Решение № 284 от 18.2.2025 г. на Административен съд - Перник по дело № 733/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на Б. Р. А. с [ЕГН], с адрес: [населено място], община Трън, област Перник, [улица], чрез адвокат А. Д. от Адвокатска колегия - София срещу Решение № 14 от 02.10.2024 година, постановено по АНД № 29 по описа за 2024 година на Районен съд - Трън. С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 84 от 18.07.2024 година на заместник - директора на Регионална дирекция по горите Кюстендил, с което на Б. Р. А. с [ЕГН] от [населено място], [улица]са наложени административни наказания глоба по чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ за превозен билет (ПБ) № 6473/00020 от 05.02.2024 година в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ, във вр. с чл.9а от Наредба № 1 за контрола и опазване на горските територии, във вр. с т.11.7.3 от Заповед № 1019 от 17.11.2021 година на ИАГ, и глоба по чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ за превозен билет (ПБ) № 6473/00022 от 07.02.2024 година в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ, във вр. с чл.9а от Наредба № 1 за контрола и опазване на горските територии, във вр. с т.11.7.3 от Заповед № 1019 от 17.11.2021 година на ИАГ. Касаторът счита постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно. Искането от съда е да постанови съдебен акт, с който решението на Районен съд - Трън да бъде отменено, респективно да бъде отменено и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е връчена на ответника – зам. директор на Регионална дирекция по горите – Кюстендил, който в срока по чл.213а, ал.4 от АПК не е депозирал отговор. В проведеното съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпила молба с вх. № 139 от 21.01.2025 година, депозирана от страна на процесуалния представител на касатора, в която същият е заявил че поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който оспореното решение да бъде отменено, респективно да се отмени и наказателното постановление като незаконосъобразно. Претендира присъждане на съдебни разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - заместник-директор на Регионална дирекция по горите – Кюстендил редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт А. Е., която оспорва жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на искания адвокатски хонорар. В проведеното на 22.01.2025 година съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Перник дава заключение за правилност и законосъобразност на решението на районния съд като предлага същото да бъде оставено в сила. Административен съд- Перник, в настоящият касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки нормата на чл.218 от АПК, след съвещание, намира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срок от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. След извършена проверка в пределите на чл.218, ал.3 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба и в съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което решението е правилно. С Акт да установяване на административно нарушение /АУАН/ № 84 от 01.03.2024 година, съставен от А. Г. Б. на длъжност: гл. сп. гор. инспектор при РДГ- [населено място] и в присъствието на свидетеля И. Е. Л. е ангажирана административнонаказателната отговорност на Б. Р. А. от област Перник, община Трън, [населено място], [улица], затова че в качеството си на регистриран лесовъд на фирма „•••“ ЕООД- [населено място] издал превозен билет № 6473100020 от 05.02.2024 година и превозен билет № 6473100022 от 07.02.2024 година с дървесни видове бук и цер по протокол за освидетелстване на сечище № 0748222 към позволително за сеч № 0750572 от 03.01.2024 година, като в протокола за освидетелстване не фигурира като дървесини видове налични в сечището и налични на временния склад. Актосъставителят е приел, че с това си деяние лицето е нарушило разпоредбата на чл. 257, ал.1, т.2 от Закона за горите и чл.9А от Наредба № 1 за контрола и опазване на горските територии, във вр. с т.11.7.3 от Заповед № 1019 от 17.11.2021 година. АУАН е връчен на нарушителя на 01.03.2024 година /лист 4 от АНД № 29/2024/. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, от страна на нарушителя не е депозирано възражение пред наказващия орган. Въз основа на констатациите, обективирани в съставения АУАН издадено е наказателно постановление № 84 от 18.07.2024 година от заместник-директор на Регионална дирекция по горите – Кюстендил, с което на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН на Б. Р. А. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица] са наложени административни наказания „глоба“ по чл.257, ал.1, т.2 от Закона за горите за ПБ № 6473/00020 от 05.02.2024 година в размер на 300 /триста/ лева и „глоба“ по чл.257, ал.1, т.2 от Закона за горите за ПБ № 6473/00022 от 07.02.2024 година в размер на 300 /триста/ лева. /лист 6 от АНД №29/2024/. Наказателното постановление е връчено на нарушителя на 25.07.2024 година. Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Трън, който с Решение № 14 от 02.10.2024 година, постановено по АНД № 29 по описа да 2024 година го е потвърдил изцяло. За да постанови този резултат, след събиране и анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е също така, че безспорно установено е, че от обективна и от субективна страна лицето е извършило вмененото му нарушение, като е приел, че в конкретния случай не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. С тези мотиви съдът е приел, че следа да бъде потвърдено така оспореното наказателно постановление. Пред настоящата касационна инстанция не са представени нови писмени доказателства. Съобразно чл.218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съобразно чл.220 от АПК касационната инстанция възприема установената от страна на Районен съд- Трън фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства. Както се посочи на административнонаказаното лице е вменено извършването на административно нарушение по чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ, във вр. с чл.9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии, във връзка със Заповед № 1019 от 17.11.2021 година на ИАГ. В разпоредбата на чл.9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазване на горските територии, е вменено на лицата, издаващи или попълващи документи по З. за горите или подзаконовата нормативна уредба да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци. В тази насока следва да се има предвид, че с разпоредбата на §37, ал.1 от ПЗР на ЗГ е определено, че изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите утвърждава със заповед образци на документи по закона, ако с нормативен акт не е предвиден друг ред. Образците се публикуват на интернет страницата на Изпълнителна агенция по горите. Съответно, посредством правилото на §37, ал.2 от ПЗР на ЗГ е установено, че със заповед по ал.1 се определят и условията и редът за предоставяне и отчитане на документите, както и документите, които могат да бъдат подадени в електронен вид. Такава в случая се явява именно Заповед № 1019 от 17.11.2021 година на ИАГ. Настоящата касационна инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд. Постановения съдебен акт е мотивиран, като са обсъдени възраженията на страните и събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Първоинстанционният съд правилно е приел, че настоящият касатор е осъществил състава на вмененото му административно нарушение, квалифицирано от наказващият орган като такова по чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ, във вр. с чл.9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 година и Заповед № 1019 от 17.11.2021 година. По своята същност нормата на чл.257, ал.1 от Закона за горите е бланкетна, но от страна на административнонаказващият орган са посочени и конкретни норми, които са били нарушени от страна на касатора. На първо място това е разпоредбата на чл.9а от Наредба № 1, според която както вече се посочи лицата, издаващи и попълващи документи по ЗГ или подзаконовата нормативна уредба са длъжни да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, опредени със заповед за определяне на съответните образци. Посочено е също така, че касаторът е нарушил т.11.7.3 от Заповед № 1019 от 17.11.2021 година на ИАГ, която заповед се явява вътрешноведомствен акт, задължителен за изпълнение. Съдът счита, че административните наказания, наложено на касатора са правилно и законосъобразно определени по вид и размер, съобразно разпоредбите на чл.12 и чл.27 от ЗАНН. Наложените наказания са определени в минимален размер, посочен в закона и отговарят на тежестта на нарушението, както и на значимостта на регулираните обществени отношения. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начини, че касаторът е осъществил състава на вмененото му във вина административно нарушение. Като е приел същото, Районен съд – Трън е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила, а депозираната срещу него жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Относно разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл.69д от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.3 от АПК, основателно се явява искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правната сложност на делото, съдът счита, че касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева. Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, пр. първо от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Перник