Решение № 2852 от 20.2.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 60594/2021 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 149 ЗЕС. Ответниците НЕ са подали отговор на исковата молба в изискуемия от закона срок. С определение от 30.11.2023г., в което е обективиран проекто - доклада, обявен за окончателен в първо съдебно заседание, без възражение на страните исковете са докладвани както е посочено по - горе съгласно молба уточнение на иск от 14.12.2021г., едва във второ съдебно заседание е направено искане за събиране на нови доказателства - удостоверение за наследници на починалия... Л., последвало от 30.05.2024г., след второ съдебно заседание, в което се прави искане за изменение на иска, като се добавя ново основание, а именно; наличието на настъпило наследствено правоприемство след смъртта на трето лице... Л., който ищецът едва в тази молба сочи също да е бил собственик на процесния имот, като след неговата смърт, неговият дял в съсобствеността да разделен на 1/3 за всеки един от наследниците. Искането за изменение на иска е оставено без уважение, което определение е влязло в сила. С молба от 07.11.2024г. искът срещу Ц. Д. е оттеглен. Преди да постанови определение за прекратяване на производството оттеглянето на иска е оттеглено. „Молбата за оттегляне на иска е оттегляема до постановяването от съда на определение по чл.232 от ГПК за прекратяване на производството. Когато ищецът е оттеглил волеизявлението за оттегляне на иска, преди съдът да се произнесе по направеното искане, не е налице валидно оттегляне на иска и съдът не може да прекрати производството по делото.“/ Р Е Ш Е Н И Е № 121 гр. София, ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на пети юни през две хиляди и седемнадесета година, по т.д.№145 по описа за 2017г./, поради което съдът приема, че е налице висящност на процеса по отношение на ответника Ц. Д.. По предявени искове с правно основание чл. 149 ЗЕС в тежест на ищеца е да докаже възникнало облигационно отношение между страните и изпълнение на задълженията му по това правоотношение в обем, съответен на претендираната цена, както и изискуемост на вземането. В тежест на ответника е да докаже изпълнение на парично задължение, в случай, че се докажат горните обстоятелства, както и всички правоизключващи и правопогасяващи възражения. Видно от представен договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно наредба за държавните имоти собственици на имота са били... Л. и В. Л.. След като като не е посочено в акт, съдът приема, че същите са били собственици на 1/2 ид. ч. След като е починало лицето... Л., същият е оставил за наследник сина си - Х. Х. ( починал по - късно на 02.07.2020г., съпругата си В. Л. и дъщеря си Ц. Л., всеки с по 1/3 от 1/2 ид. ч. или за всеки по 1/6 ид. ч. от процесния имот. В. Л. е наследила сина си Х. Л. - неговата 1/6 ид. ч. и така е станала собственик на 5/6 ид. ч, а за Ц. Д. - собствеността е в размер на 1/6 ид.ч. Последното уточнение на искова молба, съдът е сезиран с иск за осъждане на В. Л. да заплати сумата в размер на 3/4 от общия размер на дължимите суми за топлоснабдения имот, поради това, че е собственик на такава част в съсобствеността, като така е и докладван иска, като последващо изменение след второ открито съдебно заседание, чрез добавяне на твърдение за по - голям дял в съсобствеността, съдът е счел за недопустимо, поради което съдът счита, че е сезиран с иск за осъждане на ответника В. Л. до размера, с който е сезиран, а именно; 3/4 части от общото задължение за топлоснабдения имот. По делото са постъпили доказателства за извършено плащане в хода на процеса от ответника Ц. Д., което се потвърждава от ищеца, поради което искът спрямо нея следва да бъде отхвърлен за сумата в размер на 880.89 лв., поради плащане в хода на процеса, като съдът счита, че доколкото ответникът е дал повод за образуване на делото, то същият дължи разноски на ищеца, съразмерно с частта, за която е направено плащането. Установено по - горе бе, че ответникът Д. е собственик на 1/6 ид. ч., а не както е претендирал ищецът на 1/4 ид. ч. на процесния имот, поради което в нейна тежест се пада заплащането на сумата в размер на 799.54 лв. - главница и 81.35лв.- лихва за дялово разпределение и мораторна лихва ( 1/6 от претенцията за лихва в общ размер от 244.05лв.), поради което съдът приема, че с платената сума в размер на 880.89 лв. са погасени вземанията за главница и лихва равни на дела на ответника в съсобствеността. За разликата над платената сума от 880.89 лв. до претенцията на ищеца от 1199.32лв. - за главницата, и 122.02 - лихви, която не е заплатена, съдът следва да реши спора по същество, като отхвърли иска за дължимост на тази сума, поради това, че по делото е установена по - малък дял в съсобствеността за ответника Д. (а именно 1/6 отговаряща на сумата в размер на 799.54 лв. - главница и 81.35лв.- лихва за дялово разпределение и мораторна лихва). По делото се доказа, че ответниците са собственици на процесния имот, за който е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение № ОУ-002/ 7.01.2008 г. на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Не са представени доказателства за сключено между страните индивидуално споразумение. Предвид изложеното съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден и че същият е собствен на ответниците, поради което последните са потребители на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. По делото не се спори за горното, както и не се спори за това, че енергията е доставяна в претендирания обем и за претендираната цена, поради което исковете следва да бъдат уважени по отношение на В. Л., така, както са предявени, а по отношение на Ц. Д., да се отхвърлят поради плащане в хода на процеса. Разноски се дължат на ищеца. Същият е сторил такива в размер на 293.92лв. - държавна такса и 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение, като ответникът В. Л., следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 3/4 от общите разноски или сумата в размер на 295.5 лв., а за ответникът Д. от сумата в общ размер на 98.5лв., следва да се присъди сумата в размер на 66.66 % или следва да бъде осъдена за сумата в размер на 65.66лв. Ответникът не претендира разноски. Воден от горното, СРС