Решение № 527 от 20.4.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 591/2023 г.

Производството е по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 274 -278 ГПК. Образувано е по жалба, подадена от „Б.“ ООД ЕИК ••••••• със седалище и адрес на управление: гр.София 1404, ул.•••••••, представлявано от управителя Ч.Х.Л., гражданин на Малайзия чрез адв.С.Д.Г. от САК срещу отказ №20230317155044/20.03.2023г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията по заявление образец А4 вх. №20230317155044, с което е заявена за вписване промяна във вписани обстоятелства по партидата на търговското дружество „Б.“ ООД – вписване на прехвърляне на дружествени дялове от капитала на дружеството, извършена между съдружниците в дружеството, заличаване на прехвърлителя като съдружник. Жалбоподателят навежда подробни доводи относно това, че атакувания отказ е незаконосъобразен и необоснован, поради което и моли съда да отмени същия, както и да задължи Агенцията по вписвания да извърши исканото вписване. Поддържа, че страните по договора са извършили заверка на подписите пред нотариус в Малайзия, докато ако следва да пътуват до Джакарта за заверка на подписи пред служител на Посолството на Република България, било изключително трудно, отнемащо значително време и скъпоструващо. Иска се отмяна на отказа и указване АВп да извърши исканото вписване. Агенцията е представила писмен отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна. Съдът, като обсъди доказателствата по делото и взе предвид направените оплаквания и мотивите на отказа, намира за установено следното. По допустимостта на жалбата. Частната жалба е подадена от името на заявителя в регистърното производство, против подлежащ на съдебен контрол акт на Агенцията по вписванията към ТРРЮЛНЦ и в установения едноседмичен срок. Внесена е дължимата държавна такса, поради което са налице предпоставките за разглеждане законосъобразността на оспорения акт. По основателността на жалбата. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, по следните съображения. Регистърното производство е образувано пред Агенция по вписвания по заявление образец А4 от Наредба № 1 за водене, съхранение и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лице с нестопанска цел вх. № 20230317155044, с което е заявено вписване на промени по партидата на „Б.“ ООД ЕИК ••••••• – прехвърляне на дружествени дялове между съдружниците и заличаване на прехвърлителя като съдружник. С обжалваният отказ длъжностното лице по регистрация е отказало да бъдат вписани по партидата на дружеството обстоятелствата по сезиралото го заявление с мотиви, че не са представени документи, удостоверяващи извършване на прехвърлянето на дела от капитала в изискуемата съобразно чл.129 ал.2 ТЗ форма, а именно писмена с едновременна заверка на подписите и съдържанието на документа. Длъжностното лице по регистрация дължи проверка по чл.21 ЗТРРЮЛНЦ преди да разпореди вписване на обстоятелствата, която включва дали към заявлението са представени изискуемите по закон документи, дали последните удостоверяват съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, като за последното изхожда от представените към заявлението документи. Към заявлението е представен договор за продажба на дружествени дялове от съдружника Т..П. Ч. на съдружника Л.С.Д., от 07.12.2022г., сключен в Малайзия. Договорът е в писмена форма, но няма заверка на подписите и съдържанието, каквото е изискването на чл.129 ал.2 ТЗ. В договора страните се позовават на нормата на чл.129 от ТЗ. В представения дружествен договор от 07.12.2022г. в чл.1 е отразено, че дружеството е със статут на ЮЛ по действащото българско законодателство, отделно от собствениците на капитала. В чл.19 от същия е договорено, че за неуредените случаи в договора се прилагат разпоредбите на ТЗ и субсидиарно приложимите нормативни актове от българското законодателство. Процесните отношения по прехвърляне на дял между съдружници са такива с международен елемент и приложение намира КМЧП. Нормата на чл.56 ал.1 предвижда, че юридическите лица се уреждат от правото на държавата, в която са регистрирани. „Б.“ ООД е регистрирано в Република България. На основание чл.58 вр. чл.56 КМЧП по отношение на формата на правната сделка, с която се прехвърля собствеността върху дялове на регистрирано в Република България търговско дружество, приложим закон е българският, включително относно изискванията за форма на договора и на упълномощителната сделка. Процесната сделка за продажба на дялове е сключена в Малайзия на 07.12.2022г. Разпоредбата на чл.129 ал.2 ТЗ въвежда форма за валидност на сделката – писмена с нотариална заверка на подписите и съдържанието, извършена едновременно. В случая, проверката на ДЛР обхваща и обстоятелството дали договорът за продажба на дружествени дялове от външна страна съответства на изискванията на закона, а именно - е ли продавачът притежател на продаваните дялове съгласно актуалното вписване в Търговския регистър и спазена ли е изискуемата от закона форма за прехвърлянето. Съгласно чл.58 т.6 вр. чл.56 ал.1 КМЧП относно придобиването на членство в юридическо лице се прилага правото на държавата по регистрация на дружеството. Следователно, при придобиване на членство в процесното дружество се прилагат правилата на Търговския закон на Република България, независимо дали придобиващият членството е чужд гражданин и независимо от мястото на сключване на договора за придобиване на дружествени дялове и доколкото нормата на чл.58 КМПЧ е специална спрямо разпоредбата на чл. 61 КМПЧ /в този Определение № 42 от 10.01.2016г. постановено по т. д. № 3725/2014 г., ТК на ВКС и Определение № 308 от 25.04.2013 г., постановено по ч. т. д. № 1034/2013 г., ТК на ВКС/. От представените документи към заявлението за вписване на промени по партидата на дружеството жалбоподател не се установява да е спазена формата за валидност на прехвърлителната сделка, макар че страните са имали тази възможност чрез Посолството на РБългария в Джакарта. Не е достатъчно удостоверяване истинността на подписа на МВнР на Малайзия. Изложеното навежда на извод, че постановеният отказ е правилен и законосъобразен, а жалбата срещу него ще бъде оставена без уважение. По разноските. Агенцията е претендирала разноски за ю.к.възнаграждение. Съгласно чл.541 от ГПК разноските по охранителните производства, каквото е настоящото са за сметка на молителя. Агенцията по вписванията не е страна в това производство, доколкото същото е охранително и едностранно, поради което и няма право на разноски /Решение №117/02.03.2021г. по т.д.№169/2021г. на САС/. Мотивиран от гореизложеното, Съдът