Решение № 3552 от 8.11.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1184/2024 г.
Административен съд - Благоевград08.11.2024 г.докладчик Стоянка Пишиева-Сахатчиева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 126/21.06.2024 год., постановено по н.а.х.д. № 119 по описа на Районен съд – Петрич за 2024 год. ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол да заплати на О. П. сумата от 80.00 (осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно. Председател: /п/ стоянка пишиева-сахатчиева Членове: /п/ георги иванов /п/ николинка бузова вярно с оригинала! с.в.
Мотиви
Производство е касационното по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) от във връзка с чл.208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), подадена чрез юрисконсулт Д. Ч. против Решение № 126/21.06.2024 год., постановено по н.а.х.д. № 119 по описа на Районен съд – Петрич за 2024 год. В касационната жалба се навеждат доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Счита, че точно и ясно и в АУАН и в НП е описан състава на извършеното от О. П. нарушение. Иска се решението да бъде отменено и постановено ново, с което наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който поддържа жалбата. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - [община], в приложен отговор, чрез упълномощен юрисконсулт, оспорва касационната жалба и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Съображенията за това са изложени в депозирано по делото писмено становище. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура - Благоевград изразява мотивирано становище за основателност на жалбата. Пледира обжалваното решение като неправилно да бъде отменено. Административен съд - Благоевград, след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства във връзка с доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна: С обжалваното решение Районен съд – Петрич е отменил Наказателно постановление (НП) № БЛ-30-ДНСК-8/30.01.2024 год. на Началника на ДНСК – [населено място], с което на О. П. за нарушение на чл.168, ал.2, във връзка с 161, ал.4, т.2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), на основание чл.237, ал.1, т.14 от с.з., е наложена имуществена санкция в размер на 5 000.00 лева. За да постанови този резултат районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Този си извод съдът е основал на констатациите, че нарушителя не е бил редовно поканен за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН), а съставения АУАН № БЛ-30/30.11.2023 год. не е надлежно връчен на нарушителя или на упълномощено от него лице, с което е допуснато нарушение на чл.43, ал.4 и ал. 5 от ЗАНН. Освен това, съдът е приел, че събраните по делото доказателства не установяват по несъмнен начин посочения в АУАН и НП дата (период) на извършване на строителството. Възприето е и, че описанието на нарушението не е пълно и прецизно, и не позволява да се направи извод, че проверявания обект представлява нов строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, за който се изисква издаване на разрешение за строеж, а не текущ ремонт. В тази връзка, нарушението е възприето и за недоказано. Решението е правилно. Имуществената отговорност на О. П. е ангажирана за това, че в периода м. август 2021 год. – м. декември 2021 год., в качеството си на възложител по смисъла на чл.161 от ЗУТ е изпълнила строеж „Клон 37 от РШ 193 до РШ 195, клон 43 и клон 44 – част от предвидената нова „разделителна-битова и дъждовна смесена канализационна мрежа“, предмет на Разрешение за строеж № 25/05.03.2021 год., без сключен договор за строителен надзор, в нарушение на разпоредбата на чл.168, ал.2 от ЗУТ, с което не е изпълнено задължението по чл.161, ал.4, т.2 от ЗУТ. В случая като фактическо описание на нарушението в НП е посочено, че [община], като възложител е допуснала извършването на строеж „Клон 37 от РШ 193 до РШ 195, клон 43 и клон 44 – част от предвидената нова „разделителна-битова и дъждовна смесена канализационна мрежа“, предмет на Разрешение за строеж № 25/05.03.2021 год., без сключен договор за строителен надзор, като строежът е определен, като такъв от втора категория съгласно чл.137, ал.1, т.2, б, “б“ от ЗУТ. Както обаче правилно е установил и районният съд, нито в АУАН, нито в НП са посочени обстоятелствата и доказателствата, въз основа на които органът е приел, че извършените строително-монтажни работи, представляват строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, за който се изисква издаване на строително разрешение, съответно сключване на договор за строителен надзор, а не ремонт на съществуваща канализационна мрежа на [населено място]. По делото и в администратинонаказателната преписка са налични данни за съществуваща в [населено място] канализационна мрежа, преди започване на строителството на „Вътрешна канализационна мрежа, външен колектор и ПОСВ с К.“ – „Вътрешна канализационна мрежа – първи етап“, предмет на Разрешение за строеж № 25/05.03.2021 год. Посочването на всички тези обстоятелства е от значение за съставомерността и квалифициране на деянието като нарушение по чл.237, ал.1, т.14 от ЗУТ, а липсата им винаги е съществено нарушение на чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН и препятства осъществяване на съдебния контрол. НП страда от и порок във връзка с формата му, който е съществен, т.к. поради наличието му не може по категоричен начин да се установи спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН и по-точно този, който тече от извършване на нарушението, който е едногодишен. Нарушението се изразява в това, че общината е възложила строеж, без да подсигури строителен надзор и следователно този срок започва да тече от довършване на деянието, а именно – от последния момент, в който такъв надзор е следвало да се осъществи. В НП е посочено, че приложение намира текста на чл.239, ал.2 от ЗУТ. Разрешението за строеж, в рамките на което се твърди, че е реализиран строежа е издадено на 05.03.2021 год. Строителна площадка е открита и са определени строителна линия и ниво на 19.11.2021 год., видно от приложения на стр.63 от първоинстанционното дело протокол. Строителството е приключило и е съставен акт за установяване годността на строежа и приемо-предавателен протокол на 10.12.2021 год. АУАН е съставен на 30.11.2023 год. Нарушението е квалифицирано по чл. 161, ал. 4, т. 2 от ЗУТ, т.е. като започване на строеж без сключен договор със строителен надзор или срокът по чл. 34 от ЗАНН следва да започне да тече именно от тази дата – на започване на строежа, без наличието на такъв сключен договор. В съдържанието на НП несключването на договор за строителен надзор представлява фактическо описание на нарушението. Значи такова е налице от момента, от който този договор е следвало да се сключи, а този момент е неясен като дата, т.к. не е посочен от АНО в процесния негов акт. В НП липсва съществен реквизит и само това основание е достатъчно, за да се постанови отмяна на същото. Констатирането на нарушението има отношение към първия рамков срок, който започва да тече от откриване на дееца, но не се намира във връзка с втория такъв – от извършване на нарушението. Законодателят ясно посочва към кой момент такъв договор следва да е бил сключен и това е "започване на строежа", за което би следвало да има документация и доказателства, но обследвания в тази насока не са правени и, съответно, тази дата остава неизяснена и непосочена. Съгласно чл.239, ал.2 от ЗУТ - Едногодишният срок по Закона за административните нарушения и наказания за образуване на административнонаказателно производство за нарушения по този закон, актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството започва да тече от деня на издаване на разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа, а когато не се изисква разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация - от деня на извършване на нарушението. За административни нарушения, установени преди въвеждането в експлоатация на строежа, административнонаказателното производство може да бъде образувано и преди деня на издаване на разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа. В случая, строежа е завършен на 10.12.2021 год. и е съставен акт образец 15. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което и ще следва да се остави в сила. При този изход на спора и според правилото на чл.63д от ЗАНН, във връзка с чл.143 от АПК на О. П. ще следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Административен съд– Благоевград
Цитирани разпоредби
18- чл. 161, ал. 4, т. 2 ЗУТ
- чл. 143 АПК
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 222, ал. 1 АПК
- чл. 34 ЗАНН
- чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН
- чл. 63 ЗАНН
- чл. 161 ЗУТ
- чл. 168, ал. 2 ЗУТ
- чл. 237, ал. 1, т. 14 ЗУТ
- чл. 239, ал. 2 ЗУТ
- чл. 137, ал. 1, т. 2
- чл. 168, ал. 2
- чл. 208
- чл. 237, ал. 1, т. 14
- чл. 43, ал. 4
- чл. 5
- чл. 63, ал. 1