Решение № 1793 от 30.10.2023 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 2064/2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 684636- F675555/05.01.2023г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „СИТ БИЛД“ ООД, ЕИК 206820007, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Никола Вапцаров“ № 143, ет.1, ап.1, представлявано от П.Г.Г., ЕГН •••••••••• и С.Г.Г., ЕГН ••••••••••, на основание чл.179, ал.1, пр.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/лева за нарушение на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС. Жалбоподателят „СИТ БИЛД“ ООД, по съображения изложени в жалбата си и допълнително становище, моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание се представлява от адв.Б., който поддържа жалбата и претендира разноски. Административнонаказващият орган чрез гл.юрк.А. пледира за потвърждаване на НП. Претендира присъждане на сторените по настоящото производство разноски. Пловдивският районен съд - VІI н.с., като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. На 15.06.2022 г. след извършена служебна проверка от служители на ТД на НАП – Пловдив било установено, че жалбоподателят „СИТ БИЛД“ ООД, като регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило законоустановения срок за подаване на справка-декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП- Пловдив за данъчен период 01.05.2022 г. – 31.05.2022 г., а именно до 14.06.2022 г., включително. Справката-декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС не била подадена в ТД на НАП Пловдив и към момента на съставяне на АУАН. Констатираното било квалифицирано като нарушение на чл.125 ал.5, вр. чл. 125 ал. 1 от ЗДДС, за което на 12.09.2023 г., срещу жалбоподателя и в негово отсъствие бил съставен АУАН № F675555/12.09.2022г. от св. С. И. Г., на длъжност „•••“ в НАП при ТД гр.Пловдив. Възражение било депозирано в срок, не то било прието за неоснователно от административнoнаказващия орган /АНО/. Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното НП, с което наказващият орган възприел изцяло описаната в акта фактология по случая и на основание чл. 179 ал. 1 пр. 1 от ЗДДС наложил на „СИТ БИЛД“ ООД административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 125 ал. 5, вр. чл. 125 ал. 1 от ЗДДС. В хода на съдебното производство в качеството на свидетел бе разпитана актосъставителят С. И. Г., която потвърждава отразените в акта констатации. Допълва, че е към датата на съставяне на акта не е била подадена справка-декларация, както и отчетни регистри., като и след съставянето на АУАН декларации не са били подавани от дружеството. Съдът кредитира показанията на св.Г. с изключение на частта, в която същата заявява, че срещу съставения АУАН нарушителя не е депозирал възражения, доколкото не кореспондира с представените по делото писмени доказателства. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му да направи писмени възражения срещу него, като такива не са били депозирани. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Атакуваното НП съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и давностните срокове, разписани в чл. 34 от ЗАНН. От събраните по делото доказателства съдът приема, че действително за данъчен период 01.05.2022г.-31.05.2022г. жалбоподателят „СИТ БИЛД“ ООД не е спазило законоустановения срок до 14.06.2022г. да подаде справка- декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив, с което не е изпълнил задължението си по чл.125 ал.5, вр. чл.125 ал.1 от ЗДДС, като обстоятелствата, при които е осъществен съставът на изследваното нарушение не се оспорват от никоя от страните по делото. Действително още преди изтичането на срока за подаване на справката- декларация за данъчен период 01.05.2022г.-31.05.2022г. жалбоподателят „Сит Билд“ ООД е бил дерегистриран по ЗДДС. Последиците от прекратяването на регистрацията съгласно чл. 110, ал. 2, изр.2-ро от ЗДДС са настъпили на дата 13.10.2022 г., което се установява от предоставената от ТД на НАП Пловдив информация с писмо рег.№ 11-00-874 от 11.08.2023г. Съгласно правилото на чл. 113, ал. 9 от ППЗДДС в случаите на дерегистрация, без последваща регистрация в рамките на един данъчен период, декларациите по чл. 125, ал. 1 и 2 от ЗДДС и отчетните регистри по чл. 125, ал. 3 от ЗДДС се подават само на хартиен и технически носител в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите или по електронен път по параметрите и изискванията към структурата на файловете, определени в приложение № 12 от правилника. Установените по делото факти се подвеждат именно под хипотезата на така цитираната правна норма. Предвид настъпилата дерегистрация, за да изпълни задължението си, жалбоподателят е трябвало да процедира точно по начина, по който го е сторил, като е подал дължимите документи по електронната поща на официалния електронен адрес на ТД на НАП Пловдив, подписани с КЕП на 26.07.2023г. и същите са били обработени в ИС на НАП. По тези съображения съдът приема за доказано по категоричен начин, че справка-декларацията на жалбоподателя „Сит Билд“ ООД за данъчен период 01.05.2022г.-31.05.2022г. е била подадена по електронната поща, който способ е редовен предвид настъпилата дерегистрация, но самият документ така или иначе е бил подаден след определения срок. Що се отнася до възражението на жалбоподателя, че АУАН е бил съставен в негово отсъствие, то това наистина е станало така, но според настоящият състав при спазване на законовите изисквания. Това е така, тъй като чл. 40, ал. 2 ЗАНН предвижда възможност за актосъставителя да състави АУАН и в отсъствие на нарушителя когато той е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, а в случая по делото са налични доказателста за многократно търсене на жалбоподателя за връчване на покани за съставяне на АУАН на различни адреси и в различни периоди, и то повече от два пъти на всеки известен адрес. Въпреки това настоящата съдебна инстанция намира, че при санкционирането му за деянието по чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС е допуснато нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС: „За всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка- декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124", а според правилото на чл. 125, ал. 3 от ЗДДС: "Заедно със справкадекларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период". Нарушението по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС е на просто извършване, като съставомерната форма на изпълнителното му деяние представлява бездействие да се изпълни задължението за подаване в срок на посочените в правната норма данъчни документи. В процесния случай задълженията за подаване на справка-декларация и отчетени регистри за един и същи данъчен период нямат самостоятелен и обособен характер, доколкото са функционално предназначени към постигане на една и съща цел - надлежно отчитане пред приходната администрация на данните от значение за законосъобразно формиране на данъчния резултат за съответния едномесечен данъчен период /ДДС за внасяне или ДДС за възстановяване/. Задълженията за подаване на справки-декларации и на отчетни регистри съгласно нарочната законодателна воля /чл. 125 ал. 3 от ЗДДС/ се изпълняват заедно и едновременно, по един и същи начин – по електронен път при условията и реда на ДОПК, като частично изпълнение е технически невъзможно, доколкото е ноторно известно, че електронната платформа на НАП, чрез която се изпълнява задължението по чл. 125 ал. 7 от ЗДДС, не допуска отделно подаване и приемане на справка-декларация без отчетни регистри и на отчетни регистри без справка-декларация. По аргумент от мотивите на Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. по тълк. д. № 1/2021 г. на Върховен административен съд, Тълкувателно решение № 6 от 22.06.2017 г. по тълк. д. № 6/2016 г. на Върховен административен съд и Тълкувателно решение № 14 от 21.12.2021 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на Върховен административен съд преценката дали деецът е извършил едно или няколко самостоятелни административни нарушения по смисъла на чл. 18 от ЗАНН се прави въз основа на следните обстоятелства: -дали деецът е извършил едно или няколко самостоятелни действия и/или бездействия като проявна форма на изпълнителното деяние; -дали установените противоправни действия/бездействия са относими към неизпълнение на самостоятелни правни задължения, имащи отделен и обособен характер и предмет. Задълженията за подаване на справка-декларация и на отчетени регистри за един и същи данъчен период, както се посочи по-горе нямат самостоятелен и обособен характер, доколкото са функционално предназначени към постигане на една и съща цел – надлежно отчитане пред приходната администрация на данните, необходими за формирането на данъчния резултат за съответния данъчен период. Съгласно нарочната законодателна воля /чл. 125, ал. 3 от ЗДДС/ задължението за подаване на справка-декларация и на отчетните регистри към нея се изпълнява наведнъж, едновременно и по един и същи начин – по електронен път при условията и по реда на ДОПК. При така изяснените принципни положения относно правния характер на задължението по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС настоящият състав приема, че изпълнението на това задължението (за подаване на справка-декларация и на отчетни регистри) се осъществява чрез едно действие, респективно неизпълнението му представлява единно деяние под формата на едно противоправно бездействие. Следователно неподаването както на справката- декларация, така и на отчетните регистри или неподаването им в срок се осъществява чрез единно поведение и представлява едно бездействие, в нарушение на една материалноправна норма – чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, като води и до един и същи противоправен резултат по недеклариране на данък по реда и в срока, установени от закона. Нарушението може да бъде осъществено в две алтернативни форми на изпълнителното деяние – недеклариране на данъка въобще или декларирането му извън законоустановения срок, но и в двата случая се върши едно единно нарушение, за което следва на основание чл. 18 от ЗАНН да се наложи една санкция. В процесната хипотеза е налице деклариране на данъка извън установения срок, което следва да се приеме и за по-малко укоримата форма на изпълнителното деяние. Наказващият орган обаче незаконосъобразно е мултиплицирал отговорността на жалбоподателя, като за едно бездействие е наложил две отделни имуществени санкции – една за неподаването в срок на справка-декларацията за данъчен период 01.05.2023 г. - 31.05.2023 г. и още една за неподаването в срок на отчетните регистри: дневник за покупките и дневник за продажбите. Броят на нарушенията не зависи от броя на неподадените в срок документи, а от това колко съставомерни деяния са извършени. В този смисъл са: Решение № 1283 от 23.06.2021 г. по к. а. н. д. № 465/2021 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2123 от 11.11.2021 г. по к. а. н. д. № 2112/2021 г. на Административен съд – Пловдив. От гореизложеното следва, че изпълнението на законовото задължение за подаване на справка-декларация и на отчетни регистри се осъществява чрез едно действие, респективно неизпълнението на това задължение представлява единно деяние под формата на едно противоправно бездействие, за което следва на основание чл. 18 от ЗАНН да се наложи една единна санкция. Именно горното правило се явява нарушено в процесния случай, доколкото на настоящия състав е служебно известно, че АНД № 2066/2023 по описа на ПРС има за предмет издадени АУАН № F675558 от 12.09.2022г. и НП № 684639-F675558/05.01.2023 г., с които същият субект е наказан за неподаване в срок на отчетните регистри за същия данъчен период 01.05.2022г.-31.05.2022г. С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че в нарушение на материалния закон, административнонаказателната отговорност на наказания субект е незаконосъобразно мултиплицирана като за едно и също нарушение, макар и в две алтернативни форми на изпълнителното деяние, са му наложени две отделни санкции, в два отделни наказателни процеса. Това води до извод за незаконосъобразност на процесното НП, поради което същото следва да бъде отменено. По тези съображения съдът намира жалбата за основателна, а наказателното постановление за издадено при неправилно приложение на материалния закон, поради което то трябва да бъде отменено. Предвид горното, обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно. При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Такава претенция е своевременно направена, като по делото надлежно е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, пълномощно, както и договор за правна защита и съдействие. Видно от последния, страните по него са договорили възнаграждение в размер на 300 лева, което е било изплатено изцяло и в брой. Ето защо, така претендираните разноски следва да бъдат присъдени в полза жалбоподателя, като искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде уважено. Мотивиран от гореизложеното, Пловдивски районен съд – VІІ наказателен състав, постанови решението си.