Решение № 213 от 13.11.2023 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 201/2022 г.

Производството е по реда на чл. 463, ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 и чл. 278 от ГПК. С Решение № 70/09.03.2022 г., постановено по в. гр. д. № 579/2021 г. по описа на Окръжен съд – Плевен е оставена без уважение жалбата на длъжника Й. Б. М. от гр. Плевен, против действия на ЧСИ Н. В. по изпълнително дело № 5/2021 г. – разпределение от 01.07.2021 г. В законния срок е постъпила частна жалба от Й. Б. М., ЕГН •••••••••• от гр. Плевен, ••••••••••, със съдебен адрес: гр. Варна, •••••••••••, чрез адв. П. М. от АК- Варна против Решение № 70/09.03.2022 г., постановено по в. гр. д. № 579/2021 г. по описа на Окръжен съд – Плевен. В същата се прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че съдебният състав не е възприел доводите за наличието на обективно обстоятелство, настъпило в хода на процеса, което е следвало да бъде взето предвид от органа по изпълнението, по аналогия на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Твърди се, че преди изготвяне на разпределението била заплатена част от дълга, съответно – за м. май и м. юни 2021 г., което не било спорно между страните. Сумата била преведена директно на взискателя, но това не опорочавало погасяването на задължението. Посочва се, че поканата за доброволно изпълнение касаела натрупаните до 28.01.2021 г. задължения, като именно за тях се отнасяли и указанията на органа по изпълнението за начина на плащане. Обстоятелството дали съдебният изпълнител е узнал за извършеното плащане било напълно ирелевантно, след като безспорно подлежащото на събиране и разпределение вземане не било в посочения от него размер. Излага се, че при потвърждаване на обжалвания съдебен акт би се допуснало двукратно заплащане на едно и също задължение. Освен изложеното по-горе, в жалбата се изтъква, че наличието на допуснато обезпечение чрез частично спиране на изпълнителното дело според жалбоподателя води до неправилно начисляване на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ и върху обезпечената сума от 1 284 лв., при положение, че същата все още била спорна и не било известно дали въобще ще бъде предмет на принудително изпълнение. Не било обсъдено и възражението, че всички разноски в процеса следва да бъдат разпределени съобразно правилото на чл. 79, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, след като сумата от 625 лв. е била недължима още към момента на образуване на изпълнителното дело и включването в общия размер на притезанието е било неправомерно. Жалбоподателят не споделя също и становището на съда за непререшаемост на въпроса за разноските по изпълнителното дело. В поканата за доброволно изпълнение сумата на дължимите разноски била посочена общо, без конкретизация на отделните пера. Длъжникът нямало как само въз основа на формално посочената обща стойност да направи преценка относно правомерността на всеки начислен разход. Едва с разпределението били конкретизирани всички разноски, включително и адвокатския хонорар, поради което жалбоподателят счита, че не била настъпила визираната от съда процесуална преклузия. Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт, като вместо него бъде постановен друг, с който Разпределение от 01.07.2021 г. по изпълнително дело № 5/2021 г. по описа на ЧСИ Н. В. да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно, а преписката да бъде върната на съдебния изпълнител за извършване на ново разпределение. В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от В. К. Н., ЕГН •••••••••• от гр. Плевен, •••••••••••, със съдебен адрес: гр. Плевен, •••••••••••••. чрез адв. М. К. от АК – Плевен. В отговора е заето становище за неоснователност на частната жалба. Посочва се, че съгласно изричната разпоредба на чл. 455 от ГПК, след като на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, му е изрично указано, че всички плащания по изпълнителното производство следва да се извършват по сметка на съдебния изпълнител. Твърди се, че между страните не е имало предварителни разговори относно заплащането на суми извън изпълнителното производство, като Й. М. по никакъв начин не е уведомила нито взискателя, нито съдебния изпълнител, а едва с жалбата против разпределението е представила само една вносна бележка за м. май, с платежно нареждане от 21.05.2021 г. Посочва се, че съдебният изпълнител няма достъп до сметките на длъжника или до лични сметки на взискателя и след като не му е предоставено доказателство за извънсъдебно плащане, той няма как да го съобрази при изготвяне на разпределението. Излага се, че съдебният изпълнител изготвя разпределение на постъпилите по делото суми във връзка с проведените от него действия по приключилата публична продан, като не е длъжен да съобразява извънсъдебните отношения между страните, нито може да бъде отговорен за незаконосъобразното поведение на длъжника. Видно от представеното удостоверение било, че длъжникът не е извършил нито едно погасяване по изпълнителното дело, няма постъпили други суми по сметката на съдебния изпълнител, а вземането е периодично и няма пречка да бъде прихванато в бъдещ период, тъй като ползването на жилището продължавало и към настоящия момент. Изтъква се, че с оглед начина на извършване на разпределението, не съществува опасност интересите на длъжника да бъдат увредени. Направено е искане частната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваният съдебен акт да бъде потвърден изцяло. Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частната жалба. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Изпълнително дело № 5/2021 г. по описа на ЧСИ Н. В., с район на действие Окръжен съд – Плевен, е образувано по молба на взискателя В. К. Н. от гр. Плевен и въз основа на издаден в негова полза изпълнителен лист № 3745/29.05.2017 г. по гр. д. № 2159/2017 г. по описа на Районен съд – Плевен против длъжника Й. Б. М. от гр. Плевен, за сумата от 200 лв. месечно, представляваща обезщетение за ползване и на неговата част от семейното жилище, считано от влизане в сила на решението за прекратяване на брака до настъпване на причини за прекратяване ползването на жилището. Изпратена и получена е покана за доброволно изпълнение до длъжника. С Разпореждане от 15.03.2021 г., постановено по изпълнително дело № 5/2021 г. по описа на ЧСИ Н. В., с район на действие Окръжен съд – Плевен, на основание чл. 432, ал. 1, т. 1 от ГПК и въз основа на Обезпечителна заповед № 7/12.03.2021 г., издадена по гр.д. № 1691/2021 г, по описа на Районен съд – Плевен, изпълнителното производство е спряно частично до размер на сумата от 1 284 лв. През периода от 22.05.2021 г. до 22.06.2021 г. е проведена публична продан на недвижими имоти, собственост на длъжника Й. М., а именно: 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 06495.201.384, с площ от 980 кв.м., ведно с 1/2 идеална част от намиращите се в него жилищна и селскостопански сгради, както следва: сграда с идентификатор 06495.201.384.1, със застроена площ от 46 кв.м.; сграда с идентификатор 06495.201.384.2, със застроена площ от 7 кв.м.; сграда с идентификатор 06495.201.384.3, със застроена площ от 12 кв.м.; сграда с идентификатор 06495.201.384.4, със застроена площ от 11 кв.м., всички с административен адрес: с. Брестовец, общ. Плевен, ул. „Георги Кочев“ № 54, а по означен на място адрес: ул. „Радецки“ № 2. С Протокол от 23.06.2021 г., на основание чл. 492, ал. 1, изр. пето от ГПК, за купувач на имота е обявен взискателят В. К. Н., за сумата от 10 480 лв. Получената сума е разпределена от ЧСИ Н. В. с обжалваното от длъжника по изпълнителното дело разпределение от 01.07.2021 г. Постановлението е предявено на страните на 08.07.2021 г. С Решение № 70/09.03.2023 г., постановено по в. гр. д. № 579/2021 г. по описа на Окръжен съд – Плевен е оставена без уважение жалбата на длъжника Й. Б. М. от гр. Плевен против действия на ЧСИ Н. В. по изпълнително дело № 5/2021 г. – разпределение от 01.07.2021 г. В мотивите си, окръжният съд е приел, че атакуваното разпределение е съобразено със закона и съдебната практика по прилагането му, а възраженията на длъжника в обратната насока са неоснователни. Изводите на окръжният съд, че разпределението е законосъобразно и не страда от пороци, които да обосноват неговата отмяна са правилни и се споделят от настоящата инстанция. Разпределението е акт (постановление) на съдебния изпълнител, с което той следва да определи подлежащите на удовлетворяване вземания (на взискателя, както и на присъединените взискатели – по право или по тяхно искане), да отграничи привилегированите вземания и ред на привилегиите, установен в чл. 136 от ЗЗД и други закони, да подреди по реда на привилегиите привилегированите вземания, а накрая – и вземанията на хирографарните кредитори, както и да разпредели подлежащите на разпределение суми (първо на привилегированите притезания, в съответната последователност, а ако останат суми – на хирографарните притезания). Съдебният контрол, от своя страна, е ограничен от правомощията на съдебния изпълнител. Поради това, в производството по чл. 463 от ГПК съдът е оправомощен да разглежда само възражения за нарушения на чл. 136 от ЗЗД, чл. 458 от ГПК и чл. 459 от ГПК и да установи дали са съобразени привилегированите вземания, спазен ли е редът на привилегиите, каква част от получената при проданта сума се полага в хипотезите на съразмерно удовлетворяване на кредиторите. Оплакванията на жалбоподателя могат да бъдат обощени в три насоки – във връзка с извършено плащане в полза на взискателя извън изпълнителното производство, което длъжникът счита, че е следвало да бъде съобразено при изготвянето на разпределението; във връзка с начина, по който това плащане би се отразило на дължимите в производството разноски; във връзка с частичното спиране на изпълнението въз основа на издадената в този смисъл обезпечителна заповед и твърденията на жалбоподателя, че съдебният изпълнител не го е съобразил в достатъчна степен. Всички тези оплаквания попадат извън обхвата на настоящото производство и в този смисъл са ирелевантни за законосъобразността на изготвеното разпределение. Съдебният изълнител е съобразил всички данни по делото към деня на изготвяне на разпределението. Твърдения за заплащане на дължими суми длъжникът е навел едва в жалбата си до окръжния съд, към която са представени и доказателства в тази насока. Касае се за заплащането на сумата от 200 лв., представляваща наем за м. юни 2021 г., която сума е преведена по личната банкова сметка на взискателя В. Н.. Съдебният изпълнител не е бил длъжен да съобразява отношенията между страните извън изпълнителното производство. Още повече, че с поканата за доброволно изпълнение на длъжника е указано, че всички плащания, свързани с дължимите по делото суми, следва да бъдат извършвани по посочена сметка на ЧСИ Надежа Вангелова, в изпълнение на разпоредбата на чл. 455, ал. 1 от ГПК. След като плащането не е извършено по установения в изпълнителното производство ред, нито длъжника е представил доказателства за него по изпълнителното дело, съдебният изпълнител не е бил длъжен и не е могъл да го съобрази при изготвяне на разпределението. В тази насока разпределението не страда от порок, водещ до неговата незаконосъобразност. Предвид изложеното, ирелевантно за законосъобразността на атакуваното разпределение е и възражението за дължимите разноски, които жалбоподателят счита, че следва да бъдат коригирани по размер. След като не е бил длъжен и е нямало как да съобрази извършеното частично погасяване на дълга, съдебният изпълнител не е бил длъжен да коригира и дължимите в производството разноски. Освен това, с поканата за доброволно изпълнение на длъжника е указан подробно размерът на дължимите разноски в производството. Й. М. е разполага с възможността да обжалва разноските по изпълнението по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, като липсват данни по делото тя да се е възползвала от тази възможност. Разноските са определени по размер още с поканата за доброволно изпълнение, а не с атакуваното разпределение, поради което не може да бъде обосновано и приложението на т. 2 от ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно която на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Не е в състояние да обуслови извод за незаконосъобразност на изготвеното разпределеие и довода за несъобразяване на обстоятелството, че по изпълнителното дело е постановено частично спиране на изпълнението, на основание чл. 432, ал. 1, т. 1 от ГПК. Видно от Постановлението, в което е обективирано процесното разпределение, взискателят по делото, който е обявен за купувач на имота, е задължен да внесе необходимата сума, представляваща цена на имота, надвишаваща вземането му и необходима за съобразяване на размера, до който е спряно изпълнението по делото (1 284 лв.), като е посочено, че тази сума няма да бъде изплащана до решаване на гражданскоправния спор, във връзка с който е допуснато обезпечението. По този начин съдебният изпълнител изцяло е събразил наложената с Обезпечителна заповед № 7/12.03.2021 г., издадена по гр.д. № 1691/2021 г, по описа на Районен съд – Плевен обезпечителна мярка, като в тази насока са взети всички необходими мерки с оглед съхраняване правата и интересите на длъжника. В случая, за купувач на имота, по отношение на който е проведена публична продан, е обявен взискателят по делото В. Н., като продажната цена на имота от 10 480 лв. надвишава по размер вземането му, поради което съдебният изпълнител правилно е пристъпил към разпределение по реда на чл. 495 от ГПК. При извършване на разпределението съдебният изпълнител е задължен по закон служебно да подреди притезанията по вид и по ред на привилегиите, спазвайки разпоредбата на чл. 136, ал. 1 от ЗЗД. В случая съдебният изпълнител е извършил разпределението на постъпилата по изпълнителното дело след публичната продан сума като е спазил изискванията на закона относно привилегиите и реда на удовлетворяване на привилегированите вземания. Законосъобразно първи по ред на привилегиите съдебният изпълнител е подредил за удовлетворяване вземанията за разноски по принудителното изпълнение, а именно: в полза на ЧСИ Н. В. – такси по т. 4, т. 5 и т. 13 от ТТРЗЧСИ в общ размер от 196 лв., с включен ДДС, както и пропорционални такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 907.80 лв., с включен ДДС (за събиране вземането на взискателя В. Н.), и 12 лв., с включен ДДС (за събиране вземането на присъединения по право взискател Община Плевен), за които такси е посочено, че следва да бъдат заплатени от взискателя след взлизане в сила на разпределението; направените разноски от взискателя по изпълнителното дело, свързани с осребряването на имота, в общ размер от 1 215 лв., за което вземане е посочено, че следва да бъде приспаднато от цената на имота. Законосъобразно на следващо място, в реда по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, е подредено вземането на присъединения взискател Община Плевен за неплатен данък върху недвижимия имот, предмет на проданта, в размер на 3.24 лв. Констатирано е, че не са налице вземания, които да попадат в редовете по чл. 136, ал. 1, т. 3 - 6 от ЗЗД, поради което на следващо място съдебният изпълнител законосъобразно е пристъпил към удовлетворяване вземането на взискателя В. Н. чрез погасяване на дълг срещу собственост. След извършено прихващане по реда на чл. 461 от ГПК е изчислено, че остатъкът от дълга на Й. М. възлиза на сумата от 1 028.04 лв., поради което и съобразно Обезпечителна заповед № 7/12.03.2021 г., издадена по гр.д. № 1691/2021 г., по описа на Районен съд – Плевен, в тежест на взискателя е възложено заплащането на сумата 255.96 лв., представляваща цената на имота, надвишаваща по размер вземането му по делото. Така извършените изчисления са изцяло законосъобразни и съответстват на данните по изпълнителното делото, като са спазени правилата на чл. 461 и чл. 495 от ГПК. Както посочихме по-горе, жалбата срещу разпределението може да се основава само на довод за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и съответните им привилегии, а в случая – и на доводи за нарушение на чл. 495 от ГПК. Други оплаквания за допуснати нарушения в принудителното изпълнение са извън предмета на контрола на съда по повод извършено разпределение. В подадената частна жалба срещу решението на окръжния съд не са изложени други оплаквания срещу извършеното разпределение, извън обсъдените по-горе. Не са изложени други доводи за незаконосъобразно разпределение на сумите от съдебния изпълнител като размер, като ред за удовлетворяване или привилегии. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на съда намира, че частната жалба, депозирана от Й. Б. М. от гр. Плевен против Решение № 70/09.03.2022 г., постановено по в. гр. д. № 579/2021 г. по описа на Окръжен съд – Плевен е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. При тези обстоятелства атакуваното решение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. С оглед на изложеното, съдът намира, че Решение № 70/09.03.2022 г., постановено по в. гр. д. № 579/2021 г. по описа на Окръжен съд – Плевен е правилно, поради което следва да се потвърди. По изложените съображения и на основание чл. 463, ал. 2 от ГПК, Апелативен съд – Велико Търново