на Европейския съюз, и завършва на територията на страната, получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки предварително декларира данни за всеки отделен превоз до влизане на транспортно средство на територията на страната, като декларирането се извършва чрез подаване по електронен път на данни съгласно приложение № 1 по реда на чл. 48 относно превозваната стока – вид, количество, договорена стойност, дата, място на получаване/разтоварване, предназначение на стоката и очакван час, в случай че същият е известен. Въпреки това представеното описание не дава категорично информация, кога точно според органите товарният автомобил е влязъл на територията на страната, дали фискалният контрол съвпада с граничния контрол, дали този момент се обвързва именно с часа на извършената първа данъчна проверка на товара, съответно защо, като се вземе предвид и последователността от действия, необходими за допускане на превозното средство на територията на страната, предхождащи действията на органите по приходите. На следващо място настоящият съдебен състав намира, че съдържанието на издадените в хода на производството актове не отразява и мястото на извършване на нарушението, респ. начина, по който е трябвало да бъде изпълнено задължението. В АУАН и Предупреждението са включени пунктовете на извършени данъчни проверки - ГКПП - Оряхово и с. Равно поле. Същевременно отговорността е ангажирана за отсъствие на предварително деклариране, без да е указано изрично пред кого се дължи то – дали пред ЦУ на НАП, в гр. София, дали пред някое от областните му подразделения, в зависимост от седалището на задълженото лице, или на мястото на влизане на територията на страната - ГКПП Оряхово, по какъв начин е следвало да бъде извършено декларирането - на място или по електронен път. Обстоятелството, че в актовете е вписана единствено цифром разпоредбата на чл.8, ал.2, т.4 от Наредба №Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България, предвиждаща деклариране по електронен път и препращаща към чл.48 от същия подзаконов нормативен акт, не освобождава органите да изложат твърдения относно този елемент от фактологията, който е обвързан с дължимото действие, тъй като единствено по този начин ще удовлетворят изискването за съответствие между правно и фактическо описание на нарушението. Липсата на конкретика относно времето и мястото на деянието създава неяснота и недостатъчност на описанието и обстоятелствата, при които е реализирано нарушението, като отнема възможността на санкционираното лице да се ориентира относно параметри на вмененото му противоправно поведение. Датата е значима с оглед преценката за давностните срокове, приложима разпоредба с оглед действието на закона по време и място, компетентността на органите, кръга на доказателственорелевантните факти. Местоизвършването на нарушението, от своя страна, е пряко обвързано с териториалната компетентност на органите и на съдилищата, които имат правомощието да реализират въззивен и касационен контрол. Обсъжданите признаци на деянието са сред най - съществените за неговата индивидуализация и те не биха могли да бъдат извеждани по тълкувателен път или чрез предположения, нито да бъдат запълвани посредством препращане към съдържащи се по делото доказателствени материали. Касае се за елементи от обективната страна на нарушението, пропускът за въвеждането на които съществено накърнява правото на нарушителя да разбере, за какво конкретно се ангажира неговата отговорност. Както с наказателното постановление, така и с предупреждението по реда на чл.28, ал.1 от ЗАНН, което също е вид правораздавателен акт, доколкото определя освобождаване от отговорност и има определени материалноправни последици, се поставят окончателно рамките на „административното обвинение” и се фиксират параметрите на реципрочната функция свързана с упражняване правото на защита на жалбоподателя. Допусната в него нередовност не би могла да бъде отстранена на по- късен стадий от развитието на административнонаказателното производство, независимо дали доказателствата по делото позволяват да се достигне до извод за безспорната установеност на административното нарушение и авторството му. Датата и мястото на деянието винаги пряко кореспондират с проявлението му като факт. Те се явяват и предпоставка съдът надлежно да упражни ефективен контрол, което налага еднозначното им въвеждане в санкционния акт. Да се възприеме противното, означава обективно да се препятстват законово установени правомощия на съда. Наличието на допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения в извънсъдебната фаза на административнонаказателната процедура възпрепятстват ангажирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и се явяват достатъчно основание за отмяна на издадения правораздавателен акт. Така мотивиран основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, Софийски районен съд