Решение № 1937 от 15.12.2025 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 241/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Образувано е по жалба от Л. П. М., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], ет. 1 и настоящ адрес: [населено място], [улица], ет. 4, ап. 10, чрез адв. Р. Н. Г., вписан в АК – Пловдив, с адрес на кантората: [населено място], ул. „4-ти януари“ № 28, ет. 3, офис 13, против частичен мълчалив отказ и изричен отказ на „НЕТКРЕДИТ“ ООД [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], п.к. 1797, р-н Изгрев, [улица], /ЛИТЕКС ТАУЪР/, ет. 10, в качеството му администратор на лични данни, да му предостави копия на всички реално обработвани лични данни, включително с техните носители (договори за заем, искания за кредит и пр.) – предмет на мълчаливия отказ, както и на данни за извършените плащания, противно на правилото, установено в чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК – предмет на изричния отказ. По изложени доводи за незаконосъобразност на така постановените откази се иска тяхната отмяна и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. Според изложеното в жалбата, ответната страна е изпратила своя отговор по електронен път на посочения за кореспонденция електронен адрес на 07.05.2024 г., като в същия е разгледано единствено искането, направено по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), като е предоставено извлечение от регистрите на дружеството с използваните лични данни на М.. Противно на направеното нарочно искане по чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 за предоставяне не само на копие от обработваните лични данни, а и на копие от носителите, на които тези данни биват обработвани, такава информация от „НЕТКРЕДИТ“ ООД не била предоставена. С писмена молба с вх. № 3015/10.11.2025 г. в АдмС Ловеч (л. 79) жалбоподателят Л. М. чрез адв. Р. Г. от АК – Пловдив е направил уточнение, че жалбата е подадена против изричен отказ на ответното дружество в качеството му на администратор на лични данни, с оглед на което иска от съда да отмени изричен отказ на „НЕТКРЕДИТ“ ООД, обективиран в електронно писмо от 07.05.2024 г., изпратено от [електронна поща] до [електронна поща] и да задължи „НЕТКРЕДИТ“ ООД да предостави на М. копие на обработваните лични данни, включително носителите на тези данни като договори за заем, искания за кредит и други, както и информация за извършените плащания по сключените между страните договори. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Р. Г. от АК – Пловдив, който развива доводи по съществото на спора и моли съдът да отмени оспорения отказ. Претендира разноски съгласно представен списък. Ответникът по делото – „НЕТКРЕДИТ“ ООД – редовно призован – не изпраща представител. В писмен отговор с вх. № 2580/19.09.2025 г. в АдмС Ловеч ответникът чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата и излага подробни аргументи по същество. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От доказателствата по делото се установява, че на 05.04.2024 г. оспорващият Л. М. подал до „НЕТКРЕДИТ“ ООД искане (л. 40-42) на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 за предоставяне на информация относно това дали личните му занни са обработвони от дружеството, както и целите за обработване, категориите лични данни, които се обработват, получателите и категориите получатели, пред които са разкрити тези данни, както и копие на личните данни, които са обработвани, включително носителите на тези лични данни (договори за заем, искания за кредити и др.). На основание чл. 11, ал. 1, т. 12 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) оспорващият поискал от ответника и преодставяне на информация за всички извършени плащания по сключените между дружеството и М. договори за потребителски кредит, вкл. договори, сключвани на дати 07.10.2022 г., 06.12.2022 г., 11.03.2023 г., 27.07.2023 г., 01.09.2023 г., 29.12.2023 г. На 07.05.2024 г. „НЕТКРЕДИТ“ ООД изпратило формуляр за предоставяне на информация и достъп до лични данни по см. на чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, като по отношение на молбата по чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК ответното дружество посочило, че доколкото към момента срокът на действие на всеки един от сключените между страните договори за кредит е изтекъл, не е налице соченото от М. правно основание за предоставяне на исканата информация (л. 45-54). Представената с отговора информация е под формата на извлечение за изполваните лични данни на М.. Копие от носителите, на които тези данни са обработвани не е предоставена. В отговора данни относно искането за информация за договори за заем, искания за кредит и пр., както и на данни за извършените плащания към дружеството от страна на М. не се съдържа. Във връзка със служебно изискана от съда информация, по делото е постъпило писмо изх. № ППН-01-928#1/13.09.2024 г. на председателя на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), в което е удостоверено, че към 12.09.2024 г. пред Комисията за защита на личните данни не е налице висящо или приключило административно производство, инициирано от Л. П. М. срещу „НЕТКРЕДИТ“ ООД (л. 22). При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: Настоящият съдебен състав на Административен съд - Ловеч намира жалбата за процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК (оспореният изричен отказ е съобщен на М. на 07.05.2024 г. – л. 45, а жалбата е подадена на 20.05.2024 г. по куриер – л. 17), от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт. По отношение допустимостта на оспорването следва да се посочи, че Законът за защита на личните данни урежда на национално ниво два алтернативни начина за защита на субекта на данни при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД: 1. Сезиране на надзорен орган – Комисията за защита на личните данни (чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД) и 2. Сезиране на съд с жалба срещу действия или актове на администратора на лични данни, която жалба се разглежда по реда на АПК (чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД). Видно от съдържанието на релевантните правни норми, в закона не е предвидено императивно изискване субектът на данни да се обърне първо към КЗЛД и едва след като изчерпи възможността да защити правата си по административен ред, да се сезира съда. Единственото ограничително условие за съдебна защита, което законодателят поставя, е регламентирано в чл. 39, ал. 4 от ЗЗЛД, а именно: да няма висящо производство пред КЗЛД, образувано по жалба на същия засегнат субект, при идентичност на нарушението и нарушителя, съответно да не е налице решение на КЗЛД за същото нарушение, което да е обжалвано пред съд. Целта на разпоредбата е да не се допуска идентични спорове да се разглеждат паралелно пред надзорния орган и пред съда. По делото е установено, че пред КЗЛД няма висящо или приключило административно производство, което да е идентично по предмет и страни, с настоящото съдебно производство, поради което не е налице визираната от закона процесуална пречка за сезиране на съда с процесния спор. Следователно оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Съдът намира, че жалбата е основателна, а оспореният отказ е незаконосъобразен. Липсва спор между страните, че между жалбоподателя и ответното дружество са съществували облигационни отношения, произтичащи от договори за кредит (л. 46, л. 6-10). Следователно, безспорно доказано е, че жалбоподателят е субект, чийто лични данни се обработват от дружеството-ответник и има право на достъп до обработваните от администратора негови лични данни съгласно чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. Според чл. 4, § 1 от Регламент 2016/679, „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице“. Съобразно чл. 4, § 2 от Регламент 2016/679, за „обработване“ се приема всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. Съгласно чл. 15, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните и следната информация: a) целите на обработването; б) съответните категории лични данни; в) получателите или категориите получатели, пред които са или ще бъдат разкрити личните данни, по-специално получателите в трети държави или международни организации; г) когато е възможно, предвидения срок, за който ще се съхраняват личните данни, а ако това е невъзможно, критериите, използвани за определянето на този срок; д) съществуването на право да се изиска от администратора коригиране или изтриване на лични данни или ограничаване на обработването на лични данни, свързани със субекта на данните, или да се направи възражение срещу такова обработване; е) правото на жалба до надзорен орган; ж) когато личните данни не се събират от субекта на данните, всякаква налична информация за техния източник; з) съществуването на автоматизирано вземане на решения, включително профилирането, посочено в член 22, параграфи 1 и 4, и поне в тези случаи съществена информация относно използваната логика, както и значението и предвидените последствия от това обработване за субекта на данните. Съгласно чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване. За допълнителни копия, поискани от субекта на данните, администраторът може да наложи разумна такса въз основа на административните разходи. Когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя в широко използвана електронна форма, освен ако субектът на данни не е поискал друго. Съгласно § 4 на същия член, правото на получаване на копие, посочено в параграф 3, не влияе неблагоприятно върху правата и свободите на други лица. Достъпът до обработваните лични данни съгласно чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 се предоставя от администратора чрез копие от личните данни, които са в процес на обработване. Според чл. 20, ал. 1 от Регламент 2016/679, субектът на данните има право да получи личните данни, които го засягат и които той е предоставил на администратор, в структуриран, широко използван и пригоден за машинно четене формат и има правото да прехвърли тези данни на друг администратор без възпрепятстване от администратора, на когото личните данни са предоставени, когато: обработването е основано на съгласие в съответствие с член 6, параграф 1, буква а) или член 9, параграф 2, буква а) или на договорно задължение съгласно член 6, параграф 1, буква б); и обработването се извършва по автоматизиран начин. В чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД е предвидено, че субектът на данни упражнява правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. В случая, искането на М. от 05.04.2024 г. представлява заявление по смисъла на чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД, съдържащо искане на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 да му бъде предоставена информация относно това дали личните му занни са обработвони от дружеството, както и целите за обработване, категориите лични данни, които се обработват, получателите и категориите получатели, пред които са разкрити тези данни, както и копие на личните данни, които са обработвани, включително носителите на тези лични данни (договори за заем, искания за кредити и др.); информация за всички извършени плащания по сключените между дружеството и М. договори за потребителски кредит, вкл. договори, сключвани на дати 07.10.2022 г., 06.12.2022 г., 11.03.2023 г., 27.07.2023 г., 01.09.2023 г., 29.12.2023 г. Съгласно чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, администраторът е длъжен да предостави копие от личните данни на субекта, като видно от съдържанието на формуляра за предоставяне на информация и достъп до лични данни (л. 47 и сл.), личните данни на оспорващия са в процес на обработване от ответника. Действително, копието на лични данни не би следвало винаги да се отъждествява с копие от документа, в който се съдържат тези данни. Нормите на Регламент (ЕС) 2016/679 предоставят права на субекта на данни, които права произтичат от фундаменталното право на достъп до информация за личните данни, които съответният администратор обработва за конкретен субект, като в случая обработването е започнало по повод сключени договори за кредит (прекратени) и именно тези договори се явяват носители на информация за обработваните лични данни. Договорите за кредит и докуменитте за извършени плащания по тях безспорно съдържат лични данни по определението на чл. 4, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 и отказът на администратора на лични данни на достъп на субекта на данни до информацията по чл. 15, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 е незаконосъобразен. В този смисъл е практиката на Съда на ЕС. Съгласно т. 1 от диспозитива на решение от 26.10.2023 г. по дело С-307/22 член 12, § 5, член 15, § 1 и 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че администраторът е длъжен да изпълни задължението за безплатно предоставяне на субекта на данни на първо копие от личните му данни, предмет на обработване, дори когато основанието на искането е цел, различна от посочените в съображение 63, първо изречение от този регламент. В този смисъл са и Решение № 7501 от 8.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5074/2025 г., V о.; Решение № 7180/26.06.2025 г. по д. № 10796/2024 г., ВАС; Решение № 8286/2025 г. по д. № 4355/2025 г., ВАС. Решение от 04.05.2023 г. по дело С-487/2021 не налага извод за освобождаване на администратора на лични данни от ангажимента да предостави копие на сключените договори между страните и информацията за извършените плащания по тях. В решението си Съдът на ЕС приема, че член 15, § 3, първо изречение от Регламент (ЕС) 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица. Съдът на ЕС приема, че член 15, § 3, трето изречение на Регламент (ЕС) 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие „информация“ се отнася изключително до личните данни, копие от които администраторът трябва да предостави съгласно първото изречение от този параграф. Така и Решение № 8286 от 30.07.2025 г. по адм. дело № 4355/2025 г. на ВАС, V о., Решение № 8310 от 31.07.2025 г. по адм. дело № 3419/2025 г. на ВАС, V о., Решение № 7180 от 26.06.2025 г. по адм. дело № 10796/2024 г. на ВАС, V о. Следователно, в съответствие с решенията на Съда на ЕС и с оглед принципите на прозрачност и отчетност е необходимо и задължително администраторът на лични данни да предостави копия на документите, носители на лични данни на заявителя, за да има възможност той ефективно да упражни правата си и провери дали свързаните с него данни са точни и се обработват законосъобразно. В случая, въпреки изрично указаното от съда разпределение на доказателствената тежест, от страна на ответника не са ангажирани доказателства на жалбоподателя да е било предоставяно първо копие от документите, съдържащи личните му данни. Следователно, в качеството на администратор на лични данни за дружеството-ответник стои задължението по чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 да предостави на субекта на данните Л. М. копие от поисканите лични данни, съдържащи се в договорите за кредит, в т.ч. исканията за отпускането им и информацията за извършените плащания по тях, в заявената форма за получаване на посочения адрес за кореспонденция. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че ответникът, в качеството му на администратор на лични данни, е бил длъжен да предостави на жалбоподателя всички поискани от него документи, личните данни по които се обработват, в това число договори за заем, искания за кредит, информацията за извършените плащания по тях, вкл. договори, сключвани на дати 07.10.2022 г., 06.12.2022 г., 11.03.2023 г., 27.07.2023 г., 01.09.2023 г., 29.12.2023 г. Само предоставеният от ответното дружество формуляр, съдържащ извлечение от регистрите с лични данни на лицето, безспорно не дава възможност за ефективно упражняване на правата по приложимия Регламент(ЕС) 2016/679. Като е постановил процесния отказ ответникът е лишил жалбоподателя и от правото на защита на личните данни, което му се предоставя с чл. 8, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като съответно е бил поставен и в невъзможност да придобие непосредствени впечатления за спазване на задължението на администратора за осигуряване защитата на тези данни, така че да се гарантира тяхното законосъобразно обработване, в съответствие с принципите, определени в чл. 5 от Регламент 2016/679. Оспореният отказ възпрепятства жалбоподателя да се възползва и от правото му по чл. 8, параграф 2 Хартата на основните права на Европейския съюз, да получи ясна представа за това дали данните му са обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието му или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание. На следващо място, договорът за кредит е частноправна сделка със страна потребител – чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗКП). Потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност – чл. 9, ал. 3 от ЗКП вр. с § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). От своя страна договорът за кредит се сключва в писмена форма и задължително съдържа личните данни на кредитополучателя (субект на данните), по арг. и от чл. 11, т. 3 от ЗКП. Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗКП, кредитодателят (администратор на лични данни по ЗЗЛД) има задължението да предоставя на потребителя, както общата информация относно предстоящ за сключване договор за потребителски кредит, така и общите условия към него безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител по ясен и разбираем начин, като всички елементи на информацията и на общите условия се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. От своя страна общите условия стават и са неразделна част от договора за потребителски кредит, като всяка страница трябва да бъде подписана от страните по договора – арг. от чл. 11, ал. 2 от ЗПК. Действително, правилото на чл. 5, ал. 4 от ЗПК касае преддоговорно задължение на кредитодателя за предоставяне на информация. В този случай правилото защитава предимно интереса на длъжника (кредитополучателят) като икономически по-слаба страна. Няма никаква причина тази норма да не се прилага по аргумент на по-силното основание и по време на и след изпълнението на вече сключен договор. Това е така, тъй като по този начин тя защитава освен интересите на длъжника-кредитополучател, също и тези на кредитора (кредитодател), доколкото търсенето и предоставянето на информация относно състоянието на дълга, стимулира длъжника да изпълнява добросъвестно и точно. Поради тази причина, кредитодателят няма никакво разумно стопанско основание, а и законово, да отказва да дава информация на кредитополучателя относно условията на договора, в които са инкорпорирани личните данни на кредитополучателя, доколкото същото противоречи не само на принципа на добросъвестността в гражданския оборот – чл. 63 от ЗЗД, но и на принципа за отговорно поведение, заложен в чл. 2 от ЗПК. Отговорното поведение изисква от кредитодателя не само да действа в свой интерес и да не пречи на другата страна да изпълнява (грижата на добрия стопанин), но дори и да ѝ съдейства при изпълнението, доколкото тя се ползва със специална закрила, тъй като е по-слаба икономически. Именно с оглед на това, на общо основание приложение намира и Закона за защита на потребителите като общ закон, регламентиращ потребителското право. Съгласно чл. 2 от ЗЗП, потребителят има правото да бъде информиран за предоставяната стока или услуга, както и на защита на неговите икономически интереси във връзка с предоставяната стока или услуга - вр. с чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗЗП. В противен случай, както често се случва на практика, потребителят би могъл добросъвестно да се лиши от документа на дълга по невнимание или лекомислие, с оглед на което да пропусне дължимо плащане, респективно да изпадне в забава с всички произтичащи от това обстоятелство последици. Такъв неблагоприятен ефект законът се стреми да не допусне, именно с правилото на чл. 11, ал. 3 от ЗПК. Макар от буквалното тълкуване на това правило да следва извода, че се касае за задължение за предоставяне на информация относно извършените и предстоящите плащания, то следва да бъде тълкувано разширително на осн. § 1 от ДР на ЗЗП вр. с чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗЗП, тъй като по този начин се осигурява по-голяма защита на потребителя. Всичко това показва, че предоставянето на личните данни, инкорпорирани в документа на дълга (договора за кредит) и данните за извършените плащания се явява не само задължение по ЗЗЛД и Регламента, но и на двойно основание - пряка последица от прилагането на потребителското право в отношенията между страните по договора за потребителски кредит, което от своя страна има императивен характер. Съгласно чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679, целта на обработването е функция на основанието, поради което правото на субекта на лични данни да получи копие на договорите за кредит, в т.ч. информацията за извършените плащания по тях, е вън от съмнение. Съгласно решение от 12.10.2023 г. по дело C-326/2022 г. на СЕС, потребител по смисъла на член 3, буква а) от Директива 2008/48/ЕО може да изисква от кредитора копие от този договор, както и цялата информация относно погасяването на кредита, която не се съдържа в самия договор, но е необходима, от една страна, за да се провери изчисляването надъджимата от кредитора сума поради намаляването на общите разходи по кредита вследствие на предсрочното му погасяване и от друга страна, за да се предостави възможност на потребителя евентуално да предяви иск за събиране на тази сума. В този смисъл, следва да се посочи, че не е основание за отказ липсата на активни договори, в случай, че същите се съхраняват от дружеството, нито е основание за отказ изтичането на срока на договора за кредит. Ако някои от документите вече не се съхраняват, този факт, като и основанието за това следва изрично и конкретно да бъде посочен от администратора. Предвид изложеното, съдът приема, че в случая и в изпълнение на принципите на прозрачност и отчетност, администраторът е бил длъжен, при наличие на отправеното изрично искане, да предостави на субекта и изисканите от него копия на документи, въз основан на които се обработват личните му данни, доколкото при неизпълнение на това задължение се ограничава възможността заявителят да узнае конкретните фактически и правни основания, обуславящи целите на обработка на личните му данни и по този начин да извърши проверка дали същите се обработват законосъобразно по смисъла на чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679. Непредоставянето им води до пряко неизпълнение от страна на администратора на лични данни на задължението за отчетност, което препятства и възможността субекта на данните да осъществи ефективна проверка относно тяхното законосъобразното, добросъвестно и прозрачно обработване, каквото съмнение очевидно се е породило у жалбоподателя. По изложените съображения жалбата е основателна и отказът на ответното дружество да предостави копия от документите, в които се съдържат обработвани от него лични данни на жалбоподателя - договори за заем, искания за кредит, информацията за извършените плащания по тях, вкл. договори, сключвани на дати 07.10.2022 г., 06.12.2022 г., 11.03.2023 г., 27.07.2023 г., 01.09.2023 г., 29.12.2023 г., с изключение на вече предоставените данни с отговора на заявлението, следва да бъде отменен като незаконосъобразен поради противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. На чл. 173, ал. 2 АПК, тъй като въпросът не позволява разрешаването му по същество от съда, преписката следва да изпрати на ответника за ново произнасяне съобразно задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. На администратора, на основание чл. 174 от АПК, следва да бъде определен и срок за предоставяне на личните данни по чл. 15, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 (с изключение на вече предоставените данни с отговора на заявлението), както и на копията от исканите документи – договори за заем, искания за кредит, информацията за извършените плащания по сключените между страните договори, вкл. договори, сключвани на дати 07.10.2022 г., 06.12.2022 г., 11.03.2023 г., 27.07.2023 г., 01.09.2023 г., 29.12.2023 г., съгласно чл. 15, § 3 от същия регламент, които да бъдат изпратени в електронна форма на посочения в искането електронен адрес: [електронна поща]. При определяне на срока за това съдът съобрази от срока за произнасяне, посочен в чл. 12, § 4 от Регламент (ЕС) 2016/679, поради което определя едномесечен срок за предоставяне на достъп до личните данни и предоставяне на копие от исканите документи, считано от датата на влизане на решението в сила. Предвид изхода на делото, липсата на възражение за прекомерност и своевременно направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноски, същото като основателно и доказано в размер на 10, 00 лева за платената държавна такса (л. 30-31) и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА), определено на основание чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) в размер на 900, 00 лева, следва да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството-ответник да заплати тези суми съответно на оспорващия и на адв. Р. Г. от АК – Пловдив. Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица и на роднини, близки или на друг юрист. В тези случаи, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. За да бъде уважено искането по чл. 38, ал. 2 от ЗА е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на страната размер на адвокатското възнаграждение (договор за правна защита и съдействие от 15.05.2024 г. - л. 81-гръб, съдържащ изявление, че предоставената правна помощ е договорена като безплатна), при отсъствие на данни, които да го опровергават и отговорност на насрещната страна за разноски. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът