Решение № 3835 от 14.7.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 9136/2021 г.

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК. С решение от 03.11.2020 г. по гр.д. № 35064/2019 г. на СРС, ГО, 173 състав е отхвърлен предявеният от И. К. З. срещу Г. П. Б. иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД за сумата от 5 001 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в морални и емоционални страдания, неудобства, уронване на достойнството, доброто име и моралния облик на ищеца, последица от заявеното от ответника като свидетел в публично съдебно заседание на 19.06.2014 г. по гр.д. № 4066/2013 г. на Апелативен съд – София по отношение на ищеца, че: „Той се занимава с измами“, „Това не е първата измама на този човек“, „Адв. И. З. и заедно с оная Б. се занимават с измами“, „Това е шестият измамен човек“, „Това е шестата им жертва“, „Те са мафиотски съюз, за да мамят ето като тоя…“, „Те търсят някой такъв, без роднини и без семейство, и му взимат имотите“, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1000 лв. разноски по делото. С определение от 16.04.2021 г. е оставена без уважение молба на ищеца И. К. за изменение на постановеното решение в частта относно възложените в негова тежест разноски. Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца И. К. З.. Счита, че решението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага съображения, че съдът е приел за недоказано твърдението му, че ответникът е заявил процесните изрази в проведеното на 19.06.2014 г. открито съдебно заседание пред Апелативен съд – София. Поддържа доводи за непълнота в доклада на съда по чл.146 ГПК, в т.ч. – че съдът не е отделил спорното от безспорното и не е указал на ищеца за кои обстоятелства не сочи доказателства, което е довело до неправилност на крайните изводи на съда. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с което да уважи предявения иск. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Г. П. Б., с който излага съображения за неоснователност на релевираните с въззивната жалба оплаквания. Счита, че не е налице непълнота в доклада на съда по чл.146 ГПК, тъй като съдът не дължи на страните указания какви доказателства следва да ангажират за установяване на твърдените от тях факти. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски. Срещу определението на съда по чл.248 ГПК е депозирана частна жалба от страна на ищеца. В същата са изложени доводи, че неправилно съдът е отказал да намали претендираното от ответника адвокатско възнаграждение поради прекомерност при положение, че минималното такова възлиза на сумата от 580, 07 лв. Моли съда да отмени обжалваното определение и да намали претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от страна на ответника. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна: Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД. С исковата молба ищецът твърди, че в проведено на 19.06.2014 г. по гр.д. № 4066/2013 г. на Апелативен съд – София, за което е бил призован в качеството му на процесуален представител на ответницата В.Б.Н. и на което не се е явил, като свидетел по делото е бил разпитан Г. П. Б., който, видно от протокола от заседанието, е заявил по отношение на И. К. З. пред съда, че „Той се занимава с измами“, „Това не е първата измама на този човек“, „Адв. И. З. и заедно с оная Б. се занимават с измами“, „Това е шестият измамен човек“, „Това е шестата им жертва“, „Те са мафиотски съюз, за да мамят ето като тоя…“. Поддържа, че тези твърдения са неверни и позорящи, както и че в причинна връзка с тях е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в морални и емоционални страдания, неудобства, уронване на достойнството, доброто име и моралния облик. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 5 001 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Претендира разноски. В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Г. П. Б., с който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че гр.д. № 4066/2013 г. на Апелативен съд – София е имало за предмет отмяна на неприсъствено решение по гр.д. № 12015/2012 г. на СГС, с което Р.Д.Я. е бил осъден да заплати на В.Б.Б., адвокат от гр. Варна, сумата от 131 800 евро, дадена на неосъществено основание, ведно със законна лихва от 10.09.2012 г., и 15 000 лв. разноски. Твърди, че постановеното неприсъствено решение е било отменено с оглед приетото от съда, че ответникът е бил лишен от участие по делото. Ищцата е била представлявана от адв. И. З., с когото живее на семейни начала. Оспорва ищецът да доказва факта на изричане на процесните изрази. Изразява становище, че на проверка за истинност подлежат твърденията за факти, но не и мненията и оценките, като поддържа, че заявеното от него в рамките на показанията му пред съда представлява мнение и оценъчни съждения, поради което нямат характер на клеветнически твърдения. Дори да се приеме, че се касае за твърдения за факти, то излага съображения, че същите не са неистинни, а изразената оценка се основава на негови лични възприятия и информация от различни източници, в която няма основания да се съмнява. Твърди, че на 14.08.2007 г. между Р.Д.Я. в качеството на продавач и В.Б.Н. в качеството на купувач е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот: поземлен имот, находящ се в гр. Варна, м. „Св.Константин и Елена“, за сумата 150 000 евро, част от която страните са уговорили купувачът да осигури чрез банков кредит. Купувачът е заплатил по договора задатък от 5000 евро. На 11.09.2007 г. ОББ е уведомила купувача за отпускането на кредит в размер на 131 800 евро, която ще бъде преведена директно на продавача след представянето на вписан нотариален акт и учредяване на договорна ипотека. В тази връзка и след приспадане на задатъка цената е била намалена до 136 800 евро. На 11.09.2007 г. страните са сключили окончателен договор, като по настояване на купувача в нотариалния акт са вписали цена по данъчна оценка от 38 955, 70 лв. На 12.09.2007 г. продавачът по настояване на купувача Н. е подписал декларация – ако реши да продава и съседния имот, първо да го предложи на нея. На 13.09.2007 г. продавачът е получил сумата 131 800 евро, преведена му по банков път от отпуснатия кредит. На 22.04.2013 г. продавачът е получил постановено срещу него неприсъствено решение от 10.04.2013 г. по гр.д. № 12015/2012 г. на СГС, с което е бил осъден да заплати на Н. сумата 131 800 евро като дадена на неосъществено основание, ведно със законна лихва от исковата молба, и 15 000 лв. разноски, за каквото дело до този момент той не е знаел. Въз основа на решението е бил издаден изпълнителен лист, с който срещу него е било образувано изпълнително дело № 154/2013 г. на ЧСИ С.Я. На 21.05.2013 г. Я. е подал молба за отмяна на неприсъственото решение до САС и с решение от 26.06.2014 г. по гр.д. № 4066/2013 г. на САС постановеното неприсъствено решение е било отменено. САС не е допуснал спиране на изпълнителното дело и така за три месеца на публична продан са били изнесени и продадени две жилища и един парцел, собственост на Я.. Едно от тях и парцелът, за който Н. претендирала да е превела на Я. 131 800 евро по устна уговорка, са й били възложени с две възлагателни постановления. С два нотариални акта за замяна на недвижими имоти срещу ценни книги от 13.01.2014 г. и 16.05.2014 г., още преди произнасянето на САС, Н. е прехвърлила възложените й имоти на „Р. Ф.“ ЕООД – дружество, вписано в ТР на 19.12.2013 г., управлявано и представлявано от Д.И. З., син на И. З.. За случая е била сезирана РП- Варна, като образуваното ДП № 108/2014 г. е било прекратено с постановление от 18.03.2015 г. поради отсъствие на състав на престъпление. За тези събития Я. е споделил на ответника в настоящото производство – Г. Б., който е организирал среща между него и адв. З., от която не е имало резултат, но по повод на която двамата след проучване са открили още 6-7 души, изпаднали в подобна ситуация с двамата варненски адвокати – З. и Н., за които им е станало известно и че живеят на семейни начала и имат общ бизнес. По делото пред САС за отмяна на неприсъственото решение Б. се е явил като свидетел и след като е бил разпитан за релевантните за спора обстоятелства, е изразил личното си възмущение и негативна оценка за Н. и нейния съжител – неин пълномощник по делото пред САС. Твърди, че през м.06.2015 г. част от потърпевшите са сезирали Главния прокурор с колективна жалба, което обстоятелство е намерило широк отзвук, в т.ч. в местните медии. Излага съображения във връзка с дружества, пряко отношение към които твърди, че имат И. З. и В. Н.. С влязло в сила решение № 193/01.12.2016 г. е прогласена нищожност поради привидност на договора за покупко-продажба на имота, обективиран в нотариален акт от 11.9.2007 г., в частта относно посочения размер на цената 38 955, 70 лв. и заплащането й към датата на договора като прикриващ действително съгласие между страните за продажба на имота за сумата 136 800 лв. След връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС и заявено възражение за местна подсъдност делото е било изпратено на ОС-Варна. С влязло в сила решени от 12.03.2018 г. по в.гр.д. № 434/2016 г. на АС-Варна е отхвърлен искът на Н. срещу Я. за връщане на сумата 131 800 евро. Срещу адв. З. е депозирана жалба до Адвокатска колегия-Варна от един от потърпевшите, с които Б. е влязъл в контакт – Д.С., в резултат на което му е било наложено наказание лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от една година и осем месеца и глоба в максимален размер по ЗА. Срещу Н. са били образувани наказателни производства, по едно от които е бил внесен обвинителен акт за престъпление по чл.311, ал.1, вр. чл.26 НК; чл.310, ал.1, вр. чл.309, ал.1, вр. чл.26 НК и по чл.201, вр. чл.26 НК, като е образувано НОХД № 2193/2018 г. на РС-Шумен поради отвод на всички съдии от РС-Варна. Оспорва ищецът да е претърпял твърдените вреди в причинна връзка с разпространяването на клеветнически твърдения от страна на ответника. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. Не се спори между страните, че в проведено на 19.06.2014 г. открито съдебно заседание по гр.д. № 4066/2013 г. на САС в качеството на свидетел е разпитан Г. П. Б.. Видно от протокола от заседанието, приет от въззивния съд по реда на чл.266, ал.3 ГПК, Г. П. Б. е депозирал показания, в т.ч. в следния смисъл: „ Познавам адв. И. З., който за голям мой срам също е завършил моето училище и след това право. Той се занимава с измами. Това не е първата измама на тоя човек. Адв. И. З. и заедно с оная Б. се занимават с измами. Аз ги проучих. Това е шестият измамен човек. Аз извиках И. и говорих с него. Ние се познаваме с него. Аз съм влиятелен човек във Варна. Аз разпитах и за Р.. Даже го помолих да не правят това нещо, защото е наясно, че е мошеничество. Той каза, че неговата клиентка е спечелила делото, а той е само адвокат. След това разбрах, че те живеят заедно. Те са мафиотски съюз, за да мамят ето като тоя (сочи молителя Р. Я.), защото той е замаян, мисли си за математика. Той решава математически задачи. Те търсят някой такъв, без роднини и без семейство, и му взимат имотите. Това е шестата им жертва. Затова съм дошъл тук да Ви го кажа.“ Не се спори между страните, че на 14.08.2007 г. между Р.Д.Я. в качеството на продавач и В.Б.Н. в качеството на купувач е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот: поземлен имот, находящ се в гр. Варна, м. „Св.Константин и Елена“. Не се спори, че на 11.09.2007 г. помежду им е сключен окончателен договор, като в нотариалния акт е била посочена цена от 38 955, 70 лв. Не се спори, че на 13.09.2007 г. по сметка на Р.Д.Я. е била преведена сумата от 131 800 евро. На 10.09.2012 г. В.Б.Н. е подала искова молба срещу Р.Д.Я., с която е предявила иск по чл.55 ЗЗД за сумата 131 800 евро, платена на неосъществено основание. В исковата молба ищцата твърди, че с нотариален акт от 11.09.2007 г. е закупила от ответника недвижим имот в гр. Варна – УПИ XXXVIII-1055, кв. 53 по плана на в.з. „Константин и Елена“ № 15 с площ 1010 кв.м. за сумата 38 955, 70 лв., изплатена изцяло преди изповядване на сделката. Твърди, че по договорка между страните ответникът й е обещал като собственик на съседния УПИ VIII-1055 в случай че вземе решение да го продава, то първо да го предложи на Н., за което е подписал нотариално заверена декларация с рег. № 9281/12.09.2007 г. на нотариус рег. № 147 на НК. В изпълнение на уговорките между страните Н. му е превела сумата от 131 800 евро, като отношенията им следвало да се уредят с предварителен договор, до сключването на какъвто не се стигнало. С решение от 10.04.2014 г. по гр.д. № 12015/2012 г. на СГС Р.Д.Я. е осъден да заплати на В.Б.Н., на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, сумата 131 800 евро, дадена на неосъществено основание, ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 10.09.2012 г. до окончателното изплащане, както и 15 000 лв. съдебни разноски. Въз основа на постановеното неприсъствено решение е издаден изпълнителен лист от 07.05.2013 г. Образувано е изп.дело № 154/2013 г. по описа на ЧСИ рег. № 719 на КЧСИ, като видно от 2 бр. постановления за възлагане от 01.08.2013 г., на В.Б.Н. са възложени 2 имота, собствени на Р.Д.Я. и изнесени на публична продан: вилно място, находящо се в гр. Варна, м. „Св. Константин“, представляващо поземлен имот с идентификатор 10135.2564.1529, и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1502.152.3.2, представляващ ателие в гр. Варна, ул. „••••••• с площ 41, 40 кв.м. С нотариален акт за замяна на недвижими имоти срещу ценни книжа № 8, том I, рег. № 268, дело № 9/2014 г. от 13.01.2014 г. В.Б.Н. прехвърля на „Р. Ф.“ ЕООД, представлявано от Д.И. З., недвижими имоти, сред които: придобития от публичната продан поземлен имот с идентификатор 10135.2564.1529, в замяна на 120 бр. налични и поименни акции с номинал по 100 лв. от капитала на „Б.Т.“ АД. С нотариален акт за замяна на недвижими имоти срещу ценни книжа № 178, том II, рег. № 7571, дело № 172/2014 г. от 16.05.2014 г. В.Б.Н. прехвърля на „Р. Ф.“ ЕООД, представлявано от Д.И. З. придобития от публичната продан самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1502.152.3.2, в замяна на 25 бр. налични и поименни акции с номинал по 100 лв. от капитала на „Б.Т.“ АД. Към 13.01.2014 г. и 16.05.2014 г., видно от справка в публичния Търговски регистър, дружеството е било представлявано от Л.Л.Р., като с вписване от 15.08.2014 г. като представител е вписан Д.И. З.. Видно от удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца от 03.10.2018 г., Д.И. З. е син на И. К. З.. С молба от 01.05.2013 г. ответникът е поискал отмяна на постановеното неприсъствено решение. С решение № 1314/26.06.2014 г. по гр.д. № 4066/2013 г. на САС неприсъственото решение е отменено, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС. С определение от 13.10.2014 г. образуваното гр.д. № 9452/2014 г. на СГС, I ГО, IX състав е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на ОС-Варна. С влязло в сила решение № 28/13.03.2018 г. по в.гр.д. № 434/2016 г. на Апелативен съд-Варна е отменено решение № 258/26.02.2016 г. и определение № 1215/13.05.2016 г. по гр.д. № 2840/2015 г. на ОС-Варна, като вместо това е отхвърлен предявеният от В.Б.Н. срещу Р.Д.Я. иск за сумата 131 800 евро, дадена на неосъществено основание, ведно със законна лихва от датата на исковата молба - 10.09.2012 г. до окончателното изплащане, като при постановяването му е взето предвид, че: С решение № 193/01.12.2016 г. по в. гр. д. № 455/16 г. на АС-Варна е отменено решение № 752/06.06.2016 г. по гр.д. № 3129/2015 г. на ОС-Варна и вместо него е прогласена нищожност поради привидност на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 195, т. VІ, рег. № 9185, дело № 1173/11.09.2007 г. на нотариус рег. № 147 на НК, с който Р.Д.Я. е продал на В.Б.Н. собствения си недвижим имот - УПИ XXVIII-1055, кв. 53 по плана на Вилна зона, находящ се в гр. Варна, к.к. „•••••••, с площ от 1010 кв. м., в частта относно посочения размер на покупната цена от 38 955, 70 лв. и заплащането й към датата на договора, като прикриващ действителното съгласие между страните за продажба на имота срещу цена в размер на 136 800 евро, от която 5 000 евро заплатени на 14.08.2007 г. в брой, а остатъка в размер на 131 800 евро – след сключване на договора, по банков път, на основание чл.17, ал.1, вр. чл.26, ал.2 ЗЗД, по иска на Р.Д.Я. против В.Б.Н.. По жалба на „МА-БС И.“ ЕООД, представлявано от Д.И.С., срещу адв. И. К. З. е образувано дисциплинарно производство срещу адв. И. К. З. и му е повдигнато дисциплинарно обвинението за това, че: в периода от 29.08.2013 г. до датата на подаване на жалбата и до заседанието на АС на 15.10.2014 г. не е отчел остатъка от преведената по адвокатска сметка на Адвокатско дружество „З. и С.“ сума в размер на 130 000 евро на собственика им „МА-БС И.“ ЕООД съгласно сключен договор за адвокатски услуги и след направените от адв. З. преводи на суми в размер на 20 000 лв. и 28 946, 30 лв. С решение от 04.06.2015 г. по дисц.дело № 61/2014 г. на Адвокатска колегия – гр. Варна на адв. И. К. З. е признат за виновен в това, че е допуснал пропуски, причинили накърняване на правата и законните интереси на клиента му, задържайки негови средства в особено големи размери и недавайки отчет – нарушение по чл.132, т.2 ЗА и не е изпълнил нормативно вмененото му задължение да упражнява съвестно своята професия и да бъде достоен за необходимите за професията му доверие и уважение /чл.40, ал.1 ЗАдв/, както и в това, че е нарушил изискването на чл.19, ал.1, т.4 от Етичния кодекс на адвоката – клиентските средства да се предават на клиентите при поискване или според определените от тях условия, поради което му е наложено наказание: лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от 18 месеца, както и глоба в размер на 8 МРЗ – всяка от по 360 лв. С решение № 72543/14.04.2020 г. по гр.д. № 35501/2019 г. на СРС, ГО, 41 състав е отхвърлен предявеният от В.Б.Н. срещу Г. П. Б. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата от 5 001 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – емоционални страдания и нестабилност, неудобства в личен и обществен план, уронване на достойнството, моралния облик, честта и доброто й име в обществото, изпитване на несигурност, психическо разстройство, здравословни проблеми и нарушения в съня от разпространени клеветнически твърдения в свидетелски показания, дадени в открито съдебно заседание, проведено на 19.06.2014 г. по гр. д. № 4066/2013 г. по описа на АС - София, че „ се занимава с измами“, „Това не е първата измама“, „Адв. Или З. и заедно с оная Б. се занимават с измами“, „Това е шестият измамен човек“, „Това е шестата им жертва“, „Те са мафиотски съюз, за да мамят ето като тоя“, „Те търсят някой такъв, без роднини и без семейство и му вземат имотите“. По делото са представени медийни публикации (л.223-240 от делото на СРС), най-ранните от които от 2015 г., касаещи имотни измами, в които адв. З. се споменава като лице, което съжителства с адв. Н. и според жалби на граждани има евентуална връзка с извършвани имотни измами. Не е спорно между страните, че с присъда № 565321 от 19.12.2018 г. на СРС по н. ч. х. д. № 22224/2014 г. Г. П. Б. е признат за невиновен в това, че в гр. София, в съдебно заседание по граждански дело № 4066/2013 г. на Софийски апелативен съд, проведено на 19.06.2014 г. е разгласил позорни обстоятелства за И. К. З., а именно: „ Те са мафиотски съюз, за да мамят ето като тоя…“, „Те търсят някой такъв, без роднини и без семейство и му вземат имотите“ и е приписал извършено престъпление на И. К. З., а именно: „Той се занимава с измами“, „Това не е първата измама на този човек“, „Адв. И. К. З. и заедно с оная Б. се занимават с измами.“, „Това е шестият измамен човек“, „Това е шестата им жертва“, като клеветата е нанесена публично в съдебно заседание на Софийски апелативен съд по гр.д. № 4066/2013 г., проведено на 19.06.2014 г. По искане на ищеца пред СРС са разпитани свидетелите М.Д.Д. и В.Б.Н., които депозират показания относно отражението, което депозираните пред САС свидетелки показания от страна на Г. П. Б. е имало по отношение на ищеца – че същият се е запознал с протокола от заседанието пред САС и че е възприел негативно в емоционален план прочетеното, като свидетелката Д. заявява, че е виждала протокола, който не си спомня дали й е бил показан от самия адв. З. или от адв. Н., както и че, доколкото знае, протоколът е бил прилаган и по други дела и е станал достояние на повече хора. Свидетелката Н. депозира показания, че протоколът е станал достояние на различни хора. По искане на ответника пред СРС са разпитани свидетелите А.М.А. и Р.Д.Я.. Свидетелят Азис депозира показания, че води дела срещу В.Б.Н., която доколкото знае, живее с адв. И. К. З.; че са му отнели имот за било 7 000 000 лв., като е спечелил делото пред ВКС; че е чувал адв. З. да е замесен в имуществени проблеми и измами. Свидетелят Я. депозира показания, че е водил дела срещу В.Б.Н., която доколкото знае, живее с адв. И. К. З.; че е продал на Б. имот и около 5 години по-късно е разбрал, че е осъден с неприсъствено решение за сумата 131 800 евро, която в действителност е представлявала платена в негова полза цена по първата сделка; че е бил на среща с тогавашния си адвокат и адв. З., на която последният е заявил, че просто си върши работата и с нищо не може да му помогне. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо, с оглед на което следва да бъдат обсъдени доводите относно правилността му. Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД, чиято основателност предпоставя кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта, а именно: 1) поведение (действие/бездействие) на делинквента; 2) неговата противоправност; 3) вреда; 4) причинна връзка на вредата с поведението на делинквента и 5) вина. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на първите четири предпоставки, а именно: че е претърпял твърдените от него вреди в причинна връзка с противоправното поведение на делинквента. По отношение на вината нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция за наличието й, поради което, ако ответникът твърди, че не е действал виновно, в негова тежест е да обори презумпцията. В тежест на ищеца е да докаже и че размерът на вредите съответства на исковата сума. Съгласно константната съдебна практика отговорност за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД може да се ангажира за вреди, причинени от обидни изявления, както и от изявления, съдържащи твърдения за неверни факти, които накърняват личните права и интереси на ищеца. В нормата на чл.39, ал.1 от Конституцията на Република България е прокламирано основното право на гражданите да изразяват мнение и да го разпространяват чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Тази свобода на изразяване на мнение обаче не е абсолютна, а се разпростира до пределите, установени в ал.2 на същата разпоредба, според която това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Посочената правна уредба дава общия критерий, въз основа на който въпросът за баланса на гарантираните основни права и свободи на гражданите се разрешава във всеки конкретен случай при съобразяване на конкретните обстоятелства, свързани с него. От изложеното следва, че когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл.39, ал.1 от Конституцията и свободата на словото не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки могат да се разпространяват свободно. Свободата на словото, прокламирана в чл.39 и сл. от Конституцията на Република България, се разпростира до пределите, до които засяга други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на гражданите. На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, като те могат да ангажират отговорността на ответника само ако позорят адресата и са неверни. Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността на ответника само ако представляват обида /в посочения смисъл – решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр.д. № 1486/2011 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 86 от 29.012010 г. по гр.д. № 92/2009 г. на ВКС, ІІ ГО; решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр.д. № 1376/2011 г. на ВКС, ІV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК/. От друга страна, както е прието в решение № 439/20.01.2016 г. по гр.д. № 2 773/2015 г. на ВКС, ІV ГО и решение № 12/06.02.2013 г. по гр.д. № 449/2012 г. на ВКС, ІІІ ГО, за да е обидно или клеветническо дадено изявление или засягащо по някакъв друг начин честта, достойнството или доброто име на някого, дори и да не покрива състава на установените в разпоредбите на чл.146 НК или чл.147 НК състави, респ. за да съставлява противоправно деяние по смисъла на чл.45 ЗЗД, изявлението следва да визира определено физическо лице – едно или повече, разгласеното чрез изявлението позорно обстоятелство трябва да се отнася за него; това определено физическо лице трябва да се сочи като извършител на предписаното противоправно деяние. Увреденото лице може да е посочено от автора на изявлението чрез неговите имена или по всякакъв друг начин, който не предпоставя никакво съмнение относно неговата личност, като само в такъв случай при предявена деликтна претенция съдът може да приеме, че са накърнени доброто име, честта или достойнството именно на дадения ищец и че именно той е противоправно увреден. Когато обидният или клеветнически израз е част от едно по-общо изявление, той не може да бъде извеждан от контекста на последното и смисъла, който то внушава като цяло, включително при преценката дали се отнася до ищеца, претендиращ обезщетение за непозволено увреждане. В случая от страна на ищеца се твърди ответникът да е заявил неверни фактически твърдения, които се явяват позорящи за него, в качеството му на свидетел в проведеното на 19.06.2014 г. открито съдебно заседание по гр.д. № 4066/2013 г. на Апелативен съд – София. Клеветата като противоправно деяние се изразява в разгласяване на несъществуващо позорно обстоятелство или в приписване на неизвършено престъпление /чл.147, ал.1 НК/. При клеветата се приписват конкретни обстоятелства, свързани с проявите на засегнатото лице, които по своя характер са позорни. Клеветата следва да касае конкретни факти, които да са неистински. Клеветата засяга достойнството и доброто име на пострадалия и е насочена към нарушаване на обществената оценка към оклеветения. В случая се твърди изнасянето на неверни фактически твърдения пред съд от лице в качеството му на свидетел по гражданско дело. Няма пречка за предявяване на граждански иск по чл.45 ЗЗД за обезщетяване на вреди от деликт, когато деликтът съставлява и престъпление, като на доказване подлежат всички елементи от фактическия състав на деликта, без вината, която се предполага /в посочения смисъл – решение № 242/2010 г по гр. д. № 4431/2008 г. на ВКС, ІV ГО/. В случая гражданският съд следва да преценява дали при възпроизвеждане на свои субективни възприятия в производство пред съответния орган на държавна власт ответникът като свидетел е причинил неимуществени вреди на ищеца, като му е приписал позорно обстоятелство или престъпление, затаил е истината, потвърдил е неистина, когато е изложил конкретни фактически твърдения, които са неистински. На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, като те могат да ангажират отговорността на ответника само ако позорят адресата и са неверни. Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността на ответника само ако представляват обида /в посочения смисъл – решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр.д. № 1486/2011 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 86 от 29.012010 г. по гр.д. № 92/2009 г. на ВКС, ІІ ГО; решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр.д. № 1376/2011 г. на ВКС, ІV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК/. Съдът намира, че процесните изрази се съдържат твърдения за факт, а именно – че ищецът се занимава с измами, които се явяват позорящи и подлежат на проверка за вярност, като не могат да бъдат споделени доводите на въззиваемия, че се касае за израз на мнение и лична оценка. В случая не се установява ищецът да е осъждан с влязла в сила присъда за престъпление по чл.209 и сл. НК. Горното не препятства ответника с всички доказателствени средства да доказва верността на заявените твърдения. От съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства се налага извод, че след като на 11.09.2007 г. е придобила недвижим имот от Р.Д.Я., В.Б.Н. е предявила срещу него иск за връщане на сума в размер на 131 800 евро, която е претендирала като подлежаща на връщане поради неосъществено основание, като от страна на Р.Д.Я. в развилите се граждански производства помежду им успешно е проведено доказване за наличие на основание за получаване на сумата, която се явява действителната продажна цена, получена от него на 13.09.2007 г по сделката от 11.09.2007 г. Не се установява да са постановени съдебни решения, с които сделка/сделки да са унищожавани на основание чл.29 ЗЗД заради умишлено въвеждане в заблуждение на физически или юридически лица от страна на ищеца. По отношение на адв. И. К. З. са ангажирани доказателства, че на същия е било наложено дисциплинарно наказание от АК-Варна – същият е бил лишен от адвокатски права за период от 18 месеца и глобен по повод жалба на „МА-БС И.“ ЕООД за това, че е допуснал пропуски, причинили накърняване на правата и законните интереси на клиента му, задържайки негови средства в особено големи размери и недавайки отчет – нарушение по чл.132, т.2 ЗА и не е изпълнил нормативно вмененото му задължение да упражнява съвестно своята професия и да бъде достоен за необходимите за професията му доверие и уважение /чл.40, ал.1 ЗАдв/, както и в това, че е нарушил изискването на чл.19, ал.1, т.4 от Етичния кодекс на адвоката – клиентските средства да се предават на клиентите при поискване или според определените от тях условия. Обстоятелствата, за които се установява да му е наложено дисциплинарно наказание, не кореспондират с тези, с които се твърди да са били извършани измами, а именно – отнемане на имоти. Такъв извод не може да се направи и от ангажираните по делото гласни доказателства, в които свидетелите на ответника депозират показания за извършвани от адв. Н. действия, но не и за конкретни действия, предприети от ищеца З., които да имат отношение към извършването на имотни измами. Извод в подобен смисъл не би могъл обосновано да се изведе от обстоятелството, че той се намира във фактическо съжителство с адв. Н., в какъвто смисъл са събрани гласни доказателства по делото. По изложените съображения не може да се приеме, че от страна на ответника е било проведено пълно и главно доказване на верността на фактическите твърдения, заявени в качеството му на свидетел в публично съдебно заседание на 19.06.2014 г. по гр.д. № 4066/2013 г. на Апелативен съд – София. Установи се от ангажираните по делото гласни доказателства, че в причинна връзка с изявленията, съдържащи се в депозираните от Б. свидетелски показания пред САС, ищецът е претърпял неимуществени вреди, с оглед на което в негова полза е възникнало вземане за обезщетение към ответника. При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти: съдържанието на направените изявления; социално-икономическата обстановка в страната към релевантния период (2014 г.), обуславяща обществения критерий за справедливост на тази етап от развитието й; възрастта на ищеца; вида и обема на претърпените вреди, за които бяха ангажирани гласни доказателства; обстоятелството, че процесните изявления са получили отзвук според показанията на свидетелите Д. и Н.; липсата на трайни и невъзстановими последици за ищеца, както и обстоятелството, че самото осъждане на ответника има характер на овъзмездяване /в посочения смисъл - решение № 359 от 25.09.2012 г. по гр. д. № 1224/2011 г. на ВКС, IV ГО/. По изложените съображения съдът намира, че справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата от 300 лв., която в пълна степен ще възмезди понесените от ищеца неимуществени вреди. По частната жалба на ищеца: Частната жалба е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. От страна на ответника в производството пред СРС се претендира адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1000 лв. От страна на ищеца своевременно е заявено възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира за основателно предвид естеството на спора, вида и обема на осъществената правна защита, броя на проведените открити съдебни заседания – едно заседание на 13.10.2020 г., както и нормата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в ред. преди изм. и доп. ДВ, бр. 68/31.07.2020 г. – приложима към момента на сключване на договора за правна защита, за какъвто съдът приема датата на депозиране на отговора на исковата молба, към който същият е приложен) – сумата от 450, 04 лв., съдът намира, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размера на сумата 600 лв., доколкото за съда не съществува задължение да намалява същото до предвидения в Наредбата минимум. По разноските: С оглед изхода на спора ищецът има право, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на разноски за първата инстанция в размер на сумата от 12 лв., съобразно уважената част от иска. Ответникът има право, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на разноски за първата инстанция в размер на сумата от 564, 01 лв., съобразно отхвърлената част от иска, поради което решението следва да се отмени в частта, с която са му присъдени разноски над тази сума до сумата 600 лв., до който размер съдът е намалил адвокатското възнаграждение по реда на чл.248 ГПК. В полза на жалбоподателя следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 6 лв. разноски за въззивната инстанция, съобразно уважената част от жалбата. В полза на ответника по жалбата следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 564, 01 лв. разноски за въззивната инстанция, съобразно отхвърлената част от жалбата. Воден от гореизложеното, съдът