Мотиви към Решение № 503 от 28.6.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 1031/2023 г.

Производството е по реда на чл. 12 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание „лишаване от свобода“ или на мерки, включващи „лишаване от свобода“ и Конвенцията за трансфер на осъдени лица. Същото е образувано във връзка с изпратено от страна на съдебните органи на Република Австрия Удостоверение по чл. 3 от специалния закон относно решаване на въпросите, свързани с приемането и изпълнението на присъда, постановена на 20.10.2022г. на Областен съд Айзенщат, Република Австрия, влязла в сила на 25.10.2022г., с която българският и сръбски гражданин Д.С., с ЕГН •••••••••• е осъден за престъпления по §§ 12, трети случай НК и 28а, ал.1, първи случай, ал.1 цифра 2 и ал.4 цифра 3 Закон за наркотичните вещества; §§ 12 трети случай НК и 28а, ал.1, пети случай, ал.2 цифра 2 и ал.4 цифра 3 Закон за наркотичните вещества; 12 трети случай НК и 28, ал.1, второ изречение, ал.2 и ал.3 Закон за наркотичните вещества; §§ 223, ал.2 224 НК; § 224а НК и по §§ 146 и 147, ал.2 НК на Република Австрия и му е наложено едно общо наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 461 /хиляда четиристотин и шестдесет и един/ дни, за деяния извършени в периода 2020 и 2021г. Съдът намери, че с оглед данните по делото и в частност изразеното от осъдения Д.С. желание да бъде трансфериран на територията на Република България, е налице спазена процедура по признаване на изпълнението на присъдата на територията на Република България. На следващо място, видно от докладваните справки за местоживеенето на осъдения на територията на Република България, Софийски градски съд е компетентния такъв по смисъла на чл. 7, ал.1 от Закона. Съобразявайки обстоятелствата, посочени в Удостоверението по чл. 3 от Закона, както и извършения превод на присъдата на Областен съд Айзенщат, Република Австрия на български език съдът констатира, че деянията, за които Д.С. е осъден на територията на Република Австрия, се явяват и престъпления по българския НК, а именно - деяния извършени в периода 2020 и 2021г., като престъпленията съответстват на престъпления по чл.321, ал.3, вр. ал.2 и по чл. 316, вр. чл.308, ал.2 от НК на Република България и за деяние, извършено на 14.09.2021г., което съответства на престъпление по чл.209, ал.1 от НК на Република България. Изложените в обстоятелствената част на съдебния акт и удостоверението факти мотивират съда да приеме, че дадените от съдебните органи на Република Австрия квалификации на престъпленията по §§ 12, трети случай НК и 28а, ал.1, първи случай, ал.1 цифра 2 и ал.4 цифра 3 Закон за наркотичните вещества; §§ 12 трети случай НК и 28а, ал.1, пети случай, ал.2 цифра 2 и ал.4 цифра 3 Закон за наркотичните вещества; 12 трети случай НК и 28, ал.1, второ изречение, ал.2 и ал.3 Закон за наркотичните вещества; §§ 223, ал.2 224 НК; § 224а НК и по §§ 146 и 147, ал.2 НК на Република Австрия, съответстват на състава на престъпления чл.321, ал.3, вр. ал.2, по чл. 316, вр. чл.308, ал.2 и по чл.209, ал.1 от НК на Република България. След като съобрази предвидените за тези престъпления наказания, съдът намери, че не се налага редуцирането му по реда на специалния закон. Следва да бъде посочено на последно място, че не са налице основания за отлагане по чл. 14 от закона, нито основанията за отказ, визирани в чл. 15 от специалния закон, като съдът констатира, че с оглед данните за съдимост на Д.С. следва да бъде определен „общ“ режим за изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода. От наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде приспаднато предварителното задържане и изтърпяната част от наказанието в размер на 346 дни до 25.01.2023г. включително, изтърпяната част от наказанието от 26.01.2023г. до влизане в сила на настоящето определение. Предвид изложеното, съдът постанови решението си.