Решение № 884 от 1.7.2022 г. на Административен съд - Бургас по дело № 616/2022 г.

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК. Касаторът „Черноморска брегова група“ ООД, ЕИК 147015002, със седалище и адрес на управление в гр.Созопол, ул.“Индустриална“ № 9, представлявано от управителя И.А.Т., чрез адв. А.И., •••, е оспорил решение №171/02.03.2022г., постановено по АНД № 3162/2021г. по описа на Районен съд Бургас, с което е изменено наказателно постановление № 48 от 17.06.2021г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас. С наказателното постановление на касатора за нарушение на чл.11, във връзка с §7 от ПЗР на Закона за защитените територии, на основание чл.83, ал.1, т.2 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., а с обжалваното решение съдът е намалил размера на имуществената санкция от 2000 лева на 1000 лева. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора – да бъде отменено издаденото наказателно постановление. Евентуално иска делото да бъде върнато на Районен съд – Бургас за ново разглеждане на основание чл.221, ал.2 от АПК. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирана е молба от пълномощника на касатора, в която е изложено становище по същество на спора с искане обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът по касация, чрез представител по пълномощие старши юрисконсулт Теодор Петров оспорва жалбата и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила. Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна. „Черноморска брегова група“ ООД е наказано за това, че на 14.03.2021г. в границите на природна забележителност „Пясъчни дюни“ в местност „Каваците“ е установена дига (насип) изпълнена без съгласуване с директора на РИОСВ – Бургас по реда на Закона за защитените територии. Административнонаказващият орган е приел, че е нарушена нормата на чл.11 във връзка с §7 от ПЗР на Закона за защитените територии. Съгласно чл.11 от Закона за защитените територии собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените територии са длъжни да спазват режимите, установени по реда на този закон, със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението й. Съгласно § 7 от ПЗР на Закона за защитените територии собствениците и ползвателите по чл. 11 съгласуват с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица дейностите, които планират да извършат в защитените територии, ако липсва план за управление или те не са предвидени в плановете и проектите по глава четвърта, независимо от разрешенията, които се изискват по други закони. Съгласно чл.83, ал.1, т.2 от Закона за защитените територии наказва с имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което осъществява дейност в защитена територия без разрешение или съгласуване, предвидено в този закон. Районният съд, след като обсъдил всички доказателства, е приел, че не са налице съществени нарушения на процедурата при установяване на административното нарушение, но е приел, че неправилно е определен размера на наложената имуществена санкция и е изменил наказателното постановление, като е намалил наложената имуществена санкция от 2000 лв. на 1000 лв. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Наведените в касационната жалба възражения са неоснователни. В обжалвания съдебен акт са обсъдени обективните елементи на административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на касатора. Това е абсолютно задължително, за да се провери дали тези елементи в своята съвкупност са налице, което би довело до извода за наличие на извършено нарушение от типа на описаното в наказателното постановление или за отсъствие на такова нарушение, ако някой от елементите не е установен. За да провери законосъобразността на наказателното постановление, районният съд е задължен да провери дали са установени факти, които да сочат за наличието на тези елементи от фактическия състав на деянието. По тази причина не е основателно възражението, според което съдът в мотивите си обсъждал възражения, различни от направените. По делото пред районния съд е била назначена съдебно-техническа експертиза, от заключението по която по несъмнен начин се установява, че констатираният на 14.03.2021г. насип на плажната ивица на плаж „Смокини“ изцяло попада в границите на природна забележителност „Пясъчни дюни“ в местността „Каваците“ (л.107 от АНД № 3162/2021г. на Районен съд Бургас). По делото не е спорно, а и се установява от констативния протокол, съставен от служители на РИОСВ в хода на проверката, че на посочената дата на въпросния плаж е бил установен насип на плажната ивица, който е изграден посредством изземване на пясък от морето. В наказателното постановление е описано местоположението и точният размер на насипа, чиято дължина е около 400 м, ширината е 6 м, а височината е между 1 м и 1, 70 м. Природната забележителност „Пясъчни дюни“ в местността „Каваците“, е обявена за такава със заповед № 2109/20.12.1984г. на Председателя на Комитета за опазване на природната среда към Министерски съвет. Въз основа на тези данни, както и въз основа на точните координати на насипа, които се съдържат в констативен протокол №018870(ПД-15-12)/14.03.2021г. вещото лице графично е изобразило обхвата на Природната забележителност „Пясъчни дюни“ и мястото на процесния насип. Жалбоподателят и настоящ касатор не твърди, че така установената дейност е извършена след съгласуване с директора на РИОСВ. Няма и доказателства в тази насока. По този начин всички обективни елементи от състава на деянието са установени доколкото §7 от ДР на ЗЗТ във вр. с чл.11 от същия закон изисква собствениците и ползвателите да съгласуват с министъра на околната среда и водите или с оправомощено от него длъжностно лице дейностите, които планират да извършат в защитени територии, ако липсва план за управление или те не са предвидени в плановете и в проектите по глава Четвърта, независимо от разрешенията, които се изискват по други закони. Приложената санкционна норма на чл.83, ал.1, т.2 от ЗЗТ предвижда административно наказание за лице, което осъществява дейност в защитена територия без разрешение или съгласуване, предвидено в ЗЗТ. Обратно на наведените в касационната жалба възражения, субектът на нарушение е определен правилно. Както чл.11, така и §7 от ЗЗТ определят един и същи кръг от задължени субекти – собствениците и ползвателите. По делото не е спорно, че собственик на тази територия и държавата, която обаче е предоставила на концесия морски плаж „Смокините – Север“, на процесния касатор, който е лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана. С административнонаказателната преписка е представено копие на концесионен договор за услуга за морски плаж „Смокините – Север“, сключен между Министерски съвет на Република България, представляван от министъра на регионалното развитие и благоустройството, от една страна, и касаторът – „Черноморска брегова група“ ООД, от друга страна. От посочените като нарушени норми се установява, че субект на това нарушение не е непосредственият физически извършител, управляващ багера, който е реализирал констатирания насип, а собственикът или ползвателят на съответния имот. След като за морския плаж е сключен концесионен договор за ползване на публична държавна собственост, несъмнено отговорност в случая следва да понесе концесионерът, както е подходил и административнонаказващият орган. Наличието на поправка на годината, вписана в констативен протокол с бланков номер 018870, не е такова съществено нарушение, което да обоснове незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, още повече, че протоколът има само качеството на доказателство в административнонаказателното производство, за разлика от АУАН и наказателното постановление, които са актовете, поставящи началото и финала на производството, респ. с които се обвинява и налага административно наказание, в които няма допуснати технически грешки. Грешката в протокола, изразяваща се в поправка на последната цифра на годината, може да се квалифицира само като техническа грешка, доколкото в края на същия протокол датата е изписана вярно. Протоколът е съставен от две лица, които по този начин потвърждават чрез подписите си, че именно това е датата, на която е извършена проверката. Освен това данни за датата на извършване на проверката се съдържат и в друг констативен протокол №008034/14.03.2021г., в който също са описани констатациите от проверката и където изрично е заявено, че тази проверка е извършена на 14.03.2021г. Поради неоснователност на касационните възражения, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Бургас,