РЕШЕНИЕ

№ 186

гр. Ловеч, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Членове: ВАСИЛ АНАСТАСОВ, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно гражданско дело № 20254300500494 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Делото е образувано по жалба вх. № 5423/31.07.2025 г. от П. Л. Р., с ЕГН ••••••••••, с адрес: ••••• - длъжник по изп. дело № 20258790401350 по описа на ЧСИ В. П., с рег. № 879 КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Ловеч, против действията на ЧСИ изразяващи се в насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество - наложен запор върху сметки в „ОББ“ АД и „Юробанк България“ АД и запор на вземания от ЗК „Лев Инс“ АД.

Твърди, че на 15.07.2025 г. е получил ПДИ по ИД № 20258790401350, по описа на ЧСИ В. П., като със същата покана му е било съобщено, че му се налага запор на вземанията на основание чл. 507 от ГПК - запор върху откритите на негово име банкови сметки разкрити в „Обединена българска банка“ АД и „Юробанк България“ АД, както и налагането на запор върху вземанията му от ЗК „Лев Инс“ АД.

Излага, че по силата на Споразумение № 458 от 28.05.2025 г, сключено между него и ЗК „Лев Инс“ АД, застрахователната компания се е задължила да му изплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 (сто хиляди) лева по сметка IBAN: BG•••••••••••3950, разкрита в банка ОББ АД. Твърди, че обезщетението за неимуществени вреди - болки и страдания е определено и се изплаща във връзка с настъпило на 20.09.2024 г. ПТП, при което е била причинена смъртта на съпругата му Р.Н.Р.. Излага, че настъпилото застрахователно събитие представлява покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съгласно полица № BG/22/124002087458, със срок на валидност от 03.07.2024 г. до 02.07.2025 година. Твърди, че обезщетението за неимуществени вреди е следвало да му бъде заплатено, както следва: 30 000 лева - до 27.06.2025 г; 30 000 лева - до 11.07.2025 г; 40 000 лева - до 25.07.2025 г. Твърди, че от сметката му в ОББ АД са били удържани парични суми, представляващи част от следващото му се обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на съпругата му, което ЗК „Лев Инс“ АД е следвало да му изплати.

Счита, че действията на принудително изпълнение, извършени от ЧСИ и изразяващи се в се налагането запор на вземанията на основание чл.507 от ГПК - запор върху откритите на негово име банков сметки разкрити в „Обединена българска банка“ АД и „Юробанк България“ АД, както и налагането на запор върху вземанията му от ЗК „Лев Инс“ АД, са незаконосъобразни, тъй като са насочени към имущество, което е несеквестируемо.

Твърди, че доколкото запорът като изпълнително действие не подлежи на обжалване, в случая обжалва насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество.

Сочи, че съгласно чл. 444, т. 8 от ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху предвидените в друг закон като неподлежащи на принудително изпълнение вещи и вземания на длъжника - физическо лице.

Излага, че съгласно чл. 381, ал. 1 от КЗ - Не се допуска принудително изпълнение върху застрахователна сума по застраховки „Живот“ и „Злополука“, както и върху застрахователното обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ и по застраховка „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз.

Сочи, че нормата на чл. 381, ал. 1 от КЗ е специална по отношение на разпоредбите относно несеквестируемостта в ГПК и тя е категорична, че не се допуска принудително изпълнение върху застрахователното обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“. Сочи, че с оглед изложеното от него, че паричните суми, постъпили в „ОББ“ АД и запорирани незаконосъобразно от ЧСИ, представляват обезщетение за неимуществени вреди, то следва да бъде отменено действието на съдебния изпълнител по запорирането на сметките му, както и да бъдат възстановени всички средства, постъпили от ЗК „Лев Инс“ АД, които банките са превели на ЧСИ след запорите, доколкото тези суми са несеквестируемо имущество.

Счита, че незаконосъобразно е и действието на съдебния изпълнител, с което му е наложен запор на вземанията от ЗК „Лев Инс“ АД, доколкото тези вземания са такива от обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на съпругата му, причинена в резултат на настъпило на 20.09.2024 г. ПТП, като застрахователното обезщетение е дължимо на основание Споразумение № 458 от 28.05.2025 г, което прилага.

Предвид предприемането на незаконосъобразни действия от страна на ЧСИ В. П., счита за недължими и начислените в негова тежест такси и разноски за извършването на посочените незаконосъобразни действия, които са насочени към имущество, което по силата на закона е несеквестируемо.

Твърди, че несеквестируемо имущество е не само обезщетението, дължимо на пряко пострадалото от ПТП лице /претърпяло телесни повреди/, но и това, което се дължи на наследниците на пострадалото лице /починало при ПТП/. Сочи, че съгласно чл. 478 от КЗ пострадало е лицето, на което е причинена смърт или което е претърпяло телесно увреждане от моторно превозно средство /ал. 1/, а увредено е лицето, включително пострадалото лице, което има право на обезщетение за вреди, причинени от моторно превозно средство /ал. 2/. Счита, че след като увреденото съгласно законовата дефиниция лице /какъвто в случая е жалбоподателят/ е лицето, имащо право на застрахователно обезщетение, а чл. 381, ал. 1 КЗ изрично предвижда, че не се допуска принудително изпълнение върху застрахователното обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, няма основание за стеснително тълкуване на закона, няма и основание за тълкуване на закона в различен от горепосочения смисъл при наличието на изричните текстове на чл. 444, т. 8 ГПК и чл. 381, ал. 1 от КЗ.

В заключение моли настоящата инстанция да отмени като незаконосъобразни изпълнителните действия на ЧСИ В. П., извършени по ИД № 20258790401350, насочени към имущество, което е несеквестируемо и изразяващи се в налагането на запор върху притежаваните от него банкови сметки, разкрити в „Обединена българска банка“ АД и „Юробанк България“ АД, както и налагането на запор върху вземане от ЗК „Лев Инс“ АД. Моли съда да отмени наложените му запори.

Моли съда да разпореди на ЧСИ да възстанови по бановите му сметки удържаните парични суми, постъпили по-рано в тях от ЗК „Лев Инс“ АД в изпълнение на сключеното помежду им споразумение за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Предвид предприемането на незаконосъобразни действия от страна на ЧСИ В. П. счита за недължими и начислените в негова тежест такси и разноски за извършването на посочените действия, които са насочени към имущество, което по силата на закона е несеквестируемо, затова моли съда да отмени разпореждането за разноски по принудително изпълнение върху несеквестируемо имущество.

Прилага заверено копие от Споразумение № 45 от 28.05.2025 г. между ЗК „Лев Инс“ АД и П. Л. Р.. На основание чл.436, ал.3 от ГПК писмено възражение срещу горецитираната жалба е подадено от В. П. Г., с ЕГН ••••••••••, с адрес: •••••, в качеството му на взискател по изп. дело.

Счита жалбата за напълно неоснователна, тъй като видно от материалите по ИД съдебният изпълнител не е наложил запор върху полученото от жалбоподателя застрахователно обезщетение, а върху банковите му сметки. Твърди, че запорът наложен върху банковите сметки, като способ за изпълнение е безспорно законосъобразен, излага подробни съображения в тази връзка.

Счита, че в случая в изпълнителното производство по настоящото изп. дело изискванията на ГПК са били спазени напълно. Наличността по банковите сметки на длъжника в „Обединена българска банка“ АД и „Юробанк България“ АД може да има различен произход и запорът по никакъв начин не нарушава несеквестируемостта на определени вземания. Твърди, че запорът обхваща само секвестируемата част от вземането. Счита, че задължението на съдебния изпълнител да зачете несеквестируемостта възниква, когато той бъде уведомен за произхода на постъпленията по сметката, било от банката, било от длъжника. Твърди, че на практика, налагането на запор върху вземане ще породи действие само ако вземането или част от него е секвестируемо, поради което изцяло правилно и законосъобразно са наложени горецитираните запори.

Предвид на изложеното, моли съда, след като приеме, че жалбата е напълно неоснователна и недоказана, да остави същата без уважение и да потвърди изцяло действията на ЧСИ.

Писмени мотиви по обжалваните действия на основание чл.436, ал.3 от ГПК е изложил ЧСИ В. П., който счита, че жалбата е допустима, но изложените в нея оплаквания са неоснователни. Твърди, че ако длъжникът смята, че определено имущество е несеквестируемо, той трябва да го заяви пред съдебния изпълнител и да представи доказателства за това, като съдебният изпълнител трябва да разгледа тези доказателства и да се произнесе с постановление, което може да бъде оспорено пред съда. Счита, че в конкретния случай е отнета възможността на СИ да се произнесе относно секвестируемостта на вземането. Предвид изложеното намира, че така наложеният запор се явява законосъобразен.

В заключение счита, че жалбата е неоснователна, твърденията на жалбоподателя са необосновани и противоречащи на процесуалния и материалния закон, поради което моли съда да я остави без уважение.

Настоящата инстанция като съобрази постъпилата жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20258790401350 по описа на ЧСИ В. П. е образувано на 09.07.2025 г., въз основа на Изпълнителен лист № 298, издаден на 13.06.2025 г., по ч.гр.д. № 661/2025 г. по описа на РС - Тетевен, въз основа на Заповед за изпълнение № 302/2025 г. и Изпълнителен лист № 301, издаден на 16.06.2025 г., по ч.гр.д. № 662/2025 г. по описа на РС - Тетевен, въз основа на Заповед за изпълнение № 309/2025 година.

Делото е образувано срещу длъжника П. Л. Р., ЕГН ••••••••••, за заплащане на главница в размер на 18 000 (осемнадесет хиляди) лева, ведно със законната лихва върху нея от 05.06.2025 г., която до момента е 3 68, 01 лева до окончателното й изплащане, неолихвяема сума в размер на 366 лева по Изпълнителен лист № 298/13.06.2025 г., както и за заплащане на главница в размер на 24 000 (двадесет и четири хиляди) лева, ведно със законната лихва върху нея от 05.06.2025 г., която до момента е 490, 68 лева до окончателното й изплащане, неолихвяема сума в размер на 480 лева по Изпълнителен лист № 301/16.06.2025 г., сумата от 308 лева, включваща съдебни разноски и всички настоящи и бъдещи такси по изпълнителното производство, включително следващата се такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

C молба с вх. № 95843/09.07.2025 г. (л.11) взискателят В. Г. е поискал от ЧСИ да наложи запор върху банковите сметки на длъжника в „ОББ“ АД, както и запор върху вземането на длъжника върху обезщетение в ЗК „Лев Инс“ АД.

На длъжника П. Л. Р. е била изпратена и връчена ПДИ на 15.07.2025 г. (л.11).

Със запорно съобщение изх. № 28092/09.07.2025 г. по изп. дело (л.13) е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Обединена българска банка“ АД.

Със запорно съобщение изх. № 28091/09.07.2025 г. по изп. дело (л.14) е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД.

Със запорно съобщение изх. № 28100/09.07.2025 г. по изп. дело (л.15) е наложен запор върху вземанията на длъжника в ЗК „Лев Инс“ АД.

Видно от приложеното от жалбоподателя Споразумение № 45 от 28.05.2025 г. между ЗК „Лев Инс“ АД и П. Л. Р. (л.13-15 от в.гр.д. № 494/25 г. по описа на ЛОС) застрахователната компания се задължава да изплати на жалбоподателя застрахователно обезщетение за неимуществени вреди общо в размер на 130 000 (сто и тридесет хиляди) лева. От тях сумата от 100 000 (сто хиляди) лева по сметка IBAN: BG•••••••••••3950, разкрита в банка „ОББ“ АД. Тази част от обезщетението за неимуществени вреди е следвало да бъде заплатено на длъжника, както следва: 30 000 лева - до 27.06.2025 г.; 30 000 лева - до 11.07.2025 г.; 40 000 лева - до 25.07.2025 година. Сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева е следвало да бъде преведена по сметка IBAN: BG•••••••••8250, разкрита в банка „ДСК“ АД, с титуляр П. Л. Р., в срок до 27.06.2025 година.

Горецитираното обезщетението за неимуществени вреди дължимо от ЗК „Лев Инс“ АД, произтича от настъпило пътнотранспортно произшествие на път III-401, обл. Ловеч на 13+130 кв., причинено от М.Б., който при управление на МПС марка „РЕНО“, модел „КАНГО“ с peг. № OB •••• ВВ, със сключена в дружеството застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите - полица № BG/22/ 124002087458, със срок на валидност от 03.07.2024 г. до 02.07.2025 г., при движение с несъобразена скорост с релефа на местността на лява крива при мокра пътна настилка се завърта и навлиза в лентата предназначена за насрещно движение и реализира ПТП с лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с peг. № СО •••• СН, вследствие, на което по непредпазливост причинява смъртта на Р.Н.Р. – съпруга на жалбоподателя П. Л. Р.. Жалбата е подадена длъжника П. Л. Р. в законоустановения срок и на основание чл.435, ал.2, т.2 от ГПК е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява частично основателна.

Според разпоредбата на чл.444, т.8 от ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху предвидените в друг закон като неподлежащи на принудително изпълнение вещи и вземания на длъжника - физическо лице.

В нормата на чл.381, ал.1 от КЗ, законодателят изрично е предвидил, че: „Не се допуска принудително изпълнение върху застрахователна сума по застраховки „Живот“ и „Злополука“, както и върху застрахователното обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ и по застраховка „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз. Разпоредбата на чл.381, ал.1 от КЗ е специална по отношение на разпоредбите относно несеквестируемостта в ГПК и тя е категорична, че не се допуска принудително изпълнение върху застрахователното обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, какъвто се явява и настоящия случай, доколкото тези суми са несеквестируемо имущество. Видно от представеното от длъжника Споразумение № 45 от 28.05.2025 г. между ЗК „Лев Инс“ АД и П. Л. Р. средствата които застрахователната компания се е договорила да преведе на Р. и е превела част от тях в банка „ОББ“ АД представляват обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на съпругата му, причинена в резултат на настъпило на 20.09.2024 г. пътно транспортно произшествие.

Ето защо, съдът счита, че следва да бъдат отменени запорите наложени по изп. дело № 20258790401350 по описа на ЧСИ В. П., с рег. № 879 КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Ловеч на длъжника П. Л. Р. с ЕГН •••••••••• върху притежаваните от него банкови сметки, разкрити в „Обединена българска банка“ АД и „Юробанк България“ АД, както и запора наложен върху вземането му от ЗК „Лев Инс“ АД, касаещи вземане по застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ уговорено в Споразумение № 45 от 28.05.2025 г. между ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК ••••••• и П. Л. Р. с ЕГН ••••••••••.

Този състав на ЛОС счита за неоснавателни възраженията на длъжника касаещи начислените разноски по принудителното изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, като в тази връзка за всяко валидно предприето изпълнително действие се събират такси съгласно ТТРЗЧСИ. Към този момент по делото обаче не е изготвяно от страна на ЧСИ „разпореждане за разноски“, от които да е виден размера на същите и което се обжалва от страна на длъжника. Действително, за отменените изпълнителни действия – наложените запори не следва да се начисляват разноски, като това следва да се съобрази от съдебния изпълнител при окончателното определяне на разноските дължими от длъжника по изп. дело.

Предвид изложеното, съдът приема, че жалбата в частта за разноските се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от гореизложеното и на основание чл.437, ал.4 от ГПК, съдът