Решение № 665 от 7.6.2023 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 981/2023 г.

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК. Образувано е по жалба на С. Я. С. от гр.••• със съдебен адрес за призоваване в гр. София – адвокат Е. Силвестъровна против разпореждане от 19.04.2023 г.., издадено от ЧСИ Делян Николов рег. № 804 в КЧСИ по изпълнително дело № 20108040400494. С това разпореждане, ЧСИ отказва да прекрати производството по изпълнително дело № 494/2010 г. поради липса на предпоставките, разписани в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (перемпция) и поради невъзможност на съдебния изпълнител да зачита погасителната давност, в това число и абсолютната такава. Жалбоподателят твърди, че последното изпълнително действие, извършено по отношение на него е на 29.09.2014г. – възбрана върху ½ идеална част от несеквестируем недвижим имот. Осем години по-късно, на 23.08.2022г. ЧСИ налага запор върху трудовото му възнаграждение. Според С., запорът е наложен, след като изпълнителното производство е перемирано към дата 01.10.2016г. В жалбата С. въвежда твърдение, че в случаите на множество длъжници по едно и също изпълнително дело прекратяването на изпълнението може да настъпи по отношение както на всички тях, така и само по отношение на част от тях. Жалбоподателят иска от съда да отмени разпореждането на ЧСИ и да даде указания на последния за прекратяване на изпълнителното дело и вдигане на наложените запори и възбрани по отношение на жалбаподателя. ЧСИ Делян Николов представя мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които твърди следното: въпросът за наспъпване на перемция по делото е бил вече предмет на обсъждане по в.гр.д. № 272/2023 г. по описа на БОС и с влязъл в сила съдебен акт, разпореждането, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство по отношение на жалбаподателя, е било потвърдено.Още към момента на издаване на предходното разпореждане не е била налице хипотезата по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК.В този смисъл е и практиката на БОС, в която е прието, че срокът тече да всички солидарни длъжници, а не за всеки поотделно. Въз основа на тези факти, ЧСИ заключава, че изпълнението не е перемирано, тъй 1 като перемпцията не се отчита за всеки длъжник поотделно, а за всички длъжници по делото. Като взе предвид твърденията и становищата на страните, мотивите на ЧСИ и събраните по делото писмени доказателства, Бургаският окръжен съд приема за установено следното: Длъжникът – жалбоподател С. С. вече е искал прекратяване на изпълнителното производство на осн.чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК с предходна молба, по която ЧСИ се е произнесъл с разпореждане от 26.09.2022 г., с което е отказано прекратяването поради липса на настъпила перемция.Разпореждането е било обжалване и с решение № 352/01.03.2023 г. по в.гр.д. № 272/2023 г. на БОС същото е било потвърдено. В мотивите към решението на съда по цитираното дело се сочи следното Изпълнителният лист, с който осъжда „Ванеса хляб“ЕООД, „, С.З.., С. С.. и Д.З.. да заплатят солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 97 000 лева, дължима по договор за кредит № 2132/29.08.2007г., ведно лихва за периода от 25.05.2010г. до 11.06.2010г. в размер на 1 117, 67 лева, такси в размер на 790, 19 лева и разноски в размер на 3 417, 49 лева, е издаден на 07.07.2010 г.. На 02.08.2010г. ЧСИ Д.Н. образува изпълнително дело № 494/2010 г. По искане на взискателя ЧСИ възбранява, извършва опис и насрочва публична продан на недвижим имот, който е ипотекиран в полза на „Банка ДСК“ ЕАД. На 01.10.2014г. – ЧСИ възбранява 1/2 идеална част от недвижим имот, собственост на С..; В периода от месец октомври 2014г. до месец май 2017г. ЧСИ извършва публични продажби на имуществото на длъжника „Ванеса хляб“ ЕООД; На 19.02.2019г. взискателят прави искане за извършване на изпълнителни действия срещу имуществото на длъжника С.З..; На 18.09.2019г. взискателят“ЕОС Матрикс „ЕООД прави искане за конституиране по делото; На 07.02.2020г. ЧСИ го конституира; На 29.06.2021г. взискателят прави искане за налагане на запор върху имуществото на С.З.; На 06.04.2022г. взискателят прави искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника С. С. На 12.08.2022г. ЧСИ налага запор върху трудовото възнаграждение на С.. На 25.08.2022г. длъжникът С. сезира ЧСИ прави искане за прекратяване на делото поради перемпция и изтичане на абсолютна давност и за вдигане на наложените запори и възбрани. На 26.09.2022г. ЧСИ издава разпореждане, с което отказва да прекрати делото, тъй като в периода от 2011г. до 2022г. са извършени множество изпълнителни действия спрямо длъжниците „Ванеса хляб“ ЕООД и С.З.. В допълнение към това, ЧСИ посочва, че в този период взискателите са поискали прилагане на различни изпълнителни способи. При тези фактически данни съдът е приел жалбата за неоснователна и настоящият съдебен състав споделя изцяло изложените в цитираното съдебно решение мотиви. Този извод се налага по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Според мотивите по т.1 на ТР № 2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител само прогласява настъпилото прекратяване. В решение № 37/24.02.2021г., 2 постановено от ВКС по реда на чл.290 от ГПК по гр. д. № 1747/2020г. и в последващо решение № 126/28.06.2022г., постановено от ВКС по гр. д. № 3409/2021г. са разгледани условията и началният момент, от които настъпва перемпцията. Според ВКС перемпцията и давността са различни правни институти с различни правни последици, но общото между тях е, че едни и същи факти могат да имат значение за осъществяването им. Давността изключва принудителното изпълнение, но длъжникът не може да се позове на нея пред съдебния изпълнител, а перемпцията предполага неудовлетворено принудително изпълнение, но съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Перемпцията е без правно значение за давността. Единствената правна последица от настъпването й е, че съдебният изпълнител трябва да образува ново изпълнително дело, когато е сезиран с искане за изпълнителен способ, извършено след настъпването й. Двугодишният срок за перемпцията започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение, включително доброволно, т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило успешно или безуспешно или поисканите способи не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направено искане не е внесъл такси, разноски, не е отказал необходимото съдействие и така неговото прилагане. Перемпция обаче не настъпва, когато взискателят не е поискал нов изпълнителен способ в продължение на две години, защото през това време се осъществява предходен способ, който не е завършил и не може да се прецени дали има нужда от друг такъв. В конкретния случай, от приложените по делото писмени доказателства се установява, че изпълнителното дело е образувано против четирима солидарни длъжници – две дружества, лицето лавка Златанова и жалбоподателя С. за единно вземане на взискателя „Банка ДСК „ ЕАД. От доказателствата по делото е видно, че в периода от 01.10.2014г. до 12.08.2022г. по делото са извършени различни изпълнителни действия срещу съдлъжниците „Ванеса хляб“ ЕООД и С.З. Едновременно с това, взискателите са продължили да искат прилагане на различни изпълнителни способи. При това положение, спорният по делото въпрос е „Перемира ли се принудителното изпълнение за един от солидарните длъжници, ако по отношение на останалите са извършени валидни изпълнителни действия“. Отговорът на този въпрос е отрицателен. Според правилата на солидарната отговорност, кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците (чл.122, ал.1 от ЗЗД), а изпълнението от един солидарен длъжник освобождава всички останали (чл.123, ал.1 от ЗЗД). В хипотезата на т. нар. пасивна солидарност съществува един кредитор и двама или повече длъжници. Облигационните отношения между съдлъжниците са такива, че когато един от тях изпълни, се погасява задължението на всички останали, т.е. налице е единна престация. При пасивната солидарност всеки длъжник се намира в самостоятелно, отделно правоотношение с кредитора, но отделните правоотношения са свързани помежду си посредством целта – да се удовлетвори интересът на кредитора. Удовлетворяването на взискателя чрез осъществяване на отделни изпълнителни способи с предмет имуществото на един от солидарните длъжници има действие по отношение на всички останали съдлъжници. Единството на престацията – предмет на изпълнението налага извода, че не е необходимо взискателят да иска извършване на изпълнителни действия срещу всеки един от солидарните длъжници, за да поддържа съществуването на изпълнителното производство. Дори, когато длъжниците са повече, вземането е единно и целта на изпълнението да се удовлетвори това единно вземане като се насочи изпълнението върху имуществото на един, на няколко или на всички солидарни длъжници. Ето защо, извършването на изпълнителни действия по отношение на един от солидарните длъжници, има действие и по отношение на останалите и не може да се приеме, че взискателят е бездействал“. Настоящият съдебен състав също споделя становището, че прекъсването на 2-годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по отношение на един солидарен длъжник има абсолютно действие и по отношение останалите солидарни длъжници. Това е така, защото удовлетворяването на взискателя чрез осъществяването на отделни изпълнителни способи с предмет имущество на един от солидарните длъжници има действие по отношение и на останалите съдлъжници. Съобразно правилата на солидарността кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците (чл. 122, ал. 1 ЗЗД), като изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници (чл. 123, ал. 1 ЗЗД). За пасивната солидарност е характерно, че има един кредитор и двама или повече длъжници, като облигационните отношения между тях са свързани по такъв начин, че когато един от тези солидарни длъжници изпълни, се погасяват и задълженията на всички останали, т.е. налице е единна престация. При пасивната солидарност всеки длъжник се намира в самостоятелно, отделно правоотношение с кредитора, но всички тези отделни правоотношения са свързани помежду си посредством целта – да се удовлетвори интересът на кредитора. Единството на престацията – предмет на изпълнението, обуславя извода, че не необходимо взискателят да иска извършването на изпълнителни действия срещу всеки един от солидарните длъжниците, за да поддържа съществуването на изпълнителното производство. Макар и длъжниците да са повече, вземането е едно и целта на изпълнителното производство е то да бъде удовлетворено, като изпълнението може да се насочи към имуществото на един, на някои или на всички солидарни длъжници.“ Това е и отговорът на спорния по настоящото дело въпрос, като следва да се подчертае, че в частната жалба се смесват институтите на погасителната давност и перемцията по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.Следва да се подчертае, че погасителната давност и перемпцията са отделни правни институти, чиито същност и последици не следва да се приравняват. Субективното право, което е погасено по давност поради изтичане на предвидения в закона давностен срок, не подлежи на принудително изпълнение, като основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК представлява влязлото в сила уважително решение по чл. 439 ГПК. Бездействието на взискателя в продължение на повече от две години не се отразява върху дължимостта на вземането, а е основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, което не изключва възможността за последващо образуване на друго изпълнително дело, в рамките на което субективното право да бъде принудително осъществено“ В този смисъл следва да се отбележи, че не е налице период, по-дълъг от две години, през който да не са извършвани изпълнителни действия в полза на взискателя, нито има данни самият взискател да се е дезинтересирал от изпълнението след изричното възлагане по реда на чл. 18 от ЗЧСИ, както и че отговорността на длъжниците е солидарна и действията по събиране на дълга не се разграничават поотделно за всеки от тях, т.е. – не е налице хипотезата на чл. 433, т. 8 от ГПК, при която да не е следвало продължаване на действията спрямо жалбоподателя в качеството му на един от солидарните длъжници. В тази връзка следва да се посочи, че солидарните длъжници в изпълнителното производство са равнопоставени и от всеки от тях може да бъде събрано вземането, като че в случая не е налице неяснота относно обема на присъденото имуществено право, нито относно индивидуализирането на длъжниците и техния кредитор-взискател, като солидарността е изрично посочена в изпълнителния лист, т.е. – не е налице хипотеза, при която паричното задължение, присъдено в тежест на повече лица, да се дължи от тях съразмерно, от което следва, че всяко действие по събиране на дълга касае и останалите солидарни длъжници. По тези съображения жалбата следва да бъде оставена без уважение, доколкото и към момента на издаване на атакуваното разпореждане отново не е била налице хипотезата на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК. По тези съображения Бургаският окръжен съд