Решение № 803 от 1.7.2023 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 1155/2023 г.
Окръжен съд - Варна01.07.2023 г.докладчик Константин Димитров Иванов
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1081/31.03.2023 год., постановено по гр. дело № 511/2023 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТИТЕ, с които са уважени предявените от Ц. В. Н. от гр. Търговище срещу „Енерго-Про Варна“ ЕАД, ЕИК 204146759, със седалище гр. Варна искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, като е признато за незаконно и е отменено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението ищеца Ц. В. Н. ЕГН •••••••••• от гр. Търговище, извършено със Заповед № 52/18.11.2022 г. на Р.Ш. – член на УС на „Енерго-Про Варна“ ЕАД, ЕИК 204146759, със седалище гр. Варна и С.П.С. – упълномощен представител на дружеството; Ц. В. Н. ЕГН •••••••••• от гр. Търговище е възстановен, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, на заеманата преди уволнението длъжност - „Началник отдел“ в Отдел „Център за обслужване на клиенти – Запад“, Дирекция „Обслужване на клиенти“ към „Енерго-Про Варна“ ЕАД, ЕИК 204146759, със седалище гр. Варна и „Енерго-Про Варна“ ЕАД, ЕИК 204146759, със седалище гр. Варна е осъдено да заплати на Ц. В. Н. ЕГН •••••••••• от гр. Търговище, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, сумата от 11 389, 80 лева, представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение, а именно: за периода от 19.11.2022 г. до 19.03.2023 г. включително, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума, считано от подаването на исковата молба – 17.01.2023 год. до окончателното й изплащане; ОТМЕНЯ Решение № 1081/31.03.2023 год., постановено по гр. дело № 511/2023 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен за разликата над 11 389, 80 лева до размера на сумата от 17 084, 70 лева (т. е., е отхвърлен за сумата от 5694, 90 лева), предявения от Ц. В. Н. ЕГН •••••••••• от гр. Търговище срещу „Енерго-Про Варна“ ЕАД, ЕИК 204146759, със седалище гр. Варна иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставането му без работа за периода 20.03.2023 – 19.05.2023 год. в резултат на незаконното му уволнение, извършено със Заповед № 52/18.11.2022 г. на Р.Ш. – член на УС на „Енерго- Про Варна“ ЕАД, ЕИК 204146759, със седалище гр. Варна и С.П.С. – упълномощен представител на дружеството и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Енерго-Про Варна“ ЕАД, с ЕИК 204146759, със седалище гр. Варна, да заплати на Ц. В. Н. ЕГН •••••••••• от гр. Търговище, ул. Славейков № 43, ап. 10, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и сумата от 5694, 90 лева (пет хиляди шестстотин деветдесет и четири лева и 90 ст.), представляваща обезщетение за оставането му без работа з а периода 20.03.2023 – 19.05.2023 год. в резултат на незаконното му уволнение, извършено със Заповед № 52/18.11.2022 г. на Р.Ш. – член на УС на „Енерго- Про Варна“ ЕАД, ЕИК 204146759, със седалище гр. Варна и С.П.С. – упълномощен представител на дружеството, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаването на исковата молба (17.01.2023 год.) до окончателното й изплащане; ОСЪЖДА „Енерго-Про Варна“ ЕАД, с ЕИК 204146759, със седалище гр. Варна да заплати на адвокат П. М. М. от АК-Варна, с адрес на адвокатската кантора: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 106, ет. 1, офис 3, на основание чл. чл. 78, ал. 1 ГПК, чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗАдв, вр. чл. 7, ал. 1, т. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС, сумата от 1649 лева (хиляда шестстотин „четиридесет и девет лева) – адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ във въззивното производство; ОСЪЖДА „Енерго-Про Варна“ ЕАД, ЕИК 204146759, със седалище гр. Варна да заплати, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, в полза на държавата по сметка на Окръжен съд – Варна сумата от 114 лева (сто и четиринадесет лева), а по сметка на Районен съд – Варна – сумата от 227, 80 лева (двеста двадесет и седем лева и 80 ст.), съставляващи дължимата държавна такса върху уважения размер от 5694, 90 лева на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Първоинстанциононното решение в частта му, с която искът на Ц. В. Н. от гр. Търговище по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ е отхвърлен за сумата от 138, 90 лева, представляваща разликата над 17 084, 70 лева до претендирания размер от 17 223, 60 лева не е обжалвано и в тази част е влязло в сила. Решението може да се обжалва с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок, който започва да тече от 03.07.2023 год., съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК. Препис от решението да се връчи на страните.
Мотиви
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК. Образувано е по две въззивни жалби срещу Решение № 1081/31.03.2023 год., постановено по гр. дело № 511/2023 год. по описа на РС-Варна, както следва: I. Въззивна жалба от Ц. В. Н. от гр. Търговище, подадена чрез процесуален представител, срещу горното решение в частта му, с която е отхвърлен предявения от него против „Енерго-Про Варна“ ЕАД, с ЕИК 204146759, със седалище гр. Варна иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ в частта му за разликата над 11 389, 80 лева до размера на сумата от 17084, 70 лева (т. е., е отхвърлен за сумата от 5 694, 90 лева), съставляваща обезщетение за оставането му без работа за периода 20.03.2023 – 19.05.2023 год. в резултат на незаконното му уволнение, извършено със Заповед № 52/18.11.2022 г. на Р.Ш. - член на УС на „Енерго-Про Варна“ ЕАД, ЕИК 204146759, със седалище гр. Варна и С.П.С. – упълномощен представител на дружеството; II. Въззивна жалба от „Енерго-Про Варна“ ЕАД, с ЕИК 204146759, със седалище гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу горното решение в частите, с които са уважени предявените от Ц. В. Н. от гр. Търговище срещу дружеството обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, като е признато за незаконно и е отменено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението ищеца Ц. В. Н. от гр. Търговище, извършено със Заповед № 52/18.11.2022 г. на Р.Ш. – член на УС на „Енерго-Про Варна“ ЕАД, ЕИК 204146759, със седалище гр. Варна и С.П.С. – упълномощен представител на дружеството; Ц. В. Н. от гр. Търговище е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Началник отдел“ в Отдел „Център за обслужване на клиенти – Запад“, Дирекция „Обслужване на клиенти“ към „Енерго-Про Варна“ ЕАД, ЕИК 204146759, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и ответното дружество е осъдено да заплати на Ц. В. Н. от гр. Търговище, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от 11 389, 80 лева, представляваща обезщетение за времето, през което служителят е останал без работа поради незаконното уволнение, а именно: за периода от 19.11.2022 г. до 19.03.2023 г. включително, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума, считано от подаването на исковата молба до окончателното й изплащане. В жалбата на ищеца Ц. В. Н. от гр. Търговище се твърди, че и след 19.03.2023 год. той продължава да е без работа и понастоящем е изтекъл пълният шестмесечен срок от незаконното му уволнение, поради което счита, че искът му следва да бъде уважен до размера на сумата от 17 084, 70 лева и за периода 20.03.2023 год. до 19.05.2023 год. Отправено е искане за отмяна на решението в атакуваната от ищеца част и за постановяване на друго, с което искът му по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ да бъде уважен и за сумата от 5694, 90 лева, съставляваща обезщетение за оставането му без работа в резултат на незаконното му уволнение и за периода 20.03.2023 – 19.05.2023 год. Претендира присъждане на разноски. В писмен отговор насрещната страна – ответникът по исковете „Енерго- Про Варна“ ЕАД, ЕИК 204146759, със седалище гр. Варна, оспорва въззивната жалба на ищеца, счита, че е неоснователна, а решението в обжалваната от ищеца част – правилно и настоява да бъде потвърдено в тази част. Претендира присъждане на разноски. В жалбата на ответника по исковете против първоинстанционното решение са наведени оплаквания, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила. Неправилни са изводите на районния съд, че ищецът не е изпълнявал ръководна функция в дружеството, както и че не е налице и второто кумулативно изискване на нормата на чл. 328, ал. 2 КТ относно сключения договор за управление на предприятието, поради това, че договорът за управление имал бланкетен характер и не съдържал конкретни стопански задачи, които да са били възложени в тежест на новоизбрания член на управителния съвет на дружеството, с който е сключен и договорът за управление и които да оправдават правото му да извършва едностранни промени в подчинените му екипи с ръководни функции. Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните от ответника части и за постановяване на друго, с което исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ да се отхвърлят, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции. В писмен отговор насрещната страна – ищецът по исковете Ц. Н. от гр. Търговище, чрез процесуален представител, оспорва въззивната жалба на ответника, счита, че е неоснователна, а решението в обжалваните части – правилно и настоява да бъде потвърдено в тези части. Претендира разноски. В съдебно заседание всяка страна, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата си и оспорва жалбата на насрещната страна. Съдът съобрази следното: Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Кт, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. В исковата си молба ищецът Ц. В. Н. от гр. Търговище е навел следните твърдения: Работил е по трудово правоотношение с ответника „Енерго-Про Варна“ ЕАД (правоприемник на „Е.ОН България“ ЕАД), въз основа на сключен трудов договор № 489/29.12.2006 г. за неопределено време, изменян с допълнителни споразумения към него. Съгласно последното допълнителни споразумение № 492/30.06.2021 г. е заемал длъжността „началник отдел“ в отдел „Център за обслужване на клиенти – Запад“, Дирекция „Обслужване на клиенти“ към „Енерго-Про Варна“ ЕАД. Със заповед на работодателя от 06.10.2021 г. бил дисциплинарно уволнен, като с влязло в сила решение по гр. дело № 1571/2021 г. на РС-Търговище уволнението му е признато за незаконно и е отменено и ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. На 18.11.2022 г. се явил на работа и на същата дата му е връчена нова Заповед № 52/18.11.2022 г., с която трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ – поради сключването на договор за управление на предприятието от 23.09.2021 год. Ищецът счита, че уволнението му е незаконно като излага следните възражения и доводи: Оспорва да е сключван посоченият в заповедта договор за управление; не е отразено с кое лице е сключен такъв договор, а според вписванията в Търговския регистър, на 03.10.2022 г. е заменен само един от членовете на Управителния съвет на дружеството, което не е достатъчно за приложението на чл. 328, ал. 2 КТ, предвид вписания в ТР начин на представляване на дружеството – заедно от двама от членовете на Управителния съвет. Твърди, че към датата на уволнението му не е бил част от ръководството на предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, поради което и уволнението му на това основание е незаконно. Излага, че основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ е приложимо единствено спрямо ръководителите, от които пряко зависи постигането на стопански резултати от предприятието и на заложените цели, а не и спрямо всеки служител с ръководни функции. Навежда, че доколкото ответното дружество „Енерго-Про Варна“ ЕАД е мажоритарен акционер в енергийните предприятия „Енерго-Про Продажби“ АД и „Електроразпределение Север“ АД и упражнява пряк контрол върху тях, то и основната му търговска цел е реализирането на печалба от продажба на ел. енергия и от предоставянето на мрежови услуги, а заеманата от ищеца към момента на уволнението му длъжност – „началник отдел“ в „Център за обслужване на клиенти-Запад“ – не е свързана с упражняването на дейности, който пряко водят до целе́ния икономически резултат на дружеството. Трудовите му функции са със спомагателна дейност по администриране на постъпващата документация и разпределянето й към компетентните подразделения. Твърди още, че същинското ръководство дори и на тази спомагателна дейност не се осъществява от него като началник на отдела, а от директора на Дирекция „Обслужване на клиенти“, т. е., ищецът дори йерархично не е пряко подчинен на новия управител. По изложените съображения намира, че не са били налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ, а същата е превратно тълкувана от работодателя единствено с цел да прекрати правоотношението му, като преодолее закрилата, от която се ползва като председател на синдикалната секция на КТ „Подкрепа“ в ответното дружество. Ищецът оспорва и формалната валидност на заповедта за уволнението му, като твърди, че е подписана от лицето С.П.С., която не разполага с представителна власт, съответно не разполага и с работодателска правоспособност. Поради изложеното счита, че уволнението му е незаконно. Твърди още, че в резултат на незаконното уволнение е останал без работа. В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания: 1) За признаването на уволнението на ищеца Ц. В. Н., извършено със Заповед № 52/18.11.2022 г. на Р.Ш.-член на УС на „Енерго-Про Варна“ ЕАД и С.П.С.- упълномощен представител на дружеството, за незаконто и за неговата отмяна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; 2) за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Началник отдел“ в Отдел „Център за обслужване на клиенти – Запад“, Дирекция „Обслужване на клиенти“ към „Енерго-Про Варна“ ЕАД, със седалище гр. Варна, на основание чл. 344, ал. 1, т. КТ и 3) за осъждане на ответника да му заплати сумата от 17223, 60 лв. – обезщетение за оставането му без работа в резултат на незаконното уволнение за пълния шестмесечен срок от уволнението – 19.11.2022 г. – 19.05.2023 год., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаването на исковата молба – 17.01.2023 г. до окончателното й изплащане. Пред настоящата инстанция искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ е висящ до размера на сумата от 17084, 70 лева. В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа исковете си и настоява да бъдат уважени. В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание, ответникът оспорва исковете. Не оспорва, че между страните е било налице трудово правоотношение, по което ищецът е заемал длъжността „началник отдел“ в Отдел „Център за обслужване на клиенти – Запад“, Дирекция „Обслужване на клиенти“, както и че същото е прекратено с атакуваната заповед от 18.11.2022 г. на основание по чл. 328, ал. 2 КТ. Поддържа, че са били налице условията за приложението на посочената разпоредба и уволнението е законно. Твърди, че на 23.09.2022 г. е проведено редовно заседание на Надзорния съвет на „Енерго[1]Про Варна“ ЕАД, на което е взето решение за освобождаването на Д.К.Д. като член на УС и на нейно място е избран Р.Ш., с който на същата дата е сключен договор за възлагане на управление по чл. 241, ал. 6 ТЗ, а на 03.10.2022 г. промяната е вписана в Търговския регистър по партидата на дружеството. Твърди, че във връзка с избора на новия член на УС и сключения договор за възлагане на управлението на дружеството, на 27.09.2022 г. е взето единодушно решение, с което е одобрен бизнес план за развитие на дружеството за периода 2022 г. – 2024 г., включващ и поставени цели във връзка с развитие на персонала и оптимизиране на неговата работа. Счита, че по този начин на управителя е дадена възможност да сформира управленски екип за изпълнението на възложения му план с конкретни икономически показатели, която възможност включва и правата по чл. 328, ал. 2 КТ. Сочи, че изпълнението на новия договор за управление на дружеството е започнало на 23.09.2022 г. и в рамките на законоустановения деветмесечен срок – на 18.11.2022 г. на ищеца е връчено предизвестие, както и заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Счита за ирелевантен относно приложението на цитираната норма начинът на представляване на дружеството. В тази връзка изтъква, че в нормата липсва изискване управителят да разполага с (еднолична) представителна власт. Счита за неоснователно и възражението, че ищецът не бил част от ръководството на предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ. Твърди, че ищецът е бил сред лицата, които са част от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ. Според длъжностната характеристика относно заеманата от ищеца длъжност, същият е бил натоварен с конкретни ръководни функции, а освен това според Националния класификатор на провесиите и длъжностите (НКПД), длъжността на ищеца е с код 121906021, отговаряща на „ръководител/началник/мениджър отдел“. Счита също, че заповедта е издадена от компетентен орган, действащ чрез лица с надлежна представителна власт, каквито се явяват новият управител Р.Ш. и С.С., последната упълномощена от двама от действащите членове на УС с нотариално заверени пълномощни от 04.10.2022 г. и 05.10.2022 г., вкл. и с правата за сключва и да прекратява трудови договори. По изложените съображения счита, че исковете са неоснователни и настоява за отхвърлянето им. Претендира присъждане на разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна: Прието е за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е било налице трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № 489/29.12.2006 г. и допълнителни споразумения към него, по силата на което ищецът е заемал длъжността „началник отдел“ в Отдел „Център за обслужване на клиенти – Запад“, Дирекция „Обслужване на клиенти“ към „Енерго-Про Варна“ ЕАД. Същото се потвърждава и от приложените документи, вкл. трудов договор № 489/29.12.2006 г.; допълнително споразумение № 542/30.09.2019 г. и допълнително споразумение № 492/30.06.2021 г. Видно от длъжностната характеристика за длъжността „началник отдел“ в структурно звено Отдел „Център за обслужване на клиенти – Запад“, Дирекция „Обслужване на клиенти“ в ответното дружество основните задължения на длъжността включват: организира, ръководи и контролира работата на центровете за обслужване на клиенти на компаниите от групата „ЕНЕРГО ПРО“ в градовете Търговище, Горна Оряховица, Велико Търново, Габрово, Русе, Разград и Свищов; организира, ръководи и контролира обслужването на клиентите на компаниите от групата „ЕНЕРГО ПРО“ относно предоставянето на информация и услуги, включително и координация на изпълнението им; организира, ръководи и контролира въвеждането и поддържането на информационната система с основните данни на клиентите на компаниите от групата „ЕНЕРГО ПРО“ и договорите им; контролира процесите по организацията на труда, трудовата дисциплина, работно време, почивки и отпуски на служителите в отдела; контролира спазването на Правилника за вътрешния трудов ред, основните организационни правила и бизнес процеси, функционално установените политики и процедури, изискванията на документацията на интегрираната система за управление на качеството, здравето и безопасността при работа и др. Длъжността е пряко подчинена на Директор „Обслужване на клиенти“. От представеното щатно разписание на дружеството „Енерго-Про Варна“ ЕАД, в сила от 01.01.2022 год., действало и към дата 19.11.2022 год., е видно, че длъжността Директор „Обслужване на клиенти“ е пряко подчинена в йерархично отношение на управителя на дружеството. Т. е., между длъжността на ищеца и управителя на дружеството е само директорът на дирекция „Обслужване на клиенти“. Не е спорно също, а това се установява и от съдържащите се в личното трудово досие на ищеца писмени доказателства, че със Заповед № 58#27 от 06.10.2021 г. ищецът е бил уволнен дисциплинарно. С влязло в сила Решение № 121/21.03.2022 г. по гр. дело № 1571/2021 г. на РС-Търговище уволнението му е признато за незаконно и е отменено и същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Безспорно е също, че на 18.11.2022 г. ищецът се е явил на работа за заемане на длъжността, на която е възстановен – в тази насока е и протокол от 18.11.2022 г., подписан от ищеца и от представител на ответното дружество. На същата дата - 18.11.2022 год., на ищеца е връчено предизвестие № ERP[1]212/18.11.2022 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ, както и Заповед № 52/18.11.2022 г., с която трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 19.11.2022 год., на основание чл. 328, ал. 2 КТ – поради сключването на нов договор за управление на Дружеството, чието изпълнение е започнало на дата 23.09.2022 год. Заповедта е издадена за работодателя от Р.Ш. и С.С.. Видно от пълномощно с нот. заверени подписи на упълномощителите А.А. от 05.10.2022 год. и Р.Ш. от 04.10.2022 год. – членове на управителния съвет на ответното дружество, С.П.С. е упълномощена да представлява и подписва от името и за сметка на „Енерго-Про Варна“ ЕАД трудови договори, допълнителни споразумения към тях и заповеди за прекратяване на трудови договори съвместно с друг член на УС на дружеството. Видно от протокол от заседание на Надзорния съвет на „Енерго-Про Варна“ ЕАД, проведено на 23.09.2022 г., на посочената дата са взети решения за освобождаването на Д.К.Д. като член на УС на дружеството, считано от 23.09.2022 г. и за избирането на Р.Ш. като нов член на УС. На 23.09.2022 г. е сключен договор за възлагане на управление, на основание чл. 241, ал. 6 от ТЗ, между „Енерго-Про Варна“ ЕАД, представлявано от председателя на Надзорния съвет и Р.Ш., като член на УС. От протокол от заседание на Управителния съвет на „Енерго-Про Варна“ ЕАД, проведено на 27.09.2022 г. е видно, че Управителния съвет единодушно е одобрил Бизнес план 2022-2024 на група „Енерго про Варна ЕАД, във връзка с избирането на Р.Ш. за член на Управителния съвет. Съгласно договора за управление от 23.09.2022 год. членът на УС Р.Ш. е поел задължение да поеме ръководството и управлението на цялостната дейност на дружеството при условията на солидарна отговорност с останалите членове на управителния съвет. От съдржанието на обсъждания бизнес план е видно, че същият включва поставени цели за развитие на персонала през 2023 г., вкл. чрез намаляване на текучеството, развитие на стажантски и практикантски програми, поддържане и развитие на правила за обучение на служителите съгласно бизнес необходимостта, както и дигитализиране на процесите и развитие на персонала в Центровете за обслужване на клиенти в дружеството с цел постигане на пълна удовлетвореност на клиента. Бизнес планът съдържа и редица икономически параметри, които следва да бъдат постигнати от енергийните дружества от групата Енерго Про Варна в периода 2002-2024 год. във връзка продажбата на ел. енергия, предоставянето на мрежови услуги, както и изграждане на енергийни обекти за производство на ел. енергия от възобновяеми източници. В договора за управление от 23.09.2022 год. липсват клаузи, от които може да се направи извод, че уговореното възнаграждение на управителя Р.Ш. е обвързано или е поставено в заависимост, пряко или косвено, от изпълнението или неизпълнението на икономическите параметри, заложени в бизнес плана за развитие на на група „Енерго про Варна ЕАД за периода 2022 год. – 2024 год. От регистрационна карта, издадена от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ гр. Търговище и копия от трудова книжка сверено от първоинстанционния съд с оригинал от същата в съдебно заседание на 20.03.2023 год., а също и от извършената от възззивния съд справка с оригинала на трудовата книжка на ищеца в с. з. на 19.06.2023 год. е видно, че ищецът е регистриран в Бюрото по труда на 22.11.2022 г., в периода 19.11.2022 год. – 19.05.2023 год. е бил без работа и не е работил по трудово правотоношение. Започнал е нова работа при друг работодател по трудов договор, сключен на 22.05.2023 год. От заключението на съдебно-счетоводната екстертиза, изслушано в първата инстанция, се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец, предхождащ месеца, в който е уволнен (месец септември 2021 год.) е 2847, 45 лева. Съответно дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за максималния 6- месечен период от уволнението е 17 084, 70 лева. С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ: В случая уволнението на ищеца е извършено на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Съгласно цитираната разпоредба служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 и поради сключването на договор за управление на предприятието. Уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца. Заповедта за уволнението на ищеца е редовна от външна страна – съдържа фактическите и правни осонвания за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена е от надлежни представители на дружеството – работодател, каквито се явяват Р.Ш. – член на УС на „Енерго-Про Варна“ ЕАД и С.С. – пълномощник, упълномощена от двама членове на УС, включително и с правата да сключва и прекратява трудови договори с работници и служители на дружеството. Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с ТР № 6/2012 г. от 11.01.2013 г. на ОСГК на ВКС, е допустимо делегиране на работодателска правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудово правоотношение, с изключение на случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл. 192, ал. 1 КТ, какъвто настоящият не е. Останалите възражения на ищеца относно формалната валидност на заповедта също са неоснователни. Действително, волята на работодателя за промени в ръководството на предприятието по чл. 328, ал. 2 КТ следва да се формира от управителя, с когото е сключен договорът за управление, но за да е валидно изявлението то трябва се изяви чрез законния представител на работодателя – юридическо лице, както е сторено и в случая. Тъй като волеобразуващите и волеизявяващите органи на юридическото лице не е задължително да съвпадат, няма пречка основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ да се приложи и в хипотеза като разглежданата, при която е избран само един нов член от колективен управленски и представителен орган (с когото е сключен и договор за управление на дружеството), при уговорен в устава на дружеството съвместно представителство – винаги заедно от двама членове на Управителния съвет. Поради това и възраженията на ищеца относно формалната валидност на заповедта за уволнение са неоснователни. Фактическият състав на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ изисква наличието на следните кумулативни предпоставки: заеманата длъжност да е била ръководна; да е сключен договор за управление на предприятието и уволнението да е извършено в деветмесечен срок от започване на изпълнението на договора за управление. За начало на деветмесечният срок се приема сключването на договора за управление. На основание чл. 328, ал. 2 КТ могат да бъдат уволнявани само служители от ръководството на предприятието. Понятието "ръководство на предприятието" е легално дефинирано в § 1, т. 3 от ДР на КТ. В обхвата на разпоредбата са включени ръководителят и неговите заместници, но "и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес", т. е., включени са и лицата, които упражняват функции по организиране и планиране на този процес, по разпределение на задачи между подчинени служители и работници в предприятието и по организиране на дейности, пряко свързани с ръководството на процеса и по спазването на трудовата дисциплина.
Цитирани разпоредби
20- чл. 225, ал. 1 КТ
- чл. 328, ал. 2 КТ
- чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
- чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
- чл. 241, ал. 6 ТЗ
- чл. 131 ГПК
- чл. 315, ал. 2 ГПК
- чл. 78, ал. 6 ГПК
- чл. 78, ал. 1 ГПК
- чл. 192, ал. 1 КТ
- чл. 228, ал. 1 КТ
- чл. 1
- чл. 280, ал. 1
- чл. 326, ал. 2
- чл. 344, ал. 1, т. 1
- чл. 344, ал. 1, т. 3
- чл. 344, ал. 1
- чл. 38, ал. 2
- чл. 7, ал. 1, т. 1
- чл. 7, ал. 2, т. 2