Решение № 1654 от 24.4.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 53/2025 г.

Производството е с правно основание чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка чл. 25, ал. 5 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/, вр. с чл. 66, ал. 5, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания /ППЗХУ/. Образувано е по жалба на М. М. С., [ЕГН] от гр. Стара Загора, [улица], против заповед №ЗХУ-ИО/Д-СТ/1990/ФП от 12.08.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” /ДСП/ – Стара Загора, потвърдена с решение №24-РД06-0004 от 13.01.2025 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ /РДСП/ - Стара Загора. С оспорената заповед, на основание чл. 25, ал. 1 от ЗХУ във връзка с чл. 65, ал. 1 и чл. 66 от ППЗХУ и въз основа на изготвена индивидуална оценка на потребностите от 19.03.2024 г., е прекратена месечната финансова подкрепа по чл.70, т. 1 от ЗХУ на М. М. С., считано от 01.08.2024 г. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че отпуснатата на жалбоподателя помощ не е следвало да бъде прекратена, доколкото към датата на издаването на заповед №ЗХУ-ИО/Д-СТ/1990/ФП от 12.08.2024 г. на директора на ДСП – Стара Загора ЕР №91518 от заседание №41 от 27.02.2024 г. на I състав на ТЕЛК при „УМБАЛ проф., д-р Ст. Киркович“ АД, гр. Стара Загора е било обжалвано от освидетелстваното лице, като именно в резултат на това обжалване е увеличен процентът на установената трайно намалена работоспособност, видно от ЕР №95846 от заседание №223 от 18.12.2024 г. на I състав на ТЕЛК при „УМБАЛ проф., д-р Ст. Киркович“ АД, гр. Стара Загора. От съда се иска отмяна на оспорения административен акт. Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Социално подпомагане”– Стара Загора, редовно и своевременно призован по делото, не се явява, не се представлява и не изразява становище по основателността на жалбата. От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка: М. С. е подал до директора на ДСП-Стара Загора заявление-декларация с вх. №ЗХУ-ИО/Д-СТ1990 от 11.03.2024 г. /л. 21/ за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по реда на чл. 20, ал. 1 от ЗХУ. Към заявлението е приложено ЕР №91518 от заседание №41 от 27.02.2024 г. на I състав на ТЕЛК при „УМБАЛ проф., д-р Ст. Киркович“ АД, гр. Стара Загора, с което на жалбоподателя е определен процент на вид и степен на увреждане/степен на трайно намалена работоспособност /ТНР/ от 66% с дата на инвалидизиране- 28.03.2023 г. и срок на определения процент ТНР – 01.02.2025 г. Въз основа на заявлението, на 22.03.2024 г. била извършена индивидуална оценка на потребностите на лицето, като съответно със заповед №ЗХУ-ИО/Д-СТ/1990/ФП от 22.03.2024 г. на директора на ДСП – Стара Загора на жалбоподателя е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ, считано от 01.03.2024 г. в размер на 7 на сто от линията на бедност. Експертното решение на ТЕЛК № 91518/ 27.02.2024 г. е обжалвано от страна на М. С., като с ЕР №91385 от заседание №117 от 12.07.2024 г., постановено от специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания при НЕЛК, ЕР №91518 от 27.02.2024 г. е отменено и е върнато на ТЕЛК за извършване на ново освидетелстване при съобразяване с мотивите изложени в решението на НЕЛК. Информацията за отмяна на ЕР на ТЕЛК е постъпила по служебен път в ДСП-Стара Загора на 19.07.2024 г. Със заповед №ЗХУ-ИО/Д-СТ/1990/ФП от 12.08.2024 г. на директора на ДСП-Стара Загора /л. 20/, на основание чл. 25, ал. 1 от ЗХУ във връзка с чл. 65, ал. 1 и чл. 66 от ППЗХУ и въз основа на изготвена индивидуална оценка на потребностите от 19.03.2024 г., отпуснатата месечна финансова подкрепа на жалбоподателя е прекратена, считано от 01.08.2024 г. Като мотив за възприетото административно решение се сочи издаденото ново ЕР на НЕЛК № 91385 от 12.07.2024г., което отменя ЕР на ТЕЛК. Заповед №ЗХУ-ИО/Д-СТ/1990/ФП от 12.08.2024 г. на директора на ДСП-Стара Загора е оспорена по реда на чл. 81 и сл. от АПК пред по-горестоящия административен орган – директор на РДСП-Стара Загора, който със свое решение №24-РД06-0004 от 13.01.2025 г. /л. 10-11/ е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решаващият орган е приел, че с оглед постановеното ЕР на НЕЛК е налице промяна в обстоятелствата, при които е отпусната финансовата подкрепа за лицето, поради което същата правилно е прекратена с оспорената пред него заповед. В решението са изложени и съображения за неприложимостта на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ППЗХУ, доколкото в случая се касаело за освидетелстване, а разпоредбата определяла различен начален момент на подкрепата, но за лицата, подлежащи на преосвидетелстване. Решението е връчено на жалбоподателя лично на 16.01.2025 г., видно от представената по делото обратна разписка. Междувременно с ЕР № 95846 от заседание №223/ 18.12.2024 г. на I състав на ТЕЛК при „УМБАЛ проф., д-р Ст. Киркович“ АД, гр. Стара Загора /л. 47, / постановено в изпълнение на ЕР № 91385 от 12.07.2024 г. на НЕЛК, е извършено ново освидетелстване на М. С., като е определен процент ТНР - 73%, с посочена дата на инвалидизиране - 28.03.2023 г. и срок на определения процент ТНР – 01.12.2025 г. Във връзка с последното и въз основа на изготвена нова индивидуална оценка на потребностите от 10.01.2025 г., със заповед № ЗХУ-ИО/Д-СТ/5764/ФП от 13.01.2025 г. на директора на ДСП-Стара Загора на жалбоподателя е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ, считано от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. в размер на 15 на сто от линията на бедност или 95.70 лв. По делото са приложени и приети като доказателства, документите, образуващи преписката по издаване на административния акт и потвърждаващото го решение, както и такива, допълнително представени от страна на жалбоподателя. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, направи следните правни изводи: Жалбата, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, срещу подлежащ на обжалване административен акт и законоустановения срок, се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗХУ индивидуалната оценка на потребностите се изготвя по настоящ адрес на човека с увреждане от специализиран отдел в дирекциите "Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане. С оглед на това и доколкото оспорената заповед е издадена от директора на ДСП-Стара Загора въз основа на изготвена в тази дирекция индивидуалната оценка на потребностите по отношение на жалбоподателя, съдът приема, че обжалваният акт е издаден от материално и териториално компетентен административен орган. Заповедта е постановена в предписаната от закона писмена форма и формално притежава всички необходими реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. В същата са посочени фактически и правни основания, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, които според административния орган обосновават прекратяване на отпуснатата за С. финансова подкрепа по реда на чл. 70, т. 1 от ЗХУ. Въпрос на преценка за материална законосъобразност на акта е дали възприетото от органа е в съответствие със закона. Съдът не констатира при издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да препятстват правото на защита на лицето, чиито права и законни интереси се засягат с акта. Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, респективно следват ли се разпоредените с акта правни последици. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗХУ, въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите директорът на дирекция "Социално подпомагане" или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 от ЗХУ, като съгласно чл. 70 право на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 имат хората с трайни увреждания над 18–годишна възраст, както следва: т. 1 - от 50 до 70, 99 на сто степен на увреждане – в размер 7 на сто от линията на бедност; т. 2 - от 71 до 90 на сто степен на увреждане – в размер 15 на сто от линията на бедност; т. 3- над 90 на сто степен на увреждане – в размер 25 на сто от линията на бедност; т. 4- над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават пенсия за инвалидност поради общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест – в размер 30 на сто от линията на бедност и т. 5 - над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност или пенсия за военна инвалидност, или пенсия за гражданска инвалидност, или наследствена пенсия – в размер 57 на сто от линията на бедност. Съобразно чл. 65, ал. 1 от ППЗХУ заповедта по чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗХУ се издава в 10-дневен срок от изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите. В чл. 66, ал. 3 от правилника е посочено, че месечната финансова подкрепа се отпуска от 1-во число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите, и се изплаща най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който се отпуска, в рамките на бюджетната година с изключение на месечната финансова подкрепа, отпусната през месец декември, която се изплаща най-късно до 31 януари на следващата година. Разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от ЗХУ указва, че индивидуалната оценка на потребностите се изготвя в срок до края на месеца, следващ месеца на подаване на документите по чл. 21, ал. 3 от закона, по ред, определен с правилника за прилагането на закона, а съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗХУ индивидуалната оценка на потребностите се издава за срока, посочен в ЕР за определяне процента на трайно намалената работоспособност или вида и степента на увреждане. Нова индивидуална оценка на потребностите може да бъде изготвена преди изтичането на срока на издадената оценка при: 1. издаване на ново ЕР от ТЕЛК (НЕЛК) преди изтичането на срока на действащото ЕР и 2. промяна в потребностите на човека с увреждане и заявеното желание по чл. 21, ал. 2 от ЗХУ. В чл. 66, ал. 5 от ППЗХУ е посочено, че месечната финансова подкрепа се прекратява в следните две хипотези: 1. извършване на нова индивидуална оценка на потребностите съгласно чл. 26, ал. 5 от ЗХУ и 2. промяна в обстоятелствата, при които е отпусната. Спорният по делото въпрос се свежда до това настъпила ли е към 12.08.2024г. /датата на постановяване на оспорения акт/ промяна в обстоятелствата, при които на М. М. е била отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ, считано от 01.03.2024 г. и съответно налице ли е основание по см. на чл.66, ал.5, т.2 от ППЗХУ за нейното прекратяване. В случая предоставената на жалбоподателя месечна финансова подкрепа по реда на ЗХУ се основава на издадено ЕР на ТЕЛК №91518/ 27.02.2024 г за определена на М.С. ТНР от 66% с дата на инвалидизиране – 28.03.2023г. Действително по жалба на освидетелстваното лице това експертно решение е било отменено с Експертно решение на НЕЛК № 91385 от 12.07.2024 г., но с последното не е разрешен въпросът по същество за физическото състояние /процент на ТНР/ вид и степен на увреждане, както и срокът на определения процент ТНР на жалбоподателя, а преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване при съобразяване с дадените указания. Следователно с постановяването на експертното решение на НЕЛК на практика производството по освидетелстването на М. С. не е приключило, т. е няма издадено ЕР на ТЕЛК/НЕЛК, установяващо промяна в степента на трайно намалената работоспособност на лицето, а единствено се възстановява неговата висящност пред състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович“ АД гр.Стара Загора. Изрично в разпоредбата на чл.112, ал.9 от Закона за здравето е регламентирано, че обжалването по реда на ал. 1 - 8 на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им. През периода на обжалване на експертното решение за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане лицето ползва произтичащите права от обжалваното експертно решение, като при намаляване на вида и степента на увреждане, водещи до намаляване или отпадане на отпуснатата подкрепа, преосвидетелстваното лице не възстановява получената в повече сума. Тази нормативна регламентация налага извода, че независимо от постановената с ЕР № 91385 от 12.07.2024г. на НЕЛК - Специализиран състав по Психични, Вътрешни и ССЗ, отмяна на ЕР № 91518/ 35 от 27.02.2024 г. на ТЕЛК към УМБАЛ "Проф. д-р Ст. Киркович" АД – Стара Загора, последното продължава да действа до постановяването на окончателен, влязъл в сила акт на медицинската експертиза. По несъмнен и категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, че към датата на издаване на процесната Заповед № ЗХУ-ИО/Д0СТ/1990/ФП/ 12.08.2024г. не е налице влязло в сила ЕР на ТЕЛК/НЕЛК, за определяне на различна степен ТНР, водеща до отпадане на условията, при които е била отпусната месечната финансова подкрепа на М.С.. Такова експертно решение е издадено едва на 18.12.2024г. - ЕР №95846/18.12.2024г.4 г. на I състав на ТЕЛК при „УМБАЛ проф., д-р Ст. Киркович“ АД гр. Стара Загора и с него дори е завишен процентът ТНР, което обуславя отпускането на финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ в размер, по-висок от първоначалния, определен с заповедта от март месец на 2024 г. Именно това обстоятелство следва да се квалифицира като промяна в условията, но в хипотезата на чл. 66, ал. 5, т. 1 от ППЗХУ във връзка с чл. 26, ал. 5, т. 1 от ЗХУ, т. е. налице е необходимост от изготвянето на нова индивидуална оценка на потребностите и съответно отпускане на нова по размер месечна финансова помощ. Ето защо необосновано, от гл. т на доказателствата и неправилно, от гл. т на закона, Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Стара Загора е приел наличието на промяна на обстоятелствата, при която на М. М. С. е била отпусната месечната финансова подкрепа по чл.70, т.1 от ЗХУ, обуславяща нейното прекратяване на основание чл.66, ал.5, т.2 от ППЗХУ, считано от 01.08.2024г. Така на практика лицето е било лишено неоснователно от получаване на първоначално определения месечен размер на финансова подкрепа за периода от 01.08.2024 г. до промяната й в по-висок размер, съгласно чл. 70, т. 2 от ЗХУ – последното сторено едва на 13.01.2025 г., считано от 01.01.2025 г. Обстоятелството, че жалбоподателят е упражнил предоставената му от закона възможност да обжалва постановеното ЕР на ТЕЛК, не може да рефлектира негативно в правната му сфера, по начин който да го лиши от необходимата му социална подкрепа за значителен период от време, тъй като това е в противоречие, както с целта на закона - за оптимална подкрепа на хората с увреждания и гарантиране на пълноценното и равноправно упражняване на техните права и свободи /чл.2 ЗХУ/, а така също и с принципа за социална сигурност и предвидимост, закрепен в чл.9 от Международния пакт за икономически, социални и културни права. По изложените съображения съдът приема, че жалбата е основателна, Заповед № ЗХУ-ИО/Д-СТ/1990/ФП от 12.08.2024 г. на Директора на ДСП-Стара Загора се явява незаконосъобразна, поради противоречието й с материалния закон и неговата цел и следва да бъде отменена. Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд