Мотиви към Решение № 1275 от 6.10.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 5332/2024 г.

към Решение № 1275 от 06 октомври 2024 г. по АНД № 5332/2024 г. по описа на

ПРС, ІІI н.с.

Мотиви

Производството е по реда на чл.32 от ЗООРПСМ. Образувано е по внесен Акт № 19 от 05.10.2024 г. за констатиране на противообществена проява, извършена в нарушение на разпоредбите на ЗООРПСМ М. Л. М. - ЕГН: ••••••••••, роден на ••••, живущ в ••••, б., б. гр., със средно образование, неженен, ••••, неосъждан, заради това, че виновно е нарушил чл. 21, т. 12 от ЗООРПСМ.

В открито съдебно заседание нарушителят се явява лично не признава вината си, дава обяснения и моли за по-ниско наказание.

Съдът от фактическа страна установи следното: М. Л. М. с ЕГН: ••••••••••, роден на ••••, живущ в ••••, б., б. гр., със средно образование, неженен, ••••, неосъждан, на 05.10.2024 г. около 19: 50 ч. се намирал в гр. Пловдив като присъствал на футболна среща провеждаща се в спортен обект „Христо Ботев“, находящ се на бул. „Източен“ № 10 между отборите на ПФК „Ботев“ Пловдив и ПФК „Левски“ София. Същият започнал да блъска многократно с ръце в областта на гърдите и псувал ••••, ангажирани с организацията и сигурността на мероприятието, а именно ••• С. М. и ••• И. С. – служители на ••••, което в един момент наложило нарушителят да бъде напръскан със спрей и задържан, за да не ескалира поведението му. След това нарушителят бил отведен в 06 РУП и бил задържан за 24 часа и била установена самоличността му.

Горната фактическа обстановка се установява частично от обясненията на нарушителя, както и от сведенията на И. С. с., С. И. М., и Т. Д. Т., докладна записка, заповед за задържане на лице по чл. 72, ал. 1 т. 7 от ЗМВР, карта за медицински преглед на лице, справки за криминалистически регистрации. Съдът кредитира частично обясненията на нарушителя, като счита, че в по-голямата си част същите са по-скоро израз на защитната му теза, отколкото да представляват достоверното възпроизвеждане на факти. Същите се явяват изолирани и в частта, относно фактите, че лицето не е блъскало и псувало полицаите а само се е опирало в тях притиснат от феновете отзад. Същият въпреки твърдението си че е бил с приятели посочи чу няма свидетел който да потвърди думите му. По отношение на обясненията му в частта, за това че е присъствал на спортната среща и че е бил в близост до сочените в акта полицейски служители съдът кредитира показанията му като достоверни, доколкото си кореспондират с останалия събран доказателствен материал. Посоченото в обясненията на двамата свидетели съдът кредитира, тъй като на първо място се подкрепят от другите събрани доказателства, освен това полицейските служители са били свидетели очевидци, без връзка или отношение към нарушителя или футболния отбор и са изпълнявали служебните си задължения. Съдът кредитира и останалата част от доказателствените материали, с изключение на обясненията на нарушителя в посочената част, тъй като в своята цялост те чертаят една безпротиворечива фактическа обстановка описана в акта за констатиране на противообществена проява по време на спортно мероприятие и в нарушение на ЗООРПСМ. Не се събраха доказателства, които да опровергават записаното в акта относно времето, мястото, авторството и механизма на деянието. Не се установиха празноти във фактите, които да се нуждаят от допълване чрез събиране на допълнителни доказателства. Установява се, че нарушителят е извършил действия по провокативно блъскане с ръце и псуване на полицейските служители, с което е извършил посегателство над тях, което всъщност изпълва състава на спортното хулиганство като е демонстрирал пред другите членове на обществото явно нежеланието си да се съобрази с установения ред.

Актът за констатиране на проява на спортно хулиганство е редовно съставен, подписан от нарушителя, двама свидетели и актосъставителя. Очертана е релевантната фактическа обстановка и при изготвянето не са допуснати процесуални нарушения. Извършеното от М. деяние, а именно извършване на действия по провокативно блъскане с ръце и псуване на полицейските служители, ангажирани с охраната и осигуряването на сигурността на спортното мероприятие, представляват такава проява, която се явява против установения ред в обществото и е извършена по време на спортна проява и във връзка с нея, каквото се изисква от закона, за да е осъществен състава на нарушението по ЗООРПСМ.

От правна страна съдът намира, че е осъществен състава на спортното хулиганство по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 12 от ЗООРПСМ, което се изразява в посегателство над полицейските органи, ангажиране за опазване на сигурността. Осъщественото деяние е противоправно. Извършено е виновно, тъй като деецът е съзнавал обществената опасност на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е могъл да ги предотврати. Представлява и хулиганска проява, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по НК.

При определяне вида и размера на наказанието съдът отчете, че деянието не се отличава с по-висока степен на обществена опасност от обичайната. Нарушителя не е личност с висока степен на обществена опасност, което е видно от справката за липса на криминалистически регистрации, поради което и наказанието „Задържане от 5 до 15 денонощия в териториална структура на Министерство на вътрешните работи“ се явява неподходящо и нецелесъобразно. Тежестта на нарушението и обществено опасните последици, които са настъпили от деянието не предполагат необходимост от задържане на нарушителя, тъй като това би било неоснователна репресия спрямо него. С оглед поправяне и превъзпитанието му, най-подходящо се явява полагането на общественополезен труд. При определяне на срока, съдът се води изключително от характера на проявата на спортното хулиганство, а именно не високата степен на обществена опасност на извършеното и ниската обществена опасност на дееца, но все пак следва да се отчете и физическото съприкосновение като отегчаващо отговорността обстотяелство, поради което най-справедливия размер се явява 80 часа обществено полезен труд. По отношение на кумулативно предвидената за налагане мярка „Забрана за посещение на спортни мероприятия в страната или чужбина“ съдът отчете същите обстоятелства и мотивиран от тях определи срок на изтърпяване на забраната за 2 години, тъй като извърши преценка, че по-висок срок необосновано би лишил лицето права. Настоящата инстанция счита, че този размер на наказанията би допринесъл да се постигне целеният му ефект, а именно нарушителят да се поправи и същевременно да се въздържа от евентуални бъдещи прояви на спортно хулиганство или други противообществени прояви.

По изложените съображения постанови своя акт.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: