Решение № 58 от 13.6.2025 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 151/2024 г.

производство № 285/2024 г. по описа на РУ – Ловеч, пр. пр. № 1129/2024 г. по описа на Окръжна прокуратура – Ловеч, което не е приключило. С оглед направените оспорвания от ответника в писмения отговор, спорни по делото са въпросите, какъв е конкретния механизъм на настъпване на процесното ПТП, какви са действително претърпените от ищците вреди, както и какъв е справедливия размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди на ищците. В хода на съдебното дирене са приети писмени доказателства, събрани са гласни доказателства, както и са назначени съдебно-медицинска, съдебно- психологична и съдебна автотехническа експертизи. За изясняване на причината за смъртта на М. М.ова Х. и причинно- следствената връзка между смъртта и процесното ПТП по делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице доц. д-р Д. П. Д.. От извършената аутопсия на трупа на М. М.ова Х. на 22.06.2024г., са установени следните травматични увреждания: Глава- охлузвания на челото и разкъсно-контузни рани на долната устна и на брадичката; Гръден кош- тежко двустранно счупване на ребра с нараняване на плеврите и излив на кръв и проникване на въздух в двете гръдни половини (т.н. хемо и пневмоторакс), контузии на двата бели дроба, разкъсване на околосърдечната торбичка; охлузвания и кръвонасядания по кожата; Коремно-тазова област: разкъсване на черен дроб до степен на размачкване, кръвонасядания в областта на опорака на червата, масивен излив на кръв в коремната кухина (т.н. хемоперитонеум или хемаскус), счупване на тазовия пръстен в областта на долните рамена на двете срамни кости, счупване и между седалищната и кръстната кости в ляво; Крайници: счупване на дясната мишнична и дясната бедрена кости, охлузвани и, кръвонасядания по кожата. Като причина за смъртта на М. Х., вещото лице е посочило комбинирана механична травма (гръден кош, коремно-тазова област, горни и долни крайници), довела до счупване на кости, увреждане на вътрешни органи, остра кръвозагуба травматичен шок и бързо развитие на дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. Уврежданията са резултат на тъпи травми, нанесени с голяма сила (инерционна травма) и могат да се получат от удари на тялото в части на купето на автомобила и последващите хлътвания и деформации, в резултат на рязката промяна на скоростта и посоката на автомобила. Съгласно заключението на вещото лице е налице пряка причинна връзка между травмите от ПТП-то и смъртта на М. Х.. Досежно причините и механизма на настъпване на процесното ПТП по делото е допусната и назначена и съдебна автотехническа експертиза, изготвена от в.л. инж. В. Т. И.. От заключението на вещото лице, което съдът възприема като обективно и безпристрастно се установява, че произшествието се състои в сблъсък на две МПС-то, което е реализирано при навлизане на лек •••••••••• с peг. № •••••••••• в насрещната пътна лента, челен - кос удар с насрещно движещия се лек •••••••••• с peг. № •••••••••• и закъснително движение на същите след удара до установяване в покой. До сблъсъка водачът на лекия •••••••••• с peг. № •••••••••• се е движил със скорост 82, 4 км/час, а водачът на лекия •••••••••• с peг. № •••••••••• се е движил със скорост 65, 29 км/час. Вещото лице е дало заключение, че водачът на лекия •••••••••• с peг. № •••••••••• е имал техническата възможност да възприеме навлизането на лекия •••••••••• с рег. № •••••••••• в насрещната пътна лента, но не е имал възможността да реализира закъснително движение с максимална ефективност и да спре до мястото на удара. Като причина за настъпване на процесното ПТП от техническа гледна точка, вещото лице е посочило действия (бездействия) от страна на водача лекия •••••••••• с peг. № •••••••••• с органите за управление (кормилен кръг на волана, скоростен лост, педали на газта и спирачния педал), чрез които водачът на МПС, движейки се транслационно и постъпателно в полагащата му се пътна лента е навлезнал в насрещната, с което е предизвикал невъзможност за водача на насрещно движещия се лек •••••••••• с peг. № •••••••••• да реализира спиране до мястото на удара, за да предотврати ПТП-то. Вещото лице е установило, че на мястото на произшествието, пътното платно представлява прав пътен участък с възходящ наклон, асфалтовата настилка е разделена на две пътни ленти - по една за всяка посока на движение, ограничени от непрекъснати прави линии, асфалтовата настилка е без неравности, суха, произшествието е реализирано при ясно и слънчево време. Вляво от левия край на платното е установен пътен пътен знак № В31 „Край на забраната за изпреварване“, който е за МПС, движещи се обратно спрямо посоката на огледа. При извършения оглед на мястото на произшествието, съобразно протокола на ПТП, липсва вертикална маркировка, която да ограничава скоростта на движение на процесните МПС. Във връзка с психологичното и емоционално състояние на ищците след процесното ПТП и загубата на тяхната дъщеря, по делото са назначени съдебно-психологични експертизи, изготвени от вещото лице Ч. Д. М.. От заключението на вещото лице по отношение на ищцата М. Я. Х. е видно, че при същата е налице промяна в психологичното и емоционално състояние, след процесното събитие и загубата на нейния наследник, която се изразява в интензивно изпитване на чувство на тъга, безнадеждност и загуба на мотивация за живот, със силна обзетост /обсесивност/ от мисли за починалата си дъщеря. Медикаментозна терапия би могла да намали степента на изпитваните негативни емоции. В острата фаза на скръб, в която се намира ищцата, според вещото лице, е трудно да се направи прогноза за пълното й възстановяване и нормален начин на живот, съобразно настоящото й състояние и реакция на травматичното събитие. Налице е нарушение на съня, ищцата е изпитала шок при узнаване на трагичната новина, като вещото лице е посочило, че няма данни за нарушение на ежедневни дейности към момента на обследването. В заключението се посочва, че ищцата е в острата фаза на скръб и не е преодоляла травмата от загубата на дъщеря си. Психичната травма се изразява в дълбоко нарушено нормалпсихично състояние, което е възникнало след преживяване на екстремно стресиращо и травматично събитие, надхвърлящо адаптивните й възможности. Към настоящия момент ищцата е в дълбоко нарушено нормалпсихично състояние, като се намира в острата фаза на изпитване на скръб, което е етап от нормалната траурна реакция при загуба на дете. От заключението на вещото лице по отношение на ищеца М. Г. Х. е видно, че след узнаване на трагичната новина, същият е изпитал психичен шок, което представлява остра, временна реакция на силно травматичното и неочаквано събитие, изпитвал е трудности да свърже вътрешните си преживявания с външната реалност /смъртта на дъщеря си/. Към момента, у ищеца се наблюдава траурна реакция, намираща се в острата фаза на изпитване на скръб, интензивно чувство на тъга. Според вещото лице, с оглед високия мобилизационен потенциал, доказан чрез способността да поддържа стабилност в семейството, недавайки външен израз на тъгата си, въпреки вътрешния болков дистрес и с навременно и адекватно интервенционно лечение (психотерапия, евентуално медикаментозна подкрепа), има реалистична перспектива за постепенна функционална стабилизация при ищеца. Възстановяването ще бъде дългосрочен процес, докато загубата се интегрира в нова личностна идентичност и начин на живот, като периодични епизоди на интензивна скръб могат да се появяват, без да пречат на общата адаптация. Вещото лице е посочило, че при ищеца е налице нарушение на съня, изразяващо се в събуждане и невъзможност за повторно заспиване, поради мисли за случилото се. Посочило е, че ищецът е изпитал шок при узнаване на новината, същият не съобщава за нарушение на ежедневни дейности, като е налице социално отдръпване. Ищецът е в острата фаза на скръб и не е преодолял травмата от загубата на дъщеря си. Психичната травма се изразява в дълбоко нарушено нормалпсихично състояние, което е възникнало след преживяване на екстремно стресиращо и травматично събитие, надхвърлящо адаптивните му възможности. Към настоящия момент ищецът е в дълбоко нарушено нормалпсихично състояние, като се намира в острата фаза на изпитване на скръб, което е етап от нормалната траурна реакция при загуба на дете. За изясняване на претърпените болки и страдания от ищците и техния интензитет по делото са разпитани свидетели. От показанията на св. П. К. Т.- съседка на ищците, се установява, че М. и М. са преживяли много тежко загубата на дъщеря си М., като все още не са преживели смъртта й. Били са задружно семейство, М. има сестра близначка - Й. и навсякъде са ходили заедно. Свидетелката посочва, че М. е била много слънчев човек, учила е в гр. Велико Търново, след което е заминала да работи в гр. София, като се е прибирала при родителите си, когато има възможност, непрекъснато е говорила с майка си по телефона, били са задружни. Винаги са празнували заедно, ходили са на почивки четиримата и в България, и в чужбина. Свидетелката твърди, че след инцидента ищците са се затворили. От разпита на свидетелката В. Й. А., с която ищците са приятели и кумове се установява, че смъртта на М. е огромен удар и трагедия за родителите й. Свидетелката твърди, че те са много задружно семейство, винаги са се подкрепяли и във всичко са били заедно. Твърди, че ищците все още не могат да приемат случилото се с дъщеря им М.. М. е работела в гр. София и всяка седмица е пътувала при родителите си. Семейството е било много задружно и винаги са намирали време да бъдат заедно, като са ходили на почивки в България и в чужбина, били са много близки един с друг и са си споделяли. Ищцата постоянно е била във връзка с дъщерите си, като с М. са се чували по няколко пъти на ден. Свидетелката твърди, че ищците много тежко приемат загубата на дъщеря си, станали са по-затворени, тъгуват, много им е тежко. Бащата го преживява тежко, но се опитва да бъде по-силен, доколкото е възможно, като на майката й е най-тежко. Винаги в разговори говорят за М., тя винаги е част от разговора. Психически им е тежко, като ще трябва много време, за да свикнат, но за преживяване няма как. В показанията си, свидетелят В. Й. А., който познава ищците отдавна и е кръстник на тях и на децата им заявява, че загубата на М. е разбиваща и страшна за родителите й. Твърди, че ищците са обожавали децата си, които са близначки и дълго очаквани деца. М. е работела в гр. София, занимавала се е с компютри и е постигала много големи резултати, била е много трудолюбив човек. М. е заминала да работи в гр. София, но всяка седмица се е прибирала при майка си и баща си. Семейството са имали страхотни отношения, помагали са си финансово, ходели са заедно на почивки. Според свидетеля, майката не може да преживее загубата на дъщеря си и никога няма да може да я преживее, а бащата се държи, заради семейството си. По делото е разпитан като свидетел и Р. Р. П.-управлявал л.а.м.•••••••••• с peг. № ••••••••••, собственост на „СИС Технология" АД.Свидетелят посочва, че на процесната дата 21.06.2024 г. с М. са пътували от гр. София към курорта „••••••••••“ за участие в семинар. Произшествието е настъпило към 8, 00 часа около с. ••••••••••, обл. Ловеч, като свидетелят няма спомен да се е ударил с друга кола, а като е слезнал след удара е видял другата кола, както и не помни дали е изпреварвал. Свидетелят посочва, че М. се е возила на предната седалка до него и е била с поставен предпазен колан, който свидетелят е свалил, тъй като се е опитал да я измъкне, но тя е била заклещена, седалката я е притиснала към таблото. На мястото са дошли и други хора, които са се опитали да помогнат да я извадят, но не са успели. Свидетелят твърди, че след като са ги откарали в Спешно отделение в гр. Ловеч, М. е била жива и може би една или две седмици по-късно от колега е разбрал, че е починала. Твърди, че е спазил знака за ограничение на скоростта, който е бил на мястото, като не си спомня, но мисли, че там не е имало ограничение. Свидетелят заявява, че не си спомня произшествието, не си спомня да е видял кола, не си спомня да е изпреварвал. В производството по иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ следва да установи противоправно поведение от страна на делинквента, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина /която се предполага/, наличие на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и настъпване на застрахователно събитие, като юридически факт, пораждаш отговорността на застрахователя. Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие – обстоятелство, което обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от него вреди при същите условия, при които отговаря самия причинител на вредите. По делото не е спорно наличието към датата на процесното ПТП на валидно застрахователно правоотношение между причинителя на вредата и ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В случая е налице застрахователно събитие, т.е. събитие, настъпило със застрахования през застрахователния срок, което, съобразно покритите рискове по договора, води до изплащане на застрахователна сума – обезщетение. Субективният елемент от състава на гражданския деликт – вината, съгласно чл.45 ал.2 от ЗЗД се презюмира, като в тежест на ответната страна е да проведе обратно доказване, като ангажира съответни доказателства за липсата й, но такива не са представени. От ответника е направено искане за спиране на производството до приключване на образуваното ДП № 285/2024 г. по описа на РУ на МВР - Ловеч, с оглед установяване на обстоятелството, дали деянието представлява престъпление, което е оставено без уважение, тъй като не са налице предпоставките за това, както и с оглед приетото заключение на вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза. В тази връзка, следва да се отбележи, че непозволеното увреждане се Деликтната отговорност е задължението или правоотношението между деликвента и пострадалия, по силата на което делинквентът трябва да поправи причинените от деликта вреди. Деликтът е източникът, фактическият състав, правонарушението, от което възниква извъндоговорната, деликтната гражданска отговорност, отговорността за непозволено увреждане. Деликтът е онова причиняващо вреди извъндоговорно гражданско правонарушение, с което законът свързва задължението да бъдат обезщетени тези вреди. Гражданската отговорност, каквато е деликтната отговорност има за цел да поправи вредите и в този смисъл, за разлика от наказателната отговорност, гражданската отговорност се съизмерва не с укоримостта на поведението, а с размера на вредите, т.е. без значение е дали деянието, което подлежи на доказване в граждански процес е престъпление по смисъла на НК. За да бъде ангажирана отговорността на делинквента следва да са налице елементите на фактическия състав на деликта, а именно: деяние; противоправност на деянието; вреда; причинно- следствена връзка; вина. В настоящия случай съдът намира, че е налице виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил •••••••••• с peг. № ••••••••••, което се намира в причинна връзка с процесното ПТП и с настъпилия вредоносен резултат- смъртта на М. Х.. Това се установява от събраните по делото писмени доказателства, а именно: Констативен протокол за ПТП с потрадали лица № 57/21.06.2024 г., Протокол за оглед на местопроизшествие от 21.06.2024 г. и албум по досъдебно производство № 285/2024 г. на РУ – Ловеч, както и от заключението на вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза, което установява механизма и причините за настъпване на процесното ПТП. В тази насока са и показанията на свидетеля Р. Р. П., управлявал лекия автомобил •••••••••• с peг. № ••••••••••, в който автомобил на предна дясна седалка е пътувала М. Х.. Причинно-следствената връзка се установява, както от посочените писмени и гласни доказателства, така и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинската експертиза, в което се посочва, че е налице пряка причинна връзка между травмите от ПТП-то и смъртта на М. Х.. С оглед изложеното съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил м.•••••••••• с peг. № •••••••••• е осъществил всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав по чл.45 от ЗЗД. Следователно, отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите следва да бъде ангажирана на основание чл.432 ал.1 от КЗ. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта.Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл.52 от ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Специфичното при неимуществените вреди, причинени от смъртта на близък е, че те имат много по-дълго проявление. При определяне дължимия размер следва да се отчитат не само наличните вреди, а и това трайно проявление във времето, което до голяма степен оставя непрежалима следа в целия живот на пострадалите. Следва да се отчете, че претърпените болки и страдания от загубата на близък човек са изключително интензивни, както на емоционално ниво, така и от гледна точка на подкрепа, грижи и внимание. Смъртта поставя край на живота като най-висшето човешко благо, което прави вредите от настъпването й невъзвратими и най-големи, поради което обезщетението за това житейско събитие следва да се определи в размер, по- висок от този, за претърпени неимуществени вреди от телесни повреди. В настоящия случай характерът и тежестта на вредите, търпени от ищците се установяват от показанията на разпитаните свидетели, от които може да се направи извод, че М. и М. са преживяли много тежко загубата на дъщеря си М., като търпят неимуществени вреди и към настоящия момент. М. е имала сестра-близначка, била е много близка с родителите и сестра си, били са задружно семейство, винаги са се подкрепяли, споделяли са си, празнували са заедно, ходили са на почивки. М. е работела в гр. София и когато е имала възможност се е прибирала при родителите си, непрекъснато е поддържала контакт по телефона с майка си. Видно от приложените писмени доказателства ищците са осигурили добро образование на дъщеря си, която е завършила висше образование по специалност „Компютърни науки“ във ВТУ „св. св. Кирил и Методий“ – гр. Велико Търново, както и курс по английски език, ниво В1. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчете и обстоятелството, че пострадалата М. Х. е млада жена на 26 години, чиято смърт е настъпила внезапно. Факт, който не подлежи на съмнение е, че най-силната родствена връзка е тази, между родител и дете, като загубата на дете е непрежалимо събитие в живота на всеки родител. Загубата на дете води до дълбоки и многоизмерни промени в психичното, соматичното и социалното функциониране, общо познати като реакция на скръб. Съдът взе предвид становището на експерта по назначените съдебно- психологични експертизи на ищците, от които се установява, че при ищцата М. Я. Х. е налице промяна в психологичното и емоционално състояние, след процесното събитие която се изразява в интензивно изпитване на чувство на тъга, безнадеждност и загуба на мотивация за живот, със силна обсесивност от мисли за починалата си дъщеря. Ищцата е в острата фаза на скръб и не е преодоляла травмата от загубата на дъщеря си, като следва да се има предвид становището на вещото лице, че е трудно да се направи прогноза за пълното й възстановяване и нормален начин на живот, съобразно настоящото й състояние и реакция на травматичното събитие. Към настоящия момент ищцата е в дълбоко нарушено нормалпсихично състояние, като се намира в острата фаза на изпитване на скръб, което е етап от нормалната траурна реакция при загуба на дете. По отношение на ищеца М. Х. становището на вещото лице е, че към момента при него се наблюдава траурна реакция, намираща се в острата фаза на изпитване на скръб, интензивно чувство на тъга. При ищеца е налице реалистична перспектива за постепенна функционална стабилизация при ищеца, но тя се дължи на високия мобилизационен потенциал, доказан чрез способността да поддържа стабилност в семейството, недавайки външен израз на тъгата си, въпреки вътрешния болков дистрес. Възстановяването ще бъде дългосрочен процес, като към настоящия момент, ищецът е в острата фаза на скръб и не е преодолял травмата от загубата на дъщеря си. Съдът намира, че следва да се отчете и обстоятелството, че към момента на настъпване на процесното ПТП пострадалата М. Х. е живеела и работела в гр. София, била е относително самостоятелна млада жена, изградена личност и въпреки установената близост и привързаност към родителите й, същите не са осъществявали ежедневни грижи за нея.М. е живеела в гр. София, като е работила по трудов договор във фирма „СИС Технология“ АД – гр. Варна с месечно възнаграждение, което й е осигурявало самостоятелен начин на живот.В тази връзка, съдът съобрази и съдебната практика по сходни казуси /Решение № 1/04.01.2024 г. по в.т.д. № 190/2023 г. по описа на Вт.АС/. С оглед установените по делото фактически обстоятелства и конкретните икономически условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие, съдът намира, че в конкретния случай, справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди е в размер на по 150 000, 00 лв. за всеки един от тях, която сума е съобразена със социално-икономическата обстановка към датата на настъпване на процесното ПТП – 21.06.2024 г., когато минималната работна заплата в страната е била 933, 00 лв., а лимитът на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно чл.492 от КЗ е в размер на 10 420 000 лв. за неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите. Освен посочените обстоятелствата, относими при определяне на справедливия размер на неимуществените вреди, съдът съобрази и практиката на ВКС и съдилищата в РБ по аналогични случаи, като счита, че същата представлява справедлив паричен еквивалент на претърпените от ищците неимуществени вреди. В действащия Кодекс за застраховането изрично е регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите по чл.429 ал.2 т.2 от КЗ /по аргумент от чл.493 ал.1 т.5 от КЗ/, т.е. застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за нея пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл.84 ал.3 от ЗЗД. Въпреки това, в чл.429 ал.3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал.2 т.2, за които той отговаря пред увреденото лице се заплащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума. В този случай, от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването на застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430 ал.1 т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна, т.е. отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата /по силата на КЗ/ се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Не е налице законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до уведомяването му за това. Във връзка с горното по делото безспорно е установено, че ищецът е отправил претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение по повод процесното ПТП, получена от ответното дружество ЗК „УНИКА“ АД на 12.08.2024 г., респективно не се установи друга по-ранна дата, на която застрахованият да е уведомил застрахователя – ответник. Ето защо, единственият доказан момент, в който на застрахователя му е станало известно настъпването на застрахователното събитие е 12.08.2024 г., която дата следва да се приеме за датата, от която тече законната лихва за забава върху присъденото обезщетение. Предвид изложеното, следва да бъде осъден на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД вр. чл.52 от ЗЗД ответникът ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК •••••••••• да заплати на М. Я. Х., ЕГН •••••••••• сумата от 150 000, 00 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на причинената смърт на дъщеря й - М. М.ова Х. при ПТП, настъпило на 21.06.2024 г. по вина на застрахован по Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество по полица № ••••••••••, ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебна претенция – 12.08.2024 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до претендираната сума от 200 000, 00 лв. искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен. Следва да бъде осъден на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД вр. чл.52 от ЗЗД ответникът ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК •••••••••• да заплати на М. Г. Х., ЕГН •••••••••• сумата от 150 000, 00 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на причинената смърт на дъщеря й - М. М.ова Х. при ПТП, настъпило на 21.06.2024 г. по вина на застрахован по Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество по полица № ••••••••••, ведно със законната лихва върху посочената по-горе сума, съгласно чл.429 ал.3 от КЗ, считано от 12.08.2024 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до претендираната сума от 200 000, 00 лв. следва да бъде отхвърлен искът като неоснователен. При този изход на делото и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответното дружество ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК •••••••••• следва да бъде осъдено да заплати в полза на Пл.ОС държавна такса в размер на 12 000, 00 лв., съобразно уважената част от предявените искове. Следва да бъде осъдено ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК •••••••••• да заплати на основание чл.38 ал.2 от ЗА на адв. Н. Д. от ШАК – пълномощник на ищците, осъществил безплатна адвокатска помощ, адвокатско възнаграждение в размер на 19 980, 00 лв. с ДДС, съгласно чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съобразно уважената част от предявените искове. Следва да бъде осъден ответникът ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК •••••••••• да заплати на ищците М. Я. Х., ЕГН •••••••••• и М. Г. Х., ЕГН •••••••••• направените деловодни разноски в размер на 1522, 35 лв., съобразно уважената част от предявените искове. Следва да бъдат осъдени ищците М. Я. Х., ЕГН •••••••••• и М. Г. Х., ЕГН •••••••••• да заплатят на ответника ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК •••••••••• направените деловодни разноски в размер на 246, 25 лв., вкл. юрисконсултско възнаграждение /в размер на 300, 00 лв./, съобразно отхвърлената част на предявените искове. Водим от горното, съдът