Решение № 224 от 1.12.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 399/2023 г.

Производството по делото е по реда на глава ХХІ от НПК. Образувано е във връзка с жалба на адв. Н. П. П. - защитник на подсъдимия Н. И. Т. срещу присъда № 59 от 12.07.2023 г., постановена по НОХД № 987/2023 г. на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение. С цитирания съдебен акт подс. Н. И. Т. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 304а вр. чл. 304, ал. 1 от НК, за което му е било наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ и ал. 3 НК – пробация при двете задължителни мерки за срок от една година, а именно задължителна регистрация по настоящ адрес при периодичност от два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител като и двете мерки, включени в съвкупността от мерки за контрол и въздействие, са били наложени в продължителност от една година. С присъдата си на основание чл. 307а от НК първият съд е отнел в полза на държавата и предмета на престъплението. Произнесъл се е и за разноските по делото. Присъдата се обжалва от подсъдимия, чрез неговия защитник с оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното наказание. Релевират се доводи за липсата на доказателства в подкрепата на изводите на първия съд за извършено даване на подкуп още по- малко на две длъжностни лица. Прави се искане подсъдимият да бъде оправдан по обвинението. При условията на алтернативност се иска да бъде приложена разпоредбата на чл. 18, ал. 3 НК, като деецът не се наказва, тъй като по собствени подбуди се е отказал да довърши изпълнението на престъплението или е предотвратил настъпването на престъпните последици. В хода на съдебните прения представителят на държавното обвинение моли въззивния съд да приемете жалбата за неоснователна. Намира доводите, които се сочат в нея, за необосновани. Счита, че от материалите по делото по един безспорен и категоричен начин се налага извод, че от обективна и субективна страна подсъдимият Н. Т. е автор на деяние по чл.304а от НК. Във връзка с обясненията му намира за установено, че в пликчето, което е носил, е безспорно, че е имало само документи. Не е имало каквато и да е банкнота, защото за такава не се споменава нито от съпругата му - свидетелката Д., нито от който и да е от полицейските служители. А когато оставя документите в багажника на полицейския автомобил „•“, върху тях - върху плика, в които са се намирали, е оставена и банкнота от 100 лева, за което непортиворечиво свидетелстват полицейските служители, като такъв вид са намерени документите от дошлата група, която е направила снимки. Отговорът на подсъдимия на въпроса на Ш.: „За да ми се размине“, е едно безадресно обръщение, насочено към двамата полицейски служители, което опровергава тезата на защитата, че не било доказано, че и двамата са подкупени. В този смисъл са всички доказателства, които са били анализирани обстоятелствено от окръжния съда и не са налице основание за изменение или отмяна на атакуваната от защитата присъда. В хода на съдебните прения защита намира, че подсъдимият следва да бъде оправдан, защото деянието не е довършено – било е във фазата на опита и е налице доброволен отказ.Релевира недоказаност и на това, че и двамата полицейски служители С. и Ш. са били мотивирани да извършат действия по служба. Подсъдимият знае, че кара без книжка, но за това нарушение има друг вид административно наказание, така, че никакъв начин не може да се обвърже карането с това, за което е обвинен. Защитата сочи, че подсъдимият размислил и съжалил, като веднага поискал да си вземе банкнотата. Т. е. той е усетил, че нещо е сгрешил и на момента е поискал да се поправи, но това не било взето предвид прокуратурата и първоинстанционния съд. Начинът по който се предава вещта също е била пречка да бъде довършено деянието предвид наличието на камери. Затова защитата намира, че е налице опит по чл. 18, ал. 3 НК. Защитата пледира, че чисто обективно банкнотата е една и всеки от полицейските служители е разговарял по отделно с подсъдимия, поради което липсва основание за насоката на подкупа спрямо две лица. При условията на алтернативност, адв. П. моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК и подсъдимият да бъде оправдан по обвинението. Също при условията на алтернативност, ако се приеме, че е налице извършено престъпление, адв. П. моли да се измени присъдата в частта на наказанието, което да се намали на шест месеца пробация. Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при проверка на обжалваната присъда в пределите на въззивния си контрол, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното: Присъдата на ОС – Пловдив е постановена след провеждане на съдебно следствие по общия ред, като фактическите изводи са били обосновани въз основа на доказателствените факти, изведени от надлежни гласни, писмени и веществени доказателствени средства. Извършен е бил подробен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, като правилно е била установена фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема изцяло в следния смисъл: На 13.02.2023 г. около 12, 00 часа подс. Н. Т., който бил неправоспособен водач, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „•“, модел „•“ с рег. № • по главен път ІІ-64 в посока от • към •. С него пътувала и фактическата му съпруга Е. Д.. На същата дата за времето от 8, 30 часа до 20, 30 часа свидетелите: И. Й. С. - младши автоконтрольор І-ва степен в участък • към РУ – • при ОД на МВР –• и Д. Т. Ш. - младши автоконтрольор І- ва степен в група „•“ към РУ • при ОД на МВР – •, били на работа с униформено облекло и служебен автомобил с полицейски обозначения марка „•“, модел „•“ с рег. № •. Около 12, 00 часа патрулирали на главен път ІІ-64 (• – •), на км. 35, до бензиностанция „•“, област •, където изпълнявали служебните си задължения по осигуряване безопасността на движението по пътищата, съобразно чл. 14 от ЗМВР. Около 12, 16 часа И. С. подал сигнал със стоп-палка към подсъдимия водач, като посочил мястото, на което да спре. Т. подминал указаното място и спрял на около 20 метра след полицейския автомобил. С. поискал за проверка от Т. документите му на водач, както и тези за управлявания автомобил. Т. го информирал, че докато автомобилът е с изрядни документи, самият той не притежава свидетелство за управление. С. установил самоличността на водача - Н. И. Т. и проверил оборудването на автомобила, за което нямало нарушения. Междувременно Ш. се свързал с ОДЧ при РУ на МВР –• и проверил за издадено СУМПС, наказателни постановления и присъди по транспорта на подсъдимия. След потвърждаване на данните, че Т. е неправоспособен водач на МПС, същият бил поканен да излезе от автомобила си и да отиде до служебния автомобил за съставянето на акт, съобразно чл. 31 от ЗМВР - за управление на МПС без необходимата правоспособност. След като разбрал, че за извършеното нарушение на ЗДвП ще му бъде съставен АУАН, Т. решил да даде подкуп на полицаите, за да не извършат по- нататъшни действия по служба при констатиране на нарушението, а именно да не му съставят акт за установеното административно нарушение. В изпълнение на това свое решение, излизайки от автомобила, заедно с документите, които бил поставил в полиетиленов джоб, подсъдимият взел със себе си и една банкнота с номинал от 100 лв. и тръгнал след С. към служебния автомобил - марка „•“, модел „•“ с рег. № •. Т. поставил полиетиленовият джоб, съдържащ полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, върху който поставил банкнота с номинал 100 лв. в отворения багажник на полицейския автомобил. В същия момент към автомобила се приближил и Ш., който подобно на С. видял поставената върху документите банкнота и запитал подсъдимия „Какво е това?“, „Какви са тези пари в багажника на служебния автомобил?“, на което подсъдимият отвърнал, че парите са „за да му се размине“. Като забелязал, че полицейските служители видимо отказват да приемат предоставения им подкуп, невземайки оставените пари, подсъдимият казал: „Аз май сгреших!“. С. и Ш. веднага докладвали за случая в РУ на МВР гр. • и изчакали на място пристигането на дежурната оперативно–следствена група за извършване на оглед на местопроизшествие. С. съставил акт за установяване на административно нарушение серия • №• г. за извършено от подс. Т. нарушение по чл. 150 от Закона за движение по пътищата - управление на ППС без да е правоспособен водач. Т. бил тестван за употреба на алкохол, наркотични вещества и техни аналози, като резултатите от пробите били отрицателни. На място пристигнала специализирана група, която извършила оглед на местопроизшествие, при който като веществено доказателство била иззета 1 бр. банкнота с номинал 100 лв. със сериен номер •. След приключване на огледа на местопроизшествието подс. Т. бил отведен в сградата на РУ на МВР гр. •, където със заповед за задържане на лице рег. № • г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР бил задържан за срок до 24 часа в помещение за временно задържане в РУ на МВР гр. •. В хода на разследването бил извършен оглед на иззетата банкнота, ведно с фотоалбум. Била назначена и изготвена съдебно- техническа експертиза, от чието заключение се установява, че изследваната банкнота с номинал 100 лв. със сериен номер: •, е истински паричен знак, съдържа всички белези и защити, характерни за оригиналните банкноти и е годно разплащателно средство. Описаната фактическа обстановка правилно първият съд е приел за установена частично от обясненията на подсъдимия Н. Т., дадени в хода на съдебното производство; от показанията на свидетелите И. С. и Д. Ш., включени в съвкупния доказателствен материал чрез прочитането им от подготвителната фаза, частично от показанията на Е. Д. пред окръжния съд, както и от приложените по делото писмени доказателства - протокол за оглед на местопроизшествието с фотоалбум; протокол за оглед на веществени доказателства с фотоалбум; от заключението на съдебно-техническата експертиза; свидетелството за регистрация на МПС част ІІ за лек автомобил марка „•“ с рег. № •, длъжностните характеристики за длъжността младши автоконтрольор, месечен график; справка за нарушител от региона; заповед № •г. на МВР; АУАН серия •№ •, справка за съдимост. Правилно окръжният съд е посочил, че събраните в рамките на наказателното производство доказателства и доказателствени средства, по реда и със средствата предвидени в НПК, обосновават по един несъмнен и категоричен начин извършването на деянието, негово време, място, механизъм, както и авторството му. Част от доказателствения материал, събран по делото, са и обясненията на подсъдимия. При тяхната преценка първият съд с основание е взел предвид, че от една страна те са средство за процесуална защита, а от друга - доказателствено средство за фактите, които установяват. В посочения от първия съд смисъл, по определени свои пунктове тези обяснения имат защитен характер, като подсъдимият категорично е отричал да е давал на свидетелите С. и Ш. пари, за да не бъде съставен акт за установяване на административно нарушение за установеното в хода на проверката такова. В подробно изяснения от първия съд смисъл, твърденията на Т., че не е дал инкриминирания „дар“ остават изолирани от останалата конкретно визирана доказателствена маса. В тази връзка окръжният съд с основание е приел, че следва да се ценят с доверие показанията на полицейските служители С. и Ш., че казали на подсъдимия, че ще му бъде съставен акт, тъй като е неправоспособен водач, че същият бил поканен да отиде с тях до служебния им автомобил. Техните показания правилно са били преценени като логични, обективни и кореспондиращи напълно с писмените доказателства по делото - АУАН, протокол за оглед на местопроизшествие, както и частично с показанията на свид. Е. Д.. С основание е отбелязано, че показанията на С. и Ш. следва да се кредитират изцяло, тай като са обективни, взаимно допълващи се, логични и хронологично построени. Свидетелите Ш. и С. са били последователни за това, че подсъдимият е оставил документите на колата си в багажника на полицейския автомобил, след което поставил върху тях банкнотата от 100 лв., с думите „За да ми се размине!“, както и изявлението му по-късно: „Май сгреших?!“. В тази им част те кореспондират с протокола за оглед на местопроизшествието и вещественото доказателство по делото банкнотата от 100 лв. Твърдението на подсъдимия, че банкнотата от 100 лева всъщност била в плика с документи, забравена от него там, правилно е било преценено като защитно и изолирано от показанията на С. и Ш., които са били категорични, че банкнотата е била поставена не вътре, а върху плика с документи, като заявеното от полицейските служители намира опора и в протокола за оглед на местопроизшествие, включително и не се опровергава от частта от показанията на съпругата на подсъдимия – свид. Е. Д., която е заявила, че при подаването на прозрачния плик с документи на подсъдимия, не е видяла в него парите, които обичайно поставял на различни места. Всъщност, според настоящия съд, снимка № 3 и снимка № 4 от фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествие добре илюстрират посоченото от първия съд, че банкнотата от 50 лева е била поставена върху плика с документите за автомобила, а не в него. Видно е, прозрачният плик формат А4 съдържа несгънати документи, докато банкнотата от 100 лева е била в прегънато състояние, което също така по един косвен път опровергава претенциите на подсъдимия, че се е намирала между документите в плика. Анализът на материалите по делото, извършен от страна на окръжния съд, е задълбочен и обстоятелствен, като се споделя изцяло от настоящия съд. Мотивите, изложени от първостепенния съд напълно отговарят на критериите в разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, тъй като окръжният съд е обсъдил всички факти, относими към състава на престъплението - време, място и начин на извършването му и участието на подсъдимия. Освен това, съдът е посочил кои доказателства кредитира и защо, и кои не, и поради какви причини. С това не може да бъдат споделени доводите на процесуалния представител на подсъдимия, че решаващият съд е дал вяра само на обвинителните доказателства, а е игнорирал тези, на които се позовава защитата. При правилно установена фактическа обстановка, първият съд е достигнал до извод, които изцяло се споделя от настоящия съд, че подсъдимият е осъществил състава на активния подкуп. Възприетите правни положения са коректни и се възприемат от настоящия съд, който не намира за необходимо да ги преповтаря дословно. При правилно установена фактическа обстановка, първият съд в съответствие със събраните материали, е приел, че от обективна страна подсъдимият реално е предоставил дара, предмет на престъплението, на полицейските служители С. и Ш., като извършеното пряко е кореспондирало с преследваната цел – полицейските служители да пропуснат да изпълнят служебните си задължения, свързани със съставянето на акт за установяване на извършеното административно нарушение – управление на автомобил от неправоспособен водач. Полицейските служители са осъществявали служебната си функция във връзка с проверките на моторни превозни средства и техните водачи. Процесната сума е била предоставена от подсъдимия на длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а” НК, които са изпълнявали служба в държавно учреждение - респективно младши инспектор при РУ „Полиция“ – • и полицай в група „•“ при РУ „Полиция“ – •. Правилно и законосъобразно е било прието, че от обективна страна са налице признаци на чл. 304, ал. 1 от НК, както и по-тежко квалифициращия деянието признак по чл. 304а от НК – подкупът е даден на „полицейски орган“ – младши автоконтрольор І-ва степен в участък • към РУ – • при ОД на МВР – • и - младши автоконтрольор І- ва степен в група „•“ към РУ • при ОД на МВР – •. В допълнение към посоченото от окръжния съд следва да се каже, че качеството „полицейски орган“ в случая се обуславя от обстоятелството, че свидетелите са били назначени в посоченото полицейско учреждение и към инкриминираната дата са изпълнявали охранителна и контролна дейност, която съгласно чл. 14, ал. 1 и ал. 2 и чл. 30, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 8 от ЗМВР, се извършва само от полицейските органи. Отделно от това, на свидетелите е била възложена и административно-наказателна дейност, каквато осъществяват само полицейски органи предвид правомощията им по чл. 31, т. 1 от ЗМВР. Дефиниция на понятието „полицейски орган“ се съдържа в разпоредбата на чл. 57 от ЗМВР, която визира вида на възложените им функции, препращайки към разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 1-3, т. 7 и т. 8 от закона, включваща охранителна, контролна и административно-наказателната функция, с каквато са били натоварени полицейските служители С. и Ш.. Към момента на деянието последните са изпълнявали полицейски дейности, което е станало достояние на подсъдимия от носеното облекло с характерни обозначителни знаци, както и от предприетата документална проверка, както и във връзка с използването от страна на контролния орган на автомобил с полицейски обозначения. Правилно първият съд е посочил, че престъплението е извършено при условията на пряк умисъл, като подсъдимият е имал представа за длъжностното качество на лицата, на които дава подкуп и за това, че те изпълняват функции, вменени им като „полицейски орган“, съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е противоправните му последици и искал тяхното настъпване. Правилно първият съд е посочил, че деецът е имал представи за качество на проверяващите, както и за връзката между предлаганата сума и преследваното неизпълнение на задълженията от изпълняващите полицейска работа свидетели. С оглед гореизложеното правилно първият съд е приел, че подс. Н. И. Т. е осъществила от обективна и субективна страна признаците на състава по чл. 304а във връзка с чл. 304, ал. 1 от НК, като на 13.02.2023 г. на главен път II-64 •-•, км. 35, до бензиностанция „•“ е дал подкуп – парична сума от 100 лева една банкнота с номинал от 100 лева със сериен номер • на полицейските органи И. Й. С. – младши автоконтрольор I степен в участък • към РУ – • при ОДМВР и Д. Т. Ш. – младши автоконтрольор I степен в група „•“ към РУ – •, за да не извършат действие по служба, вменено им в задължение по чл. 14 и чл. 31 ЗМВР, а именно – да не съставят акт за установяване на административно нарушение серия • № • г. за извършено нарушение по чл. 150 от Закона за движение по пътищата. Не могат да бъдат споделени доводите на подсъдимия и защитата пред настоящия съд, че деянието е несъставомерно, тъй като подсъдимият е допуснал грешка по повод забравена в опаковката с документи банкнота. Действително в контекста на приетата фактическа обстановка се установява че на процесната дата подс. Т. е дал подкуп на полицаите - процесната парична сума от 100 лева, с горепосочената цел. Коректно окръжният съд е извел извода си въз основа на непротиворечивите показания на свидетелите С. и Ш. и посочената в тяхна подкрепа непротиворечива доказателствена маса. В съответствие с материалите по делото инстанцията е приела, че подс. Н. Т. недвусмислено, по ясен начин е предоставил предмета на престъплението, за да облагодетелства не сама единия, а и двамата полицаи, които са действали като длъжностни лица и са извършвали проверката съвместно, като последното е било съзнавано ясно от подсъдимия именно, защото всеки иден от проверяващите е разговарял с него по повод на проверката. Още повече, че подкупът е бил даден в момент, в който подсъдимият и длъжностните лица са се намирали на едно и също място. Безспорно подс. Т. е съзнавал качеството на длъжностни лица на двамата полицаи към момента, когато им е дал процесната сума пари и координираните им действия, поради което безадресната реплика, с която си е послужил на местопрестъплението не създава каквито и да е колебания в изводите на първия съд, че предметът на престъплението е бил даден на двете длъжностни лица. Само по себе си обстоятелството как е следвало да се поделят една банкнота няма отношение към предмета на доказване, тъй като се касае за родово определени заместими вещи, а не за уникален и неделим предмет. Не намират опора в хронологията на събитията и доводите на защитата, че подсъдимият не би си позволил да даде подкуп при проверка на пътя доколкото наоколо имало камери. Начинът, по който предметът на престъплението е бил предоставен във владението на проверяващите – върху документи в отворен багажник в задната част на полицейския автомобил, ведно с изречените реплики, обаче, опровергава подобна теза. Доводите на защитата, че престъплението е останало във фазата на опита не намират опора в съдебната практика. Първият съд е изложил подробни мотиви в посочената насока, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни. В допълнение ще бъде посочено, че например съгласно решение № 354 от 30.10.2009 г. по н. д. № 361/2009 г. на ВКС, 1 н. о. при предлагане, обещаване или приемане на предложение или обещание за даване на неследващ се дар или каквато и да е облага престъплението е такова на формално извършване, т. е. при тези хипотези както активният, така и пасивният подкуп са мислими и без насрещно деяние – искането на длъжностното лице за даване на дар или облага може да не се приеме или обещанието или предположението за даване на дар или облага да се откаже от длъжностното лице. Когато облагата се дава на длъжностното лице, без предварително обещание, предлагане или поискване, с оглед на бъдещо действие или бездействие във връзка със службата му е необходимо да бъде постигната предварителна съгласуваност между даващия облагата и длъжностното лице относно съдържанието на целеното действие или бездействие. В такива случаи, както обективно, така и в съзнанието на даващия и приемащия подкупа, трябва ако не конкретно, то поне в общи линии да бъде определено съдържанието на това действие или бездействие, което се иска от длъжностното лице и което е пряко свързано с неговите служебни задължения, т. е. трябва да е налице взаимна връзка между тях. Смисълът на употребените изрази съгласие или съгласуваност между даващия и приемащия подкупа следва да се разбира не като необходимо съгласие от страна на длъжностното лице за приемането му, а че в съзнанието на длъжностното лице е формирана представа от страна на даващия подкупа за какво бъдещо негово изпълнение – действие или бездействие по служба се дава облагата. От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия виновно, при форма на вината пряк умисъл, като същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. Подсъдимият е съзнавал добре, че дава подкуп на длъжностни лица, който не им се следва - за да не извършат тези длъжностни лица действия по служба. Напълно се споделят и доводите на първия съд, че касае за престъпление по чл. 304а във връзка с чл. 304, ал. 1 от НК. Не могат да бъдат споделени и аргументите на подсъдимия и неговата защита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК. Доводите на първия съд в тази насока се споделят от настоящата инстанция и към тях няма какво повече да се добави. В случая предвид данните, че деецът е многократно наказван по административен ред, съгласно справката за нарушител от региона за извършени нарушения на ЗДвП, го обуславят като лице с висока степен на обществена опасност, което не зачита установения в страната правов ред. Тези обстоятелства преценени в съвкупност с високата степен на обществена опасност на престъплението по чл. 304а от НК - като корупционно престъпление, което засяга освен обществените отношения, свързани с осигуряване на нормалната правосъдна дейност н страната, но и на цялостната дейност на държавните органи, както и това, че подсъдимият е неправоспособен водач, който управлява по натоварен главен път и в населено място, сочи на завишена степен на обществена опасност предвид възникналата реална опасност от настъпване на ПТП. Това наред с данните, че е многократно наказван за извършени нарушения по ЗДвП и в частност за управление на МПС от неправоспособен водач по чл. 150 ЗДВП, го обуславя като лице с висока степен на обществена опасност, което не зачита установения в страната правов ред. Тези обстоятелства правилно са преценени в съвкупност с високата степен на обществена опасност, на престъплението по чл. 304а НК, като напълно се споделят изводите на инстанцията, че обществената опасност на деянието извършено от подсъдимият не е нито явно незначителна, нито деянието му е малозначително и не са налице предпоставките на чл. 9 ал. 2 НК. При определянето на вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подс. Н. Т. за извършеното от него престъпление при съобразяване на целите по чл. 36 от НК, степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието, както и смекчаващите и отегчаващите отговорността на подс. Т. обстоятелства напълно основателна е преценката на първия съд, че обществената опасност на деянието е сравнително ниска - с оглед конкретната ситуация и обстоятелствата, при които е извършено. Като смекчаващо отговорността обстоятелство той е отчел и ниската стойност на предмета на престъплението. На същата плоскост правилно е посочил и честото съдебно минало и безупречното процесуално поведение на подсъдимия, както и изразеното критично отношение още на местопроизшествието. Не е отчел от друга страна отегчаващи отговорността на подс. Т. обстоятелства. С оглед гореизложеното коректна е преценката на първата инстанция, че на подс. Т. следва да се наложи наказание за извършеното от него престъпление при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК при предвид наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства при които и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. Настоящият съд намира, че в контекста на изложеното, не са налице недооценени от първия съд смекчаващи обстоятелства, като преценените такива са многобройни, като законосъобразно са обусловили приложението на чл. 55 НК. От друга страна никое от таза визираните от окръжния съд обстоятелства не е изключително по своя характер, което да налага проявата на допълнително снизхождение спрямо подсъдимия и намаляване на наложеното му наказание пробация до законоустановения минимален размер. Предвид обстоятелството, че подсъдимият Н. Т. е бил задържан под стража по настоящото дело, от определеното наказание лишаване от свобода, съдът на основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 от НК законосъобразно е било приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР и НПК на 13.02.2023 г. като единият ден задържане е бил зачетен за три дни „пробация“ На основание чл. 307а от НК правилно първият съд е отнел в полза на държавата предмета на престъплението – банкнота 100 лева. С оглед изхода на делото, подсъдимият правилно е бил осъден да заплати направените в досъдебното производство разноски на основание чл. 189, ал. 3 от НПК. При извършената цялостна проверка на първоинстанционната присъда, настоящата инстанция не установи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нито нарушения на материалния закон, поради което прие, че присъдата следва да се потвърди. Водим от горното и на основание чл. 338 НПК, съдът