Решение № 5587 от 16.12.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1696/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на „Лессър“ ЕООД, с [ЕИК], представлявано от управителя Б. Г. Л., със седалище и адрес на управление: [населено място], п.к. 2770, [улица], подадена чрез Еднолично адвокатско дружество „Емилия Х.“, предст. от адв. Е. Х. – САК, със служебен адрес: [населено място], [улица], против отказ от изплащане на безвъзмездна финансова помощ за кампания 2023 година по интервенции/мерки по чл.1 от Наредба №4/30.03.2023г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни, обективиран в Уведомително писмо с изх. № 02-010-2600/6502 от 02.05.2025 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) – [населено място]. Жалбоподателят оспорва постановения отказ за финансиране като незаконосъобразен, тъй като процесното уведомително писмо е издадено в нарушение и на приложимите нормативни разпоредби, при неспазване на формата на акта, при липса на мотиви и в нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК, без да са изяснени всички факти и обстоятелства по издаването на процесното уведомително писмо. По подробно изложени доводи твърди, че в уведомителното писмо няма конкретни мотиви, които да поясняват разпоредения с него отказ, тъй като липсва посочване въз основа на какви фактически установявания и правни изводи административният орган е достигнал до финалния извод за отказ за изплащане на заявената помощ. Изтъква, че при изготвяне на уведомителното писмо не е бил запознат от страна на органа с представените данни от страна на Национална агенция за приходи /НАП/ и Национален статистически институт /НСИ/. Посочва също, че в документа не е посочено дали същият е индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК или вътрешна кореспонденция. В тази връзка счита, че оспореното писмо е нищожно. Моли оспореният отказ да бъде отменен и преписката да бъде върната на органа за ново произнасяне. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Чрез пълномощника на дружеството адв. Хубенова е постъпило становище с изложени съображения по съществото на спора, в които доразвива доводите за незаконосъобразност на оспорения отказ, като поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Ответникът по жалбата – изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ - София, в съдебно заседание се представлява от юрк. Х., която оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че от доказателствата по делото основанията за отказ, които са определени от ДФЗ, са основателни и правилни. В представени писмени бележки по делото излага становище по съществото на спора, като намира, че жалбоподателят не отговоря на нито едно от изискванията по чл. 54, ал. 1, т. 4 от ЗПЗП за активен земеделски стопанин, включително и кодът на икономическа дейност удостоверен от НСИ не е стопански. Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: Между страните не се спори и от съдържащата се в административната преписка документация се установява, че жалбоподателят „Лессър“ ЕООД е регистриран земеделски производител с Уникален регистрационен номер /УРН/ 698796, като на 19.07.2023г. е подал заявление за подпомагане с УИН 01/190723/78621 за кампания 2023 година /л. 14 от делото/ по интервенции за подпомагане по чл. 1 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни, за които се изисква кандидатът да е активен земеделски стопанин, както следва: Основно подпомагане на доходите за устойчивост /ОПДУ/; Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост /ДП-ОПДУ/; Обвързано с производството подпомагане на месодайни крави /МеК/; Обвързано с производството подпомагане на доходите за протеинови култури /ИПК/ Направление „Плащане за планински райони“–НР1. Към заявлението е приложил Таблица за използваните парцели за 2023, Таблица на заявените площи по интервенции за 2023, Номенклатура на заявените култури 2023, Таблица за животните за кандидатстване по интервенции за подпомагане, обвързани с производството 2023 и Таблица за отглежданите животни 2023. След подаване и регистриране на това заявление, от ответната администрация са извършени административни проверки по реда на чл. 70, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗПЗП за съответствие с изискванията по чл. 54 от ЗПЗП за активен земеделски стопанин по отношение на всички кандидати по директни плащания за 2023 г., които надвишават сумата от 5000 евро директни плащания за предходната кампания. Изискана е информация от НСИ за основния код на икономическата дейност (КИД) за 2022 г. на всички тези кандидати, съгласно подадените годишни отчети за дейността в НСИ и допълнителна информация от НСИ за общите им приходи, в т. ч. от селскостопанска и неселскостопанска дейност за 2022 г., съгласно подадените годишни отчети за дейността. С писмо изх. № 07-04-997#2/31.08.2023 г. (л. 59 от делото) от НСИ е предоставена информация, актуална към 31.08.2023 г., като видно от приложение № 1 към писмото за „Лессър“ ЕООД са предоставени следните данни: код на икономическа дейност (КИД) – 16.10, приходи от селскостопанска дейност за 2022 г. - 47, приходи от неселскостопанска дейност за 2022 г. – 986 и приходи общо за 2022 г. - 1033. За всички кандидати – юридически лица е изискана и предоставена информация от НАП за общите приходи, декларирани в годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 92/чл. 252 от ЗКПО за 2022 г. Видно от данните в приложените по делото писма от НАП, общият размер на приходите, декларирани от „Лессър“ ЕООД в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2022 г. в част V, ред 1, шифър 0100, колона 4 е 1 182 716.67 лева. При така получената информация е установено, че процентът на приходи на „Лессър“ ЕООД от селскостопанска дейност спрямо общите приходи на дружеството, декларирани в ГДД по чл. 92 от ЗКПО е 3.97 и процентът на директни плащания спрямо приходите от неселскостопанска дейност е 2.58, и че дружеството не отговаря на нито едно от изискванията за активен земеделски стопанин, посочени в чл. 54, ал. 1, т. 4 от ЗПЗП. В резултат на това, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е отказал да предостави безвъзмездна финансова помощ по подаденото от жалбоподателя заявление за кампания 2023 г. по интервенциите на директните плащания по чл. 53, ал. 1 и чл. 61, ал. 2 от ЗПЗП, като отказът му е обективиран в уведомително писмо /УП/ с изх. № 02-010-2600/6502 от 02.05.2025 г. Уведомителното писмо е изтеглено от профила на кандидата на 16.05.2025 г., съгласно приложеното по делото известие за доставяне/връчване на уведомително писмо /л.13 от делото/. Недоволно от него, дружеството го е оспорило пред Административен съд – Благоевград с жалба, подадена по пощата на 27.05.2025 г. Въз основа на тази жалба е образувано настоящото производство. Като писмени доказателства по делото са приети административната преписка, изпратена с писмо изх. № 02-010-2600/6502#4 от 05.08.2025 г. на ДФЗ Областна дирекция-Благоевград. Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата срещу Отказа за изплащане на безвъзмездна финансова помощ, обективиран в Уведомително писмо с изх. №. № 02-010-2600/6502 от 02.05.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) – София, е подадена от правоимащо лице – адресат на административния акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 149 от АПК и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Обжалваното уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган, съобразно предоставените му правомощия. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. Уведомителното писмо е подписано от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", избран с решение по т. 4 от заседание на Управителния съвет на Държавен фонд "Земеделие" съгласно Протокол № 228 от 07.05.2024 г., с оглед на което липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 АПК. Обжалваният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма и е мотивиран с посочване на фактическите и правни основания за извършения отказ от изплащане на безвъзмездна финансова помощ за кампания 2023 по заявените интервенции по чл. 1 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. В този смисъл, съдът намира за неоснователни възраженията за липса на посочване на фактическите и правни основания за издаване на акта. Видно от съдържанието на уведомителното писмо, в което е обективиран отказът, е, че в него в табличен вид са посочени стойности на директни плащания, приходи от извършвана дейност и съответните процентни изражения, въз основа на които административният орган е направил своите правни изводи относно липсата на предпоставки за предоставяне на помощта. Доколко тези изводи кореспондират с приложимите материалноправни разпоредби е въпрос на материалноправната законосъобразност на акта, а не относно формата. Следователно, обжалваното УП съдържа регламентираните в чл. 59 от АПК реквизити, поради което не са налице основания за неговата отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. Не се установява в хода на административното производство да са били допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. В случая административният орган е провел дължимата процедура, извършвайки задължителните административни проверки по реда на чл. 70, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗПЗП и изисквайки необходимата информация от съответните първични администратори на данни, /л. 48 – л. 63/ съобразно правилата на чл. 52, ал. 6 от ЗПЗП. Неоснователно се поддържа, че уведомителното писмо е издадено при липса на фактически установявания, тъй като от „Лессър“ ЕООД не са изисквани никакви данни, доколкото при преглед на приложените по делото доказателства се установява, че преди постановяване на оспорения в настоящото производство акт, административният орган е разполагал с всички необходими и относими данни за нуждите на административното производство. Обстоятелството, че същият не е изискал въпросните данни именно от жалбоподателя, а се е снабдил с тях по служебен път, не обосновава наличието на нарушение, доколкото разпоредбата на чл. 52, ал. 6 от ЗПЗП вменява императивно задължение на административния орган да събере служебно информацията, налична при държавни и общински органи, което задължение в случая последният е изпълнил. Вписаните в Уведомителното писмо основания, Таблица 1 с резултатите от автоматизираните проверки по подаденото заявление, както и писмените доказателства, част от административната преписка, въз основа на които е издадено оспореното уведомително писмо, ясно показват волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено в пълен обем правото на защита на жалбоподателя. Неоснователни в случая се явяват изложените в жалбата доводи за издаване на процесното писмо в нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК и възпрепятстване на правото на защита на дружеството жалбоподател. По отношение на материалната законосъобразност на акта, съдът намира следното: Съдът счита, че в случая административният орган е спазил изискванията за форма на акта и е изложил конкретни и ясни фактически основания за извършения отказ от изплащане на безвъзмездна финансова помощ за кампания 2023 г. по заявените интервенции, като е посочил детайлно в издаденото УП кои са конкретните причини и изисквания, които не са спазени от кандидата, за да не отговаря подаденото заявление на критериите за допустимост, а именно спазването на изискването на чл. 54 от ЗПЗП - кандидатът да е активен земеделски стопанин. В УП е посочено изрично, че дружеството не отговаря на нито едно от изискванията за активен земеделски стопанин, посочени в чл. 54, ал.1, т. 4 от ЗПЗП. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК, съдът проверява съответствието на акта с материалния закон към момента на издаването на проверявания акт. Приложимата съобразно горецитираното правило редакция на чл. 54, ал. 1 от ЗПЗП е именно тази към ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., съгласно която директни плащания по интервенциите по чл. 53, ал. 1 се отпускат на физически и юридически лица или на групи от физически или юридически лица – активни земеделски стопани, които: т.4. отговарят на едно от следните условия: а) основната дейност на юридическото лице – търговец или на едноличния търговец, съгласно Кода на икономическата му дейност, определен в Търговския регистър, удостоверен от Националния статистически институт, е упражняване на селскостопанска дейност или б) предметът на дейност, основната икономическа дейност или упражняваната дейност на юридическото лице, което не е търговец и физическото лице съгласно регистър БУЛСТАТ, удостоверени от Националния статистически институт, е упражняване на селскостопанска дейност или в) лицето може да докаже, че: аа) доходите му от селскостопанска дейност съставляват най-малко една трета от общия приход на предприятието, или бб) годишният размер на директните плащания е минимум 5 на сто от общите приходи, получени от неселскостопански дейности през най-близката данъчна година, за което са налични такива доказателства. Така изброените хипотези за определяне на лицето като активен земеделски стопанин са дадени в условията на алтернативност. В случая между страните не се спори, а и се установява от приложените от ответната администрация документи - приложение № 1 към писмо изх. № 07-04-997#2 от 31.08.2023 г. на председателя на НСИ /л. 59/, че основната дейност на жалбоподателя към 2022 г., съгласно Кода на икономическата му дейност, определен в Търговския регистър, удостоверен от Националния статистически институт, не е селскостопанска такава, а е свързана с „Разкорояване, рендосване и импрегниране на дървен материал“. В този смисъл същият безспорно не отговаря на изискването на чл.54, ал.1, т.4, б. „а“ от ЗПЗП. Делът на приходите му от селскостопанска дейност спрямо общите такива и на тези от финансирания от ДФ „Земеделие“ спрямо приходите от неселскостопанска дейност, релевантни за преценката за съответствие с изискването по чл. 54, ал. 1, т. 4, б. „в“, аа) и бб) от ЗПЗП. Видно от представената по делото Таблица 1 относно Резултати от автоматизирани проверки по заявление с УИН 01/190723/78621 е, че процентът на приходи от селскостопански дейности, които е установил административният орган, видно от колона 9 от таблицата на стр. 3 на оспореното писмо е 3, 97%, тоест по малко с 1/3. Видно също от таблицата е, че общите приходи на дружеството за 2022 г. са в размер на 1 182 716.67 лева. Безспорно от така представената таблица е, че приходите на дружеството от селскостопански дейности са в значително по – малък размер, в случая в размер на 47 000 лева, поради което условието на чл. 54, ал. 1, т.4, б. „в“, подбуква „аа“ от ЗПЗП не е изпълнено от дружеството жалбоподател. Не се установява по делото и годишният размер на получените от жалбоподателя през 2022 г. директни плащания от ДФ „Земеделие“ да представлява най-малко 5 % от общия размер на приходите, получени от неселскостопанска дейност, както изисква чл. 54, ал. 1, т. 4, б. „в“, бб) от ЗПЗП, поради което жалбоподателят не отговаря и на това условие. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбоподателят не отговаря на нито едно от условията по чл.54, ал.1, т.4 от ЗПЗП за активен земеделски стопанин, поради което правилно на същия е отказано изплащане на безвъзмездна финансова помощ за кампания 2023 г. по интервенции/мерки по чл.1 от Наредба №4/30.03.2023 г. Критериите по чл.54, ал.1, т.4 от ЗПЗП са количествени, измерими и проверими икономически показатели, еднакво приложими към всички стопани, без ограничение по правна форма или други забранени признаци, като същите са и пропорционални, доколкото законът предвижда алтернативност и изискване за изпълнение на само един от тях. Изискванията са ясни, предвидими и изпълняват целта на ОСП публичните средства да достигнат до действително активни стопани. По гореизложените съображения, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид това, че казусът не се отличава с висока фактическа и правна сложност, съдът счита, че на ответника следва да се присъди сумата от 200 лева. Водим от горното, съдът