Решение № 11051 от 12.10.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 72597/2021 г.

Производството е било образувано по искане от 23.07.2021г. на СРП. Към момента на постановяване на решението, той е бил без необходимия психически капацитет да вземе информирано съгласие (в тази хипотеза оспорването на заболяването е абсурдно). По принцип заключения на в.л. и свидетелски показания, събрани в други производства, са недопустими като доказателствено средство. В конкретната хипотеза те само обосновават изводите на този съд по реда на чл. 161 от ГПК, като съображения за това са изложени по- долу. Решението на наказателния състав обаче е факт, който пряко установява психическото здраве на ответника; същото се отнася и до признанията на г-н П., описани в мотивите.

Във връзка с документацията от СРП и наказателното производство е допусната СПЕ, чиято задача бе да се установи доколко разбира и може да ръководи постъпките си (о.с.з. от 24.03.2022г.). В едно от следващите о.с.з. процесуалният му представител заявява, че доверителят му бил притеснен и не желаел да бъде прегледан (о.с.з. от 16.06.2022г.).

Отделно от това, вещото лице докладва, че въпреки опитите ѝ да се срещне за личен преглед с г-н П., той отказвал (л. 89).

Впоследствие в.л. приема, че не може да отговори на въпросите само на базата на писмена документация – л. 97.

На основание чл. 161 от ГПК съдът счита, че ответникът страда от психическо разстройство, което не е основание да се приеме, че последният напълно не разбира поведението си (че е недееспособен – не следва да се постави под запрещение, предвид мотивацията на наказателното решение и цитираното в него експертно становище), но в определени моменти поведението му е опасно за околните, ако семейството му не го контролира (а то очевидно не го прави достатъчно адекватно). Всичко изложено от свидетеля, като девиация от страна на ответника, е вярно (Р. № 69 от 24.06.2011г. на ВКС ІІІ г.о., по гр.д. № гр.д. № 584/2010г.: Признанието представлява обяснение на страна по делото, което представлява доказателствено средство, когато съдържа неизгодни за нея факти. Признанието на неизгодни за страната факти може да се направи пред съда или пред друг орган, пред другата страна или пред трето лице. Когато не е направено пред съда разглеждащ спора, признанието е извънсъдебно; Когато страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина на поставените към нея въпроси, свързани с изясняването на релевантни за спора обстоятелства, съдът може да приеме за доказани същите (чл. 176, ал. 3 от ГПК); става въпрос изрично за писмото и презерватива, като признанието е сторено в наказателното производство; Тази последица може да се приложи и в случай, че отговорите на страната са били уклончиви или неясни. Цитираната разпоредба има предвид, че могат да бъдат приети за доказани само конкретни обстоятелства (факти), за които другата страна твърди, че съществуват или не съществуват - Решение № 173 от 12.01.2011г. по т.д. № 901/2009г., I т.о. на ВКС).

Всичко, което като документация следва решението на ОС, трябва да се възприема като доказателство за характера на ответника и болестта му, а не като такова да осъществен обществено неприемлив поведенчески акт.

Тези изводи на решаващия орган са основават както на събраните гласни доказателства, които, както бе посочено се кредитират изцяло, така и на останалия събран доказателствен материал, включващ медицинска документация, тази от наказателното производство и най- вече поведението на самата страна. от правна страна:

Искът е допустим, съгласно нормата на чл. 38 от ЗУЕС, решенията на общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове. Когато срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7.

Когато собственик, ползвател или обитател не изпълни решение в определения срок, председателят на управителния съвет (управителят) може да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс. Към заявлението се прилага препис от решението на общото събрание (това е общото правило).

За издаване на изпълнителен лист за изваждане на собственик, ползвател или обитател на самостоятелен обект или на част от него към писменото искане се прилага екземпляр от предупреждението по чл. 45, ал. 2 от Закона за собствеността (а това е допълнителното нормативно изискване в хипотезата на изваждане, която е предвидена изрично като приложима и в заповедното производство / в тази връзка и Решение № 688 от 23.05.2022 г. на ОС - Пловдив по в.гр.д. № 1273/2021г.).

Доводът, че документацията, приложена към заявлението, не била приложена към исковата молба е абсурден. Става въпрос за едно и също производство. Смисълът на процедурата по чл. 410 от ГПК е само да провери дали е налице същински спор, тъй като ако не е – биха се спестили разноски за страните, а и необходимостта от образуване на класическо исково производство (аргументация в тази насока е изложена в Определение № 358 от 28.04.2010г. по ч.т.д. № 213/2010г., т.к., І т.о. на ВКС; също: Определение № 296 от 10.06.2010г. по ч.гр.д. № 192/2010г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС; Решение № 111 на ВКС от 08.10.2010г. по т.д. № 1068/2009г. и О. на САС № 743/07.03.2012г. по ч.гр.д. № 615/2012г.). Ако се депозира възражение, както е в случая, предварителната незадължителна фаза на процеса (заповедно производство) се преобразува в исково такова, което не е нещо различно от нея.

Основният довод в тази насока се извежда от правилото на т. 11а от ТР по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС: В производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба или да не е направил подобно възражение в срока за отговор. Или възражението по правната си природа е и отговор по смисъла на чл. 131 от ГПК.

Изложеното е до момента на изменение на ГПК – чл. 410, ал. 3, а и по принцип хипотезата на решение на ОС на ЕС.

Всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание.

Молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30- дневен срок (срокът е преклузивен - Решение № 261153 от 12.11.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 13623/2019 г.) от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 (чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗУЕС). Възражението на нередовно проведено ОС, само по себе си, не би следвало да обърне доказателствената тежест при положение, че не се оспорва броя на живущите в сградата и техните подписи. Ако жилищните помещения са 10, а друго не се и твърди, то събранието е проведено редовно ако са гласували единодушно 9 от 10 възможни семейства. Няма значение дали от кого е свикано ОС, кой е управител и т.н.

Срокът по чл. 40 е преклузивен. Във възражението си ответникът е написал „Възразявам. Не ми е известен такъв протокол“. Както бе посочено в отговора от 15.02.2022г. са наведени доводи, че документацията, което е приложена в заповедното производство и очевидно известна на ответника (отговорът е подписан от него, а не от процесуален представител). Отделен е въпросът, че е налице хипотеза на чл. 12, ал. 2 от ЗУЕС – 20 % от ид.ч. – уведомлението е подписано от представители на поне две жилища, а вероятно и повече.

Всяко семейство може да изпрати свой представител на събранието (чл. 14, ал. 1 от ЗУЕС - упълномощаването може да бъде направено устно на същото или на предходно заседание на общото събрание, което се отразява в протокола на събранието, или в писмена форма) – няма ангажирани от ответника доказателства, че г-жа Н. С...., за която се признава, че живее в ап. 7 и е майка на живущите там нейни деца, не била собственик.

Само за пълнота следва да се посочи, че ако децата са общи, а това се твърди в отговора, то се предполага съпружеска имуществена общност (чл. 21 от ЗС), което означава квота от 4/6 ид.ч. за преживелия съпруг. Ако не е имало съпружеска общност, квотата е 1/3 ид.ч.

Отделен е въпросът и доколко ответникът може да „защитава“ твърдените права на децата на г-жа С.... (Р. № 872 от 14.12.2009г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 2011/2008г: по предявения иск ответната страна може да се брани, като предявява с възражение всякакви насрещни права, но само в случай, че тези права са нейни).

Оспорено е всичко относно етажната собственост и конституирането на нейните органи. Тези доводи са недопустими. Оспорено е не че има сграда, че ответникът и свидетелят живеят в нея, а че не е доказано. Ответникът е член на семейство, което живее в сградата и е част от етажната собственост. Това означава, че знае колко жилищни помещения има, колко семейства има, има или не избран управител и т.н. Добросъвестността изисква за факти, които се знаят или би следвало да са известни на страните, не да се оспорват, а да се заяви ясно твърдения относно тях – арг. от нормата на чл. 131, ал. 2, т. 5, във вр. с чл. 3 от ГПК.

В протокола действително не е детайлизирано какво точно е било поведението на ответника. Това обаче не е хипотеза на наказателно производство – твърди се дълготрайно проблемно поведение, следствие на психическа болест, което е опасно за останалите живущи в сградата. Не може да се сподели извода, че такъв краен формализъм следва да се изисква от съседи, по правило без юридическо образование. Нормата следва да е житейски изпълнима. Това означава, че при подобно взето решение на ОС и оспорване, ЕС следва да установи девиантно поведение, предхождащо решението. Дали то би предопределило изваждане на живущ в сградата се преценява конкретно от решаващия орган. В случая все пак има и достатъчна конкретизация – „нарушава правилата за живеене в сградата, включително и да обезпокоява останалите живеещи в сградата лица чрез прояви на агресия и на отправени от негова страна заплахи към тях“ по отношение на съседите. Отделно от това, г-н П. е бил пределно наясно със същността на обвиненията спрямо него.

Подобно поведение представлява неотложен случай по смисъла на чл. 13 от ЗУЕС. Ответникът притеснява като шуми и досажда на цялата Етажна собственост, проявява склонност към насилие, има засилен публично демонстриран интерес към секса и в частност такъв насочен към съпругата и дъщерята на разпитания свидетел. Всичко описано се е случило в рамките на месеци преди вземането на решението на ОС. То може да се характеризира като „агресия“ и „заплахи“.

Членовете на ЕС не следва да бъдат принуждавани да живеят в такава обстановка, която всъщност е опасна за тях. Не е налице никаква дискриминация.

Искът е основателен. по разноските:

1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното производство (т. 12 от ТР по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС) – там са присъдени 25 лева, но такива не са били претендирани.

1. Разноски, сторени пред настоящата инстанция от ищеца са в размер на 25 лева (чл. 78, ал. 1 от ГПК).

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ