Решение № 1607 от 22.8.2012 г. на Софийски градски съд по дело № 1869/2011 г.

Производството по делото е образувано по искове с правно основание чл. 327 ТЗ и чл.86 ЗЗД.

Ищецът „П." АД твърди, че на 14.12.2005г. сключил договор № ЕП-730 с Н. е.к. АД /НЕК/, по който поел задължението срещу възнаграждение да предоставя ползването на собствената си ЕКРУ 110 kV. Същата служила на НЕК за пренос на електроенергия от и към ТЕЦ, Д." АД. Договорът бил със срок до 31.03.2006г. Цената за пренос на електроенергията се определяла съгласно „Методика за определяне на цените за предоставен достъп" утвърдена от ДКВЕР. Определящ фактор в изчисленията бил стойността на ДМА - в случая посочената по-горе ЕКРУ. Според т.3.2 от тази Методика, стойнос тта на ДМА е балансовата им стойност от инвентарните книги на лицата предоставящи достъп - в случая на П..

Преди изтичането на срока на договора било подписано допълнително споразумение към договор № ЕП-730/14.12.2005г., с което била п ро менена приетата между страните стойност на ЕКРУ 110 kV от 13 879 055 лева на 13 471 255, 10 лева и бил продължен срок а на договора до 31.12.2006г.

Съгласно чл. 8 от договор № ЕП- 730/14.12.2005г. фактурирането на дължимата сума следвало да става от ищеца до пето число на месеца за предходния месец, на база двустранно подписани протоколи с отчетените количества ел.енергия. Според чл. 9 ползвателят - НЕК следвало да заплаща цената в срок 10 дни от получаване на фактурата. Съгласно чл.18 от договора, в случай, че до изтичането му (31.03.2006г.) никоя от страните не поиска писмено прекратяването му, същият се считал за сключен за неопределено време. На базата на тези обстоятелства ищеца прави извод, че договор а е станал безсрочен.

До месец август 2009 г. дължимите от ответника НЕК месечни възнаграждения били заплащани. През месец септември 2009 г. ответникът едностранно променил начина на изчисляване на цената за предоставеното ползване на ЕКРУ 110 kV като започнал да плаща всеки месец сума в по-малък размер от дължимата.

Всеки месец страните по договора съставяли и подписвали двустранно Констативен протокол за установяване на пренесени количества енергия през ЕКРУ 110 kV и въз основа на него по формулата, описана в Приложение 2 към договор № ЕП-730/14.12.2005г., и горепосоченото Споразумение към същия договор се изчислявала дължимата от НЕК сума.

Ищецът, в писма до ответника изразил несъгласие с промяната на цената на ползването. С писмо изх. № 1241 -с/24.09.2009г. „ П. ” АД поканило НЕК в 7- дневен срок да заплати сумата в размер на 226 624, 19 лева, представляваща остатък по фактура № 19657/03.09.2009г. С нотариална покана ищецът отново поканил ответника да заплати претендираните суми - цена за достъп от м. Септември 2009г. до м. Април 2010г. /общо в размер на 744 954.37 лева. С покана изх. № 262-с/22.03.2011п, която има вх. № 26-90-7/22.03.2011г. в НЕК, П. поканило НЕК да заплати сумата в размер на 301 912.37 лева по фактура № 22667/10.03.2011 г., която била дължима за пренесените количества ел. енергия за м. Януари 2011г. съгласно двустранно подписания Констативен протокол.

С факс от 24.03.2011г, изх. № 26-90-7/24.03.2011г. ответника НЕК не отрeк ъл, че има задължение за същия месец, но изра зил несъгласие с начина по който ищеца изчислява л дължимите суми и съответно в ърнал изпратената фактура.

Твърди се от ищеца, че ответникът не изпълнил задължението си з а периода месец януари 2011 г. до месец април 2011 г. на стойност 1209 095.90 лв. Тъй като бил в забава, дължал и мораторни лихви. Ищеца п оддържа, че и към момента изпълнява всичките си задължения към ответника.

Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 70 000 лв. с начислен ДДС представляваща част от общо дължимата сума - неплатена цена в размер на 3 401 409, 80 лв. с начислен ДДС по договор № ЕП-730/14.12.2005г. и Споразумение от 2006 г. към същия договор за достъп до ЕКРУ 110 kV. Моли съд а да осъди ответника да заплати и сумата от 30 000 лв. представляваща част от общо дължимата сума от 156 340.99 лв. представляваща сбора от изтеклите мораторни лихви върху всяко едно от периодичните задължения на ответника от падежа обективиран в изпратените му фактури и покани за плащане до датата на предявяване на исковата претенция както следва: 79848.70 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата 874245.19 лв. по Проформа фактура № 84/15.06.2010 г. за период от 28.06.201 Ог. до 16.05.2011г., 10848.90 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата 128319.26 лв. по Проформа фактура № 86/06.07.2010 г. за период от 22.07.201 Ог. до 16.05.2011г., 10110.83 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата 131937.89 лв. по Проформа фактура № 89/05.08.10 г. за периода от 19.08.2010 г. до 16.05.2011г., 8940.95 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата 132275.74 лв. по Проформа фактура № 91/03.09.10 г. за периода от 20.09.2010 г. до 16.05.2011 г., 7899.39 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата 132354.89 лв. по Проформа фактура № 94/06.10.10 г. за периода от 18.10.2010 г. до 16.05.2011 г., 6651.96 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата 132085.85 лв. По Проформа фактура № 95/05.11.2010 г. за периода от 20.11.2010 г. до 16.05.2011 г., 19514.95 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата 462841.96 лв. по Проформи фактури с № № 98 и 99 от 06.12.2010 г. за периода от 19.12.2010 г. до 16.05.2011 г., 6452.93 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата 198253лв. по Проформа фактура № 101/07.01.2011 г. за периода от 22.01.2011 г. до 16.05.2011 г, 4446 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата 301912.36 лв. по Фактура №22667/10.03.2011 г. за периода от 26.03.2011 г. до 16.05.2011 г., 1626.38 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата 301912.36 лв. по Фактура №22779/13.04.2011 г. за периода от 28.04.2011 г. до 16.05.2011 г. Претендира разноските в това число и направените по ч.т.д. № 887/2011 г. по описа на Варненски окръжен съд разноски по обезпечителното производство, състоящи се в заплатена ДТ в размер на 40 лв., заплатен адвокатски хонорар в размер на 3000 лева с включен.

Ответникът „НЕК" АД оспорва предявения иск. Поддържа, че договорът, който е сключил с ищеца не е за търговска продажба, тъй като „ П. ” АД не прехвърляло собственост върху стоки, а предоставяло възмездно на НЕК услуга - достъп до електропреносна мрежа и че разпоредбата на чл.3 27 ТЗ няма приложение.Твърди също така, че о писаната от ищеца в исковата молба фактическа обстановка не отговаряла на действителността. Не оспорва, че между страните съществувал спор относно цената по сключения между тях Договор № ЕП 730/14.12.2005год. и допълнително споразумение към него от 2006 год. Излага съображения, че договора от 2005год. е с п редме т предоставянето на услугата „достъп през собствените на П. АД уредби и съоръжения за целите на преобразуването и преноса на Е. енергия до други потребители. По силата на приета от ДКЕВР Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредбии/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на Е. енергия, цената за предоставения достъп се определяла на база утвърдена формула, елемент от която е балансовата стойност на дълготрайните материални активи (т.3.2. от Методиката). При несъгласие с така определената стойност се прилагала пазарната стойност на уредбите и съоръженията, определена от лицензиран оценител, избран по взаимно съгласие между страните (т.3.4 от Методиката). НЕК многократно правил искания до П. АД да бъде направена нова съвместна оценка на активите, предмет на Договор № ЕП 730/14.12.2005год.

Ответника твърди, че п рез октомври 2009 год., в резултат на постигната договореност, отразена в Протокол от 01.10.2009год, страните се споразумяли да възложат изготвянето на пазарна оценка за съоръженията от ЕКРУ 110 kV от взаимно съгласувани лицензирани оценители.

НЕК натоварила с тази оценка „Е."АД, а ищеца П. АД посочи л със свое писмо рег.№ 263/01.10.2009г „В.К."ЕООД.

Избраните оценители изготвили оценка на ДМА на стойност 5 552 873 лева. Тази оценка била приета от НЕК и от П. АД, к оето се доказва ло от писмо на ищеца №279/05.11.2009 год. Нещо повече, П. АД уведомили НЕК, със свое писмо, че издават кредитно известие 20347/4.11 2009г. във връзка с промяна на стойностите на ДМА при изчисляване цената за достъп. Към писмото било приложено и копие от въпросното кредитно известие. На база на тази оценка се приложила формулата за определяне на дължимата цена за достъп, считано от месец септември 2009год. Прилагането на нова стойност като елемент от формулата, прилагана в изпълнение на Методиката, налагала и изготвяне на ново Приложение № 2 към договора. След приемането на оценката, изготвена от съвместно посочените оценители „Е."АД, и „В.К." ЕООД отношенията между страните били уреждани без спорове, като ежемесечно са изготвяни както Приложения №1 (Констативен протокол за установяване на пренесените количества енергия през ЕКРУ 110kV, представени като доказателства от ищеца към исковата молба, така и Приложения №2 - Цена за достъп на НЕК до подстанция П., които били подписвани от ищеца представлявали основание за издаваните фактури. Твърди, че реално изплатената цена за достъп през процесиите периоди точно отговаря на издадените от ищеца първични счетоводни документи., като се позовава на включената по т. II.8. справка за сумите, които П. АД претендира.

От месец януари 2011 год. П. АД едностранно спряло да изпълнява договор № ЕП370 от 2005год, като отказало занапред да приема прилагането на пазарната оценка за съоръженията от ЕКРУ 110 kV изготвена от взаимно съгласувани лицензирани оценители. Изготвените и представени на НЕК ЕАД фактури за тези периоди не отговаря ли на договореното между страните и поради това ответника счита, че за НЕК не е възникнало основание да заплаща претендираните суми.

При условията на евентуалност прави възражение за прихващане със сумата 150 560.09 лв., представляващо задължение на ищеца по договор за доставка на ел. енергия на привилегирован потребител под условие № 5193/2005 г. В ДОПЪЛНИТЕЛНА ИСКОВА МОЛБА ищецът оспорва твърденията на ответника, изложени в отговора на исковата молба.Излага, че между страните не съществува спор за цената за предоставен достъп, а спор относно неизпълнение от страна на „НЕК" ЕАД на Договор № ЕП-730/14.12.2005 г. и допълнително споразумение към него в частта за заплащане на дължимата цена за предоставен достъп.

Оспорва твърдението, че ищецът е приел Оценката от 26.10.2009г. на ЕКРУ 110, изготвена от „Е." АД и „В.К." ЕООД на стойност 5 552 873 лева със срок на валидн ост шест месеца.

Твърди, че представеното с отговора на исковата молба писмо на „ П." АД рег. № 279/05.11.2009г. не е изготвено от името на „П." АД и не е подписано от представляващите дружеството А.Д.Г. и/или Е.З.Б. Твърди, че А.Д.Г. и/или Е.З.Б. не са упълномощавали други лица за водене на кореспонденция с „НЕК" ЕАД.

Твърди, че липсва решение на компетентния орган за възлагане изготвянето на оценка за пазарната стойност на ЕКРУ 110 kV и за приемането на такава оценка.

На основание чл. 193 от ГПК оспорва истинността на писмо рег. № 279/05.11.2009г по отношение на авторствот о с твърдението че писмото не е подписано от представляващите дружеството лица: А.Д.Г. или Е.З.Б.. На основание чл. 193 от ГПК прави искане за откриване на производство по оспорване на документа, искане да бъде задължен ответника да представи оригинала на писмото от 5.11.2009год., както и искане на основание чл. 195 от ГПК да бъде назначена съдебна графологична експертиза, която да установи дали подписът, положен в долния десен ъгъл на документа над името А.Г. е положен /съвпада с подписа на А.Д.Г. или Е.З.Б.. Излага съображения, че твърдението на ответника, че „П." АД едностранно е спряло да изпълнява договор № ЕП-730/14.12.2005г. като е отказало да приема Оценката на ЕКРУ 110, изготвена от „Е." АД и „В.К." ЕООД е фактически и правно необосновано. Поддържа, че основното си задължение по договора ищеца изпълнява и към настоящия момент, както и че изпълнява и всичките си вторични задължения - поддържа съоръжението изцяло за своя сметка, осигурява свой представител при отчитането на количеството на ел. енергията.

В допълнителната искова молба ищеца ОСПОРВА на осн. чл. 193 ГПК истинността на представени от ответника документи с довода че съдържанието на всеки от тях не съответствува на действително сложилите се събития – факти и обстоятелства и не е налице основание за издаването им.Оспорените с тези съображения писмени доказателства са: Кредитно известие от 04.11.2009г, Приложение № 2 за цена за достъп за м. Ноември 2009г, Приложение № 2 за цена за достъп за м. Декември 2009г, Приложение № 2 за цена за достъп за м. Януари 20 10 г. Приложение № 2 за цена за достъп за м. февруари 20 10 г.Приложение № 2 за цена за достъп за м. март 20 10 г.Приложение № 2 за цена за достъп за м. април 20 10 г.Приложение№ 2 за цена за достъп за м. май 20 10 г.Приложение № 2 за цена за достъп за м. юни 20 10 г., документ-„На НЕК ЕАД до п/ст „П."" за цена за достъп за м.Юли 2010г., Приложение № 2 за цена за достъп за м. август 20 10 г, Приложение № 2 за цена за достъп за м. септември 20 10 г, Приложение № 2 за цена за достъп за м. октомври 20 10 г, Приложение № 2 за цена за достъп за м. ноември 20 10 г, Приложение № 2 за цена за достъп за м. декември 20 10 г, Доклад за определяне пазарната стойност, предназначена за уточняване цена на достъп на НЕК до ЕКРУ 110 kV „П." АД, На основание чл. 193 от ГПК ОСПОРВА истинността на: писмо на „П." АД рег. № 1439/04.11.2009г, писмо на „П." АД рег. № 1340-С/07.10.2009г, писмо на „П." АД рег. № 263/01.10.2009г., писмо на „П." АД рег. № 279/05.11.2009г по отношение на авторството, като прави искане за назначаване на съдебно – графологическа експертиза.

Относно Протокол от 01.10.2009г. от среща между представители на НЕК и П. – заявява, че лицата Д.К. и Д.Б. към 01.10.2009г. не разполагат с представителна власт за водене на преговори и за поемане на задължения от името и за сметка на „П." АД, включително не са упълномощени за подписване на Протокол от 01.10.2009г., т.е. съставения от ответника протокол не вменява задължения на „П." АД;

В ОТГОВОР НА ДОПЪЛНИТЕЛНА ИСКОВА МОЛБА ответникът на първо място взема становище по фактическите твърдения и правни изводи, изложени и направени от ищеца в допълнителната искова малба, като ги определя като неоснователни: твърдението че изпълнителният директор А. Д.Г. не е имала представителна власт към 05.11.2009г. да представлява самостоятелно ищцовото дружество, твърдението че не е постигнато споразумение за промяна на цената, твърдението че лицата, представлявали ищеца при водене на преговори и подписване на кореспондинция са извършвали тези действия без представителна власт.

На второ място ответника взима становище по доказателствените искания на ищеца.

Във връзка с искането на ищеца за представяне в оригинал на част от писмените доказателства, заявява че НЕК ЕАД е получил всички посочени писма, по отношение на което се прави доказателственото искане - писмо от „П." АД, рег. № 279/05.11.2009г., писмо от „ П." АД, рег. № 263/01.10.2009г., и писмо № 1439/04.11.2009г, единствено по факс.Излага доводи че ищеца следва да представи посочените изходящи от него писма в оригинал за нуждите на исканата графологическа експертиза.Заявява че ще представи писмо от „П." АД, рег. № 1340-С/07.10.2009г. в оригинал.

По отношение на оспорените с допълнителната искова молба писмени доказателства ответника излага съображения за неоснователност на твърденията на ищеца за неистинност на документите от гледна точка на тяхното съдържание и авторство, без да прави процесуално изявление по реда и на осн. чл.193 ал.2 ГПК, предпоставящо извършване на проверка по истинността на документа.

При условията на евентуалност, прави ВЪЗРАЖЕНИЕ за прихващане на задължението си по Договор №ЕП ЕП730/14.12.2005г. с вземанията си по Договор за доставка на Е. енергия на привилегирован потребител под условие № 5193/2005 год. до размера на по-малкото от двете. Твърди че п о договор № 5193/2005 год. има фактурирани и неплатени суми за периода от 17.06.2011 год. до 31.10.2011 год. за: ползвана Е. енергия; за пренос на тази Е. енергия, съставена ( в съответствие с решение № Ц-30/ 28.06.2010 год. на ДКЕВР) от три компоненти: цена за пренос, добавка за зелена енергия и добавка за енергия от високо ефективно комбинирано производство/ВЕКП/. Задължението на „П." АД по този договор към датата на този отговор е в размер общо на 150560, 09 лева с ДДС.

С определението си по чл.140 ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест, указвайки на ищеца че в негова тежест е да установи, че е сключил договор за ползване с ответника; правата и задълженията на страните по него в което число и цената за ползването; изпълнението на своите задължения по договора за процесния период, както и указвайки на о тветник а че в негова тежест е да установи основателност та на възраженията си, а именно - постигнато съгласие за промяна на цената на ползването; наличието на друга договорна връзка между страните, правата и задълженията по нея; изпълнението на своите задължения и дължимост на задължението на ответника за заплащане на възнаграждението, с което прави възражение за прихващане.

С определението си от 30.11.2011год. съда е допуснал представените от страните писмени доказателства, както и е допуснал съдебно-графологическа и съдебно – техническа експертиз и със задачи - поставени те в допълнителната искова молба.

С молба от 6.03.2012год. ищеца е поискал да бъде допуснато изменение на иска - увеличение със сумата от 3 509 945.22 /три милиона петстотин и девет хиляди деветстотин четиридесет и пет лв. и 22ст./ лв. до размера на 3 579 945, 22 /три милиона петстотин седемдесет и девет хиляди деветстотин четиридесет и пет лв. и 22 ст./ лв. представляваща общо дължимата сума - неплатена цена с начислен ДДС по договор № ЕП-730/14.12.2005г. и Споразумение от 2006 г. към същия договор за достъп до ЕКРУ 110 кУ, и представляваща разликата между дължимата и заплатената цена за достъп по месеци за периода септември 2009г.- април 2011г., както и закон ната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане, както и направените по делото допълнителни разноски.

С молба от 7.05.2012г. ищеца н а основание чл. 214 от ГПК е поискал да бъде допуснато изменение /увеличение/ на предявения иск за изтеклите мораторни лихви в размер на 30 000 лева със сумата от 123 294.96 лева /сто двадесет и три хиляди двеста деветдесет и четири лева и деветдесет и шест ст./ до размера от 153 294, 96 лева /сто петдесет и три хиляди двеста деветдесет и четири лева и деветдесет и шест ст./.

С протоколно определение от 8.05.2012год. на осн. чл. 214 ГПК съда е допуснал увеличение на размера на иска за главница със сумата 3 509 945, 22лв., както и е допуснал увеличение на размера на иска за мораторна лихва със сумата123 294, 96лв.

Съдът, след като отчете съображенията на страните по навежданите факти и обстоятелства, процесуалните им искания и възражения, на базата на доказателствената съвкупност и водим от вътрешното си убеждение и изискванията на закона намери за установено следното:

На 14.12.2005г. е сключен договор № ЕП-730 между „П." АД и „НЕК" ЕАД, с който „П." АД е поел задължението срещу възнаграждение /цена за достъп/ да предоставя ползването на собствената си елегазова капсулована разпределителна уредба/ЕКРУ/ 110 kV. Същата е част от електропреносната мрежа на Република България и служи на „НЕК" ЕАД за пренос на Е. енергия от и към ТЕЦ „Д." АД, както и до други потребители. Предмет на договора е предоставяне на услугата „ достъп през собствените на ищеца уредби и съоражения за целите на преобразуването и преноса на Е. енергия до други потребители. Договорът е сключен за срок до 31.03.2006г. По тези обстоятелства СТРАНИТЕ НЕ СПОРЯТ и същите се установяват от приложения договор № ЕП-730 от 2005год.

Установява се от съдържанието на представения договор че и преди сключването му ищеца е предоставял достъп на ответника до собствената си ЕКПУ 110 kV за нуждите на преноса на Е. енергия. Дължимата сума за предходния период – 1.08.2004г. до 30.11.2005г. страните са определили съгласно приета от Държавната Комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредбии/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на Е. енергия и отразили в Приложение № 2 към договора.

НЕ СЕ СПОРИ от страните, че при сключване на Договор № ЕП 730/14.12.2005год. за целите на изчисляване на цената за предоставения достъп и съобразявайки правилата на горепосочената Методика, страните са приели да се прилага балансовата стойност на ЕКРУ 110 kV -13 879 055 лева.

С допълнителното споразумение от 2006 год. страните се договорили ц ената за предоставен достъп на Н ЕК ЕАД до ЕКРУ 110 к V на "П." АД за пренос па ел. -енергия за периода от 1.04.2006 до 31.12.2006 год да се изчислява за стойност на ДМА (за ко й то се предоставя достъп) за 2006 г. равна на общо 13 471 255.10 лв. съгласно писмо № 356-С/06.03.2 00 6 г. на "П." АД. по искане на Н ЕК ЕАД- п ис мо № 26-00-422/27.02.2006 год.. Цената ще се определя в съответствие с "Методика за определяне н а цените за предоставен достъп н а преносно или разпределително предприяипп от потребители пре з собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса па електрически енергия, на преноса на.топлинна енергия и на преноса па природен газ ". утвърдена от ДКЕВР.срокът на договора се удълавал до 31.12.2006г. Всички останали условия на договора остава ли непроменени /чл. 3 от допълнителното споразумение/.

От представените Констативни протоколи за м. септември – декември 2009г., януари – декември 2010год. и януари – април 2011год. се установява, че съгласно одобрената от ДКЕВР с Решение по протокол № 27/04.02.2008год. т.12, на осн. чл.117 ал.7, чл.138 ал.3 и чл.197 ал.7 от ЗЕ Методика, както и съгласно разпоредбата на чл.8 и чл.12 от договора страните са отчитали пренесените количества енергия през ЕКРУ 110 kV ежемесечно в присъствие на представители на ползвателя и собственика на съоражението.

От представените Фактура/Ф/ № 20015/05.10.2009 г., Проформа фа кту ра/ПФ/№ 84/15.06.2010 г. и обратна разписка /заверено копие/; Ф № 20374/06.11.2009 г., ПФ № 84/15.06.2010 г. и обратна разписка /заверено копие/; Ф № 20692/03.12.2009 г., ПФ № 84/15.06.2010 г. и обратна разписка /заверено копие/; Ф № 20988/06.01.2010 г., ПФ № 84/15.06.2010 г. и обратна разписка /заверено копие/; Ф № 21232/04.02.2010 г., ПФ № 84/15.06.2010 г. и обратна разписка /заверено копие/; Ф № 21365/04.03.2010 г., ПФ № 84/15.06.2010 г. и обратна разписка /заверено копие/; Ф № 21463/07.04.2010 г., ПФ № 84/15.06.2010 г. и обратна разписка /заверено копие/; Ф № 21505/05.05.2010 г., ПФ № 84/15.06.2010 г. и обратна разписка /заверено копие/; Ф № 21595/04.06.2010 г., ПФ № 84/15.06.2010 г. и обратна разписка /заверено копие/; Ф № 21694/06.07.2010 г., ПФ № 86/06.07.2010 г. и обратна разписка /заверено копие/; Ф № 21808/05.08.2010 г., ПФ № 89/05.08.2010 г. и обратна разписка /заверено копие/; Ф № 21928/03.09.2010 г., ПФ № 91/03.09.2010 г. и обратна разписка /заверено копие/; Ф № 22047/06.10.2010 г., ПФ № 94/06.10.2010 г. и обратна разписка /заверено копие/; Ф № 22188/04.11.2010 г., ПФ № 95/05.11.2010 г. и обратна разписка /заверено копие/; Ф № 22321/06.12.2010 г., ПФ № 98/06.12.2010 г. и ПФ № 99/06.12.2010 г. и обратна разписка; Ф№ 22466/07.01.2011 г., ПФ№ 101/07.01.2011 г. и обратна разписка; Ф № 22667/10.03.2011 г. и обратна разписка; Ф № 22779/13.04.2011 г. и обратна разписка; Ф № 22779/13.04.2011 г. и обратна разписка; Ф№ 22859/10.05.2011 г. се установява факта на изпълнение на задължението на ищеца по чл.8 от договора съгласно който за периода след 30.11.2005год. фактурирането на дължимата сума се извършва до пето число на месеца за предходен месец на база двустранно подписани протоколи с отчетените количества ел. енергия.Установява се също така, че ищеца е съставял за всеки едномесечен период фактура и проформа фактура, като в последната, съгласно извършените вписвания е отразявал размера на дължимо от ответника доплащане за периода, представляващо неизплатена част от цена за достъп.Чрез приложени известия към обратни разписки ищеца удостоверява факта на получаване на съставените счетоводни документи – фактури и проформа фактури от ответника.Така в известие към обратна разписка № 317 са отразени като изпратени фактура № 21697 и проформа фактура №86, в известие към обратна разписка № 345 са отразени като изпратени фактура № 21808 и проформа фактура №89 /отразяващи дължими суми за достъп за м. юли 2010год./, в известие към обратна разписка № 390 са отразени като изпратени фактура № 22047 и проформа фактура №94 /отразяващи дължими суми за достъп за м. септември 2010год./, в известие към обратна разписка № 418 са отразени като изпратени фактура № 22188, а в известие № 420- проформа фактура №95 /отразяващи дължими суми за достъп за м. октомри 2010год./, в известие към обратна разписка № 439 са отразени като изпратени фактура № 22321 и проформа фактура №98 и № 99, в известие към обратна разписка, връчена на ответника на 10.01.2011г. са отразени като изпратени фактура № 22426 и проформа фактура №101 /отразяващи дължими суми за достъп за м.декември 2010год./ и т.н.

Писмо изх. № 26-00-2025/16.09.2009год. на НЕК съдържа в схематичен вид хронологията на отношенията между страните в периода 2007-2009год. по повод стойността на ЕКПУ 110кV, която да се ползува във формулите по Методиката.

Установява, че по искане на ответника през 2007год. е изготвена оценка на ЕКПУ, собственост на ищеца, в резултат на която е определена пазарна стойност на съоражението в размер на 3 998 747лв.

Установява се също така че в същия период, посочената от ищеца за нуждите на формиране цената на достъп остатъчната балансова стойност на уредбата като ДМА е 11 865 040лв.

Очевидно е, че ответника е изразил несъгласие да заплаща цена за предоставен достъп на преносното или разпределителните предприятия за целите на преноса на Е. енергия, изчислена съгласно утвърдената Методика по определена формула, при използуване стойността на балансовата стойност на използуваното съоражение като ДМА с довода че същата е нереално висока. Сходна позиция е заявил и ищеца относно определената с възложената от НЕК оценка пазарна стойност на съоражението, квалифицирайки я като „ силно занижена” /видно от съдържанието на неоспореното от страните писмо/ Коментираното писмо е изпратено до ищеца като уведомление че ответника към м. септември 2009г. на осн. пар.4/3/ от ПЗР на ЗЕ е сезирал ДКЕВР с искане за определяне на оценител за извършване нова оценка на ЕКПУ.Писмото по съдържанието си е и предложение до ищеца, считано от м. август 2009год., ответника да изплаща половината от цената за достъп, определена с остатъчната балансова стойност на ЕКПУ 110 kV, като след изготвяне на оценката ще се извърши доплащане за времето след август 2009год.

От писмо № 1194-С/17.09.2009год. на „ П.”АД се установява, че ищеца не е приел направеното предложение за намаляване на цената за достъп.

В цитираното писмо ответника се е позовал на констатациите в Доклад на независим одитор за годишния финансов отчет на „ П.” АД към 31.12.2008год., раздел „Преглед за обезценка”, съгласно който и след извършен преглед на всички значими ДМА, вкл. процесното ЕКПУ 110 kV е установено, че няма съществени различия между балансовата стойност на активите и техните справедливи пазарни оценки С писмо изх. № 1241-с/24.09.2009г. до НЕК, ищеца повторно израз ил несъгласие с предложения вариант за заплащане на половината от цената за достъп и отправ ил покана до НЕК в 7-дневен срок да заплати на П. сумата в размер на 226 624, 19 лева, представляваща остатък по фактура № 19657/03.09.2009г.

От Протокол с дата 01.10.2009г. се установява че е проведена тристранна среща между НЕК ЕАД с представители: М.А., Н.П., Ю.Ж. и Т.Т. и „П." АД и „К. ХХИ" АД- съответно Д.К. и Д.Б. на която били обсъдени вземанията на страните по договорите за продажба, пренос, достъп и услуга водоподаване. С решение по т.4 и 5 страните се споразумя ли да се направи нова оценка на п/ст П., въз основа на която да се актуализира цената по договора за достъп, считано от 01.09.2009 г., като всяка от страните следвало да посочи по едно лице – оценител, оценката да е готова до 12.10.2009год. и същата да се приеме на посочената дата като страните подпишат анекс, считано от 01.09.2009г., за актуализиране на цената към договора за достъп.

От доклад за определяне пазарната стойност, предназначена за уточняване на цена на достъп на НЕК ЕАД до ЕКПУ 110 kV се установява че независими оценители „В. К.” ЕООД гр. Варна и „ Е.” ЕООД С. са определили пазарна стойност на оценявания актив - ЕКПУ 110 kV – 5 552 873 лв. От приложената към доклада оценка на машини и оборудване е видно че общата инвестиционна стойност на съоражението към 26.10.2009г. е 13 055 277лв., а пазарната му стойност без ДДС е 4 597 416лв.Формираната крайна пазарна цена от 5 552 873лв. е сборна от пазарните стойности на част от прилежащи сгради – 671520лв., машини и оборудване – 4 597 416лв., строителни съоражения – 256 017 лв., сервитутна зона – 27 920лв.

От експертиза за определяне пазарна стойност на сграда ЕКПУ с ОПС, сервитут, ЕКПУ 110 kV, табла в командна зала, кабелни тунел канали и скари, естакада, кабелни кули и кабели се установява че с цел определяне пазарната стойност на съоражения от ЕКПУ 110 kV с възложител ЧСИ № 808 и изпълнител оценител Л.В. с ефективна дата 31.03.2011год. е определена пазарната стойност на съоражението – 9 668 870лв.

От извадка от Инвентарната книга на „П. „ АД за ЕКПУ 110 kV се установява, че към 31.12.2008год. остатъчната стойност на ДМА е 12 716 547, 55лв., към 31.12.2009год.- 12 181 915, 15лв. и към 31.12.2010г. – 14 032 329, 82лв.

От Протокол от съвместно заседание на НС и УС на „ П.”АД ••• се установява, че на 30.10.2009г. с решение е определен за втори изпълнителен член от състава на УС на „П.”АД Е.З. Б., както и че е взето решение дружеството да се представлява от Е. Б. и А. Г. заедно и от Е. Б. отделно и самостоятелно.

От нотариална покана /Акт № 141, том I-В, рег. № 10088/31.05.20 10 г./ се установява че н а 31.05.2010 г., чрез нотариус Р.Б., вписан под № 273 на НК, Район на действие РС-С., ищеца поканил НЕК да заплати претендираните суми - цена за достъп от м. Септември 2009г. до м. Април 20 10 г. /общо в размер на 744 954.37 лева към датата на отправяне на нотариалната покана/.

С покана изх. № 262-с/22.03.2011г., / вх. № 26-90-7/22.03.2011г. /, П. поканил НЕК да заплати сума в размер на 301 912.37 лева по фактура № 22667/10.03.2011г., дължима за пренесените количества ел. енергия за м. Януари 2011 г. съгласно двустранно подписания Констативен протокол.

С факс от 24.03.2011г. / изх. № 26-90-7/24.03.2011г./ НЕК не отрича задължението си към ищеца, произтичащо от договора от 2005год. но изразява несъгласие с начина по който П. изчислява дължимите суми и връща изпратената фактура По делото беше допусната и приета, неоспорена от страните СТЕ.

На базата на представените по делото Договор № ЕП-730/14.12.2005г. между „НЕК" ЕАД и „П." АД и Допълнително споразумение към него от 2006г. и двустранно подписан Констативен протокол за пренесени количества ел. енергия през ЕКРУ 110 к V за периода от м. Септември 2009г. до м. Април 2011г. Вкл. вещото лице изчисли съгласно Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на Е. енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ, одобрена от ДКЕВР с решение по протокол № 27/04.02.2008г., т.12 размера на дължимата цена за предоставен достъп, която „НЕК" ЕАД следва да заплати на „П." АД за всеки месец поотделно без и с включен ДДС за периода от м. Септември 2009г. до м. Април 2011г. и общо за целия период.

За да отговори на поставените задачи вещото лице използува механизма посочен в утвърдената Методика.Разходите за обслужване на процесното съоражение ЕКПУ вещото лице определя на база стойността на съоражението като ДМА приета в допълнителното споразумение от 2005год – 13 471 255, 10лв Прилагайки формулата по т.3.1. от Методиката вещото лице определя разходите за обслужване на ЕКПУ, съобразявайки стойността на ДМА, коефициента на обслужване в сектора, индекса за сектор „ пренос и разпределение на Е. енергия”, определени от ДКВЕР по реда на т.8 от Методиката.

Цената за достъп вещото лице е определило при спазване правилата на Методиката и в частност формулата по т.10, с крайния извод, че за периода септември 2009год.- април 2011год. общата сума, която ответника дължи на ищеца за предоставения достъп до собственото му ЕКПУ е в размер на 5 250 780, 38лвКъм заключението са приложени п ротоколни решения на ДКЕВР относно коефициенти за обслужване на дейността по сектори:

• за 2009г. №204/22.12.2008г.

• за 2010г. №162/21.12.2009г.

• за 2011г. №170/16.12.2010г., ползувани от вещото лице при изготвяне на експертизата.

С протоколно решение № 204/22.12.2008 г., т. 6, ДКЕВР на основание т. 9 от Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на Е. енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ, приета с протоколно решение на ДКЕВР № 27/04.02.2008 г., т. 12, е определила за 2009 г. коефициенти за обслужване на дейността по сектори - пренос и разпределение на Е. енергия, пренос на топлинна енергия и разпределение на природен газ и утвърждава следните коефициенти на обслужване, които да се прилагат от 01.01.2009 г., както следва: а) за разпределение на Е. енергия - 0, 22; б) за пренос на топлинна енергия -0, 19; в) за разпределение на природен газ- 0, 09.

С протоколно решение № 162/ 21.12.2009 г., т.5, ДКЕВР на основание на Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на Е. енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ, приета с протоколно решение на ДКЕВР Хе 27/04.02.2008 г., е определила за 2010 г. коефициенти за обслужване на дейността по сектори - пренос и разпределение на Е. енергия, пренос на топлинна енергия и разпределение на природен газ и утвърждава следните коефициенти на обслужване, които да се прилагат от 01.01.2010 г., както следва: а) за разпределение на Е. енергия - 0, 23; б) за пренос на топлинна енергия - 0, 20; в) за разпределение на природен газ - 0, 11.

С протоколно решение № 170/16.12.2010 г., т.6, ДКЕВР на основание на Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на Е. енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ, приета с протоколно решение на ДКЕВР № 27/04.02.2008 г., е определила за 2011 г. коефициенти за обслужване на дейността по сектори - пренос и разпределение на Е. енергия, пренос на топлинна енергия и разпределение на природен газ и утвърждава следните коефициенти на обслужване, които да се прилагат от 01.01.2011 г., както следва: а) за разпределение на Е. енергия - 0, 22 б) за пренос на топлинна енергия - 0, 20 в) за разпределение на природен газ - 0, 12 По делото беше допусната и приета, неоспорена от страните Съдебно – счетоводна и допълнителна съдебно – счетоводна експертиза.Вещото лице изготви заключението си по поставените задачи на базата на представените по делото Договор № ЕП-730/14.12.2005г. между „НЕК" ЕАД и „П." АД и Допълнително споразумение към него от 2006г. и издадените Фактури и Проформа-фактури с номера: № 84/15.06.2010г., ПФ № 86/06.07.2010г., ПФ № 89/05.08.2010г., ПФ № 91/03.09.2010г, ПФ № 94/06.10.2010г., ПФ № 95/05.11.2010г., ПФ №98/06.12.2010г. ПФ № 99/06.12.2010г., ПФ №101/07.01.2011г. и обратна разписка за връчването им.Предмет на установяване бе размера на мораторната лихва за всяко едно от периодичните задължения на „НЕК" ЕАД за периода от м. Септември 2009г. до м. Април 2011г. /включително/ от падежа, обективиран в изпратените му фактури и покани за плащане, до датата на подаване на исковата молба и общо за целия период. Видно от заключението на основната ССчЕ като главница е определена сборната сума от неизплатените суми по проформа – фактурите и фактурите, посочени в задачата на експертзата, съставени от ищеца за процесния период. Лихвен ия период е с начало - 10 дни след получаване на фактурите и поканите за плащане на сумите по тях, съгласно чл. 7 по Договор № ЕП - 730/14.02.2005 год. между страните и с край - датата на завеждане на исковата молба в съда - 16.05.2011 год.Мораторната лихва е изчислена като законна лихва по чл. 86 от ЗЗД (основния лихвен процент за периода завишен с 10 пункта).Съобразно заключението на вещото лице по основната ССчЕ м ораторната лихва, изчислена като законна лихва за забава на плащане върху общата стойност на всяка една фактура, за времето от датата на получаване на Проформа фактурите, Фактурите и поканите за плащането им, до датата на завеждане на исковата молба в съда - 16.05.2011 год., възлиза общо на 156 339, 54 лева (сто петдесет и шест хиляди триста тридесет и девет лв. и петдесет и четири ст.).

От допълнителното заключение на ССчЕ се установява че м ораторната лихва, изчислена като законна лихва за забава на плащане върху общата стойност на всяка една главница, изчислена от СТЕ за достъп, за времето от 10 дни след датата на получаване на Проформа фактурите, Фактурите и поканите за плащането им, до датата на завеждане на исковата молба в съда - 16.05.2011 год., възлиза общо на 28 994, 23 лева (двадесет и осем хиляди деветстотин деветдесет и четири лв. и двадесет и три ст.).

От изложеното до тук е видно че основния спор между страните касае размера на дължимата от ответника цена за достъп до съоражението – ЕКПУ 110 киловата за процесния период – септември 2009г.- април 2011год. и в частност начина на изчисляването и.

Нормативното основание за сключването на такъв договор е чл. 117 ал.7 от Закона за енергетиката, според която разпоредба цената за предоставения достъп се определя по методика, одобрена от Държавната Комисия за енергийно и водно регулиране. По силата на тази методика, цената за предоставения достъп се определя на база утвърдена формула, елемент от която е балансовата стойност на дълготрайните материални активи (т.3.2. от Методиката). При несъгласие на страните да се използва балансовата стойност, във формулите за определяне на цената на услугата се прилага пазарната стойност на уредбите и съоръженията, определена от лицензиран оценител, избран по взаимно съгласие между страните (т.3.4 от Методиката).

Съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 7 от ЗЕ собствениците на електрически уредби и съоръжения са длъжни да предоставят достъп на преносното, съответно на разпределителното, предприятие през собствените си уредби и съоръжения за целите на преобразуването и преноса на Е. енергия до други потребители. Цената за предоставения достъп се определя по методика, одобрена от комисията. За визираните в правната норма субекти възниква правото да сключат двустранен договор, насочен към уреждане на имуществените им отношения по повод предоставения от едната страна достъп до съоръженията в собствения й имот срещу заплащане от другата страна на цената, определена по одобрената от ДКЕВР методика. Ползването на такъв достъп без наличието на сключено между страните съглашение се явява без правно основание, а не като такова по чл. 117, ал. 7 от ЗЕ.

От събраните доказателства се установява, а и не се спори от страните че между тях съществува писмено съглашение със срок до 31.03.2006год., обективирано в договор № ЕП-730 между „П." АД и „НЕК" ЕАД, с който „П." АД е поел задължението срещу възнаграждение /цена за достъп/ да предоставя ползването на собствената си елегазова капсулована разпределителна уредба/ЕКРУ/ 110 киловата, представляваща част от електропреносната мрежа на Република България и която служи на „НЕК" ЕАД за пренос на Е. енергия от и към ТЕЦ „Д." АД, както и до други потребители.Не се спори и относно факта на подписаното допълнително споразумение към договор № ЕП-730/14.12.2005г., съгласно което поради настъпили счетоводни амортизации в балансовата стойност на съоръжението се променя приетата между страните стойност на ЕКРУ 110 к V от 13 879 055 лева на 13 471 255, 10 лева и се удължава срокът на договора до 31.12.2006г.Доколкото не са представени доказателства за прекратяване на договора при спазване формалните условия за това, предвидени в чл.19 от договора, същия се е трансформирал в договор, сключен за неопределен срок.

Съществуващият законодателен режим относно ползването на съоръженията посочени в чл. 117, ал. 7 от ЗЕ, рефлектира пряко и върху съдържанието на отношенията между страни те по договора от 2005 г.„ П." АД е правен субект, който дължи предоставяне ползването на дълготрайните си материални активи, предназначени за преобразуване и пренос на ел. енергия винаги и само на ответника в процеса НЕК ЕАД. Правото на собственост върху подобни ДМА е ограничено по нормативен ред със задължението за допускане на електроразпределителна или електропреносна К.. Публичният вещноправен режим върху съоръженията не е пречка собственикът и НЕК ЕАД да договарят ползването на вещите. Така са постъпили и страните в процеса. Но Договор № ЕП - 730/14.12.2005 г. не е самостоятелен източник на задължението на „П." АД за предоставяне на ползването върху собственото му ЕКПУ - 110. Уговорките за ползване на обекта само възпроизвеждат нормативно и неотменимо задължението на „П." АД. В следствие на тази му правна същност, задължението на „П." АД не разкрива характерните за облигационния дълг белези. В рамките на двустранното правоотношение „П." АД не може да направи възражение по чл. 90, ал. 1 от ЗЗД за неизпълнен договор, тъй като не може да се отклони под страх от наказателна отговорност от изпълнението на дълга си, който е траен и за неопределен срок. „П." АД не може в случай на неизпълнение от страна на „НЕК" ЕАД да развали договора. Единствената форма на защита на нарушеното му материално право е осъдителен иск за неизплатените парични суми, уговорени между страните като цена за ползването на ДМА.

Възлагането от законодателя на възмездната основа по договора чрез нормата на чл.117, ал.7 от ЗЕ по същество идва да укаже принципа на равнопоставеност между страните и недопускането на злоупотреба с права, включително и монополни такива. Ако страните не могат да постигнат съгласие за цената, то в този случай същата ще се определи от ДКЕВР. Нито собственикът на енергийното съоръжение обаче може да откаже достъпа до съоръжението ( за нарушаването на тази императивна законова разпоредба е предвидена строга санкция - чл.209 от ЗЕ ( отм.), съотв. чл.222 от ЗЕ ), нито електропреносното предприятие има право на безвъзмездно ползване, позовавайки се на обстоятелството, че между страните не е сключван писмен договор за това. Едно подобно тълкуване на закона би означавало да се задължи предоставянето на достъпа и едновременно с това възмездността на това ползване да се постави избирателно на волята на електропреносното, съотв. разпределителното предприятие, с оглед преценката му дали да сключи или не договор. А това от своя страна би означавало не само противоречие със закона ( чл.117, ал.7 ЗЕ ), но и произвол, граничещ до степен на злоупотреба с монополно положение, напълно в разрез с принципа на равнопоставеност на страните в това облигационно правоотношение.

Не се спори че ищеца е изпълнил задължението си по чл.10- да предостави на ползувателя – ответника уредбата – предмет на договора, вкл. към датата на предявяване на иска..Не се спори и относно изпълнението на задължението му по чл.12 – да осигури свой представител при отчитане на количествата Е. енергия – обект на пренос.По делото са представени Констатив ни протокол и за установяване на пренесени количества енергия през ЕКРУ за целия процесен период, двустранно подписани от представители на страните.

Както вече се посочи, нормата на чл.117 ал.7 от ЗЕ сама по себе си не дава основание за присъждане на цената на достъп под формата на реално изпълнение на предвиденото в закона задължение / в т.см. решение № 24 от 11.09.2009г. на ВКС по т.д. № 696/2008г. 2-ро т.о./Тя предполага визираните в нея субекти да сключат договор, насочен към уреждане на имуществените им отношения по понод дължимото предоставяне на достъп.Промяната на която и да е от клаузите в договора, също се подчинява на изискването на посочената законова норма за писмена форма.По делото са представени договора № 730/2005год. и сключеното допълнително споразумение от 2006год.Вярно е, че през 2009г. между страните е осъществена кореспонденция по повод стойността на ЕКПУ като ДМА, включена като елемент от формулата за изчисляване на цената на достъп по т.10 от Методиката и в частност формулата за определяне разходите за обслужване на преносното съоражение от собственика му – ищеца.Тази кореспонденция обаче може да бъде определена като обективираща преддоговорни отношения между страните. Липсата на писмен акт под формата на анекс, споразумение или нов договор сочи на неспазване на предвидената в чл117 ЗЕ форма. Ето защо като единствен писмен договор, уреждащ отношенията между страните по повод предоставен достъп до ЕКПУ за нуждите на пренос на Е. енергия следва да се приеме договора от 2005год. и допълнителното споразумение към него.

От друга страна, представените от ответника писма, изхождащи от ищеца и коментирани като израз на приемане на определената от независимите оценители пазарна стойност на ДМА – ЕКПУ бяха оспорени на осн. чл.193 ГПК относно тяхното авторство. Във връзка с оспореното от ищеца авторство на представени от ответника писмени доказателства писмо № -1439/4.11.2009год., писмо № 1340-С/7.10.2009год., писмо № 279/5.11.2009г. и писмо № 263/1.10.2009год. беше допусната съдебно – почеркова експертиза, обективирана в протокол № 6/2012год.От неоспореното и от страните заключение се установи, че фигуриращите в писмата подписи на съставител не са положени от посочените автори.Така подписите – обект на експертизата в писмо № -1439/4.11.2009год., писмо № 1340-С/7.10.2009год., писмо № 279/5.11.2009г. и писмо № 263/1.10.2009год. НЕ СА ПОЛОЖЕНИ от А.Д. Г., а подписът, обект на експертизата в писмо № 279/5.11.2009год. НЕ Е ПОЛОЖЕН от Е.З.Б.. Изхождайки от правилата на чл.178 и сл. от ГПК съда определи всяко от изготвените писма като частен документ по см. на чл.180ГПК.Същите бяха представени във вид на факсово копие с изкл. на писмо № 1340-С/7.10.2009год, представено в оригинал.Съобразно правилата на чл.193 ал.3 ГПК тежестта за доказаване истинността на документа носи страната която го оспорва.От заключението на допуснатата по искане на оспорващата страна – ищеца, съдебно почеркова експертиза се установи че положените в изследваните писма подписи не са автентични – не изхождат от лицата посочени като техни автори.Извършената по реда на чл. 193 ал.2 ГПК проверка на истинността на всяко от представените от ответника писма приключи по начин, даващ основание на съда да приеме оспорването за доказано.Ето защо и съобразно правилата на чл. 180 ГПК съда приема, че лицето А.Д. Г., посочено в писмо № -1439 /4.11.2009год., писмо № 1340-С/7.10.2009год., писмо № 279/5.11.2009г. и писмо № 263/1.10.2009год. НЕ Е НАПРАВИЛО ИЗЯВЛЕНИЯТА СЪДЪРЖАЩИ СЕ ВЪВ ВСЯКО ОТ ПИСМАТА, както и че Е.З. Б. НЕ Е НАПРАВИЛО ИЗЯВЛЕНИЯТА СЪДЪРЖАЩИ СЕ в писмо № 279/5.11.2009 год. Тези две лица – Анна Главиннова и Е. Б., видно от представения по Устав на ищцовото дружество и Протокол от съвместно заседание на УС и НС на „П. „АД са представляващи дружеството заедно, считано от 30.10.2009г.

В изходящото от „ П.” АД писмо № 279/5.11.2009год. е отразено срещу изпълнителен директор името само на А. Г..От друга страна писмото не обективира воля за приемане цена на ДМА.Използувания в писмото текст е „ приема доклада”, който израз не може да се приравни на приемане на изчислената от независимите оценители пазарна цена, която да се ползува при изчисляване цена на достъп. Чрез заключението на съдебно- почерковата експертиза се установи, че и писмо № 1439-С/4.11.2009год., с което се изпраща кредитно известие 20347/4.11.2009г.във връзка с промяна стойностите на ДМА, не е подписано от посочения в него автор – А. Г.. От значение е че не е подписано допълнително споразумение, касаещо цената на ДМА, като писмената форма е задължителна както съобразно регулиращите този род обществени отношения норми на ЗЕ, така и съобразно чл.21 от Договор № ЕП 730/2005год.

Неоснователен се явява довода на ответника, че в случая е приложима хипотезата на чл. 301 ТЗ., по аргумент от която, несъгласието на ищеца с установената от независим оценител пазарна стойност би следвало да се изрази по подходящ начин незабавно след узнаване съдържанието на писмата, с които се одобрява доклада за пазарната оценка и изпращането на кредитното известие.Съдът приема, изхождайки от факта на съставяните и изпращани в края на отчетните едномесечни периоди фактури и проформа фактури, че ищеца, макар и приемайки плащане на цена, изчислена на база стойност на ДМА по оценката е заявявал чрез съставяните едновременно проформа фактури за разликата дължимост на пълния размер на цената за достъп при стойност на ДМА съобразно договореностите в допълнителното споразумение от 2006год.В същата насока са и по – горе коментираните писма, изпращани през периода 2009-2011год., представляващи покани заплащане на пълния размер на цената.

Начина на определяне на цената за достъп е нормативно заложен. Съгласно чл. 117 ал.7 от Закона за енергетиката цената за предоставения достъп се определя по методика, одобрена от Държавната Комисия за енергийно и водно регулиране. По силата на тази методика, цената за предоставения достъп се определя на база утвърдена формула, елемент от която е балансовата стойност на дълготрайните материални активи (т.3.2. от Методиката). Тази балансова стойност се определя съобразно вписванията в инвентарните книги на юридическите лица, предоставящи достъп към края на годината, предхождаща прилагането на цената за предоставен достъп.

Разходите по обслужването на съответните уредби и съоражения се определят от собствениците им, като се изчисляват по формулата, посочена в т.3.1 от формулата.

В Методиката е предвидена хипотезата на несъгласие на ползувателя с определената от собственика стойност на ДМА/ както е в настоящия случай/Законодателното уреждане на такава хипотеза е в отговор на значимостта на регулираните обществени отношения.

При такова несъгласие да се използва балансовата стойност във формулите за определяне на цената на услугата се прилага пазарната стойност на уредбите и съоръженията, определена от лицензиран оценител, избран по взаимно съгласие между страните (т.3.4 от Методиката).

В конкретния случай такова съгласие не е постигнато. Първоначално, при сключване на Договор № ЕП 730/14.12.2005год. страните са се договорили, че за целите на изчисляване на цената за предоставения достъп в методиката ще се прилага балансовата стойността на ЕКРУ 110 киловата -13 879 055 лева. С допълнителното споразумение през 2006 год. стойността, използвана за определяне на цената на услугата е била променена на 13 471255 лв. През 2007год. е възложена от ответника нова оценка на съоражението и която видно от писмо № 26-00-2025/09г. е била 3 998 747лв.Доколкото оценката е отчетена от ищеца като силно занижена, ответника, на осн. пар.4/3/ от ПЗР на ЗЕ е инициирал производството по т.3.4.1 от Методиката, като е поискал от ДКЕВР определяне на независим оценител за извършване на нова оценка на СПС на ЕКПУ 110 киловата.

До м. септември 2009год. ответника е изплащал дължимата цена за достъп до съоражението, изчислена на база стойността на ДМА, приета с допълнителното споразумение.С писмо № 26-00-2025/16.09.2009год. ответника е изразил несъгласие с приетата с двустранно подписаното споразумение балансова стойност на ДМА, представляваща елемент от формулата за изчисляване цената на достъп, като е предложил да заплаща половината от същата, до изготвяне на оценката от определения от ДКЕВР оценител.

Както през 2009г. / писмо№ 1194-с/09г./, така и през 2010г./ нот. Покана от 31.05.2010г./ ищеца е изчислявал разходи за поддръжка на съоражението на база приетата с допълнителното споразумение между страните стойност на ДМА, видно от съдържанието на представените по делото фактури и проформа фактури, връчвани на ответника за съответните едномесечни периоди на отчитане на пренесената ел. енергия.

В сочената нотариална покана ищеца се е позовал на проведена на 1.10.2009год. среща между страните и „К.- ХХИ”АД, на която е взето решение / т.5 от Протокола/, след приемане на новата оценка на съоражението за пренос, да се подпише Анекс за актуализиране на цената за достъп, считано от 1.09.2009г.В поканата „П.”АД е посочило че предвид неизпълнението на това решение и липсата на подписан анекс, счита за валидно действуващо между страните споразумението към договора от 14.12.2005год.С поканата се иска плащане на сума в размер на 744 954, 37лв., представляваща разлика между определената и реално платена от НЕК цена за достъп за периода септември 2009г.- април 2010год.

Съгласно методиката цените за предсотавен достъп се изчисляват от лицензианта – в случая НЕК по посочените в методиката формули/ за разлика от действуващата за предходен период – преди 2008год. методика/.Извършването на изчисленията се осъществява след като лицата – собственици на съответните съоражения предоставят данни за разходите за тяхното обслужване. Лицензиантът следва да уведоми предоставящия достъп за формираната цена, вкл. разбивка и обосновка на отделните и елементи.Именно като такова уведомление съда цени представените от ответника приложения под формата на „ цени за достъп” за съответните периоди.Същите представляват изчисления на ответника, направени на основание и при спазване изискванията на т.3 от Методиката.Представянето им на ищеца намира своето правно основание в цитираната разпоредба.Факта на подписването им от ищеца, ценен наред с факта на едновременното съставяне на фактури и проформа фактури за отчетните периоди не представлява израз на приемане на фиксираната в приложенията цена.Това е така, тъй като с последващите си действия / съставяне и изпращане на счетоводни документи за цена по – висока и определена съобразно допълнителното споразумение от 2006г./, вкл. изпращане покани за доплащане на разликата е демонстрирал несъгласието си с възпиетия от ответника начин на формиране на цената на достъп.

Следва да се отбележи, че съгласно правилата на Методиката законодателя е дал не само правото на лицензианта – НЕК да определя цените за достъп, но и правото да оспори чрез „ несъгласие” заявената от собственика на съоражението стойност на актива, което автоматично води до прилагането на друг механизъм за определяне на разходите за обслужване на съоражението, а именно – за стойност на актива се приема неговата пазарна стойност.Тя се установява от независим лицензиран оценител, избран по взаимно съгласие между страните.

Установяването на пазарната стойност на съответното съоражение се подчинява на въведени от ДКЕВР методи и критерии, които да се прилагат при изчисляването на пазарната стойност на материалните активи съобразно пропусквателната способност, капацитета, надежността, товаровия график, напрежението / налягането, икономическият и техническият полезен живот на активите.

В случая последната определена по общо съгласие на страните, обективирано в писмено допълнително споразумение стойност на ДМА – ЕКПУ 110 kV е 13 471 255, 10лв.Вярно е, че съгласно т.5 от Методиката цените за достъп са в лева за месец за едногодишен период, като при договореност между страните този срок може да бъде удължен.По силата на Допълнителните условия – раздел 5 от договор №ЕП – 730/05год. и т.3 от допълнителното споразумение, договора е продължил действието си след изтичане на уговорения срок, трансформирайки се в безсрочен.Единствената промяна касае цената на достъп и тя е приета с подписването на споразумението от 2006г.Доколкото самата методика допуска удължаване на срока, следва да се приеме че отношенията между страните възникнали по повод предоставен достъп до ЕКПУ се уреждат по правилата на постигнатите писмени / съгласно императивната норма на чл. 17 ЗЕ и категоричната и еднопосочна съдебна практика в тази насока/ съглашения, обективирани в посочените договор от 2005г. и споразумение към него.

Не може да се отрече факта на осъществявани отношения между страните, попадащи в хипотезата на т.3.3 и сл. от Методиката.Те обаче не са се развили и приключили в изискуемата последователност, съдържание и форма, поради което не са породили валидни правни последици.Фактическия състав по установяване на пазарна стойност на актив, служеща за определяне на разходите за обслужването му и от там за определяне на цената за достъп приключва с определяне на цена от независим оценител, определен от ДКЕВР или по взаимно съгласие на страните при съблюдаване на определените от Комисията методи и критерии и писмено съглашение за това.След като законодателят е предвидил като условие за действителност писмена форма на договора по чл. 117 ЗЕ, то същите правила касаят и всяка последваща договореност по която и да е от клаузите му. По делото не се представиха доказателства за изготвена от определен от ДКЕВР по реда на т.3.4.1 от Методиката оценител.Изготвения от двама посочени от страните независими оценители доклад не може да бъде приет като валидно изготвен документ, финализиращ процедурата по определяне на пазарна стойност на ДМА съгласно възприетата законодателна уредба.

Съдът намира за основателни доводите на ищеца за последователно демонстрираното несъгласие с установената от независимите оценители пазарна стойност на ЕКПУ в размер два пъти по – ниска от балансовата му стойност.В този смисъл са писмо № 1194-с/09г. с което „П. „АД изразява несъгласие с позицията на ответника че първоначално приетата от страните стойност на ЕКРУ 110 кУ е нереално висока и не приема предложения вариант за заплащане на половината от цената за достъп. С писмо № 1241-с/24.09.2009 г. ищецът повторно изразява категоричн а позиция - несъгласие с предложения вариант за заплащане на половината от цената за достъп в резултат на намаляване цената на ЕКРУ 110 кV и отправя покана до НЕК в 7-дневен срок да заплати на „П." АД сумата в размер на 226 624, 19 лева, представляваща остатък по фактура № 19657/03.09.2009г. В такъв смисъл е и изпратената до ответника нотариална покана /Акт № 141, том 1-В, рег. № 10088/31.05.20 10 г./, с която ищеца е поканил „НЕК" ЕАД да заплати претендираните суми -цена за достъп от м. Септември 2009г. до м. Април 2010г.Същият извод следва и от съдържанието на покана изх. № 262-с/22.03.2011г., която има вх. № 26-90-7/22.03.2011г. в НЕК, с която ищеца е поканил „НЕК" ЕАД да заплати сумата в размер на 301 912.37 лева по фактура № 22667/10.03.2011г., дължима за пренесените количества ел. енергия за м. Януари 2011г. съгласно двустранно подписания Констативен протокол На следващо място следва да се отбележи, че е жемесечно, освен посочените в исковата молба фактури, ищецът е изпращал и проформа-фактури с искане да му бъде заплатена цената за достъп съобразно договора между страните, т.е. продължил е да настоява за спазване на договора.

Съдът намира за несъстоятелно възражението на ответника че между страните е налице валидно сключен договор съгласно чл. 13 и сл. от ЗЗД поради наличие на предложение и приемане на предложението от ищеца обективирано в Протокол от 01.10.2009 г. и последващите му действия по избор на оценител, уточняване на обема на работа на оценителя, изпращане на кредитно известие № 20347/04.11.2009 г. и писмо рег. № 279/05.11.2009 г. Това е така, тъй като не е изпълнено дължимото поведение по приемане на предложение за сключване на договор или споразумение към него. Предложението следва да е пълно и да съдържа всички съществени условия на проектирания договор Страните са обсъждали приемането на оценка на 12.10.2009 г., т.е. договора /предложението и приемането му/ се отнася до липсващ предмет /оценката/ наличието на която е извън волята на страните доколкото ще се изготвя от трето лице, което дори още не е определено, не е приело възложената му работа. Д ействително не би могло да съществува съгласие между страните, при което оферентът отправя предложение за търговски договор което не съдържа цена, съответно няма как да се постигне съгласие от страната към която е отправена офертата. От доказателствата по делото се установява че подписалите Констативния протокол за ищеца лица Д.К. и Д.Б. нямат необходимата представителна власт за водене иа преговори и за поемане на задължения от името и за сметка на „П." АД, а и не се установи от ответника, черпещ права от този твърдян от него факт, същите да са упълномощени за подписване на Протокол от 01.10.2009г. Не е налице и условието, признато от доктрината че п риемането не трябва да оставя никакво съмнение относно окончателното решение за сключване на договор, както и условието че приемането трябва да бъде безусловно.

След като ответника е поел задължението да заплаща цена за достъп при стойност на ДМА, определена в допълнителното споразумение към договора от 2005г., то от него се очаква изпълнение в този обем и съдържание.Установи се по делото, че за периода м. септември 2009г. –м. април 2011год. ответника е изплатил сума в размер на 1670 835, 16лв./ заключение на СТЕ/ вместо дължимите 5 250 780, 38лв.Налице е частично изпълнение, като за неплатената част съда приема че се дължи единствено на виновното поведение на ответника.Ето защо съда намира за основателен и доказан иска за заплащане на сумата от 3 579 945, 22лв 3 579 945, 22 /три милиона петстотин седемдесет и девет хиляди деветстотин четиридесет и пет лв. и 22 ст./ лв. представляваща общо дължимата сума - неплатена цена с начислен ДДС по договор № ЕП-730/14.12.2005г. и Споразумение от 2006 г. към същия договор за достъп до ЕКРУ 110 кУ, и представляваща разликата между дължимата и заплатената цена за достъп по месеци за периода септември 2009г.- април 2011г., както и закон ната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане Основателен се явява и предявеният акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД.Съдът намира претенцията за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение за принципно основателна, с оглед задълженията на ответника да заплаща в определен в договора срок цената за ползуван достъп до ЕКПУ за нуждите на преноса на електроенергия. Съгласно чл. 9 от договор № ЕП-730/14.12.2005г. с умите се дължат в срок до 10 дни от получаването на фактурата и не е необходимо да бъде отправяна изрична покана от страна на П.. Надлежно, както е видно от приложените доказателства, ищецът е предявявал исканията си, като е изпращал с фактури и проформа фактури с обратни разписки на ответника, които обаче са връщани от последния. Съгласно чл. 8 за периода след 30.11.2005г.фактурирането на дължимата сума се извършва до пето число на месеца за предходен месец на база двустранно подписани протоколи с отчетените количества Е. енергия.

От изготвената СТЕ и изготвените СЧЕ и допълнителна СЧЕ изтеклите мораторни лихви се изчисляват общо в размер на 153 294, 96 лева, а по месеци, както следва: а/ Проформа фактура/ПФ/ № 84/15.06.2010 г. за периода от м. Септември 2009г. до м. Май 2010г. - видно от обратната разписка е получена на 18.06.2010г.; добавят се 10 дни от получаване на ПФ и се получава датата 28.06.201 0 г. на която ответника вече е в забава. На 16.05.2011г. е входирана исковата молба в СГС и това е крайната дата за изчисляване на мораторната лихва. Главницата е сумата по ПФ. Мораторната лихва е в размер на 79 848.70 лв. б/ Проформа фактура № 86/06.07.2010г. за м. Юни 2010г. - видно от обратната разписка е получена на 12.07.2010г.; добавят се 10 дни от получаване на ПФ и се получава датата 22.07.2010г. на която ответника вече е в забава. На 16.05.2011г. е входирана исковата молба в СГС и това е крайната дата за изчисляване на мораторната лихва. Главницата е сумата по ПФ. Мораторната лихва е в размер на 10 848.90 лв. в/ ПФ № 89/05.08.2010 г. за м. Юли 2010г. - видно от обратната разписка е получена на 09.08.2010г.; добавят се 10 дни от получаване на ПФ и се получава датата 19.08.201 0 г. в на която ответника вече е в забава. На 16.05.2011г. е входирана исковата молба в СГС и това е крайната дата за изчисляване на мораторната лихва. Главницата е сумата по ПФ. Мораторната лихва е в размер на 10 110.83 лв. г/ ПФ № 91/03.09.2010 г. за м. Август 2010г. - видно от обратната разписка е получена на 10.09.20 10 г.; добавят се 10 дни от получаване на ПФ и се получава датата 20.09.2010г., на която ответника вече е в забава. На 16.05.2011г. е входирана исковата молба в СГС и това е крайната дата за изчисляване на мораторната лихва. Главницата е сумата по ПФ. Мораторната лихва е в размер на 8 940.95 лв. д/ ПФ № 94/06.10.2010 г. за м. Септември 2010г. - видно от обратната разписка е получена на 08.10.2010г.; добавят се 10 дни от получаване на ПФ и се получава датата 18.10.2010г., на която ответника вече е в забава. На 16.05.2011г. е входирана исковата молба в СГС и това е крайната дата за изчисляване на мораторната лихва. Главницата е сумата по П Ф. Мораторната лихва е в размер на 7 899.39 лв. е/ ПФ № 95/05.11.2010 г. за м. Октомври 2010г. - видно от обратната разписка е получена на 10.11.2010г.; добавят се 10 дни от получаване на ПФ и се получава датата 20.11.2010г., на която ответника вече е в забава. На 16.05.2011г. е входирана исковата молба в СГС и това е крайната дата за изчисляване на мораторната лихва. Главницата е сумата по ПФ. Мораторната лихва е в размер на 6 651.96 лв. ж/ ПФ № 98/06.12.2010 г. и ПФ № 99/06.12.2010 г. за м. Ноември 2010г. - видно от обратната разписка са получени на 09.12.20 10 г.; добавят се 10 дни от получаване на ПФ и се получава датата 19.12.2010г., на която ответника вече е в забава по тези 2 ПФ. На 16.05.2011г. е входирана исковата молба в СГС и това е крайната дата за изчисляване на мораторната лихва. Главницата е сумата 305 131.71 лв., . Мораторната лихва е в размер на 12 865.38 лв.з/ ПФ № 101/07.01.2011 г. за м. Декември 2010г. - видно от обратната разписка е получена на 12.01.2011г.; добавят се 10 дни от получаване на ПФ и се получава датата 22.01.2011 г., на която ответника вече е в забава. На 16.05.2011г. е входирана исковата молба в СГС и това е крайната дата за изчисляване на мораторната лихва. Главницата е сумата 304 397.78 лв., Мораторната лихва е в размер на 9 907.81 лв.и/ Фактура /Ф/ № 22667/10.03.2011 г. за м. Януари 2011г. - видно от обратната разписка е получена на 16.03.2011г.; добавят се 10 дни от получаване на ПФ и се получава датата 26.03.2011г., на която ответника вече е в забава. На 16.05.2011г. е входирана исковата молба в СГС и това е крайната дата за изчисляване на мораторната лихва. Главницата е сумата 290 741.80 лв., . Мораторната лихва е в размер на 3 088.68 лв. й/ Ф № 22779/13.04.2011 г. за м. Февруари 2011г. и м. Март 2011г. - видно от обратната разписка е получена на 18.04.2011г.; добавят се 10 дни от получаване на ПФ и се получава датата 28.04.2011г., на която ответника вече е в забава. На 16.05.2011г. е входирана исковата молба в СГС и това е крайната дата за изчисляване на мораторната лихва. Главницата е сумата 581 470.58 лв., Мораторната лихва е в размер на 3 132.36 лв.

Поради изложеното този иск се явява основателен в пълния претендиран размер.

ОТНОСНО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА ПРИХВАЩАНЕ Ответника „НЕК" ЕАД прави възражение за прихващане за сумата в размер на 202 639, 96 лева.Представя договор за продажба на Е. енергия на привилигерован потребител под условие № 5193/2005г. от 31.03.20О5г. между „НЕК" ЕАД /в качеството му на ПРОДАВАЧ на ел. енергия / и „П." АД /в качеството му на КУПУВАЧ на ел. енергия /. Съгласно чл. 2 от договора, той е сключен със срок до 31.12.2005г. и се прилага само при наличие на условията по чл. 27 от Правила за търговия с Е. енергия. В хода на производството не бяха представени доказателства за настъпването на условията по чл. 2 от договора са настъпили, считано от 00.00 часа на 17.06.2011г, както и че договор а за продажба на Е. енергия на привилигерован потребител под условие № 5193/2005г. е в сила и поражда правно действие към настоящия момент /видно от чл. 39, ал. 1, т. 2 договорът се прекратява с изтичане на срока/. Представените фактури не съдържат позоваване на този договор и от съдържанието им неследва обвръзка със същия. Не са представени доказателства за дължимост на претендираните чрез възражението за прихващане суми, произтичаща от изпълнение на договорните задължения на ответника – доставянето на ел. енергия съобразно уговореното в договора, нейното количество и начин на формиране на цената.

С оглед на гореизложеното съдът намери за основателни и доказани предявените искове, което предпоставя и уважаването им в предявеният размер.

Този изход на спора предпоставя и естеството на произнасянето на съда по претенциите за присъждане на разноски съобразно представеният списък на разноските по чл.80 ГПК, като на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответника бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 333 494, 41 лв, формирана от внесена д.т. и допълнителна д.т., депозит за в.л., адвокатско възнаграждение и др. подробно посочени в списъка по чл.80 ГПК.

Водим от гореизложеното Съдът