Решение № 3331 от 22.6.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 4982/2023 г.

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/. В. гр.д. №4982/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Б.И.“ ООД гр.София ЕИК •••• срещу решение №20075297 от 19.01.2023 г постановено по гр.д. №7154/21 г на СРС, 26 състав, с което е признато за установено, че въззивникът дължи на основание чл.422 ГПК във вр.чл.155 ал.2 ЗЗД на „И.К.С.“ ЕООД гр.Бургас ЕИК •••• сумата от 25 000 лева частичен иск от 136 438, 32 лева – вземане за стойността на притежаваните от „И.К.С.“ ЕООД самостоятелни обекти с идентификатори №39164.15.41.6.1 и №39164.15.41.8.1 с адреси в с.Кошарица п.к.Б.В.В., които ипотекирани имоти са продадени на публична продан за погасяване на задълженията на „Б.-И.“ ООД към „ОББ“ АД по нотар.акт за учредяване на договорна ипотека №190 том XXIV нотар.дело №4587 от 27.10.2006 г на нотариус С.А. рег.№208 в НК с район на действие този на РС-Несебър; за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 26.05.2020 г по ч.гр.д. №16409/20 г на СРС, 26 състав. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските. Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Ищецът не е приобретател на процесните ипотекирани имоти с продажба от ответника. Ищецът е придобил имотите чрез апорт от „Я. БГ“ ЕООД, което дружество е легитимиран ответник по чл.155 ЗЗД, а не въззивникът. Липсва и хипотеза по чл.155 ал.2 ЗЗД, защото ищецът не е ипотекирал собствени имоти в полза на банката. Въззиваемата страна е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба. Неотносими са доводите за липса на предпоставките по чл.155 ал.1 ЗЗД, защото правната квалификация на иска е по чл.155 ал.2 ЗЗД. Чл.155 ал.2 ЗЗД трябва да се тълкува разширително в смисъл, че всеки собственик на заложен или ипотекиран имот има правата по чл.152 ал.2 ЗЗД. Ако не е възможно такова тълкуване трябва да се приложи чл.155 ал.1 ЗЗД. Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 06.02.2023 г и е обжалвано в срок на 20.02.2023 г. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС. След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна: В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка. Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива пороци в случая не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС. Във всички случаи съдът следи служебно за законосъобразната правна квалификация на иска. За да уважи иска СРС е приел, че ищецът е ипотекарен длъжник – собственик на процесните два имота с идентификатори №39164.15.41.6.1 и №39164.15.41.8.1 с адреси в с.Кошарица п.к.Б.В.В.. Тези имоти са ипотекирани и продадени на публична продан за погасяване на задълженията на ответника „Б.И.“ ООД към „ОББ“ АД по нотар.акт за учредяване на договорна ипотека №190 том XXIV нотар.дело №4587 от 27.10.2006 г на нотариус С.А. рег.№208 в НК с район на действие този на РС-Несебър. Налице е хипотезата на чл.155 ал.2 ЗЗД и ответникът дължи на ищеца сумата от 136 438, 32 лева получена от продажната цена на имотите. Решението на СРС е неправилно поради неправилна правна квалификация. Видно от чл.155 ЗЗД същият визира две хипотези – ал.1 относно правата на прибретател на недвижим имот обременен с ипотека и - ал.2 относно правата на собственик, който е ипотекирал своя вещ за чуждо задължение. Процесната ипотека е договорна и не е учредена от ищеца за чужд дълг, а от ответника „Б.И.“ ООД за собствен дълг към „ОББ“ АД с нотар.акт за учредяване на договорна ипотека №190 том XXIV нотар.дело №4587 от 27.10.2006 г на нотариус С.А. рег.№208 в НК с район на действие този на РС-Несебър. Следователно ал.2 на чл.155 ЗЗД относно т.нар.вещни поръчители е неприложима / независимо, че по-голяма част от практиката на ВКС касае именно тази норма и по-често срещана житейска хипотеза /. Не се спори между страните, че процесните имоти за продадени на публична продан на трети лица за погасяване на задължения на ответника съгласно влезли в сила постановления за възлагане на ЧСИ И.Б. на л.128-132 от делото пред СРС, като получените суми са разпределени по изпълнителното дело. В случая твърденията на ищеца съответстват на ал.1 на чл.155 ЗЗД. Без значение е фактът, че ищецът е придобил имота не директно от длъжника ответник „Б.И.“ ООД, а опосредено – чрез апорт от първия приобретател „Я. БГ“ ЕООД с учредителен договор от 2009 г. От своя страна „Я. БГ“ ЕООД е закупило имота от „Б.И.“ ООД с нотар.акт №154 нотар.дело №7112 от 23.12.2008 г на нотариус С.А. рег.№208 в НК с район на действие този на РС-Несебър. По отношение на прехвърляне на собствеността върху имотите апортът има аналогични последици като тези на другите транслативни сделки /продажба, замяна, дарение и пр./ Ал.1 на чл.155 ЗЗД не ограничава и няма как да ограничи правата на последващи приобретатели на съответните ипотекирани имоти. Нормата се основава на факта, че приобретателят на ипотекиран имот не е длъжник по ипотекарното вземане, но е собственик на имота макар и обременен с ипотека. Първи или следващ приобретател на ипотекирания имот, които вече се е разпоредил с имота в полза на следващ го приобретател не може да има нито права, нито задължения по чл.155 ал.1 ЗЗД. Той вече не е собственик на имота, а не е и длъжник по вземането. От своя страна при липса на други уговорки материално-правно легитимиран ответник е винаги длъжникът по вземането обезпечено с ипотека т.е. в случая ответникът „Б.И.“ ООД. Налага се изводът, че решението на СРС трябва да се отмени и искът отново да се уважи, но при законосъобразна правна квалификация по чл.422 във вр.чл.155 ал.1 ЗЗД, която да се включи и в текста на съдебния диспозитив. Съгласно трайната практика на съдилищата и оглед формиране на СПН в диспозитива на въззивното решение трябва да се посочи и по повод на коя заповед за изпълнение се води делото.