Решение № 13 от 24.1.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 142/2023 г.

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на М. Й. Н., лично и в качеството на ЕТ „Б. – М. Н.“, и на Б. М. Н., всички чрез пълномощник – адвокат Г. Г., срещу Решение № 260002/06.02.2023г. по т.д. № 187/2018г. по описа на Окръжен съд-Плевен в частта, в която първоинстанционният съд е уважил предявените от Е. Л. П. срещу ЕТ „Б. – М. Н.“ и М. Й. Н. искове с правно основание чл.40 от ЗЗД, като е приел за установено по отношение на същите, че договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт № 178, том 3, рег. № 3888/28.11.2013г. на нотариус И.н И., с район на действие Районен съд-Плевен не е породил действие като недействителен и сключен във вреда на ищцата, представлявана при сделката от Б. М. Н., съгласно пълномощно с рег. № 8445/07.11.2013г. на заверката на подписа и заверено съдържание с рег. № 8446/07.11.2013г. на нотариус С. П., с район на действие Районен съд-Плевен, в частта, в която на ЕТ са продадени собствени на ищцата ½ ид.части от имотите, предмет на договора и е приел за установено по отношение на същите, че договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт № 190, том 3, рег. № 3917/29.11.2013г. на нотариус И.н И., с район на действие Районен съд-Плевен не е породил действие като недействителен и сключен във вреда на ищцата, представлявана при сделката от Б. М. Н., съгласно пълномощно с рег. № 8445/07.11.2013г. на заверката на подписа и заверено съдържание с рег. № 8446/07.11.2013г. на нотариус С. П., с район на действие Районен съд-Плевен, в частта, в която на ЕТ са продадени собствени на ищцата ½ ид.части от имотите, предмет на договора. Жалбоподателите считат, че обжалваният акт е неправилен поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Изразяват несъгласие с изводите на съда за наличието на съзнание у Б. М. Н. за нееквИ.лентност на престациите и занижаване на продажните цени на имотите по двата договора поради факта, че бил запознат с пазара на земеделски земи в района. Посочват, че целта на извършване на сделките била установена – окрупняване на земята, получаване на субсидии и развитие на семейния бизнес, а не реализирането на печалба, но съдът, несъобразявайки събраните доказателства, не приел за основателни посочените доводи. Поддържат, че пълномощникът по сделките – Б. М. Н., единствено дете на страните по тях, разполагал с широк обем представителна власт, включително и да дарява имотите, поради което не би могло да се приеме, че процесните договори за продажба срещу реално платена цена са сключени във вреда на упълномощителя. Посочват, че към момента на сключване на сделките М. Н. и Б. Н. са извършвали съвместно земеделска дейност, във връзка именно с която са осъществени продажбите на „Б. 82“ ООД – с цел осигуряване възможност на Б. Н. да получи субсидиране като млад земеделски производител. Считат за косвено доказателство, че действията на пълномощника не са били насочени към увреждане на упълномощителя е извършените в периода 2011г. – м.юли 2013г. други прехвърлителни сделки на множество имоти от страна на Е. П. и М. Н. на ЕТ „Б.-М. Н.“ и на ЕТ „Агроинвест – Б. Н.“. Посочват, че изводът за преследваната от страните цел – бързо окрупняване на земята до края на 2013г., следва и от посочения в пълномощното срок на неговото действие – до края на 2013г. Поддържат, че към датата на сключване на процесните договори отношенията между ищцата и бившия й съпруг, както и между нея и сина й Б. Н., не са били влошени, като до пенсионирането й през м.февруари 2016 г. тя е работила в ЕТ „Агроинвест – Б. Н.“, представляван от Б. Н., а до лятото на същата година цялото семейство е живеело в едно домакинство. Излагат, че последният не се е занимавал по занятие с покупко-продажба на земеделска земя, а с производство на земеделска продукция, поради което считат, че не може да се приеме наличието на съзнание у същия, че действията му по сключване на сделките увреждат интересите на родителите му. Правят искане за отмяна на решението в обжалваните части и вместо него постановяване на друго, с което исковите претенции по чл.40 ЗЗД бъдат отхвърлени. Претендират разноски, включително за адвокатско възнаграждение. Срещу посоченото решение е постъпила въззивна жалба от „Б. 82“ ООД, ЕИК 202847786, със седалище и адрес на управление село Садовец, община Долни Дъбник, ул.Врабче“ № 1, представлявано от управителя Б. М. Н., в частта му, в която първоинстанционният съд е приел за установено по отношение на ЕТ „Б. – М. Н.“ и М. Й. Н., че договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в 1 Нотариален акт № 178, том 3, рег. № 3888/28.11.2013г. на нотариус И.н И., с район на действие Районен съд- Плевен не е породил действие като недействителен и сключен във вреда на ищцата, представлявана при сделката от Б. М. Н., съгласно пълномощно с рег. № 8445/07.11.2013г. на заверката на подписа и заверено съдържание с рег. № 8446/07.11.2013г. на нотариус С. П., с район на действие Районен съд-Плевен, в частта, в която на ЕТ са продадени собствени на ищцата ½ ид.части от имотите, предмет на договора и е приел за установено, че договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт № 190, том 3, рег. № 3917/29.11.2013г. на нотариус И.н И., с район на действие Районен съд-Плевен не е породил действие като недействителен и сключен във вреда на ищцата, представлявана при сделката от Б. М. Н., съгласно пълномощно с рег. № 8445/07.11.2013г. на заверката на подписа и заверено съдържание с рег. № 8446/07.11.2013г. на нотариус С. П., с район на действие Районен съд-Плевен, в частта, в която на ЕТ са продадени собствени на ищцата ½ ид.части от имотите, предмет на договора, както и в частта, в която съдът е приел за установено по отношение на ответника „Б. 82“ ООД, че ищцата Е. Л. П. е собственик на ½ ид.части от недвижими имоти, предмет на договор за покупкопродажба, обективиран в Нотариален акт № 178, том 3, рег. № 3888/28.11.2013г. на нотариус И.н И., с район на действие Районен съд-Плевен и на 1/2 ид.части от недвижими имоти, предмет на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 190, том 3, рег. № 3917/29.11.2013г. на същия нотариус, като е осъдил ответното дружество да й отстъпи собствеността върху тях и да й предаде владението. Жалбоподателят счита първоинстанционното решение в обжалваните части за неправилно поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Същият обжалва решението по иска по чл.108 ЗС със съображения, че той е неоснователен предвид неоснователността на исковете по чл.40 ЗЗД. Прави искане за отмяната му в посочените части и вместо него постановяване на друго, с което исковите претенции по чл.40 ЗЗД и чл.108 от ЗС бъдат отхвърлени. Претендира сторените в първоинстанционното и въззивното производство разноски. Препис от въззивните жалби е връчен на насрещната страна Е. Л. П., която в срока по чл.263 ал.1 ГПК е подала отговор чрез пълномощника си адвокат Г. П. - С.. В същия е заела становище за недопустимост на въззивните жалби на Б. М. Н. и на „Б. 82“ ООД срещу първоинстанционното решение в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание чл.40 ЗЗД, като претендира прекратяване на въззивното производство по отношение на тях. Моли да бъдат оставени без уважение подадените въззивни жалби срещу първонистанционното решение в останалите части, а последното, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено. Излага подробни съображения за неоснователност на жалбите и наведените в тях оплаквания. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА за безплатно осъществената правна помощ на въззИ.емата във въззивното производство. Подадена е частна жалба от Е. Л. П., чрез пълномощник – адвокат Г. П.-С., срещу Определение № 260069/04.04.2023г. по т.д. № 187/2018г. на Окръжен съд-Плевен, постановено в производство по чл.248 ГПК, в частта, в която съдът е оставил без уважение молбата й за изменение на съдебното решение в частта за разноските относно размера на претендираното адвокатско възнаграждения по чл.38 ал.2 от ЗА на адвокат Г. П.-С.. Прави искане за отмяна на определението в тази му част и вместо него постановяване на друго, с което на адвокат Г. П.-С. бъдат присъдени допълнителни възнаграждения за първоинстанционното производство по всеки от уважените искове, над присъдените с постановеното решение – в размер на 9 192.92 лв. по иска с правно основание чл.40 от ЗЗД и в размер на 9 192.92 лв. по иска по чл.108 от ЗС, както и допълнителни възнаграждения, над присъдените с решението, за производството по обезпечаване на бъдещ иск по ч.т.д. № 158/2018г. по описа на Окръжен съд-Плевен – в размер на 6 921.46 лв. и за производството по обезпечаване на предявен иск по т.д. № 187/2018г. по описа на Окръжен съд-Плевен - в размер на 10 722.46 лв. В законоустановения срок от връчване на частната жалба насрещните страни не са подали отговор на същата. В съдебно заседание жалбоподателите М. Й. Н., лично и в качеството на ЕТ „Б. – М. Н.“, и Б. М. Н., всички чрез пълномощник – адвокат Г. Г., поддържат подадената въззивна жалба и искането, направено с нея, по съображения, подробно изложени в писмена защита. Заемат становище за неоснователност на частната жалба на насрещната страна срещу постановеното в производство по чл.248 ал.1 от ГПК определение. Поддържат претенцията си за разноски. Жалбоподателят „Б. 82“ ООД, чрез своя процесуален представител по пълномощие – адвокат И. Й., поддържа подадената въззивна жалба и искането си за присъждане на разноски. ВъззИ.емата страна Е. Л. П., чрез своите пълномощници – адвокат Г. П.-С. и адвокат М., оспорва въззивните жалби по изложените в отговора доводи. Излага подробни правни и фактически съображения в писмена защита. Поддържа частната жалба срещу Определение № 260069/04.04.2023г. по т.д. № 187/2018г. на Окръжен съд-Плевен. Претендира адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА за въззивното производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещните страни адвокатско възнаграждение, в случай на уважаване на въззивните жалби. С протоколно определение от 26.09.2023г., добило законна сила, като необжалвано, Великотърновският апелативен съд е оставил без разглеждане подадените от Б. М. Н. и от „Б. 82“ ООД въззивни жалби срещу първоинстанционното решение в частта, в която съдът е уважил предявените по чл.40 от ЗЗД искове, поради тяхната недопустимост, и е прекратил производството по делото в тази част. Въззивната жалба на М. Й. Н., лично и в качеството на ЕТ „Б. – М. Н.“ срещу първоинстанционното решение в частта, в която са уважени исковете по чл.40 от ЗЗД, както и въззивната жалба на „Б. 82“ ООД срещу първоинстанционното решение в частта, в която е уважен иска по чл.108 от ЗС, са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, всяка от тях - от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. Производството пред Окръжен съд-Плевен е било образувано по предявени от Е. Л. П. срещу ЕТ „Б. - М. Н.” искове с правно основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на процесните договори досежно 1/2 идеална част от прехвърлените имоти; в условията на евентуалност искове с правно основание чл.40 ЗЗД за прогласяване по отношение на ищцата на недействителността на същите договори по отношение на 1/2 идеална част от прехвърлените имоти поради споразумяване на пълномощника й и купувача в нейна вреда; тези искове кумулативно съединени с иск по чл.108 ЗС срещу „Б. 82“ ООД за предаване на владението върху придобитите по силата на договор за прехвърляне на търговско предприятие от 13.03.2014 г., сключен между дружеството и ЕТ „Б. - М. Н.“, 1/2 ид. част от имотите по двата договора; при условията на евентуалност срещу ЕТ „Б. - М. Н.” искове с правно по чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на двата договора по отношение на 1/2 ид. част от имотите поради неизпълнение задължението на купувача за заплащане на продажната цена на ищцата, съединени кумулативно с иск по чл.57 ал.2 ЗЗД за заплащане на компенсаторно обезщетение; при условията на евентуалност срещу Б. М. Н. иск с правно основание чл.284 ал.2 ЗЗД за заплащане от него в качеството му на пълномощник на половината от получената продажна цена на имотите по процесните договори поради неотчитането им на ищцата. След извършената двойна размяна на книжа, с определение № 1005/13.11.2019г. съдът е констатирал нередовности на исковата молба, като е дал указания за отстраняване на същите чрез посочване на пасивно легитимираните страни по всеки от предявените искове, включително и чрез посочване при какви условия се предявява иска по чл.284 ал.2 от ЗЗД. С молба с вх. № 14168/06.12.2019г. ищцата е уточнила, че предявява последният иск в условията на евентуалност и за сумата от 48 000 лв. – имуществена вреда в резултат на невярното изявление на пълномощника й, че е получила по банков път продажната цена по сделките, както и наред с него иск с цена от 48 000 лв., представляваща претърпяна от нея имуществена вреда в резултат на извършено от пълномощника й договаряне под реалната пазарна стойност на имотите и акцесорна претенция за лихва от датата на увреждането. При подготовка на делото в закрито заседание съдът изготвил проекта си за доклад, като указал на ищцата да конкретизира вида и размера по пера на тази искова претенция. С писмена молба, представена в първото съдебно заседание по делото, ищцата уточнила, че претендира от Б. М. Н. сумата от 96 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди в резултат на недобросъвестното му поведение при процесното договаряне, от които сумата от 48 000 лв. – под формата на претърпяна загуба, настъпила в резултат на направеното от него невярно изявление, че е получила по банков път продажната цена на имотите и от 48 000 лв. – под формата на пропусната полза, представляваща половината от разликата между действителната пазарна цена на процесните имоти и определената от пълномощника тяхна цена при сделките /впоследствие искът за пропусната полза изменен по размер чрез увеличаването му на 146 205 лв./, като е изложила, че доколкото процесното упълномощаване не било съпроводено и със сключването на договор за поръчка между пълномощника-довереник и упълномощителя-доверител, то тези искове намират правното си основание в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД. Поискала е да бъде допуснато изменение на претенцията й и коригиране на доклада по делото в този смисъл. С протоколно определение от 02.06.2022г. съдът е допълнил доклада по делото, приемайки, че е надлежно сезиран с посочените два иска и квалифицирайки ги като такИ. с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД. С обжалваното решение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане предявените от Е. Л. П. срещу ЕТ „Б. - М. Н.” искове с правно основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на процесните договори досежно 1/2 идеална част от прехвърлените имоти, собствени на ищцата, поради тяхната недопустимост и е прекратил производството по делото в тази част, като в посочената част решението, като необжалвано, е влязло в законна сила. Със същото решение е приел за основателни и доказани исковете по чл.40 от ЗЗД и чл.108 от ЗС и ги е уважил, като не се е произнесъл по останалите предявени в условията на евентуалност искове, доколкото не се е сбъднало вътрешно-процесуалното условие за това. Безспорно е установено по делото, че Е. Л. П. и М. Й. Н. са били съпрузи, чийто брак, сключен на 14.03.1981г., бил прекратен с развод по взаимно съгласие на 22.12.2016г. с решение по гр.дело № 7406/2016г. на Районен съд-Плевен. От брака им е роден ответникът Б. М. Н., а Е. П. имала още един син от предходен брак – А. Й. А.. Не е спорен и факта, че от 1993г. М. Н. е упражнявал търговска дейност в сферата на селското стопанство като ЕТ „Б. - М. Н.“. Ответникът Б. М. Н. е бил регистриран като ЕТ „Агроинвест - Б. Н.“. Впоследствие М. Й. Н. и Б. М. Н. учредили ответното дружество „Б. 82“ ООД, вписано в търговския регистър на 06.12.2013г., с предмет на дейност в сферата на селското стопанство – производство и търговия, сделки със земеделски земи и тяхното арендуване и др., в което същите са съдружници с равни права, а Б. Н. е управител /впоследствие участието в капитала е станало в съотношение 20 % за М. Й. Н. и 80 % за Б. М. Н./. Не е спорно, че с пълномощно с рег. № 8445/ 07.11.2013 г. на нотаруис С. П.-П., с район на действие РС-Плевен, М. Й. Н. и Е. Л. П. упълномощили сина си Б. М. Н. с правото да продава, дарява, заменя, на когото намери за добре и на цена каквато прецени, включително да договаря сам със себе си или с лица, от които е упълномощен на друго основание съгласно чл.38 ЗЗД, съсобствените им недвижими имоти – земеделска земи, придобити по време на брака им; да закупува земеделска земя на цена по негова преценка; да ги представлява пред съответните служби за снабдяване с всички необходими документи за изповядване на сделките за прекратяване на вече сключени договори за аренда /наем, да ги представлява пред нотариус при изповядване на сделките и да получава продажната цена – в брой или по банков път; да преупълномощава изцяло или с част от гореизброените права други физически и юридически лица, като пълномощното се тълкува разширително в полза на упълномощените лица. Пълномощното е със срок до края на текущата година, т.е. до края на 2013г. Безспорно е, че с посоченото пълномощно Б. Н. е представлявал родители си като продавачи при сключването на двата процесни договора за покупко-продажба, обективирани в Нотариален акт № 178, том 3, рег. № 3888/28.11.2013г. на нотариус И.н И., с район на действие Районен съд-Плевен и в Нотариален акт № 190, том 3, рег. № 3917/29.11.2013г. на същия нотариус. С първия от тях на ответния ЕТ били продадени 43 имота, представляващи земеделски земи в землището на село Садовец, община Долни Дъбник, придобити от съпрузите по време на брака им, за общата сума от 54 000 лв. при обща данъчна оценка на имотите в размер на 53 099.80 лв. С втория на ЕТ „Б. – М. Н.“ били продадени 54 имота - земеделски земи в землището на село Садовец, община Долни Дъбник, придобити от съпрузите по време на брака им, за общата сума от 42 000 лв. при обща данъчна оценка на имотите в размер на 41 950.10 лв. В двата нотариални акта е посочено, че продажната цена е получена от продавачите по банков път преди изповядване на всяка от сделките. Порокът на сделката поради противоречие със закона се състои в нарушаване на императивна правна норма и е установим при съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона. Когато нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно. В случая, по предявен от Е. П. срещу ЕТ „Б. – М. Н.“ иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД е постановено решение № 558/18.11.2020г. по в.гр.д. № 700/2020г. на Окръжен съд-Плевен, с което е отменено решение на Районен съд-Плевен за прогласяване нищожността на процесните сделки поради противоречието им с разпоредбата на чл.24 ал.1 изр.2 от СК и същият е бил отхвърлен. Въззивното решение е оставено в сила с решение на ВКС, което е окончателно. От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че продажните цени по двете сделки са преведени от купувача ЕТ „Б. - М. Н.” съответно на 27.11.2013г. и на 29.11.2013г. по банкова сметка на М. Й. Н.. Не е спорно и се установява, че с приложения по делото договор за прехвърляне на търговско предприятие от 13.03.2014г. ЕТ „Б.-М. Н.“ продал на „Б. 82“ ООД търговското си предприятие, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, включително и правото на собственост върху 481 недвижими имота, в т.ч. и процесните, предмет на атакуваните сделки. По делото са приети единична и две тройни експертизи относно пазарната цена на процесните имоти към момента на сделките. От приложената по делото медицинска документация се установява, че на 31.05.2013г. ищцата преживяла хеморагичен инсулт с левостранна латентна хемипареза, което наложило престой в болнично заведение за периода от 01.06.2013г. до 08.06.2013г. След пълното възстановяване на двигателния дефицит на левите крайници и стабилизиране на походката, тя е била насочена за лечение в домашни условия. Видно от приложената етапна епикриза, на 07.08.2013г. претърпяла вътремозъчен кръвоизлив. През м.април и м.юни 2014г. са установени увреждания в лумбосакралната област и увреждания на междупрешленни дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб, като през м.юли 2015г. й била извършена оперативна интервенция във връзка с тях. По-късно с ЕР на ТЕЛК към УМБАЛ „ Д-р Г. Странски“ ЕАД й била определена 65 % нетрудоспособност. От приложените по делото справки от Служби по вписванията – Червен бряг и Плевен, както и от представените нотариални актове, се установява, че в периода 2011-2013г. Е. Л. П. и съпругът й М. Й. Н. лично са се разпореждали с притежавани от тях недвижими имоти, включително земеделски земи, в полза на ЕТ „Б.-М. Н.“ и на ЕТ „Агроинвест - Б. Н.“. За установяване на отношенията в семейството и целта на извършените разпоредителни сделки в настоящото производство са събрани гласни доказателства. От показанията на св. И. И.-Н., съпруга на ответника Б. М. Н., се установява, че до 2015г. в семейството не е имало неприятности и всички били задружни, като живеели съвместно в имот в село Садовец, •••••. В дома им били назначени на работа хора, които подпомагали ищцата и св. Н. в грижата за домакинството. През 2013г. в семейството било взето решение да се започне обединяване на имотите, като се прехвърлят от едноличния търговец на „Б. 82“ ООД с цел кандидатстване по европейски програми към Държавен фонд „Земеделие“. По този начин следвало да бъдат получавани по-големи субсидии. Със същата цел през 2013г. било учредено и ТД „Б. 82“ ООД, тъй били информирани, че ако дружеството е ООД шансовете да бъде одобрено при кандидатстване по европрограми е по-голям. Затова в същото бил включен и Б. Н., който тогава нямал навършени 40 години и това също увеличавало шансовете им за одобрение. Европейската програма през 2013г. била по мярката 214 – Агроекология. Затова всички в семейството били наясно какво и как се е случило по повод на процесните сделки. Св. Н. установява, че Е. П. е участвала в семейния бизнес заедно с всички останали членове на семейството – раздавала е ренти, заплати на работниците и др., до пенсионирането си през 2015г. Тогава се чули слухове в селото, които тя сама разпространявала, че съпругът й и И. Н. имали близки отношения и оттогава започнали проблемите в семейството. Малко след това Е. П. и М. Н. прекратили брака си с развод и ищцата се изнесла от семейната къща в бащиния си дом. Имало период след развода, в който отново се върнала при бившия си съпруг, но скоро след това отново го напуснала. Св. Н. установява, че през 2013г. свекърва й имала здравословни проблеми – преживяла инсулт и операция на гръбначния стълб, след които обаче се възстановила. Св. Л. И. посочва, че е отрасъл заедно с Б. Н. и че познава семейството му. Работил е във фирмата на М. Н. в с. Садовец, като отношенията в семейството тогава били нормални – Е. П. движела нещата със сключването на арендните договори, раздаването на ренти и заплати, а М. и Б. се грижели за полската работа. През 2015г., когато св.И. се прибрал от Англия, разбрал от Б. Н. за разпространявани в селото слухове, че не той, а М. Н. е баща на децата му. През 2016г., когато семейството разбрало за онкологично заболяване на М. Н., Е. П. се преместила да живее в бащината си къща. Прибирайки се отново през 2017г., свидетелят узнал за развода между родителите на Б. Н., но тогава Е. П. отново живеела в семейния им дом. Свидетелят посочва, че от м.май 2017г. работи в ЕТ „Агроинвест – Б. Н.“. Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите, достигна до следните правни изводи: Договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 от ЗЗД, не поражда целените с него правни последици и е недействителен. На тази недействителност може да се позове само представляваният, респ. неговите универсални правоприемници. Съгласно разясненията, дадени в мотивната част на ТР № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС, фактическият състав, пораждащ недействителността по чл. 40 от ЗЗД се състои от два елемента: обективен - договорът, сключен чрез представителя и насрещната страна по него да е във вреда на представлявания, като увреждането не е незначително и може да има различни проявни форми, например: договор, сключен при неизгодни за него условия, имуществото да е неоправдано обременено с уговорени тежести или договорът поражда допълнителни бъдещи и/или условни задължения, нетипични за конкретния тип договори, или предоставените на пълномощника права са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт, и т.н., и субективен - намерение на представителя и на насрещната страна за увреждане на представлявания, т.е. и двамата да знаят /осъзнават/, че сключеният договор обективно уврежда представлявания, като не е необходимо да е налице изричен сговор между тях да увредят представлявания. Преценката за наличие на увреждане, респ. за сигурното му настъпване, се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай. Недобросъвестността също не се предполага, а подлежи на доказване от страна на представлявания, като преценката за наличието и на двата елемента се дължи във всички случаи към момента на сключването на договора. В случая, ищцата е страна по процесните договори и твърди, че уговорената продажна цена на имотите по двете сделки е многократно по-ниска от действителната им продажна цена, поради което е налице значителна нееквИ.лентност на насрещните престации, както и че пълномощникът е договарял в нейна вреда, тъй като заедно с бившия й съпруг е целял в резултат на това договаряне и последвалото прехвърляне на предприятието на ЕТ в полза на ответното дружество тя да не получи дял от придобитото в режим на съпружеска имуществена общност имущество. Твърди, че неотчитането по сделката от страна на упълномощеното от нея лице е също индиция за извършено договаряне в нейна вреда. Видно от съдържанието на приложеното по делото пълномощно с нотариална заверка на подписите на упълномощителите, на пълномощникът Б. М. Н. е предоставен изключително широк обем представителна власт – да сключва възмездни и безвъзмездни сделки по отношение на всички притежавани от упълномощителите земеделски земи, придобити по време на брака им и да избира съконтрахентите си. Няма ограничения по отношение на цената при възмездност на сделката. Упълномощителите са овластили пълномощника и да договаря сам със себе си или с лица, от които е упълномощен на друго основание, както и да преупълномощава изцяло или отчасти други лица с правата по предоставеното му пълномощно. Ограничението е единствено по отношение на срока – до края на 2013г. Представляващият обаче, дори да е получил най-широки пълномощия и възможност да договаря със себе си, винаги трябва да действа в интерес на представлявания. Затова при така установеното съдържание на процесното пълномощно, съдът не е освободен от задължението да изследва въпроса сключена ли е сделката във вреда на представлявания. За основанието на иска по чл. 40 ЗЗД от решаващо значение са не пределите на овластяването, очертани в съдържанието на пълномощното, а волеизявленията и действията на пълномощника в рамките на предоставената му власт, целта и знанието за увреждащия им характер по обективен и субективен критерии. При сключен от пълномощника договор за покупко-продажба, интересът на представлявания, съответно накърняването му чрез увреждане, основно се свързват с еквИ.лентност на разменените престации при този вид договори, като е достатъчно пълномощникът да знае, че с действията и волеизявленията си уврежда интересите на упълномощителя. Наличието на нееквИ.лентност на насрещните престации обаче само по себе си не е годно да обоснове извод за доказаност на обективния елемент от фактическия състав на чл.40 ЗЗД, тъй като е възможно дори и при значителна нееквИ.лентност на насрещните престации да липсва вреда за представлявания, какъвто настоящият съдебен състав намира, че е настоящия случай. Съгласно приетото заключение на допълнителната тройна оценъчна експертиза пазарната стойност на имотите, предмет на разпоредителните сделки, е около три пъти по-висока от реализираната от пълномощника цена чрез продажбата им на цени, почти равни на данъчните им оценки, което не потвърждава твърдението на ищцата за извършване на продажбата на дванадесет пъти по-ниска цена от пазарната. Следва да се отчете обстоятелството, че трайна практика е сделки да се изповядват по цени, равни на данъчната оценка на имота, с цел спестяване на данъци и нотариални такси. В случая следва да бъде съобразен и факта, че процесните сделки са извършени между лица от най-близкия семеен кръг, отношенията между които, взети предвид ведно със свободата на договаряне, не могат да обосноват сочения от ищцата порок. От приложените по делото други нотариални актове за сделки, сключени между същите страни, в някои случаи лично от двамата съпрузи без участието на пълномощник, по които са продавани недвижими имоти, включително и земеделски земи, се установява, че реализирането им отново е на продажна цена, равна на данъчните им оценки. Независимо от това, от значение е защо е реализирана по този начин представителната власт и с каква цел. Събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И. Н. и Л. П. установяват по недвусмислен начин наличието на нормални и добри отношения в семейството на Е. П. и М. Н. към 2013г., съвместното съжителство на двамата съпрузи заедно със сина им, неговата съпруга и децата им в едно домакинство и участието на всички в семейния бизнес, като същите доказателства подкрепят и твърденията на ответниците, поддържани и във въззивната жалба, в същия смисъл. Преценявайки показанията на св. Н. съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК, отчитайки възможна нейна заинтересованост поради това, че е съпруга на ответника Б. Н. и се намира в родство по сватовство с М. Н., съдът приема същите за достоверни с оглед на това, че относно тези факти показанията й кореспондират с тези на св. П. и установените със събраните по делото писмени доказателства факти. Същите свидетели еднопосочно установяват, че отношенията в семейството започнали да се влошават едва през 2015г., когато до тях достигнали разпространявани от страна на ищцата слухове, че св. Н. има интимна връзка със съпруга й и че децата й /внуците на ищцата/ не са деца на сина й, а на съпруга й. Свидетелите установяват и че ищцата напуснала семейното жилище през 2016г., в която, видно от приложената искова молба за развод, е било образувано брачното производство, а бракът на Е. П. и М. Н. бил прекратен с развод по взаимно съгласие същата година с представеното по делото съдебно решение. Не са налице доказателства по делото, които да опровергават така посочените гласни и писмени доказателства и да установяват, че към момента на сключване на процесните сделки отношенията между страните са били влошени и поради това съзнателно е бил пренебрегнат имуществения интерес на ищцата. Липсват доказателства, тежестта за представянето на които е върху последната, извършените разпореждания да са с единствената цел тя да бъде лишена от своя дял в СИО при развода си с М. Н.. Самият развод е настъпил няколко години след сделките, а към момента на тяхното сключване в отношенията между страните не се установява да е имало някакви основания, условия за прекратяването на брака им. Освен това, ако отношенията между ищцата и съпругът й към този момент са били влошени и тя е имала намерение да се разведе, нелогично е в същото време да предприема действия, които ще я лишат от придобитото по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност имущество – земеделски земи и то по начина, възложен с договора за поръчка. С оглед изложеното до тук, съдът приема за логична и достоверна твърдяната от ответниците цел на предприетите имуществени разпореждания в полза на ЕТ „Б.-М. Н.“. В показанията си пред настоящата инстанция св. Н. посочва, че в семейството било взето решение за обединяване на имотите с цел кандидатстване по европейски програми към Държавен фонд „Земеделие“, по-конкретно по Мярка 214 - Агроекология, за получаване на евросубсидии. Изложеното се подкрепя от няколко безспорни факта – упълномощаването на Б. Н. е извършено м.ноември 2013г., със срок до края на същата година, за извършване на сделки с предмет единствено земеделска земя, придобита от двамата съпрузи. Св. Н. пояснява, че към кандидатите по програмите е имало редица изисквания, включително относно възрастта на кандидатстващия, вида на търговеца и др., шансовете за одобрение се увеличавали, което наложило прехвърлянето им по-късно на създаденото през 2013г. ООД със съдружници М. Н. и Б. Н.. Това обосновава извода, че целта на извършените разпоредителни сделки с имотите в полза на търговец, чрез който е развИ.н семейният бизнес, е именно сочената от ответниците – имуществото на съпрузите, представляващо земеделска земя и е СИО, да бъде включено в предприятието на съпруга – ЕТ, за което ищцата е дала своето съгласие. По делото са приложени и други нотариални актове, обективиращи сключването в периода 2011-2013г. на идентични по вид сделки, в някои от които ищцата е участвала лично и не се установява тя да атакува, поставящи под съмнение твърдението й, че целта на разпореждането с имоти СИО е да бъде ощетена. Освен това от събраните гласни доказателства по делото се установява, че известно време след развода, още през 2017г., ищцата се е върнала в семейното жилище и отново е заживяла с бившия си вече съпруг, макар и за по-малко от година. Дори тогава същата е участвала в сделка – покупко-продажба, сключена м.декември 2017г., с която се е разпоредила в полза на сина си Б. Н. с идеални части от свои земеделски земи /отново на цена, почти равна на данъчната им оценка/. Това прави нелогични твърденията й, че той, в качеството на неин пълномощник по процесните сделки, не й е дал отчет за същите, от което тя извлича намерението му да я увреди и наличието на съзнание у него и съпруга й за това. Предвид предоставения на пълномощника срок – по-малък от два месеца, в който той е следвало да изпълни поръчката и установените в семейството отношения към момента на сделките и тяхната цел, настоящият съдебен състав намира, че още тогава същата е узнала за сключването им. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първостепенния съд за наличието на съзнание за нееквИ.лентност на престациите и занижаване на продажните цени по двете сделки, доколкото упълномощеното от ищцата лице е било запознато с пазара на земеделски имоти в района поради извършваната по занятие търговска дейност – сделки с недвижими имоти. Във всички случаи съвкупната преценка на доказателствата не създава убеждение за осъществяване на факта на увреждане на представлявания при сговаряне между пълномощника и купувача. Това доказване на факта на сговаряне, респ. на недобросъвестност, което доказване е в тежест на ищцата, се разколебава от поддържаното от ответниците и установено по делото обстоятелство, че предхождащи и последващи продажби между страните са сключвани при същите цени, при които са сключени и двата процесни договора – почти равни на данъчните оценки на имотите и по-ниски от пазарните им стойности. По изложените по-горе съображения, настоящият съдебен състав намира, че предявените искове, намиращи своето правно основание в разпоредбата на чл.40 от ЗЗД, като неоснователни и недоказани, подлежат на отхвърляне. Поради това обжалваното в тази част решение следва да бъде отменено и посочените искове отхвърлени. Поради отхвърляне на исковете за недействителност на процесните два договора по отношение на 1/2 идеална част от прехвърлените имоти поради споразумяване на пълномощника на ищцата и купувача в нейна вреда, същите са произвели вещно- прехвърлително действие, поради което доводите на ищцата, че продължава да е носител на правото на собственост върху тези имоти, е неоснователен. С оглед на това ответното дружество „Б. 82“ ООД е титуляр на правото на собственост върху тях по силата на сключения с ответния ЕТ договор за прехвърляне на търговско предприятие от 13.03.2014г. Ето защо, искът по чл.108 от ЗС се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, а първоинстанционното решение в обратния смисъл следва да бъде отменено. С оглед отхвърляне на горните искове и поради сбъдване на вътрешно процесуалното условие на ищцата, следва да се разгледат и предявените, при условията на евентуалност, искове по чл. 87 ал. 3 ЗЗД за разваляне на двата договора по отношение на 1/2 ид. част от имотите поради неизпълнение задължението на купувача за заплащане на продажната цена на ищцата. По делото не е спорно и се установява факта на сключване на процесните договори. При иск с посоченото правно основание в тежест на приобретателя е да установи изпълнение на задълженията си по договора. При така разпределената доказателствена тежест съдът приема за доказано, че продавачите са прехвърлили валидно правото на собственост върху имотите, предмет на всяка от сделките, тъй като договорите за покупко- продажба имат вещно-прехвърлителен ефект. От експертното заключение на съдебно- счетоводна експертиза несъмнено се установява, че продажните цени по сделките са били преведени от купувача ЕТ „Б. - М. Н.” съответно на 27.11.2013г. и на 29.11.2013г. по банкова сметка на М. Й. Н.. В срока за отговор на ИМ ответниците са релевирали правопогасяващо възражение по чл.75 ал.2 от ЗЗД. В трайната практика на ВКС се приема, че съгласно чл.75 ал.1 от ЗЗД точно изпълнение има не само, когато е извършено спрямо кредитора, но и на овластено лице /от кредитора, от съда или от закона/, на всяка трето лице, когато кредиторът го потвърди или се е възползвал от него. По силата на чл.75 ал.2 от ЗЗД длъжникът се освобождава от задължението, ако добросъвестно е изпълнил към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. Или, правилата за изпълнение по чл.75 ЗЗД предвиждат, че ако вземането не е получено лично от кредитора, но същият го е потвърдил, възползвал се е от него, изпълнението е отишло в негова полза. Събраните по делото доказателства са установили, че към момента на сключване на процесните сделки семейството на Е. П. и М. Н. е било изключително сплотено и задружно. Те, както и сина им Б. Н., съпругата и децата му, са живеели в едно домакинство, всеки от тях е работил в семейния бизнес, включително и ищцата, чието участие се изразявало в сключването на договори, плащането на рента и на заплати на работниците до пенсионирането й през 2015г., като всички са имали достъп до наличните парични средства за задоволяване на свои и на семейството нужди. Реализираните доходи от семейния бизнес служели за покрИ.не на необходимите разходи на всеки от тях. Когато някой имал нужда от нещо, св. Н. установява, че се вземали пари и се извършвала съответната покупка. Всички в семейството са били наясно какво и как се е случило по повод на процесните сделки, както и за целта на същите, поради което не би могло да се направи извод за наличие на недобросъвестност у купувача, а и раздялата между ищцата и съпругът й е настъпила около две години след сключване на двата договора за покупко-продажба. Косвено доказателство в тази насока е и предоставената на пълномощника представителна власт – да получи продажната цена по сделките в брой или по банков път /не за сметка на упълномощителя/, доколкото прехвърлянето на имотите и получаването на продажната цена е извършвано в рамките на семейството. Най-сетне, житейски нелогично е и въпреки неполучаването на продажната цена ищцата да продължи да се разпорежда с притежавано от нея имущество в полза на същия ЕТ, в каквато насока са събраните писмени доказателства. По изложените съображения, съдът намира, че извършеното плащане от страна на купувача-ЕТ е с погасителен ефект за задължението му по смисъла на чл.75 ал.2 ЗЗД, поради което предявените искове по чл.87 ал.3 ЗЗД се явяват неоснователни и недоказани и подлежат на отхвърляне. Преценката за основателността на иска по чл.57 ал.2 от ЗЗД е изцяло обусловена от изхода на спора по иска за разваляне на договора с правно основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД. Следователно искът с правно основание чл. 57 ал. 2 от ЗЗД също е неоснователен и подлежи на отхвърляне, тъй като в случая не е налице хипотезата на цитираната норма, предвиждаща заплащане стойността на вещта, подлежаща на връщане, но отчуждена от длъжника. Ищцата е предявила искове срещу Б. М. Н. за заплащане от него в качеството му на пълномощник на половината от получената продажна цена на имотите по всеки от процесните договори поради неотчитането й. Предявената искова претенция черпи своето правно основание в нормата на чл.284 ал.2 от ЗЗД във вр. с общата норма на чл.79 ал.1 от ЗЗД, тъй като наведената от ищцата фактическа обстановка сочи на договорно неизпълнение. В нарушение на материалния закон е формираният в първоинстанционното решение извод, че претенцията е с правно основание чл.45 ЗЗД, тъй като обстоятелствата, на които ищцата основава исковете си са неотчетени суми, получени от ответника, като пълномощник по всяка от сделките. Съгласно разпоредбата на чл.284 ал.2 от ЗЗД, довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Разпоредбата възлага в тежест на довереника задължението да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката, да даде отчет за действията си и да му предаде всичко, което е получил във връзка с изпълнението. Това задължение е такова за действие, а не за бездействие, поради което може да бъде изпълнено и съответно погасено само с активни действия от страна на длъжника /довереник/, като именно от тези действия той черпи изгодни за себе си правни последици. Затова при предявен иск с правно основание чл.284 ал.2 от ЗЗД ответникът /довереник/ носи доказателствената тежест за установяване на това, че е уведомил доверителя за изпълнението на поръчката, дал е отчет за това изпълнение, както и че му е предал всичко, което е получил във връзка с изпълнението. От своя страна, доверителят трябва да установи съществуването на валидно сключен договор за поръчка, както и че довереникът е извършил действията, които са предмет на този договор, съответно че при това действие последният е получил имуществото, които следва да му бъде предадено. Наличието на договорни отношения по договор за поръчка се установява от упълномощителната сделка, както и от факта на упражняване на предоставената представителна власт, тъй като с действията си пълномощникът изявява воля, която съвпада с изявената воля на упълномощителя. Поради това съдът приема, че по делото е установено съществуването на валиден договор за поръчка за продажба на процесните имоти между доверителя Е. П. и довереника Б. Н., по който последният е извършил правните действия, предмет на същия. Ищцовата страна не доказа в процеса, че при извършване на правните действия, предмет на договора за поръчка, довереникът е получил имуществото, което претендира да й бъде предадено. Видно от приложеното по делото пълномощно, ответникът Б. Н. е бил упълномощен и за това да получи продажната цена по сключваните сделки в брой или по банков път. Доказателствата по делото обаче установяват, че продажната цена изцяло е постъпила по банкова сметка на продавача М. Н.. Следователно, не е налице неизпълнение на задължението на пълномощника да предаде полученото по договора за поръчка. Ето защо, предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. В исковия процес съдържанието и обема на търсената съдебна защита се определят от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба. Последваща промяна на първоначално въведения с исковата молба правен спор е допустима единствено при спазване на установените в чл.214 от ГПК правила за изменение на иска, едно от които е забраната за едновременна промяна на основанието и петитума на сезиращата искова молба. Нарушаването на тази забрана води до предявяването на нов по съществото си иск в хода на висящ процес. Освен това недопустимо е по пътя на отстраняване нередовностите на исковата молба по чл.129 от ГПК да се предявява нов иск наред с първоначалния такъв. Процесуалният закон регламентира и последващо съединяване на искове по почин на ищеца, което съгласно чл.212 от ГПК е допустимо до приключване на първото заседание за разглеждане на делото, както и служебно съединяване, но само на тези обективно съединени искове, приети за разглеждане в различни дела. В настоящия случай, с молбата на ищцата с вх. № 14168/06.12.2019г. са отстранени дадените с определение № 1005/13.11.2019г. указания относно констатирани нередовности на исковата молба, но наред с това е заявена и друг вид правна защита, което по същество представлява не отстраняване на нередовностите чрез попълване с липсващи реквизити по чл.127 ал.1 ГПК, конкретизиране, допълване или уточняване на тези реквизити, или пък изменение на предявените искове при спазване на процесуалните правила, а предявяване на нов иск между същите страни и обективното му /в случая евентуално/ съединяване с първоначалния иск извън хипотезата на чл.212 ГПК, то приемането му за разглеждане е недопустимо. Доколкото приемането за разглеждане на нов допълнителен иск, предявен извън процесуалните сроковете, е недопустимо, то съдът не дължи произнасяне по него и следва да остави същия без разглеждане, като прекрати производството по делото в тази му част. При този изход на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на ответника ЕТ „Б. – М. Н.“ следва да бъде присъдена сумата от 75 лв. – сторени по делото разноски за заплатен депозит за вещо по съдебно-икономическата експертиза, а на ответника „Б. 82“ ООД – сумата от 2 400 лв. – заплатен депозит за вещите лица, изготвили тройната съдебна експертиза по делото и сумата от 15 600 лв. за адвокатско възнаграждение, включваща и начислен ДДС, на адвокат И. Й., което възнаграждение видно от приложения договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане е изцяло заплатено. Искането на ответниците ЕТ „Б. – М. Н.“, Б. М. Н. и „Б. 82“ ООД за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено на адвокат Г. Г., е неоснователно, доколкото от приложения договор за правна защита и съдействие се установява, че е договорено възнаграждението на упълномощения адвокат да бъде заплатено по банков път, но по делото не е документално установено със съответните банкови документи извършването на такова плащане. В полза на „Б. 82“ ООД следва да бъде присъдена сумата от 383.44 лв., заплатена от дружеството държавна такса по подадените въззивни жалби от ЕТ „Б. – М. Н.“, Б. М. Н. и „Б. 82“ ООД. На ЕТ „Б. – М. Н.“ и Б. М. Н. следва да се присъдят разноски в размер общо на 2 000 лв. за адвокатско възнаграждение за въззивното производство, тъй като същото е реално заплатено на упълномощения адвокат /л.124 от делото/. Възражението за прекомерност на същото е неоснователно с оглед защитавания по предявените срещу всеки от тях искове материален интерес и действащата разпоредба на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г. С молба с вх. № 5044/29.09.2023г. въззИ.емата страна Е. Л. П., чрез пълномощника си адв. Г. П.-С., е подала молба по чл.248 ал.1 от ГПК с искане за присъждане на разноски на основание чл.38 ал.2 от ЗА поради частичното прекратяване на въззивното производство по отношение на подадените въззивни жалби от Б. М. Н. и „Б. 82“ ООД срещу първоинстанционното решение по исковете по чл.40 от ЗЗД. В срока по чл.248 ал.2 от ГПК въззивниците Б. М. Н. и „Б. 82“ ООД не са взели становище по молбата. Съобразно разпоредбата на чл.78 ал.4 от ГПК, в полза на адвокат Г. П.-С. следва да бъде присъдено възнаграждение съобразно обжалваемия материалния интерес, с оглед представените данъчни оценки по делото /38 268 лв./. При такъв интерес минималното адвокатско възнаграждение съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г. възлиза на сумата от 3 711.44 лв. Доколкото защитата срещу недопустимостта на въззивните жалби се изразява единствено в подаване на отговор на същите, то следва да намери приложение разпоредбата на чл.9 ал.1 от Наредбата и в полза на адвокат Смоличка присъдено възнаграждение в размер на 2 783.58 лв., представляващо ¾ от горепосочената сума. При този изход на спора, на въззИ.емата страна не се следват други разноски. Водим от горното, Великотърновският апелативен съд