Решение № 1191 от 23.7.2021 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 656/2021 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба, подадена от Р. В. К. от гр.К., •••• против Наказателно постановление №365/04.01.2021 г., издадено от Изпълнителна агенция по горите, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.84, ал.2 вр.ал.1 от Закона за лова и опазването на дивеча е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. и "лишаване от право на ловуване" за срок от три години. С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представляа от упълномощения си защитник адв. Ст. Б. от АК-Пловдив, който поддържа жалбата по оплаканията, изложени в нея. Претендира разноски. Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юриск. Г.И. с пълномощно по делото, която изразява становище за правилност и законосъобразност на наказателното постановление. Претендира разноски. Жалбата е допустима – подадена е от лице, което иа право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното: Съставен е Акт за установяване на административно нарушение сер. № 001796 от 30.11.2020 г. против Р. В. К. за това че на 22.11.2020 г. в землището на гр.К., район ПЛРС, II-ро ловище, територия на ТП „ ДГС Пловдив” ловува по смисъла на чл.43, ал.3 т.1 от Закона за лова и опазване на дивеча с извадено от калъф сглобено ловно оръжие в забранено за лов време – след изтичане на един час от залеза на слънцето, като възпроизвежда два изстрела в 19: 00 ч. без да притежава писмено разрешително за индивидуален или групов лов. По време на ловуването няма убит дивеч. Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел акотсъставител Бл. Н. Т., както и на св. К. ХР. С. и Т. ИВ. Д., разрешително за групов лов С ЮЦ №023195/17.11.2020 г., справка от информационната система на ИАГ, ел.извадка от метереологичния сайт Timegenie. Пред съда актосъставителят разясни обстоятелствата, при които е съставил АУАН – постъпила информация от 01 РУ. Впоследствие били разпитани като свидетели очевидци и св. К. ХР. С. и Т. ИВ. Д.. Пред съда св.С. и Д. потвърдиха направените в съставения акт за установяване на административно нарушение констатации. Показанията на разпитаните свидетели съдът намира за последователни, взаимнодопълващи се, логични, поради което дава вяра на същите. В пълно съответствие с тях са и събраните в хода на административнонаказателното производство писмени доказателства - разрешително за групов лов С ЮЦ №023195/17.11.2020 г., справка от информационната система на ИАГ, ел.извадка от метереологичния сайт Timegenie. От тях се установява, че по време на нарушението нарушителят не е притежавал разрешително за извършване на индивидуален илигрупов лов. Видно от ел.извадка от метереологичния сайт Timegenie. се установява, че изстрелите са възпроизведени след изтичане на един час от залеза на слънцето. Предвид събраните в хода на административнонаказателното производство устни и писмени доказателства съдът прие, че описаната в АУАН, възприета и от наказващия орган в накаателното постановление фактическа обстановка е обективно и правилно установена. Доказателства, опровергаващи установената фактическа обстановка, не бяха представени в хода на проведеното съдебно следствие. Установенаа в АУАН и НП фактическа обстановка не се опровергава и от показанията на разпитания св. И.К.Ч., който не отрича възпроизвеждането на изстрелите от страна на жалбоподателя на посоченото място и време в АУАН и НП. Според свидетеля целта на възпроизвеждането им е била да се намери кучето, което след лова не се било върнало. С оглед на установените по делото факти, предвид непротиворечивите показания на актосъставителя и свидетелите по установяване на нарушението, правилно е прието, че санкционираното лице е извършило вмененото му административно нарушение. Съгласно чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД „Ловуване е и престой или движение на лица извън населените места със: 1. извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не.“ Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЛОД, „Който ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв.“, като съгласно ал.2 на същата разпоредба „Когато нарушението по ал.1 е извършено в забранено за лов време, в забранено за лов място или със забранени средства, лицето се наказва с глоба от 100 до 800 лв.“. За да е осъществен състава на нарушение п о чл.84, ал.2 от ЗЛОД, следва безспорно да са установени материалните предпоставки, регламентиращи дейността по ловуване в тяхната кумулативност. В настоящия случай не е налице спор между страните относно релевантния факт, дали оръжието на жалбоподателя е било сглобено, за да бъде налице лов по смисъла на чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД, напротив установява се, че същото е било извън калъф и сглобено, като в тази насока депозираните свидетелски показания са безпротиворечиви. Не е спорно и обстоятелството, че жалбоподателят не е имал разрешително за лов, както и че ловуването се е осъществявало след изтичане на един час от залеза на слънцето, което е забранено за лов време с оглед нормата на чл.66, ал.3 от ППЗЛОД. Ето защо, правилно за извършеното деяние жалбоподателя е санкциониран на основание чл.84, ал.2 от ЗЛОД. Правилно е приложена съответната на нарушението санкционна норма. Не така стои въпросът по отношение на наказанието, което е наложено. Наказващият орган не е мотивирал и обосновал налагането на наказанието глоба над установения законов минимум. При липсата на аргументи по отношение на размера на наложеното наказание съдът намира, че същото е необосновано по размер и следва да бъде редуцирано и да бъде намалено до минимално предвидения в закона размер, а именно сто лева. По отношение на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право на ловуване” за срок от три години, наложено на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД, съдът намира, че същото е в съответствие с цитираната санкционна разпоредба, наложено е във фиксирания от закона размер, поради което не подлежи на ревизиране. При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на АУАН и за издаване на наказателното постановление съдът не констатира допуснаните процесуални нарушения. Налице е съответната материална компетентност за съставяне на АУАН и за издаване на наказателното постановление. В тази връзка е приложената Заповед N РД 49- 199/16.05.2011 г. на МЗХ. Нарушението е описано по ясен начи, позволяващ на нарушителя да организира защитата си. Спазени са сроковете за съставянето както на АУАН, така и на НП. АУАН е съставен в 3-месечния срок от откриване на нарушителя, а НП в 6-месечния от съставянето на акта за установяване на административно нарушение. По отношение на оплакванията, изложени в жалбата, че процесният случай разкрива белезите на маловажен, следва да се вземе предвид, че по смисъла на закона ловуването е разнообразна дейност, проявена като убиване, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, както и вземане, пренасяне, укриване, съхраняване, обработване, превозване на намерен, ранен и убит дивеч, а съобразно ал. 3 - ловуването е и престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие. В процесния случай нарушението е осъщестено посредством движение със сглобено ловно оръжие извадено от калъф в забранено за лов време. Осъщественото от жалбоподателя нарушение не се отличава с по-ниска по степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид. Ловуването е дейност, свързана с повишена степен на обществена опасност, показател, за което е и въведеният разрешителен режим, която значимост несъмнено е отчетена от законодателя именно чрез значителните по размер и вид административни санкции. С оглед изхода на делото следва да бъде уважена претенцията на всяка от страните по делото и да им бъде присъден съответния размер разноски по съразмерност. По отношение на адвокатското възнаграждение същото е уговорено общо като не е диференциран размера му по отношение на административното наказание „глоба“ и „лишаване от право на ловуване“. При това положение и при направено възражение за прекомерност от ответната страна, се приема, че същото е уговорено поравно за двете наказания. От тази позиция и по съразмерност в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 112, 5 лв./ при общ размер на наложената глоба 200 лв., уважен размер на жалбата от 100 лв. и минимален размер на възнаграждението 225 лв., представляващ половината от 450 лв./ В хода на производството въззиваемата страна е представлявана от юрсконсулт, която е направила искане за присъждане на разноски. Относима е Наредбата заизплащане на правната помощ чл.27е. От тази позиция и по съразмерност на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени и разноски Такива се присъждат на въззизваемата страна в размер на 40 лв. при уважен размер на санкцията от 100 лв. и минимално юрисконсултско възнаграждение от 80 лв., както и 80 лв. при уважена неимуществена претенция по отношение на наказанието „лишаване от право на ловуване“ или общо 120 лв. Водим от горното съдът