Решение № 6875 от 16.4.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 72523/2024 г.

Производството се развива след постъпване на възражения против заповед за изпълнение, издадена в полза на ЮЛ. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо. По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения. Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Представено е и удостоверение на наследници с изх. № РЛН23-ДИ11-206 от 21.08.2023 г. издадено от Столична община, от което се установява, че Г.Г.С. е починала на 25.04.2023 г., като е оставила за наследници по закон Х. Г. Д., Л. Г. М., К.К.Д., А.А.Д. Видно от удостоверение на наследници с изх. № РЛН23-ДИ11-206 от 21.08.2023 г. издадено от Столична община, Г.Г.С. е починала на 25.04.2023 г. и отговорността на ответниците принципно би могла да се ангажира на основание чл. 7 от ЗН. По делото е представено съдебно удостоверение издадено от СРС, 117 състав, в уверение на това, че Л. Г. М. е подала молба с вх. № 210506 от 24.07.2023 г., с която се отказва от наследството на покойния наследодател Г.Г.С. починала на 25.04.2023 г. в гр. София, като отказът бил вписан в специалната книга на съда под № 1500/26.07.2023 г. По делото е представено и съдебно удостоверение издадено от СРС, 86 състав, в уверение на това, че Х. Г. Д. е подала молба с вх. № 210510 от 24.07.2023 г., с която се отказва от наследството на покойния наследодател Г.Г.С. починала на 25.04.2023 г. в гр. София, като отказът бил вписан в специалната книга на съда под № 1498/26.07.2023 г. С вписване на валидно направения пред районния съдия отказ от наследство /доколкото в случая не се твърди и няма данни същото да е било прието преди това/ настъпват правните последици, изразяващи се в заличаване на наследственото правоприемство. С отказа от наследство, наследниците – в случая ответниците Х. Г. Д. и Л. Г. М. и се лишават от включените в наследството права и не приема включените в него задължения. Така те не само престава да бъдат наследници, но се счита, че не са били такива, тъй като отказът от наследство произвежда действие от откриване на наследството /в този смисъл т. 1 ТР № 148/86 г. на ОСГК на ВС/. При това положение се налага извод, че в случая не се установява наличието на основание за ангажиране отговорността на ответниците Х. Г. Д. и Л. Г. М., поради което предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло. При този изход на спора на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответниците Х. Г. Д. и Л. Г. М. следва да им бъдат присъдени сторените разноски, като на ответниците следва да им се присъди сумата в размер на 412 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Софийски районен съд,