Решение № 4422 от 31.10.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 855/2024 г.
Административен съд - Хасково31.10.2024 г.докладчик Цветомира Димитрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № N-151 от 15.08.2024г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма “Околна среда 2021-2027г.“ и гл.директор на Оперативна програма“Околна среда“ към МОСВ, с което на оспорващата страна Община Хасково е определена финансова корекция в размер на 5 % от договор с рег.№ 207/16.06.2023г. на стойност 65 000 без ДДС. ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите, [населено място] да заплати на Община Хасково разноски по делото в размер на 26.12 лева. Решението може да се обжалва с касационна жалба от страните, пред ВАС в 14- дневен срок от съобщаването му. Съдия:
Мотиви
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Община Хасково насочена против Решение № N-151 от 15.08.2024г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма “Околна среда 2021-2027г.“ и гл.директор на Оперативна програма“Околна среда“ към МОСВ с което на оспорващата страна е определена финансова корекция в размер на 5 % от договор с рег.№ 207/16.06.2023г., на стойност 65 000 без ДДС. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. За да постанови обжалваното решение, административният орган бил приел, че е налице едно нарушение с финансов ефект, а именно нарушение на чл. 59, ал. 2 от ЗОП, във вр. с чл. 2, ал, 2 от ЗОП. Последното било квалифицирано като нередност по т. 11, буква „б“ от Приложение № 1, към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление. Нарушението според органа се изразявало в това, че „в Документацията по раздел „Критерии за подбор", „Технически и професионални способности по чл. 63 от ЗОП“, т. 3.3.2 „Ръководител на екип", „Координатор“ и „Финансист“, било посочено, че посочените експерти трябва да са участвали в подготовка/управление/изпълнение на 5 изпълнени проекта, независимо от източника на финансиране, при това в определено качество. Жалбоподателят счита за неправилни и незаконосъобразни изводите на органа, че изискването за участие на експертите в 5 проекта, както и това проектите, в които са участвали експертите да са изпълнени, са ограничителни. Сочи, че процедурите за възлагане на обществени поръчки, уредени в ЗОП, са способ за задоволяване на потребностите на възложителите с предмет строителство, услуги или доставки на стоки, при ефективно разходване на публичните средства, средствата, предоставяни от европейските фондове и програми и тези на дружествата и предприятия, които са възложители по смисъла на ЗОП. При възлагане на обществената поръчка възложителят има право да извърши проверка на годността и потенциала на участниците да изпълнят поръчката, използвайки за целта подходящи критерии за подбор. Чрез тях по същество възложителят определя минимални изисквания за допустимост на участниците във връзка с участието им в процедурата за възлагане на обществена поръчка, за да прецени способността на всеки от тях да изпълни точно поръчката в случай, че бъде избран за изпълнител. При определянето на изискванията възложителите били длъжни да се съобразяват със заложените в ЗОП разпоредби, чиято цел била да се гарантира свободната конкуренция, както и равнопоставеността и недопускането на дискриминация. В рамките на оперативната самостоятелност на възложителя било да определи предмета на поръчката и изискванията към потенциалните участници, като при спазване разпоредбите па чл. 2 ЗОП било необходимо същите да не ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. В този смисъл преценката за законосъобразност на предложената финансова корекция, следвало да се направи в зависимост от това доколко възложителят при въвеждане на изискванията и критериите за допустимост е спазил границите на оперативната самостоятелност и не е нарушил забраните, въведени с императивните разпоредби на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗОП. Излага доводи, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗОП установява задължението на възложителите да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по ЗОП, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката, като поставените критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. Следователно, според жалбоподателя, за да е налице нарушение на посочената норма, на първо място, критерият за подбор следва да не е сред един от изрично установените такива в ЗОП или да не е необходим за установяване възможността на участниците да изпълнят поръчката, което от своя страна означава същият да не е съобразен с поне едно от посочените свойства, както следва: предмет, стойност, обем и сложност на поръчката. Сочи, че процесният критерий е допустим като такъв, тъй като е заложен изрично в разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗОП, а от съпоставката на въведения критерий с предмета на поръчката било видно, че те са идентични помежду си, поради което нормативното изискване за съответствие на критерия с предмета и сложността на поръчката се явявало изпълнено. Между заложения критерий и параметрите на дейността по поръчката - съответно нейните предмет и сложност, нямало разлика. Логично и обосновано било възложителят да изисква изпълнителят да е извършвал, преди това същата дейност за която кандидатства, при това не инцидентно. По този начин за възложителя щяла да възникне определена степен на сигурност, че избраният за изпълнител участник разполага с възможността да изпълни възложеното. Този бил смисълът и на регламентирания в чл. 63, ал. 1, т. 1 критерий за подбор, поради което и своеобразното ограничение на участието на определени стопански субекти, които не отговарят на него, не било необосновано, а в съответствие с целта и логиката на закона, позволяващи на възложителя да постави изисквания, които в най-голяма степен ще отговорят на нуждите на съответната възлагана дейност. Не били нарушени принципите на равнопоставеност и недопускане на дискриминация, както и на свободна конкуренция. Изцяло равнопоставени били потенциалните участници — всеки от тях разполагал с възможност да участва във възлагателната процедура при положение, че отговарял на поставеното и обосновано, с оглед характеристиките на конкретната обществена поръчка, изискване. Изводите на органа били постановени в резултат на бланкетно посочване, че изискванията били прекомерни и необосновани, без да били изложени каквито и да било мотиви по същество. Ирелевантно било обстоятелството, че други възложители са поставили занижени критерии за процедури със сходен предмет. Последното било в обхвата на оперативната самостоятелност на всеки възложител, като преценката относно критериите, необходими за осигуряване на конкретния интерес на възложителя, се извършвала от самия него, при спазване на относимите законови разпоредби. За неправилни оспорващият счита и аргументите на органа относно изискването процедурите, в които е участвал съответния експерт да са изпълнени, т.е. завършени. Всяка дейност, се изпълнявала в цялост от съответен екип от специалисти и се приемала от възложителя само, ако е изпълнена качествено и отговаря на условията, при които е възложена. Участие при извършването на конкретната дейност, не води само по себе си, до извод за наличието на натрупан опит и познания, обуславящи извод за способността на експерта да изпълни възложените му дейности. Нямало как, възложителят да бъде поставен в положението в хода на конкретна обществена поръчка, да извършва преценка дали са извършени конкретните дейности, твърдени от експерта, дали тези дейности са извършени качествено и каква е причината да не са приети до момента на подаването на офертата - дали тази причина се корени в поведението на конкретния експерт или в нещо друго. По изложените съображения в жалбата се моли за отмяна на оспореното решение. Претендират се разноски. Ответникът - ръководител на Управляващия орган на ОПОС към МОСВ чрез процесуален представител в съдебно заседание и в писмена защита ангажира становище за неоснователност на жалбата. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите и възраженията на страните и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа страна следното: На 08.04.2024г. между Главен директор на Главна дирекция Оперативна програма „Околна среда“ 2021г.-2027г. в качеството на Ръководител на управляващия орган и Община Хасково в качеството на бенефициент бил сключен Административен договор с № Д-34-32(л.184), по силата на който Ръководителят на управляващия орган предоставил на бенефициента безвъзмездна финансова помощ в размер до 34 806 821.57 лева по процедура BG16FFPR002-5.001 „За по-чист въздух“ по приоритета ос 5 “Въздух“ на Програма „Околна среда 2021-2027г. съфинансирана в размер до 85% от ЕФРРЕС, за изпълнение на проект ИСУН № BG16FFPR002-5.001-0005. Съгласно т.2.2.1 проектът бил на обща стойност 34 806 821.57 лв, от които 29 585 798.34 лв. от ЕФРР и 5 221 023.23 лева национално съфинансиране от държавния бюджет на Република България. Според т.2.3 на договора срокът за/периодът за изпълнение на проекта бил 60 месеца, считано от датата сключване на договора, но не по-късно от 31.12.2029г. Неразделна част от договора били Приложение №1 - одобреното проектно предложение (л.189 и сл.)и Приложение №2 - Условия за изпълнение по процедура“За по-чист въздух“ и приложенията към тази част(л.203-л.221). С оглед сключения административен договор била открита процедура за обществена поръчка на основание чл. 20, ал.3, т.2 от ЗОП – събиране на оферти с обява, с предмет “Подготовка на проект “Подобряване на качеството на атмосферния въздух в община Хасково““, финансиран по програма „Околна среда 2021-2027г. В обявата за събиране на оферти (л.180-182)и документацията към нея (л.160) Възложителят посочил критерии за подбор, като по отношение техническите и професионалните способности по чл. 63 от ЗОП въвел изискване участникът в процедурата да разполага с персонал и/или с ръководен състав с определена професионална компетентност за изпълнението на поръчката, включващ най – малко ръководител на екип, координатор и финансист, които да имат специфичен професионален опит – участие като финансист/експерт в подготовка/управление/изпълнение на 5 изпълнени проекта, независимо от източника на финансиране. Получените за участие в обществената поръчка оферти били три, като с протокол утвърден от Кмета на Общината на 26.05.2023г.(л.150) комисията класирала на първо място участника “Нео Грийн“ ЕООД, и предложила на кмета на общината да сключи договор със същия. За възлагането на обществената поръчка бил сключен договор рег. № 207 от 16.06.2023г.(л.58) между Община Хасково в качеството на възложител и „Нео Грийн“ ЕООД, в качеството на изпълнител. В чл.2, ал.1 от договора било посочено, че общата стойност на договора възлиза на 60 300 лв. без ДДС или 78 360 лева с ДДС. С писмо рег. № 08-00-856 от 19.07.2024г.(л.51) на Ръководителя на УО на ПОС, връчено чрез ИСУН на 19.07.2024г.(л.54)Кметът на Община Хасково е уведомен, че при осъществен последващ контрол за законосъобразност на поръчката и сключения договор, е констатирано едно нарушение с финансов ефект на чл.59, ал.2 от ЗОП, вр. с чл.2, ал.2 от ЗОП, свързано с изискванията за технически и професионални способности спрямо ръководител на екип, координатор и финансист според които посочените експерти трябва да са участвали в подготовка/управление/изпълнение на 5 изпълнени проекта, независимо от източника на финансиране в определено качество. Счетено е че изискването за изпълнени 5 проекта от съответните експерти е необосновано завишено и ограничително За ограничително е прието и изискването за участието им в изпълнен проект. С писмото било указано на Община Хасково, че има право в 14-дневен срок от получаването му, в съответствие с чл. 73, ал.2 от ЗУСЕСИФ да представи писмените си възражения по основателността на размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства, в случай че разполага с такива. С възражение рег.индекс 04-03-22#4 от 31.07.2024г. (л.48), постъпило при административният орган чрез ИСУН на 31.07.2024г.(л.50) при МОСВ, Община Хасково възразила срещу твърдението за допуснато нарушение на нормата на 59, ал.2 вр. с чл. 2, ал.2 от ЗОП. На 15.08.2024г. било издадено оспореното в настоящото производство Решение(л.44) за определяне на Община Хасково на финансова корекция в размер на 5% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ПОС за 2021-2027г. разходи, представляващи средства от ЕФСУ по смисъла на чл.1, ал.2 от ЗУСЕФСУ от стойността на Договор рег. № 207 от 16.06.2023г.(л.58) между Община Хасково и „Нео Грийн“ ЕООД. Решението е съобщено на Община Хасково чрез ИСУН на 15.08.2024г.(л.47). Съобразно удостовереното от ответника в придружително писмо вх.№ 5986 от 09.09.2024г.(л.2) жалбата срещу решението е постъпила в ГД“ОПОС“ към МОСВ с вх.№ Ж-141 от 28.08.2024г. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира следното: Жалбата е подадена срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, от легитимирано лице – адресат на акта и в законоустановеният срок, поради което същата е допустима.Разгледана по същество е основателна. Съображенията за това са следните: Оспореното решение е издадено на основание чл. 73, вр. с чл. 9, ал.5 от ЗУСЕФСУ. В чл. 73, ал.1 от същия нормативен акт е посочено, че финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Съгласно чл. 33, ал.1 от Устройственият правилник на Министерство на околната среда и водите, Главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда" се ръководи от главен директор, а според ал.2 от с.н. изпълнява функциите на управляващ орган на програмите за околна среда, които се финансират чрез фондовете на ЕС по съответната Многогодишна финансова рамка, и всички произтичащи от това задължения и отговорности съгласно регламентите на ЕС.Оспореното решение е издадено именно от главния директор на главна дирекция“Оперативна програма“Околна среда 2021-2027“ – Г. С., която със Заповед РД – 573 от 07.08.2023г. на Министъра на околната среда и водите е оправомощена за ръководител на управляващия орган по програмата в пълен обем и вид(л.243). Следователно обжалваният акт е издаден от административен орган разполагащ с необходимата за това компетентност. Оспореното решение е издадено в писмена форма, подписано е от издателя си и формално е налице изискуемото по закон съдържание. Посочени са правните основания за издаване на оспореното решение и за упражненото административно правомощие по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ във вр. с т. 111, б.“б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Фактически съображения за издаване на решението се съдържат, както в оспорения акт, така и в останалите подготвителни документи съдържащи се в административната преписка, вкл. Уведомително писмо рег. № 08-00-856 от 19.07.2024г на Ръководителя на управляващия орган на ОПОС и Главен Директор на ОПОС до Кмета на Община Хасково, което е допустим начин за мотивиране съгласно ТР № 16/75г. на ОСГК на ВС. В жалбата не се навеждат доводи за допуснати от органа съществени процесуални нарушения, а и такива не се констатират от съда при извършената служебна проверка. Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, преди издаване на решението за определяне на финансовата корекция, УО е длъжен да осигури възможност на бенефициента да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция. В случая на бенефициента е осигурен 14-дневен срок за възражение след получаване на писмо с рег. № 08-00-856 от 19.07.2024г. на Ръководителя на УО на ОПОС, с данни за констатираното нарушение и предлаганата финансова корекция. Решението за налагане на финансова корекция е издадено в срока по чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, след получаване на възражението в МОСВ, като съдържа мотиви, в които са обсъдени възраженията на бенефициента. Материалната законосъобразност на акта за определяне на финансова корекция се свързва с преценката налице ли е възприетото от Ръководителя на УО основание за налагането й, съответно правилно ли е определен размера на финансовата корекция. Оспореното решение е издадено на основание чл.73, вр. с чл. 70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ, във връзка с установено според органа нарушение по чл.59, ал.2 от ЗОП вр. с чл.2, ал.2 от ЗОП. представляващо нередност според т.11, б.“б“ от Приложение №1 към чл. 2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, приета с ПМС № 57/28.03.2017г. (Наредбата). Съгласно чл. 71 от ЗУСЕСИФ, чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства от ЕФСУ или се намалява размера на изразходваните средства – допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, подадени пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Основанията за определяне на финансова корекция нормативно са регламентирани в чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. В случая органът се е позовал на чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ, предвиждащ наличието на нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕФСУ. Дефиницията за "нередност" се съдържа в чл. 2
на Регламент № 1303/2013 (съответно чл. 2
от Регламент № 1083/2006 с оглед на чл. 152
от Регламент № 1303/2013 ), съгласно която норма "нередност" е всяко нарушение на правото на ЕС, произтичащо от действие или бездействие на икономически субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Следователно определянето на едно действие или бездействие на икономически субект като "нередност", изисква наличието на три елемента от обективна страна: 1. Действие или бездействие на икономически оператор; 2. Това действие или бездействие да води до нарушение на правото на ЕС или на националното право, свързано с неговото прилагане и 3. Да има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. В Глава четвърта от ЗУСЕФСУ, в чл.49, ал.1 от с.з., е посочено, че бенефициентите на безвъзмездна финансова помощ може да възлагат на изпълнители – външни за тях лица, дейности по изпълнението и/или по управлението на проект, когато това е предвидено в него за съответната дейност. Съгласно ал.2 на същата норма, за определянето на изпълнител за дейностите по строителство, услуги и/или доставки на стоки – обект на обществена поръчка по смисъла на Закона за обществените поръчки, се прилагат правилата, предвидени във: 1. Закона за обществените поръчки – когато бенефициентът е възложител по смисъла на същия закон; 2. тази глава – когато бенефициентът не е възложител по смисъла на Закона за обществените поръчки. В чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕСИФ е предвидено, че случаите на нередности, за които се извършват финансови корекции по ал. 1, т. 9, се посочват в нормативен акт на Министерския съвет. Такъв акт е приетата с ПМС № 57 от 28.03.2017 г. Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление. Съответно нередностите по чл. 1, т. 1 от Наредбата, както и приложимите процентни показатели на финансови корекции за тях са посочени в приложение № 1 към същата. Община Хасково има качеството на икономически оператор по смисъла на чл. 2
Регламент № 1303/2013, защото участва в изпълнението на помощта от ЕСИП. В това си качеството и като страна по договор за безвъзмездна финансова помощ, жалбоподателят е осъществил действия по провеждане на обществена поръчка съобр. чл.20, ал.3 т. 2, от Закона за обществените поръчки(ЗОП), с предмет “Подготовка на проект „Подобряване качеството на атмосферния въздух в община Хасково““ Разходваните средства за тази поръчка са одобрени за подпомагане чрез безвъзмездно финансиране със средства от ЕФСУ, по смисъла на ЗУСЕФСУ, т. е. налице е първия елемент от фактическия състав на определението за "нередност". Между страните по делото няма спор относно установените факти, както относно провеждането на обществената поръчка, финализирана със сключен договор от 16.06.2023г. на стойност 65 300 лева без ДДС или 78 360 лева с ДДС. Спорът е правен и се свежда до това, налице ли е нарушение на правилата на ЗОП, такова каквото е посочено от ответника в оспореното решение, дали то е с финансов ефект и съставлява ли нередност, като предпоставка за определяне и налагане на финансова корекция, съответно правилно ли е определен размера на финансовата корекция. В настоящия случай, в оспорваното решение от правна страна ответникът е приел, че е налице нарушение на чл. 59, ал.2 от ЗОП, вр. с чл.2, ал.2 от ЗОП, попадащо в категорията на т.11, б.“б“ от Приложение №1, към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности. Прието е че възложителят е заложил ограничителни изисквания в критерия за подбор за технически и професионални способности в нарушение на чл. 59, ал.2 и чл. 2, ал.2 от ЗОП. Това нарушение според органа се квалифицира като такова по т.11, б.“б“ от Приложение № 1, към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, свързано с въведените изисквания към членовете на екипа от лица необходими на участниците за изпълнение на поръчката процедурата, а именно ключов експерт “Ръководител екип“, Ключов експерт „Координатор“ и Ключов експерт „Финансист“ да са участвали в подготовка/управление/изпълнение на 5 изпълнени проекта, независимо от източника им на финансиране. Счетено е, че това изискване не предоставя възможност на потенциални участници в процедурата имащи екип от лица които притежават необходимата квалификация и опит, реализирани по проекти, които биха могли да бъдат и по-сложни, но се свеждат до 1, 2, 3 или 4 проекта. Мотивите за това са че предмета, стойността, обема, сложността и срока за изпълнение на поръчката не предполагат завишени изисквания към екипа от експерти, които участниците следва да предложат. Предмета на поръчката не се отличава с определена сложност. В чл. 2, ал.2 от ЗОП е посочено, че обществените поръчки се възлагат в съответствие с принципите на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално тези за свободно движение на стоки, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги и взаимно признаване, както и с произтичащите от тях принципи на: 1. равнопоставеност и недопускане на дискриминация; 2. свободна конкуренция; 3. пропорционалност; 4. публичност и прозрачност. Според ал.2 на същата норма при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Съответно в чл. 59, ал.1 от ЗОП е предвидена възможност за възложителите да определят по отношение на кандидатите или участниците критерии за подбор, които се отнасят до: 1. годността (правоспособността) за упражняване на професионална дейност; 2. икономическото и финансовото състояние; 3. техническите и професионалните способности. А в ал.2 на същата норма е въведено ограничение възложителите да могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. Поставените критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. Когато обществената поръчка има обособени позиции, критериите за подбор за всяка от обособените позиции трябва да съответстват на предмета, стойността, обема и сложността на съответната позиция. В т.11б.“б“ от Приложение №1, към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, както вече бе посочено по-горе в мотивите на решението визира случаи на нередност, при които са приложени дискриминационни критерии/условия/спецификации, но е налице минимално ниво на конкуренция, т.е. получени са две или повече оферти, които са допуснати и отговарят на критериите за подбор. Както многократно е възприемал Върховният административен съд в практиката си, в оперативната самостоятелност на възложителя е да определи онези критерии за подбор, които счита, че най-пълно биха гарантирали качественото изпълнение на предмета на поръчката. Но тази негова оперативна свобода не е неограничена. Тя е ограничена от изискванията на чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 2 ЗОП. С оглед на това границите на неговата оперативна самостоятелност при определяне на критериите за подбор са от една страна, определени в чл. 59, ал. 1 ЗОП като сфера, до която се отнасят, а от друга - в чл. 59, ал. 2 ЗОП, като съдържание с оглед на изискването да бъдат ограничени до тези, които са необходими за установяване на възможността за изпълнение на поръчката при съобразяване с нейния предмет, стойност, обем и сложност и от трета – с оглед на изискванията на чл. 2, ал. 2 ЗОП. Следователно преценката за законосъобразност на критериите за подбор, а с оглед на това и за наличието на нарушение, следва да бъде направена при отчитане на тези изисквания за упражняване на правото на възложителя да определи критерии за подбор, които да му гарантират в най-пълна степен искания начин на изпълнение на поръчката. В конкретния случай, видно от документацията на обществената поръчка, възложителят е поставил изискване към ключовите експерти "Финансист" и "Ръководител на екип" и „Координатор“ да са участвали като такива в подготовка, респ. управление, респ. изпълнение на 5 изпълнени проекта, независимо от източника на финансиране. Предметът на процесната обществената поръчка предвижда осъществяване на подготовка на проект „Подобряване качеството на атмосферния въздух в Община Хасково“ финансиран по ОПОС 2021-2027г., в рамките на който следва да се осъществят следните специфични дейности: 1. Изготвяне на списък с допустими дейности по проекта; 2. Изготвяне на график за дейностите по проекта; 3. Изготвяне на план за възлагане на обществени поръчки; 4. Изготвяне на анализ на остойностяването на дейностите по проекта; 5. Изчисляване на целевата стойност на индикаторите по проекта; 6. Изготвяне на комуникационен план по проекта; 7. Изготвяне на бюджет по проекта; 8. Оказване на съдействие на Възложителя по време на оценката на проектното предложение при наличие на коментари/въпроси от страна на експертната работна група за оценка. Предвид посоченото, настоящата обществена поръчка се явява спомагателна за правилната подготовка и изпълнение на проекта „Подобряване качеството на атмосферния въздух в община Хасково“, по отношение който е следвало да се сключи административен договор и който впоследствие е сключен. Съответно правилното и адекватно изпълнение на обществената поръчка е и основополагащо и предпоставящо за надлежното осъществяване на изпълнение на главния проект по изпълнение на административния договор. Предвид това несъмнено експертите от екипа - финансист, координатор и ръководител на екип на съответния участник в процедурата безспорно следва да имат опит в осъществяване на специфичните си професионални компетенции по съответната специалност, в което си качество ще участват и в изпълнението на обществената поръчка. Изводите на административния орган, че поставеното изискване към експертите за притежаван опит касаещ участие в 5 проекта, които следва да са изпълнени са неправилни и необосновани. Поставените критерий са допустими съгласно чл. 63, ал.1 от ЗОП, съответстват на предмета, обема и стойността на поръчката, предвид обхвата й, ясно посочен и в договора от 16.06.2023г., и заложените в нея цели и дейности. Същите съответстват и на сложността й, доколкото както вече се посочи подготовката на проекта стои в основата на постигане на крайната цел за правилното и законосъобразно изпълнение на проекта на Община Хасково по приоритетна ос “Въздух“ и процедура “За по-чист въздух“, който е от обществена важност предвид естеството си. Поставеното изискване за опит е необходимо, за да може възложителят да разполага с експерти, притежаващи изискуемия опит и които в най-голяма степен ще отговарят на нуждите на изпълняваната дейност. Съответно и изискването проектите, в които са участвали посочените лица да са изпълнени. Както основателно сочи жалбоподателят, участие при извършване на съответна дейност, не е достатъчно да се направи извод за наличие на натрупан опит, познания и способности в определена област. До такъв извод обаче би могло да се достигне в случай, че дейностите, в които са участвали съответните лица са изпълнени, т.е. приети от съответните възложители. Нещо повече, самият възложител в процесната поръчка не е заложил изискване опита свързана с участие в подготовката/управлението/изпълнението на предходни 5 проекта да е тясно свързани с предмета на процесната обществена поръчка. Следователно заложените от възложителя критерии за подбор са необходими за установяване на възможността на участника в процедурата да я изпълни и то качествено, и не може да се приеме, че са прекомерни спрямо особеностите на конкретната обществена поръчка. От изложеното следва, че Община Хасково не е осъществила твърдяното от органа нарушение. Това значи, че не е налице елемент от фактическия състав на нередността по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, за която органът е определил финансова корекция. Липсата на нарушение, а с оглед на това и на нередност, прави ненужна проверката от съда на квалифицирането на нередността, за която е определена финансова корекция по т. 11, б. "б" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. С оглед изложеното съдът намира, че оспореният акт е издаден в противоречие с материалният закон - основание за отмяна по чл.146, т.4 от АПК. Жалбата се явява основателна, а оспореното решение следва да бъде отменено. При този изход на спора и предвид разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК, основателно се явява искането на жалбоподателя, обективирано в жалбата за присъждане на разноски по делото, в размер на 26.12 лева дължимо внесена ДТ – л. 224. Искането за присъждане разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение обаче е неоснователно. Тук е мястото да се отбележи, че жалбоподателят е представил доказателства за упълномощаване на процесуален представител по делото, списък с разноски и молба от пълномощника, в която са изложени доводи по даване ход на делото и по същество на спора, едва след приключване на последното по делото открито съдебно заседание. Съответно същите и конкретно представените доказателства за участие на процесуален представител и надлежното му упълномощаване, доколкото са представени извън преклузивния срок - последното открито съдебно заседание по делото, не могат да бъдат съобразявани от съда. Предвид горното, съдът
Цитирани разпоредби
33- чл. 2, ал. 1
- чл. 59, ал. 2 ЗОП
- чл. 2, ал. 2 ЗОП
- чл. 59, ал. 1 ЗОП
- чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ
- чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ
- чл. 73
- чл. 143, ал. 4 АПК
- чл. 146, т. 4 АПК
- чл. 2 ЗОП
- чл. 20, ал. 3, т. 2 ЗОП
- чл. 63, ал. 1 ЗОП
- чл. 63 ЗОП
- чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗОП
- чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ
- чл. 70, ал. 2 ЗУСЕСИФ
- чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ
- чл. 71 ЗУСЕСИФ
- чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ
- чл. 73, ал. 3 ЗУСЕСИФ
- чл. 1, ал. 2 ЗУСЕФСУ
- чл. 9, ал. 5 ЗУСЕФСУ
- чл. 1, т. 1
- чл. 145
- чл. 152
- чл. 2
- чл. 2, ал. 2
- чл. 20, ал. 3, т. 2
- чл. 33, ал. 1
- чл. 49, ал. 1
- чл. 59, ал. 2
- чл. 63, ал. 1, т. 1
- чл. 73, ал. 1