Решение № 2630 от 19.4.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 775/2024 г.
Административен съд - София-град19.04.2024 г.докладчик Ванина Колева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 17.10.2023 г., постановено по НАХД № 16687/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 122-ри състав. ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “Медицински надзор” да заплати на МБАЛ “ПОЛИМЕД” ООД разноски в размер на 80 (осемдесет) лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Медицински надзор” против решение от 17.10.2023 г., постановено по НАХД № 16687/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 122-ри състав. Решението е оспорено като постановено в нарушение на закона и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал1, т.1 и т.2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). В касационната жалба са изложени доводи, че районният съд е следвало да преквалифицира деянието, за което е издадено наказателно постановление, като твърди, че в него в достатъчна степен са очертани дължимите от субекта действия, така че правото на пациента да получи навременна и качествена медицинска грижа да не бъде нaрушено, ограничено или незачетено. Моли решението на районния съд да бъде отменено, а отмененото с него наказателното постановление – потвърдено, алтернативно моли съда да отмени решението и да върне делото на районния съд за ново разглеждане от друг състав със задължително указания за прилагането на закона. Претендира разноски – юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация, МБАЛ “ПОЛИМЕД” ООД, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание и в представени писмени бележки оспорва жалбата и излага съображения за правилност и обоснованост на обжалваното решение. Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Софийска градска прокуратура изразява становище за правилност на обжалваното решението на СРС и счита, че следва да бъде оставено в сила. Настоящият касационен състав, като прецени обжалваното решение с оглед заявените основания за отмяна и служебно, съобразно разпоредбата на, ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от активно легитимирано лице в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на обжалваното съдебно решение. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение Софийски районен съд е отменил наказателно постановление (НП) № НП -13-338/17.11.2021 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Медицински надзор”, с което, на основание чл. 229, ал. 3 от Закона за здравето (ЗЗ) за нарушаване на чл. 31, ал.2 от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ (Наредбата) на МБАЛ “ПОЛИМЕД” ЕАД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева. Имуществената санкция е наложена, след като при извършена проверка на МБАЛ “ПОЛИМЕД” ЕАД е установено, че в утвърдения със Заповед № 1/24.01.2020г. ценоразпис за услуги в сила от 01.01.2020г. са определени цени за избор на ортопедичен екип за операция по ендопротезиране и избор на анестезиологичен екип за даване на анестезия по време на операция по ендопротезиране, което административно-наказващият орган е приел за нарушение на изискването по чл. 31, ал. 2 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ (Наредбата). Съставен бил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № А-13-338/27.10.2020г., въз основа на който е издадено обжалваното пред районния съд НП. За да постанови обжалваното решение СРС е приела първо място, че в случая без основание е приложена общата санкционна норма на чл. 229, ал.3, вр. с чл. 1 от ЗЗ, въпреки че ал.1 на чл. 229 от ЗЗ изрично изключва от приложното си поле нарушенията, които се санкционирал по чл. 109 до 228е от ЗЗ. Съдът е приел, че действително със Заповед № 1/24.01.2020г. за утвърждаване на ценоразпис за услуги в сила от 01.02.2020г. на управителя на УМБАЛ “ПОЛИМЕД”ООД са предвидени различни стойности на различните клинични пътеки, описани в НП, като актосъставителите при съставяне на АУАН и административно-наказващият орган при издаване на НП не са посочили защо смятат, че разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредбата е нарушена, както и коя от хипотезите на разпоредбата е нарушена. Приел е, че АУАН и НП не съдържат задължителни реквизити, с което са нарушени съответно чл. 42, ал.1, т.4 от и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН и което е довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Като извърши служебно проверка на основание АПК и въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му. Настоящият касационен състав споделя изводите на СРС, за приложена в НП неправилна санкционна разпоредба. Съгласно чл. 229, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗ, който наруши разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането му извън случаите по чл. 209 - 228в, се наказва с глоба от 100 до 600 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - от 500 до 3000 лв., а когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. В случая с НП се налага санкция за нарушение на чл. 32, ал.1 от Наредбата – нормативен акт по прилагането на ЗЗ. В чл. 221, ал.2, вр. с ал.1 от ЗЗ е предвидена специална санкция за лечебно заведение, което наруши права на пациент, регламентирани с този закон и с нормативните актове по прилагането му. В случая с утвържаване на Ценоразписа за избор на екип се твърди именно нарушение на чл. 31, ал. 2 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, следователно правилно СРС е приел, че в НП е посочена неправилна санкционна разпоредба. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че районният съд е следвало да измени НП. Съгласно цитираното в жалбата Тълкувателно решение № 8/16.09.2021г. на ОСС на I и II колегия на Върховния административен съд, в производството по обжалване на наказателното постановление районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В случа СРС не е разполагал с възможността да преквалифицира извършеното нарушение, тъй като от съдържанието на АУАН и НП не може да се установят именно обстоятелствата на нарушението. Този пропуск при съставяне на НП, освен, че препятства съдът да преквалифицира деянието, представлява и самостоятелно основание за отмяна на НП. Правилни са изводите на СРС, че от описаното в НП не може да се установи с какво, като е определил цена за избор на ортопедичен екип за операция по ендопротезиране на тазобедрени стави и цена за избор на анестезиологочен екип за даване на анестезия по време на операция за ендопротезиране на тазобедрени стави и съответно цени за избор на ортопедичен екип и за избор на анестезиологичен екип за даване на ннастезия по време на операция за ендоротезиране на коленни стави е нарушена разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредбата. Според посочената разпоредба, не е допустимо определянето на различни цени за избор на лекар/екип в зависимост от сложността и/или продължителността на манипулацията, интервенцията/дейността, която ще бъде извършена на пациента, както и от заеманата длъжност, в т.ч. академичната длъжност, трудовия стаж и научната степен на лекаря/лекарите от екипа. При наличие на няколко изброени възможности в нарушената норма, от АУАН и НП не се установява, коя от изброените хипотези е налице, което е ограничило правото на защита на санкционираното лице. Районният съд в мотивите си е отговорил обстойно на възраженията, които са наведени и пред настоящата инстанция. Мотивите на районния съд в тази насока се споделят изцяло от настоящия състав. По изложените съображения, не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което, на основание чл. 63д ЗАНН, с оглед изхода на делото на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 80 лева – юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК, вр. с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, Административен съд София- град, X. касационен състав, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение от 17.10.2023 г., постановено по НАХД № 16687/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 122-ри състав. ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “Медицински надзор” да заплати на МБАЛ “ПОЛИМЕД” ООД разноски в размер на 80 (осемдесет) лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Медицински надзор” против решение от 17.10.2023 г., постановено по НАХД № 16687/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 122-ри състав. Решението е оспорено като постановено в нарушение на закона и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал1, т.1 и т.2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). В касационната жалба са изложени доводи, че районният съд е следвало да преквалифицира деянието, за което е издадено наказателно постановление, като твърди, че в него в достатъчна степен са очертани дължимите от субекта действия, така че правото на пациента да получи навременна и качествена медицинска грижа да не бъде нaрушено, ограничено или незачетено. Моли решението на районния съд да бъде отменено, а отмененото с него наказателното постановление – потвърдено, алтернативно моли съда да отмени решението и да върне делото на районния съд за ново разглеждане от друг състав със задължително указания за прилагането на закона. Претендира разноски – юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация, МБАЛ “ПОЛИМЕД” ООД, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание и в представени писмени бележки оспорва жалбата и излага съображения за правилност и обоснованост на обжалваното решение. Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Софийска градска прокуратура изразява становище за правилност на обжалваното решението на СРС и счита, че следва да бъде оставено в сила. Настоящият касационен състав, като прецени обжалваното решение с оглед заявените основания за отмяна и служебно, съобразно разпоредбата на, ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от активно легитимирано лице в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на обжалваното съдебно решение. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение Софийски районен съд е отменил наказателно постановление (НП) № НП -13-338/17.11.2021 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Медицински надзор”, с което, на основание чл. 229, ал. 3 от Закона за здравето (ЗЗ) за нарушаване на чл. 31, ал.2 от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ (Наредбата) на МБАЛ “ПОЛИМЕД” ЕАД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева. Имуществената санкция е наложена, след като при извършена проверка на МБАЛ “ПОЛИМЕД” ЕАД е установено, че в утвърдения със Заповед № 1/24.01.2020г. ценоразпис за услуги в сила от 01.01.2020г. са определени цени за избор на ортопедичен екип за операция по ендопротезиране и избор на анестезиологичен екип за даване на анестезия по време на операция по ендопротезиране, което административно-наказващият орган е приел за нарушение на изискването по чл. 31, ал. 2 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ (Наредбата). Съставен бил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № А-13-338/27.10.2020г., въз основа на който е издадено обжалваното пред районния съд НП. За да постанови обжалваното решение СРС е приела първо място, че в случая без основание е приложена общата санкционна норма на чл. 229, ал.3, вр. с чл. 1 от ЗЗ, въпреки че ал.1 на чл. 229 от ЗЗ изрично изключва от приложното си поле нарушенията, които се санкционирал по чл. 109 до 228е от ЗЗ. Съдът е приел, че действително със Заповед № 1/24.01.2020г. за утвърждаване на ценоразпис за услуги в сила от 01.02.2020г. на управителя на УМБАЛ “ПОЛИМЕД”ООД са предвидени различни стойности на различните клинични пътеки, описани в НП, като актосъставителите при съставяне на АУАН и административно-наказващият орган при издаване на НП не са посочили защо смятат, че разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредбата е нарушена, както и коя от хипотезите на разпоредбата е нарушена. Приел е, че АУАН и НП не съдържат задължителни реквизити, с което са нарушени съответно чл. 42, ал.1, т.4 от и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН и което е довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Като извърши служебно проверка на основание АПК и въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му. Настоящият касационен състав споделя изводите на СРС, за приложена в НП неправилна санкционна разпоредба. Съгласно чл. 229, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗ, който наруши разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането му извън случаите по чл. 209 - 228в, се наказва с глоба от 100 до 600 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - от 500 до 3000 лв., а когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. В случая с НП се налага санкция за нарушение на чл. 32, ал.1 от Наредбата – нормативен акт по прилагането на ЗЗ. В чл. 221, ал.2, вр. с ал.1 от ЗЗ е предвидена специална санкция за лечебно заведение, което наруши права на пациент, регламентирани с този закон и с нормативните актове по прилагането му. В случая с утвържаване на Ценоразписа за избор на екип се твърди именно нарушение на чл. 31, ал. 2 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, следователно правилно СРС е приел, че в НП е посочена неправилна санкционна разпоредба. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че районният съд е следвало да измени НП. Съгласно цитираното в жалбата Тълкувателно решение № 8/16.09.2021г. на ОСС на I и II колегия на Върховния административен съд, в производството по обжалване на наказателното постановление районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В случа СРС не е разполагал с възможността да преквалифицира извършеното нарушение, тъй като от съдържанието на АУАН и НП не може да се установят именно обстоятелствата на нарушението. Този пропуск при съставяне на НП, освен, че препятства съдът да преквалифицира деянието, представлява и самостоятелно основание за отмяна на НП. Правилни са изводите на СРС, че от описаното в НП не може да се установи с какво, като е определил цена за избор на ортопедичен екип за операция по ендопротезиране на тазобедрени стави и цена за избор на анестезиологочен екип за даване на анестезия по време на операция за ендопротезиране на тазобедрени стави и съответно цени за избор на ортопедичен екип и за избор на анестезиологичен екип за даване на ннастезия по време на операция за ендоротезиране на коленни стави е нарушена разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредбата. Според посочената разпоредба, не е допустимо определянето на различни цени за избор на лекар/екип в зависимост от сложността и/или продължителността на манипулацията, интервенцията/дейността, която ще бъде извършена на пациента, както и от заеманата длъжност, в т.ч. академичната длъжност, трудовия стаж и научната степен на лекаря/лекарите от екипа. При наличие на няколко изброени възможности в нарушената норма, от АУАН и НП не се установява, коя от изброените хипотези е налице, което е ограничило правото на защита на санкционираното лице. Районният съд в мотивите си е отговорил обстойно на възраженията, които са наведени и пред настоящата инстанция. Мотивите на районния съд в тази насока се споделят изцяло от настоящия състав. По изложените съображения, не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което, на основание чл. 63д ЗАНН, с оглед изхода на делото на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 80 лева – юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК, вр. с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, Административен съд София- град, X. касационен състав,
Цитирани разпоредби
19- чл. 229, ал. 3
- чл. 31, ал. 2
- чл. 218 АПК
- чл. 220 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН
- чл. 63, ал. 1 ЗАНН
- чл. 63 ЗАНН
- чл. 1 ЗЗ
- чл. 229 ЗЗ
- чл. 109
- чл. 208
- чл. 209
- чл. 221, ал. 2
- чл. 229, ал. 1
- чл. 32, ал. 1
- чл. 348
- чл. 42, ал. 1, т. 4
- чл. 63