Решение № 611 от 22.10.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 799/2024 г.

Производството е по реда на глава двадесет и първа ГПК вр. с чл. 25, ал. 4, изр. второ ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по въззивна жалба от „КЛВК“ АД, ЕИК 130735957, чрез адвокат Д. срещу решение № 877 от 21.06.2024 год., по т.д. № 20241100901159 по описа на Софийски градски съд за 2024, т.о., VI - 20 състав, с което е оставена без уважение жалбата му срещу отказ № 20240408114439/09.04.2024 г. на длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията. Жалбоподателят/заявителят - „КЛВК“ АД счита, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. На първо място твърди, че обжалваният отказ не отчитал особения статут на дъщерно публично дружество, съгласно разпоредбата на § 2, ал. 1, т. 1 от ДР от Закон за мерките срещу изпирането на пари/ЗМИП/, с която изрично се освобождавали публичните дружества от задължението за обявяване на действителен собственик. Твърди, че действителният краен собственик на „КЛВК“ АД е „Индустриален холдинг България“ АД, ЕИК 121631219, който също е публично дружество и притежава 67, 96 % от капитала на дъщерното дружество. Доколкото това дъщерно дружество не било еднолично дружество, за него аналогично се прилагали същия ред за събиране на данни за действителен собственик, както за публично дружество. Това дъщерно дружество било в ситуация на обективна невъзможност да посочи действителен собственик физическо лице, тъй като нямало такова лице, което да притежавало пряко или непряко описаните в § 2, т. 1 от ДР на ЗМИП права, а от друга страна дружеството, което пряко го контролирало е освободено от задължение да обявява действителен собственик, съгласно § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП. Твърди, че това е публично дружество, което упражнява пряк контрол върху търговското дружество, чиито акции се търгували на регулирания пазар. На следващо място твърди, че съгласно чл. 66, ал. 3, т. 8а от Наредба 1/2007г., „действителни собственици“ обединява полета, съдържащи обстоятелства по чл. 53, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП в няколко групи. На последно място твърди, че е налице практика на съдилищата по идентични случаи, в които заявленията са подадени от дъщерни на публични дружества и по които е постановено вписването на действителния собственик – съответното публично дружество. Моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и потвърдения с него отказа, както и да постанови вписване в ТР на действителния собственик, съгласно заявление Б 7 вх. № 20240408114439/08.04.2024г. В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от Агенция по вписванията, чрез юр. А.. Излага доводи по всяко едно от твърденията на въззивника, които ще бъдат съответно разгледани при обсъждане доводите във въззивната жалба. Моли въззивния съд да остави жалбата без уважение като неоснователна и да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди наведените доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Предмет на делото е постановен отказ по заявено вписване по партидата на „КЛВК“ АД на действителния собственик. Видно от служебно извършена справка в ТР, се установява вписване по партидата на „КВЛК“ АД - в графа действителен краен собственик е посочено юридическо лице чрез което пряко се упражнява контрол е „Индустриален холдинг България“ АД. „Индустриален холдинг България“ АД притежава 67, 96 % от капитала – обикновени поименни акции с номинал 1 лев, на обща стойност 22 386 503 лева. Първоинстанционният съд е приел, че заявителят няма задължение за вписване по реда на ЗМИП на действителен собственик на капитала на „КВЛК” АД. Заявителят е дъщерно дружество, чиито капитал се притежава от юридически лица, които са публични акционерни дружества и са освободени от задължението да обявяват действителен собственик, на основание § 2, ал. 1, т. 1 от ЗМИП. Липсата на задължение за вписване на действителни собственици е абсолютно, тъй като това е невъзможно с оглед дадената дефиниция в § 2, ал. 5 от ЗМИП. Приел, че редът за събиране на данни за действителния собственик на дружество, чиито акции са допуснати до търговия на регулиран пазар, се подчинявал на изискванията на ЕС и е уреден в чл. 59, ал. 4 ЗМИП. В процесната хипотеза не са налице нито едно от изключенията предвидени в разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗМИП, при които възниква задължение да са заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните собственици по § 2 от допълнителните разпоредби от същия закон. Легално определение на понятието "действителен собственик", употребено в чл. 63, ал. 4, т. 1 ЗМИП, е дадено в § 2 от ДР на ЗМИП, като същото е аналогично на това, посочено в чл. 3, ал. 6, б. "а", т. "i" от Директива (ЕС) 2015/849. Според текста им, действителният собственик на юридическото лице или друго правно образувание, подлежащ на вписване в търговския регистър със съответните идентификационни данни, е физическо лице или лица, които в крайна сметка притежават или контролират юридическото лице или друго правно образувание. По отношение на корпоративните юридически лица от лицата, които подлежат на деклариране и вписване като действителен собственик - физическо лице, са изключени тези, осъществяващи контрола чрез дружества, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, които се подчиняват на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. Въвеждането на това изключение за тези публични дружества, дефинирани като правни субекти в чл. 110, ал. 1 ЗППЦК, е продиктувано както от динамичния характер на регулирания пазар на финансови инструменти при наличието на значителна и постоянно променяща се като състав и обем на притежавани права акционерна маса, така и от съществуващата отделна, по-строга и специална регламентация на изискванията и реда за разкриване на информация за акционерите, придобили или прехвърлили акции от капитала на публичното дружество, която осигурява в достатъчна степен прозрачност при извършване на сделките с финансови средства и промяната в собствеността върху капитала на тези дружества (чл. 145 - чл. 148е ЗППЦК и чл. 38 - чл. 43 ЗПФИ). Наличието на изрично въведено от европейския и националния законодател изключение, касаещо публичните дружества, освобождава заявителя, пряко или непряко контролиран от такова дружество, от задължението да посочи за вписване по партидата му в търговския регистър конкретно физическо лице – акционер в публичното дружество, като негов действителен собственик (в поле 550). Необходимо и достатъчно е същият да декларира и заяви, съгласно изискването на чл. 63, ал. 4 ЗМИП, обстоятелствата по група "Юридически лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се осъществява контрол", където да се посочат идентификационните данни на публичното дружество, за да се постигне в достатъчна степен прозрачност по отношение собствеността на капитала на заявителя. Такова тълкуване съответства в пълна степен както на европейското и националното законодателство, така и като цяло на целите на европейската политика, насочена към предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, намерили израз в Директива (ЕС) 2015/849, тъй като регистрацията, достъпът и редът за разкриване на информация относно собствеността на съответното публично дружество са гарантирани със специален закон. Смисълът и целта на вписването на действителен собственик има за предмет публичност и установяване на информация различна от вече обявена в същия публичен регистър. Законодателят е предвидил вписването на действителен собственик, единствено за юридически лица, които не са публични акционерни дружества или не са вписани като съдружници в търговския регистър, или не са учредени на територията на Република България. В процесната хипотеза собственикът на 67, 96 % от капитала на дъщерното дружество е вписан като лице, чрез което пряко се упражнява контрол. В този смисъл е и преобладаващата практика на съдилищата, която съответства на буквата и смисъла на закона, която се споделя от настоящия съдебен състав, включително и на САС, включително и в цитираното от въззивника решение № 40 от 18.01.2024г. по т.д. № 644/2023г. на САС. Предвид гореизложеното обжалваното решение и потвърденият с него отказ на длъжностното лице по регистрация са законосъобразни и правилни, и следва да се потвърдят. Така мотивиран, Софийският апелативен съд