РЕШЕНИЕ

№ 429

гр. Перник, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаил Анг. Алексов при участието на секретаря Наташа Т. Динева като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Административно наказателно дело № 20231720200218 по описа за 2023 година взе предвид следното:

С наказателно постановление №171/28.11.2022г., издадено от К.В.Д. - началник Първо РУ към ОД на МВР – Перник, на М. Б. М., с ЕГН •••••••••• е наложено административно наказание глоба в размер 1000 /хиляда/ лв. на основание чл.53 от ЗАНН и чл.50, ал.1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия /ЗООРПСМ/, за това, че на 26.11.2022г., в гр. П ерник, около 14.50 часа, на стадион Миньор, извършил противообществена проява (спортно хулиганство) по чл.21, т.6 от ЗООРПСМ по време на провеждане на спортно мероприятие – футболна среща, като хвърлял предмети /камъни/ в посока към сектора с привърженици на ПФК „Берое – Стара Загора“ – нарушение по чл.21, т.6 от ЗООРПСМ.

Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от М. М., чрез пълномощника адв. Б. В., с която моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Излагат се доводи за това, че нарушението не е извършено, както и че наказателното постановление е издадено в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Тази позиция жалбоподателят поддържа и в съдебното заседание - лично и чрез пълномощника си, и пледира за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Претендира се и присъждане на направените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание представител не е участвал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 26.11.2022г., от 13.30 часа в гр. Перник на стадион „Миньор“ се провеждала футболна среща между ФК „Миньор – Перник” и ПФК „Берое Стара Загора” от турнира SESAME - купа на България. М. М. отишъл на стадиона, за да гледа футболната среща Настанили се в сектора, определен за агитката на домакините. Между него и сектора, в който били настанени привържениците на другия отбор била оставена буферна зона с оглед охрана на мероприятието и недопускане на безредици. В средата на второто полувреме на срещата привърженици на ПФК „Берое“ запалили пиротехнически изделия, като част от тях хвърлили по посока на сектора с привърженици клуба - домакин. В отговор на провокацията последните станали от местата си и вкупом затичали към сектора на гостите, като успели да преодолеят разположения кордон от полицейски служители в буферната зона. Сред тях бил и М. М.. Започнали агресивни действия от двете страни – викове, закани, обиди, блъскане, хвърляне на предмети, в това число бутилки с вода, камъни, дървени пръти. Последвала незабавна намеса на полицейските служители, които застанали между двете агитки и започнали да изтласкват привържениците на „Миньор“ назад, за да се върнат в определения за тях сектор. Сред полицейските служители, осъществяващи тези действия бил и свидетелят К. И. П.. Напрежението било потушено в рамките на няколко минути, след което футболната среща продължила.

На следващия ден в полицейското управление били прегледани налични видеозаписи от проведеното спортно мероприятие с цел установяване на лицата, проявили агресивни действия, в т.ч. хвърляне на предмети. Като автор на такива бил установен жалбоподателят. Със заповед за задържане на лице, рег. №1920зз-317 от 27.11.2022г. на основание чл.72, ал.1, т.7 от ЗВР, вр. чл.21 от ЗООРПСМ същият бил задържан за срок до 24 часа.

На 28.11.2022г. срещу М. М. бил съставен акт за установяване на нарушение по чл.26, ал.1 от ЗООРПСМ с № 1920а170/28.11.2022г. Актосъставителят - свид. К. П. приел, че М. виновно е извършил проява на спортно хулиганство по чл.21, т.6 от ЗООРПСМ. Непосредствено след съставянето му актът бил предявен на жалбоподателя, същият го подписал и приел връчения препис.

В срока по чл.30, ал.1 от ЗООРПСМ – на 28.11.2022г., въз основа на приложените по преписката материали началникът на Първо РУ – ОДМВР – Перник приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.50, ал.1 от ЗООРПСМ наложил на М. административно наказание глоба в размер 1000 лева за установеното нарушение по чл.21, т.6 от същия закон. Същевременно на основание чл.42 от ЗООРПСМ издал и заповед №1920з-305/28.11.2022 год., с която наложил и принудителна административна мярка по чл.41, т.1 от с.з., а именно забрана за посещение на спортни мероприятия в страна и чужбина за срок от 1 година.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа показанията на свидетеля К. И. П., както и писмените доказателства – препис на АУАН №1920а-170/28.11.2022г., заповед за задържане на лице от 27.11.2022г., ЗППАМ №1920з-305/28.11.2022г., докладна записка № 1920р-17976 от 27.11.2022г..

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и основателна.

При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съобразявайки възраженията и доводите на жалбоподателя, съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление, което мотивира отмяната му. Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗООРПСМ актовете за установяване на извършени противообществени прояви по този закон се съставят от органите на МВР с полицейски правомощия в съответствие с изискванията на Закона за административните нарушения и наказания. Разпоредбата на чл.52, ал.3 от ЗООРПСМ от своя страна предвижда, че установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на ЗАНН. Следователно именно правилата, установени в ЗАНН са приложими в производството по установяване на прояви на спортно хулиганство и наказването им.

Съдебният състав констатира, че описанието на нарушението в наказателното постановление не кореспондира с посочената при наказването административно- наказателна разпоредба.

На жалбоподателя е вменено извършване на противообществена проява(спортно хулиганство) в спортен обект - стадион „Миньор” в гр. Перник, по време на спортно мероприятие - футболна среща, изразила се в хвърляне на предмети /камъни/ по посока сектора с привърженици на гостуващия отбор, в нарушение на чл. 21, т.6 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от с.з. за извършени противообществени прояви по чл.21, т.1 – 10 се налага глоба от 1000 до 2000 лева и забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една до две години. В ал.3 на същата разпоредба са предвидени потежки наказания в случай на повторно извършено деяние по ал.1. В конкретния случай като основание за наказване на М. се сочи административно-наказателната разпоредба на чл.50, ал.1 от ЗООРПСМ. Тя установява друг, различен състав на административно нарушение и в същото време предвижда санкция за осъществяването му, а именно: „който в срока на забраната за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина бъде установен на територията на спортната зона или спортния обект при провеждане на спортни мероприятия, се наказва с безвъзмезден труд в полза на обществото или задържане в териториалната структура на МВР съгласно чл.25, ал.2 и му се налага нова принудителна административна мярка забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от три до 5 години, срокът на която се присъединява към неизтърпяната част от същата по вид принудителна административна мярка, ако такава е била наложена.

Видно е, че фактите на нарушението, вменено във вина на М., са коренно различни от тези, включени в диспозицията на нормата на чл.50, ал.1 от ЗООРПСМ, а санкциите, предвидени в нея, са различни по вид от наложеното на жалбоподателя наказание. Допуснато е противоречие между описанието на нарушението, правното му квалифициране и основанието за налагане на наказание, което ограничава правото на защита на наказания.

Изложеното оставя неясна и волята на административно-наказващият орган за какво нарушение е наложил наказание, поради което има за последица отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно от процесуална страна. По същество, вменената на жалбоподателя противообществена проява е и недоказана. Описаните действия - хвърляне на предмети, не се установяват по несъмнен начин от събраните доказателства. Свидетелят П., присъствал на спортното мероприятие и непосредствено ангажиран с потушаване на възникналото на трибуните напрежение и сблъсъци, посочва, че не е възприел хвърляне на камъни или други предмети от страна на М. М.. Изявлението на актосъставителя, че актът по чл.26, ал.1 от ЗООРПСМ е съставен срещу М. въз основа на прегледани видеозаписи от събитието /“…има видеозаписи от камери, на които колеги са го разпознали и на тази база е съставен акта, но конкретно аз не мога да твърдя, че той е хвърлял предмети.…“/ не се кредитира, тъй като е неубедително и оставя впечатление, че дори и на записа свидетелят П. не е възприел жалбоподателя като автор на такова действие.

Съдът не цени като годно доказателствено средство предоставения по делото на електронен носител видеозапис от проведеното спортно мероприятие, тъй като вносителят на преписката не представи протокол по чл.26, ал.2 от ЗООРПСМ за надлежното им приобщаване към административнонаказателната преписка, какъвто изрично бе изискан от съда. Предвид изложеното, вмененото нарушение е и недоказано, което самостоятелно обосновава отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

По разноските:

Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните в производствата пред районния съд имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. Жалбоподателят М. М. е направил разноски за възнаграждение на адвокат в производството и е поискал присъждането им. От приложения договор за правна защита и съдействие от 02.12.2022г., сключен между него и адв. Б. В., се установява, че страните са договорили възнаграждение за защита и процесуално представителство по настоящото административно-

наказателно дело в размер 400 лв., като е отразено заплащането му в брой при подписване на договора. Поради това и с оглед изхода на делото, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на адвокат подлежи на възстановяване от бюджета на органа, издал отмененото наказателно постановление. В случая то е определено съгласно минималния размер от 400 лева, предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и в този размер следва да бъде присъдено.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.3, т.1 и 2, вр. ал.2, т.1 от ЗАНН съдът