Решение № 17023 от 19.9.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 74322/2021 г.

производство по реда на чл. 40 ЗУЕС и предмета на проверка също са изчерпателно посочени, доколкото отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми, като съдът с решението си, не може да замести решението на общото събрание на етажните собственици. Основание на исковете по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС са конкретните твърдени закононарушения, допуснати при свикването и провеждането на общото събрание, посочени в сезиращата съда искова молба. Предвид това и с оглед принципа на диспозитивното начало, установен в разпоредбата на чл. 6 ГПК, пряко проявление на който е определяне на вида и предмета на търсената защита от страните, то и в производство по иск по чл. 40 ЗУЕС съдът дължи да изследва именно посочените от ищеца доводи, насочени към оспорване процесуалната и материална законосъобразност на взетите решения. В настоящия случай по делото не се спори, че в процесната жилищна сграда с административен адрес: [адрес] самостоятелните обекти, принадлежащи на повече от един собственик, са повече от три, поради което същата е в режим на етажна собственост и по отношение на обществените отношения, свързани с управлението на общите части, както и правата и задълженията на собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти се уреждат именно от правилата на ЗУЕС. Не спори, а и от представените и приети като писмени доказателства заверени преписи от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № •••, том LXXXXII, дело № 19873/03.12.1992 г. по описа на нотариус Д.Г. при НС към Втори софийски районен съд и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № •••, том III, рег. № ••••, дело № 478/19.12.2006 г. по описа на нотариус Д.Г. с рег. № •• на НК и с район на действие Софийски районен съд, следва, че ищецът Д. А. Х. е придобил собствеността върху недвижим имот – апартамент № 7, находящ се на адрес: [адрес] (по нотариален акт [адрес]) ет. 3, заедно с таванско помещение със застроена площ от 11, 18 кв. м., заедно с избено помещение с площ от 23, 52 кв. м. и с 2, 75 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавната земя, върху която е построена. Следователно, като собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗУЕС ищецът се явява и активно процесуалноправно легитимиран да предяви процесната искова претенция. Между страните не се спори, а и от представения и приет заверен препис от протокол от ОС на ЕС с адрес: [адрес] от 07.07.2021 г. се установява, че на процесната дата е проведено Общо събрание на ЕС, на което са взети следните решения: решение 1: избор на председател (Б.М.) протоколчик (К.В.) и преброители на събранието (В.Л. и Д.У, ); решение 2: приемане на отчет за дейността на Управителния съвет на етажната собственост и финансов отчет; решение 3: възстановяване на топлоподаването към сервизни помещения на отделни етажни собственици чрез подмяна на отрязани сегменти от металния щранг, за сметка на етажната собственост; решение 4.1: да не се обжалва решението на съда по искова молба на г-н Х. срещу съсобствениците във връзка с отмяна на решенията на ОС от 12.03.2019 г.; решение 5: да се събират по съдебен ред от съсобствениците задълженията, които надвишават шест вноски по режийни разходи и 300 лева за вноски към фонд „Ремонт и обновяване“; решение 6: приравняване на месечните вноски във фонд „Ремонт и обновяване“ към минималните изисквания по чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС, а именно 1 % от минималната работна заплата на идеална част – 6, 10 лева на ид. част; решение 7: отдаване под наем на портиерското помещение в етажната собственост, като събраните средства се внасят във фонд „Ремонт и обновяване“, чрез приспадане на дължимите месечни вноски; решение 8: отлагане на решение по предложение отдаваните под наем помещения да бъдат разделени на две части: портиерно помещение, състоящо се от две стаи и санитарен възел, което да бъде отдавано под наем на пазарен принцип и помещение до същото, предвидено по проект за съхранение на велосипеди и детски колички, което да се ползва от собствениците в сградата; решение 9: проучване от УС на ЕС на оферти за избор на външен домоуправител – физическо или юридическо лице за поддръжка и управление на ЕС и заместване на УС от контролен съвет, за което да бъде свикано ново ОС в срок до 6 месеца; решение 10: избор на членове на УС – К.В., Н. М. и Р. Г., касиер – Т.П.. Не се спори, а и от приложения към протокола от ОС списък на присъстващите, представляващ неразделна част от него, се установява, че ищецът Д. Х. не е присъствал на проведеното на 07.07.2021 г. На първо място спорен по делото е въпросът относно своевременното обжалване на процесните решения от страна на същия с депозиране на процесната искова молба с вх. № 116373/29.12.2021 г. За съблюдаване на този срок съдът следи служебно, доколкото последният обуславя допустимостта на предявения иск, като в случая е налице и изрично възражение на ответната страна за предявяване на иска по чл. 40 ЗУЕС извън законоустановения 30-дневен срок, респ. оспорване от ищеца, направено в депозираната по делото уточнителна молла от 11.02.2022 г., касаещо представения към писмения отговор съобщение за изготвяне на протокола от ОС от 07.07.2021 г. с изложени твърдения за поставянето му извън регламентираното място и в ден, различен от посочения в същото. Изясни се, че разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС въвежда преклузивен срок за оспорване законосъобразността му по съдебен ред – 30-дневен, който започва да тече от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7. Съгласно посочената разпоредба в седемдневен срок от провеждане на общото събрание, председателят на управителния съвет (управителят) поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола от проведеното ОС. За поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочват датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. По делото са представени и приети като писмени доказателства писмено съобщение, с което лицето К. Величков, в качеството си на член на УС на ЕС с адрес: [адрес], уведомява собствениците на самостоятелни обекти в жилищната сграда, че заверен препис от протокола от проведеното на 07.07.2021 г. общо събрание е поставен на таблото за съобщения на входа на жилищната сграда и е качен в раздел „Документация на етажната собственост“ в портал: https: // tsarosvoboditel25.freeforums.net, както и, че може да бъде предоставен на всички собственици, ползватели и обитатели в сградата. Изготвен е и протокол от 13.08.2021 г., подписан от лицата К.В. и Р. Г., в който е отразено, че на посочената дата, в 10: 30 часа, на таблото за съобщения на входа на жилищната сграда е поставено съобщение за изготвяне на протокол от проведеното на 07.07.2021 г. общо събрание на собствениците в ЕС на процесната сграда. В настоящия случай, с първоначално постановеното по настоящото дело Решение № 13930/14.08.2023 г. по подробно изложените в същото съображения съдът е прекратил производството по делото, намирайки, че процесната искова претенция по чл. 40 ЗУЕС е предявена извън преклузивния срок по чл. 40, ал. 2, вр. чл. 16, ал. 7 ЗУЕС и се явява процесуално недопустима, поради което съдът не е обсъждал изложените доводи по същество, насочени към оспорване законосъобразността на решенията, приети от ОС на процесната ЕС на 07.07.2021 г. С Определение № 3704/14.03.2024 г. по в. ч. гр. дело № 2158/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ЧЖ-VI-З състав е постановена отмяна на решението (с характер на определение) от 14.08.2023 г., постановено по настоящото дело и същото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадени указания в мотивите на съдебния акт – за разпределяне на доказателствената тежест между страните относно спазване реда за съставяне на протокола за обявяване на протокола от проведеното ОС и доказване възраженията на ищеца за невярно удостоверяване на датата и мястото на поставяне на съобщението, съответно за преценка относно спазване на преклузивния срок и допустимостта на производството. В мотивите си въззивната инстанция е приела, че представеният и приет по делото протокол за поставяне на съобщението за изготвяне на протокол от проведеното на 07.07.2021 г. ОС не е съставен при спазване на законоустановения ред за това, предвид подписването му от лицето К.В., за което не са представени доказателства да е избран за председател на УС, останал е неподписан от третия избран член на УС, а също и от лице, имащо качеството на собственик, ползвател или обитател, който не е член на УС. Прието е също, че изслушаните обяснения на лицата Б.М. и К.В. са във връзка с недопустимо доказателствено искане на страната, доколкото със същото разполага насрещната страна в процеса и в случай, че се касае за обясненията за неизгодни факти. Предвид така възприетите съображения и дадени указания от контролната инстанция, съдът намира, че не следва повторно да анализира в детайли вече обсъдените писмени материали и изслушаните обяснения на страните по реда на чл. 176 ГПК, респ. следващите от тях фактически изводи. Същевременно, във връзка с допълнително дадените от съда указания с определението от 01.05.2024 г. по делото, от ответната страна, е представен и приет като писмено доказателство протокол № 1 от 17.09.2021 г. от проведено заседание на Управителния съвет на ЕС на процесната жилищна сграда в режим на ЕС в присъствието на следните членове – Н. Я. М., Р. З. Г. и Кирил Димитров Величков – лицата, избрани като членове на УС с решение по т. 10 от процесното ОС на ЕС от 07.07.2021 г., и в хода на което за председател на УС на ЕС е избрано лицето Р. З. Г.. Представено е и удостоверение, издадено от Столична община, район Средец от 31.07.2019 г. (вече приобщено към доказателствената съвкупност по делото - л. 170) съгласно данните в което по подадено пред общинската администрация уведомление от 25.07.2019 г. председател на УС на процесната ЕС е лицето Б.М. с мандат от 2 години, съгласно протокол от ОС от 04.10.20018 г. В случая, както вече се изясни, съобщението и протоколът за поставянето му от 13.08.2021 г. са подписани от лицето К.В. и от лицето Р. Г., избрани за членове на УС с решение на ОС от 07.07.2021 г., като не се установява, въпреки дадените от съда указания, към този момент някое от лицата да е избрано за председател на УС, предвид това, че протоколът за избор на такъв е от 17.09.2021 г. Същевременно не се установява протоколът да е подписан и от друг етажен собственик, различен от членовете на ЕС. По делото, въпреки разпределената доказателствена тежест, от ответната страна остана недоказано и изпращането на протокола от процесното ОС на ищеца на електронната му поща. Предвид всичко изложено дотук и при съобразяване на мотивите на отменителния акт на контролната инстанция, съдът намира, че по делото не е доказано спазването на процедурата по чл. 16, ал. 7 ГПК, обуславяща началото на срока за оспорване на решенията на ОС, приети на 07.07.2021 г. В настоящия случай ищецът излага твърдения, че за съдържанието на протокола от проведеното ОС на ЕС е узнал за пръв път на 29.11.2021 г. от поставено незаверено копие на протокола на таблото за съобщения във фоайето на жилищната сграда, като с оглед лисата на доказателства, опровергаващи тези твърдения и установяващи уведомяването му в по-ранен момент и предвид неспазване на процедурата по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, то съдът намира, че процесната искова претенция по искова молба от 29.12.2021 г. се явява предявена в преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ГПК, а с това и, че е процесуално допустима. Изложеното обуславя разглеждане на доводите по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание. Незаконосъобразни са решенията на Общото събрание на ЕС, които противоречат на императивни правни норми или на разпоредби, установени с приетия Правилник за вътрешния ред на ЕС; които са взети в нарушение на предвидените в закона или Правилника процедури и правила за вземане на решение; при нарушен ред за свикването на общото събрание; по въпрос, който е извън компетентността на общото събрание на етажната собственост, предвидена в чл. 11 ЗУЕС. Следователно, уважаването на процесния конститутивен иск по чл. 40 ЗУЕС е обусловено от установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, че притежава правото на собственост върху самостоятелен обект в процесната сграда в режим на етажна собственост, провеждането на Общото събрание, както и взетите решения на събранието, които претендира да бъдат отменени. При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответната страна е да докаже спазване на законоустановените предпоставки за провеждане на събранието (че решенията са взети при надлежно свикано и проведено общо събрание), както и, че взетите решения не противоречат на императивни материалноправни норми. Изясни се, че ищецът оспорва редовността на процедурата по свикване на процесното ОС с твърдения за допуснати нарушения, изразяващи се в следното: поканата не е подписана от всички лица, свикващи общото събрание, а единствено от лице, посочено като председател на УС – Б.М., което към този момент не притежавал това качество; липсата на вписани в поканата дата и час, касаещи обявяването й; липсата на съставен протокол, който да удостоверява момента на поставяне на поканата, с оглед необходимостта от съблюдаване изтичане на съответния срок до провеждане на събранието; неспазване на реда за уведомяване за свикването на общото събрание, установен в чл. 13, ал. 3 от ЗУЕС по отношение на собствениците, ползвателите и обитателите, които не ползват самостоятелния си обект или отсъстват повече от един месец. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС Общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, като датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Предвидено е също, че Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи - не по-рано от 24 часа след поставянето и. Същевременно, съгласно чл. 12, ал. 1 ЗУЕС Общото събрание се свиква най-малко един път годишно от управителния съвет (управителя) или от контролния съвет (контрольора), като може да се свика и по писмено искане на собственици, които имат най- малко 20 % идеални части от общите части на сградата – арг. чл. 12, ал. 2 ЗУЕС. В неотложни случаи (§1, т. 16 ДР) или когато е изминала повече от една година от последното проведено общо събрание, същото може да бъде свикано и от всеки собственик или ползвател – арг. чл. 12, ал. 5 ЗУЕС. В настоящия случай, от събраните по делото писмени доказателства, се установява, че процесното ОС на ЕС е свикано от Управителния съвет на ЕС с покана от 29.06.2021 г. от лицето Б.М., подписало същата като председател на УС на ЕС. В поканата е вписан дневният ред на предстоящото ОС, както и, че същото ще бъде проведено на 07.07.2021 г. от 18: 30 часа във фоайето на кооперацията. Представен е и протокол за поставяне на покана за Общо събрание от 29.06.2021 г. (л. 110 от делото), във фоайето на ЕС и на вратите към него, който протокол е подписан от лицето Б.М., като председател на УС на ЕС и от лицето Т.П.. Съгласно приобщеното по делото Удостоверение от Столична община, район Средец от 31.07.2019 г. лицето Б.М. е вписано като председател на УС на процесната ЕС, за което е подало уведомление от 25.07.2019 г. въз основа на протокол на ОС от 04.10.2018 г., с мандат от 2 години. По делото, като писмено доказателство, е прието копие от Протокол от Общо събрание на ЕС с адрес: [адрес] от 04.10.2018 г. (л. 67 – л. 69) от съдържанието на който се установява, че съгласно прието решение по т. 2 от дневния ред е избран единодушно Управителен съвет на ЕС в състав: председател Б.М. и членове Л.Д. и К.П.. По делото няма данни и твърдения това решение да е било отменено по съдебен ред, респ. с последващо такова към датата на процесната покана – 29.06.2021 г. да е бил избран нов УС (с оглед и данните за отмяна с влязло в сила съдебно решение на приетите решения по протокол от 12.03.2019 г.), поради което съдът приема, че към този момент изпълнителният орган на процесната ЕС е колективен такъв - Управителен съвет в посочения състав. Предвид това, при избран колективен орган – управителен съвет именно той упражнява предвидените в ЗУЕС правомощия на изпълнителния орган, включително по свикване на общото събрание съгласно чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗУЕС – в т. см. Решение № 32/06.03.2014 г. по гр. дело № 6489/2013 г. по описа на ВКС, 2-ро ГО, поставено по реда на чл. 290 ГПК. Установи се, че процесното ОС е свикано от УС на ЕС с покана, подписана единствено от председателя Б.М., съответно протоколът за изготвянето и поставянето й от същото лице и от още едно без яснота относно качеството му. Доколкото обаче избраният орган на управление на ЕС е колективен, то свикването на Общото събрание на 07.07.2021 г. е следвало да бъде извършено от Управителния съвет и да е израз на колективната воля на членовете му, а не еднолично от председателя му. Поканата би могло да изхожда и от председателя, когато обаче е взето решение на Управителния съвет за свикване на Общо събрание и председателят е упълномощен да изпрати покана на етажните собственици. По делото обаче липсват твърдения и доказателства в тази насока. Общото събрание е свикано от председателя на УС – Б.М., който в това качество не разполага с правомощие сам да свиква Общото събрание. Установената процедурна незаконосъобразност – нередовно разгласяване на Общото събрание на Етажната собственост е достатъчно основание за отмяна на процесните, оспорени от ищеца, решения и за уважаване на предявената претенция, поради което не следва да бъдат обсъждани по същество останалите доводи на ищцовата страна, насочени к ъ м оспорване законосъобразността на решенията, приети от Общото събрание на процесната ЕС на 07.07.2021 г. поради допуснати нарушения при провеждане на ОС, респ. на материалния закон. По отговорността за разноски: При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 95 лева, представляваща сторени разноски за държавна такса, включително в производството по в. ч. гр. дело № 2158/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ЧЖ-VI-З състав. Сторените от ответната страна разноски следва да останат за нейна сметка. Така мотивиран, съдът