Мотиви към Решение № 784 от 2.12.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 6701/2024 г.

Софийски градски съд02.12.2024 г.докладчик Атанас Николаев Атанасов

Мотиви

Производството е по реда на чл.32 ал.1 вр. чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/. Образувано е във връзка с изпратено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение № EGS -265091677, издадено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия, влязло в сила на 16.05.2024 година, за налагане на финансова санкция на А.Н. - роден на •••• в Скопие, Република Северна Македония, македонски гражданин, без местоживеене в Република България, с което за нарушение на правилата за движение по пътищата му е наложена глоба в размер на 180.00 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ към днешна дата от 351.97 лева. В съдебно заседание представителят на СГП поддържа становище за отсъствие на законовите предпоставки за постановяване на решение, с което да бъде призната наложената с решението на чуждестранния несъдебен орган финансова санкция. Засегнатото лице, нередовно призовано за съдебното заседание, не се явява и не изразява становище. Търсено на посочения в удостоверението адрес, не е намерено. Установено е, че няма местоживеене или обичайно пребиваване на територията на страната. Неговият защитник взема становище, че не са налице предпоставки за признаване на финансовата санкция, тъй като лицето не живее в България и няма каквито и да е било доходи или имущество в страната. СЪДЪТ след като прецени съдържанието на удостоверението, събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Засегнатото лице А.Н. е роден на •••• година в Скопие, Република Северна Македония, македонец, македонски гражданин, без местоживеене или обичайно пребиваване на територията на Република България. От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета се установява, че с Решение № EGS -265091677, издадено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия, влязло в сила на 16.05.2024 година, на А.Н. е наложена глоба в размер на 180.00 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ към днешна дата от 351.97 лева, за нарушение на правилата за движение по пътищата в издаващата държава. На първо място следва да се посочи, че съобразно разпоредбата на чл.31 ал.3 вр. чл.15 ал.5 от ЗПИИРКОРНФС, компетентен орган в Република България да се произнесе по искането на Кралство Нидерландия е Софийски градски съд, тъй като засегнатото физическо лице А.Н. няма установено местоживеене или обичайно пребиваване на територията на страната. Същността на института на „местоживеенето“ е изяснена като "фактическо и трайно пребиваване на едно лице на определена територия" за относително продължителен период от време, в който лицето трайно се е установило на тази територия, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване, но значимо от гледна точка на връзката на лицето със съответната държава и упражняването на правата и задълженията му в социалната, политическата, икономическата и пр. сфери на живота. Признакът трайност характеризира връзката на лицето с това място чрез установяване на лични връзки (семейство, родители) или професионални връзки (месторабота). В конкретния случай е установено, че санкционираното лице не само, че няма каквото и да е било местоживеене или обичайно пребиваване на територията на страната, но и отсъства от всички възможни регистри и информационни масиви на институциите. Нещо повече, видно от приложените по делото справки, А.Н. няма каквито и да е било доходи или имущество в Република България. Поради изложеното по-горе съдът намира, че е налице визирана ЗПИИАКОРНФС пречка за признаване решението на компетентните власти на Кралство Нидерландия, поради което и на основание чл.30 ал.3 от същия закон постанови решение за отказ по смисъла на чл.30 ал.3 от същия закон. Така мотивиран, СЪДЪТ постанови своето решение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Цитирани разпоредби

6