Решение № 7580 от 22.7.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 2624/2023 г.

Производството е образувано по постъпила с вх.№16973/27.11.2023г. жалба на "Пристанище Варна" ЕАД- гр. Варна срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №В-0123/26.09.2023г. издадена от Главен инспектор в Регионален отдел "Проверка и контрол на качеството на течните горива Северна България" -гр. Варна при ДАМТН, с която на основание чл.56, ал.1 във вр. с чл.55, т.1 от ЗЕВИ временно е спряно разпространението на течно гориво - Гориво за дизелови двигатели в количество 26 810 литра на обект - бензиностанция "ГСМ Пристанище Варна Запад" №2 от бензиноколонка №2, свързана с резервоар №2 на „Пристанище Варна“ЕАД, което е потвърдено с Решение № 2010-665/12.10.2023г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. В жалбата се твърди неточност в обстоятелствената част и в диспозитива на Заповедта на количеството гориво, за които е издадена тъй като се касаело за 14439 тона, а не литри. Оспорват констатацията, че декларацията не отговаря на чл.48, ал.2 от ЗЕВИ. В нея бил посочен Сертификат протокол от изпитване №1548СН от 16.09.2023г. и неправилно се твърдяло, че липсват данни, които се съдържали в сертификата на акредитираната лаборатория. Издадена била при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не били събрани всички относими доказателства и не била изяснена фактическата обстановка. Твърди се неправилно приложение на закона и несъразмерност на Заповедта, тъй като мярката не била съобразена с дейността на „Пристанище Варна“ЕАД, която щяла да бъде сериозно затруднена от прилагането й, а щетите щели да са в големи размери, защото щяло да се възпрепятства обработката на корабите. Допуснато било нарушение на чл.6, ал.2 и ал.5 от АПК. Нарушени били чл.9, ал.2 и ал.4 от АПК. Претендира се отмяна на Заповедта като незаконосъобразна. В съдебно заседание представител не се явява, като е депозирано писмено становище от упълномощения юрисконсулт, в което заявява, че поддържа изцяло жалбата и исканията в нея. Моли Заповедта да бъде отменена и претендира присъждане на разноските по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Гл. инспектор в Регионален отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива Северна България“ – гр. Варна при ДАМТН се явява в съдебно заседание и оспорва жалбата. Заявява, че е допусната техническа грешка в обстоятелствената част на Заповедта, където погрещно било посочено, че се касае за 14439 литра, вместо за 14439тона. Това била цялата партида, която е произведена от „Лукойл Нефтохим Бургас“АД. Правилно в диспозитива на Заповедта било посочено, че са запечатани 26 810литра, тъй като това било количеството намерено на обекта. Визираните 14439 тона били цялата партида гориво, което е било в „Лукойл Нефтохим Бургас“АД и се предоставяло на различни контрагенти. Уточнява, че в случая декларацията не отговаряла на изискването да бъде посочено процентното съдържание на биогориво в горивото. В нея било посочено, че е доставено течно гориво за дизелови двигатели ЕВРО05–ЛЯТО, а трябвало да е отразено процентното съдържание на биогоривото, което по закон трябва да е 6% обемни, включително 1% от ново поколение. В случая в декларацията не пишело да има такова биогориво, поради което инспекторът приел, че декларацията не отговаря на чл.48, ал.2 от ЗЕВИ и издал процесната заповед, с която временно спрял разпространението на горивото. Сочи взета проба за изследване по комплекс от показатели и при излизане на резултата и потвърждаване, че няма биокомпонент или не е достатъчно биокомпонента, следвало издаване на заповед за забрана на разпространението. Такава заповед в случая била издадена и оспорена пред съда, за което било образувано друго административно дело. Във връзка с доводите, че това било гориво за трактори и за извънпътна техника сочи, че декларацията е водещия документ и в нея пишело, че е „гориво за дизелови двигатели“, поради което в случая не се касаело за гориво за извънпътна техника и трактори, а за гориво за дизелови двигатели ЕВРО05, което по норматив не съдържало биокомпонент. Законът разписвал казва кой може да ползва такова гориво без биокомпонент ЕВРО05 - това били БДЖ, Локомотивно депо, Военновременни запаси, Държавен резерв, кораби, а дружеството не попадало сред тях. Потвърждава, че даконът им давал право да ползват гориво без биокомпонент, но то трябвало да е за извънпътна техника и трактори. Въпреки, че имали извънпътна техника, те не поръчали гориво за такава. С тези доводи в хода по същество моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, тъй като заповедта била правилна и законосъобразна. Поддържа изцяло писменото становище и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Като взе предвид изявленията на страните, прецени по отделно и в съвкупност приетите по делото доказателства, с оглед разпределението на доказателствената тежест, съдът достигна до следните фактически установявания: На 26.09.2023г. служители на Главна дирекция "Контрол на качеството на течните горива" при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор извършили проверка на обект – бензиностанция, стопанисвана от „Пристанище Варна“ ЕАД-гр.Варна, намираща се на Пристанище Варна-Запад №2, на която се извършвало разпространение на гориво от бензиноколонка №2, от резервоар №2. В хода на проверката установили, че горивото в резервоар №2 се разпространява с Декларация за съответствие № 201/16.09.2023г. издадена от „Лукойл Нефтохим Бургас“АД, в която било отразено, че е за „течно гориво за дизелови двигатели Евро 5 – лято“ от партида 201, количество 14439 тона, което съответства на изискванията на НИКТГУРНТК. За горивото било отразено, че е изпитано за съответствие по изискваните показатели, съгласно чл.9, ал.1 от „Сейболт България“ЕООД. В т.3 от декларацията за съответствие било посочено, че представлява ДИЗЕЛОВО ГОРИВО 0.001%S EВРО 5 – ЛЯТО. Под черта в декларация били посочени няколко вида гориво, сред които автомобилен бензин, гориво за дизелови двигатели, газьол за промишлени цели, газьоли за извънпътна техника и др. Изрично в декларацията е отразено, че съгласно чл. 12, ал.2 от Наредбата, текстът по т.3 допълнително се вписва и заверява при всяко последващо разпространение. На проверяващите било представено нареждане за експедиция №0826225/20.09.2023г., в която е отразено, че платец е „К. ойл Транс“ЕООД, а горивото е дизелово гориво 0.001%S, количество 19974 литра. Приложена била фактура № 0100118642/2023г. с доставчик „К. ойл Транс“ ЕООД и получател „Пристанище Варна“ ЕАД на 19922литра дизелово гориво Е5. Представен е служебен бон за документална доставка на 19922литра гориво – дизел. Приложени са фискални бонове за зареждане на дизел, от колонка 2 на бензиностанция „ГСМ Пристанище Варна Запад 2“ от датата на проверката. Изготвена е разпечатка от нивомерната система. Установено е налично количество от 26810литра. Преди вземане на пробата от проверяващите били източени 4, 530л от горивото през дозиращия крайник, което е удостоверено с касов бон. Пробата била взета в 6 бр. чисти еднолитрови метални съдове за еднократна употреба, всеки запълнен до около 80%. Взетата проба била разпределена, затворена, етикирана и пломбирана. Изготвена била заявка за изпитване на течни горива № С-293/27.09.2023г. За така взетата проба от горивото от резервоар №2 от бензиноколонка №2 бил изготвен протокол за проверка и вземане на проба № В-0123/26.09.2023г. По повод представената Декларация за съответствие № 201/16.09.2023г. издадена от „Лукойл Нефтохим Бургас“АД извършващият проверката гл. инспектор в Регионален отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива Северна България“ – гр. Варна при ДАМТН преценил, че тя не отговаря на изискванията по чл.48, ал.2 от ЗЕВИ, поради което на основание чл.56, ал.1 във вр. с чл.55, т.1 от ЗЕВИ издал Заповед за прилагане на ПАМ № В-0123/26.09.2023г., с която временно е спряно разпространението на течно гориво - Гориво за дизелови двигатели в количество 26 810 литра на обект - бензиностанция "ГСМ Пристанище Варна Запад" № 2 от бензиноколонка № 2, свързана с резервоар № 2. Заповедна е връчена на началника на Гориво-смазочни материали в „Пристанище Варна“ ЕАД и в съответствие с указанията в нея за възможността да бъде оспорена по административен ред в 14- дневен срок чрез куриер на 03.10.2023г. дружеството подало жалба на основание чл.81, ал.1 вр. чл.84, ал.1 от АПК чрез ГД“ККТГ“ до Председателя на ДАМТН-гр.София. Жалбата е заведена на 05.10.2023г. и е отхвърлена с Решение № 2010-665/12.10.2023г. на Председателя на ДАМТН-София. В решението горестоящият административен орган намерил Заповед за прилагане на ПАМ № В-0123/26.09.2023г. за правилно и законосъобразно издадена, тъй като представената при проверката на 26.09.2023г. Декларация за съответствие № 201/16.09.2023г. издадена от „Лукойл Нефтохим Бургас“АД за партида №201 не отговаряла на изискванията на чл.48, ал.2 от ЗЕВИ и в тази хипотеза съгласно чл.56, ал.1 във вр. с чл.55, т.1 от ЗЕВИ председателят на ДАМТН или оправомощено от него дл. лице има право да издаде заповед за прилагане на ПАМ каквато е издадената от Г. П. - гл. инспектор в Регионален отдел "ПККТГСБ" -гр. Варна Заповед за прилагане на ПАМ №В-0123/26.09.2023г. Решаващият орган посочил, че наложената ПАМ може да бъде отменена при условията на чл.56, ал.5 от ЗЕВИ, но в случая след изпитване на контролната проба в стационарна акредитирана лаборатория се установило, че предлаганото гориво за дизелови двигатели не отговаря на изискванията на чл. 47, ал.1 т.3 от ЗЕВИ за съдържание на минимум 6% обемни биодизел. Решението е връчено на „Пристанище Варна“ ЕАД с писмо №84-01-850/6/12.10.2023г. по куриер, но в него и в писмото с което е изпратено няма указания за реда и сроковете за оспорване на акта пред съда. Поради това съгласно чл.140, ал.1 от АПК съответния срок за обжалване се удължава на два месеца. Решението е издадено на 12.10.2023г., предвид на което двумесечния срок за обжалване на първоначалния акт пред съда съгласно чл.98, ал.2 ат АПК изтича на 12.12.2023г. Жалбата на „Пристанище Варна“ЕАД до съда срещу Заповед за прилагане на ПАМ № В-0123/26.09.2023г. е депозирана на 24.11.2023г.- в посочения по-горе срок. Подадена е от легитимирано лице с правен интерес да я оспори, тъй като тя е административен акт, който засяга неблагоприятно правата и интересите му и който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Поради това жалбата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Със Заповедта е разпоредено прилагане на принудителна мярка по чл.55, т.1 от ЗЕВИ - временно спиране разпространението на течно гориво, - Гориво за дизелови двигатели в количество 26 810 литра на обект - бензиностанция "ГСМ Пристанище Варна Запад" №2 от бензиноколонка №2, свързана с резервоар №2 на „Пристанище Варна“ЕАД, тъй като предоставената декларация не съдържа информацията по чл.48, ал.2, ал.3 или ал.4 от ЗЕВИ. Съгласно чл.56, ал. 1 от ЗЕВИ, принудителните административни мерки по чл.55 от ЗЕВИ се прилагат с мотивирана заповед от председателя на ДАМТН или от оправомощени от него длъжностни лица. Т.е. предвидена е правна възможност за делегиране на правомощието по налагане на подобна мярка. От приетата по делото Заповед №А-116/11.03.2022г. се установява, че с нея на основание чл.51, ал.1 във връзка с чл.55 и чл.69, ал.1, т.4 от ЗЕВИ от председателя на ДАМНТ са определени длъжностните лица от Главна дирекция "Контрол на качеството на течните горива" при ДАМТН, които да прилагат ПАМ по чл.55 от ЗЕВИ. Г. М. П. на длъжност гл. инспектор в Регионален отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива Северна България“ – гр. Варна при ДАМТН е сред оправомощените лице да издават такива заповеди. Поради това постановената от нея Заповед за прилагане на ПАМ № В-0123/26.09.2023г., с която е наложена ПАМ по чл.55, т.1 от ЗЕВИ е издадена от компетентен административен орган в рамките на предоставените му правомощия и не е налице основание за обявяването й за нищожна по чл.146, т.1 от АПК. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК. В обстоятелствената й част са посочени релевантните факти и обстоятелства, с оглед на които е наложена принудителната административна мярка по чл.55, т.1 от ЗЕВИ. Допуснатата неточност в обстоятелствената й част при посочване с литри, вместо с тонове на количеството гориво от партидата произведено от „Лукойлн Нефтохим Бургас“АД не създава неяснота на волеизявлението. Ясно е, че в конкретния резервоар 2 на бензиностанцията е част от тази партида-26 810литра, горивото за дизелови двигатели, което се разпространява чрез колонка №2 на бензиностанцията, за което гориво е представена декларация за съответствие №201/16.09.2023г., която не отговаряла на чл.48, ал.2 от ЗЕВИ, тъй като в нея не отразено налично процентно съдържание на биогориво, което трябвало да е 6% обемни, от които 1% биогориво от ново поколение. Заповедта е мотивирано волеизявление, с ясна диспозитивна част. Принудителната административна мярка, която се налага по отношение на това налично гориво е временно спиране на разпространението му. В заповедта е посочен реда и сроковете за оспорването й, както и че съгласно чл.56, ал.3 от ЗЕВИ обжалването й не спира изпълнението й. Отразени са датата и място на извършена проверка и констатирано нарушение. Поради това не е налице основание за отмяната й по чл.146, т.2 от АПК. При издаване на заповедта не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Релевантните факти и обстоятелства са изяснени преди издаването й по време на проверката, която е проведена в присъствието на служител на „Пристанище Варна“ЕАД, което дружество стопанисва бензиностанцията и на което е горивото за дизелови двигатели в резервоар 2, разпространявано чрез колонка №2. Дружеството е представило декларацията за съответствие, фактурата, експедиционната бележка и въобще всички документи във връзка със заявката и доставката на процесното гориво. Съгласно чл.55, т.1 от ЗЕВИ при установяване на нарушение на изискване на чл.47 или на чл.48 от ЗЕВИ председателят на ДАМТН или оправомощени от него лица имат право да прилагат принудителните административни мерки изброени в три точки. В чл.55, ал.1, т.1 от ЗЕВИ са предвидени мерките - „временно да спират пускането на пазара и/или разпространението на течни горива и да запечатват обектите, когато не е предоставена декларация за съответствие или предоставената декларация не съдържа информацията по чл.48, ал.2, 3 или 4. В случая при проверката е съставен констативен протокол, взета е предвид предоставена декларация, която не съдържа информацията по чл.48 от ЗЕВИ, поради което е издадена обжалваната Заповед за временно спиране на разпространението на горивото, от което са взети проби от него за изследване и съобразно резултата от него при липса на биогориво се пристъпва към издаване на заповед за забрана на разпространението на горивото. Дружеството като адресат на Заповедта за временно спиране на разпространението е могло да се запознае със съдържанието й и да я оспори по посочения в нея ред пред по-горестоящия административен орган. Жалбата срещу заповедта е разгледана от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, който постановил мотивирано Решение № 2010-665/12.10.2023г., с което намерил Заповедта за прилагане на ПАМ № В-0123/26.09.2023г. за правилно и законосъобразно издадена и отхвърлил оспорването като неоснователно. Това решение е връчено на дружеството, което подало жалбата срещу него до съда, по повод на която е образувано настоящото дело. Поради това макар да не му е било указан реда и сроковете за обжалването му, адресата му своевременно е упражнил процесуалното си право да сезира съда с искане за проверка на заповедта за налагане на ПАМ. В съдебното производство не се констатира неправилно или непълно установяване на релевантните в случая факти и обстоятелства, поради което заповедта е издадена при спазване на изискването на чл.35 от АПК и не е налице основание за отмяната й по чл.146, т.3 от АПК. При проверката не се установи неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 47, ал.1, т.3 от ЗЕВИ лицата, които пускат на пазара течни горива от нефтен произход в транспорта, при освобождаване за потребление по смисъла на ЗАДС предлагат горивата за дизелови и бензинови двигатели смесени с биогорива в процентно съотношение, както следва: от 1 април 2019г. – гориво за дизелови двигатели със съдържание на биодизел минимум 6% обемни, като минимум 1% обемен от биодизела да е биогориво от ново поколение от суровини тип "А". Чл. 47, ал.4 от ЗЕВИ предвижда крайните разпространители да предлагат горивата за дизелови и бензинови двигатели в транспорта в съответствие с изискванията на ал.1, т. 3 и 5 в срок до два месеца след изтичането на съответния срок. Съгласно §1, т.20 от ДР на ЗЧАВ „краен разпространител на течни горива" е лице, което разпространява течни горива на бензиностанция с цел зареждане на горивните резервоари на моторните превозни средства на потребителите, включително на собствени моторни превозни средства. При тази правна уредба „Пристанище Варна“ ЕАД се явява краен разпространител по веригата на разпространение на течни горива и подлежи на проверка за спазване изискванията на ЗЕВИ във връзка с горивата, които зарежда на обект - бензиностанция "ГСМ Пристанище Варна Запад" №2 дори и когато с тях се пълнят резервоарите на собствените му МПС. Поради това неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не е краен разпространител на горива, тъй като използвало процесното гориво за зареждане на собствените си МПС, които използва във връзка с дейността си. Съгласно чл.56, ал.1 от ЗЕВИ заповед за прилагане на ПАМ по чл.55, ал.1, т.1 от ЗЕВИ изразяваща се във временно спиране на разпространението на горивото се издава в хипотезата, когато представената за него декларация за съответствие не съдържа информацията по чл.48, ал.2, ал.3 или ал.4 от ЗЕВИ, като съгласно чл.56, ал.5 от ЗЕВИ приложената ПАМ се отменя от длъжностното лице, което я е наложило, когато след изпитване в акредитирана лаборатория и съставен констативен протокол или изпитване на арбитражна проба и изготвена експертиза се установи съответствие с изискванията за съдържание на биогорива в процентното съотношение съгласно чл.47, ал.1 от ЗЕВИ. В случая от представената при проверката от дружеството-жалбоподател за течното гориво в резервоар 2 на конкретната бензиностанция декларация за съответствие №201/16.09.2023г. издадена от „Лукойл Невтохим Бургас“АД е видно, че е издадена за течно гориво за дизелови двигатели Евро 5 – лято, от партида 201 и не съдържа данни за наличие в него на биогориво и колко обемни процента, както и за наличие на биогориво от ново поколение и колко обемни процента. Поради това правилно и законосъобразно ответникът – гл. инспектор в РО "Проверка и контрол на качеството на течните горива Северна България" -гр.Варна при ДАМТН направил извода, че декларацията за съответствие не съдържа информацията по чл.48, ал.2 от ЗЕВИ и е налице законово предвидената предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.55, т.1 от ЗЕВИ и издал Заповедта №В-0123/26.09.2023г., с която постановил временно спиране разпространението на горивото за дизелови двигатели налично в резервоар №2 в количество 26 810 литра от бензиноколонка №2 на бензиностанция "ГСМ Пристанище Варна Запад" №2 на „Пристанище Варна“ЕАД. Заповедта е издадена в съответствие с приложимите материални разпоредби и целта на закона. Правилно и законосъборазно е наложена ПАМ изразяваща се във временно спиране на разпространението на горивото, тъй като при проверката е констатирано несъответствие на декларацията с изискуемото от закона съдържание и са били взети проби от горивото за изследване и установяване налице ли е в него на изискуемите минимум 6% обемни биодизел, от които 1% от ново поколение, с оглед на резултата от което се предприемат последващите действия по отмяна на тази ПАМ или издаване на заповед за забрана на разпространението. От представените търговски документи, вкл. фактура се налага извод, че жалбоподателят е закупил дизелово гориво, поради което декларацията за него е следвало да съдържа информацията по чл.48, ал.2 от ЗЕВИ, независимо дали това гориво ще се използва и за зареждане на извънпътна техника и трактори. Липсва техническа спецификация от производителя, в която да е посочено, че закупеното и доставено гориво на дружеството-жалбоподател е такова по чл.6, т.6 от НИКТГУРНТК. В представената декларация за съответствие изрично е посочено, че се касае за дизелово гориво и не е посочено горивото да е за извънпътна техника. Съгласно чл.12, ал.2 от НИКТГУРНТП лицата по ал.1 са длъжни да предоставят заверено копие на декларацията за съответствие на разпространяваната от тях партида течно гориво, като задължително вписват в нея количеството и лицето, на което течното гориво се предоставя за последващо разпространение, съхранение и/или използване, както и датата и номера на документа за експедиция. В случая „Пристанище Варна“ ЕАД е получило процесното гориво с декларация, в която е отразено, че същото е дизелово. В чл. 6 от НИКТГУРНТК са посочени видовете течни горива, които могат да се разпространяват, като лицата които разпространяват тези горива са длъжни да извършват тази дейност с придружаваща декларация за съответствие за всяка партида с наименование и предназначение, т.е. да са придружени с документи от които да се установява, че горивото е за извънпътна техника. В случая представените документи са за разпространение на дизелово гориво, при което добавката на биогориво е задължителна. Поради това неоснователни са съображенията в тази насока с искане за отмяна на заповедта като неправилна и незаконосъобразна на основание чл.146, т.4 от АПК. Целта на ЗЕВИ и НИКТГУРНТК е използване на горива, които са с по-малка вреда за околната среда. Това е залегнало в целта на ЕС за още по-голямо намаление на емисиите на парникови газове и като се има предвид значителният принос за тези емисии на горивата, използвани в автомобилния транспорт, съгласно чл.7а, § 2 от Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 1998 година, относно качеството на бензиновите и дизеловите горива и за изменение на Директива 93/12/ЕИО на Съвета, от доставчиците на горива се изисква до 31 декември 2020г. да намалят най-малко с 6 % емисиите на парникови газове на единица енергия за целия жизнен цикъл ("интензитет на генерирането на парникови газове") на горивата, използвани в Съюза от пътни превозни средства, извънпътна подвижна техника, селскостопански или горски трактори или плавателни съдове с развлекателна цел, когато не плават в морски води. Добавянето на биогорива с нулеви или ниски емисии на парникови газове, както и на други горива, получени от неизбежни отпадъчни газове, чрез улавяне и използване на въглерод за транспортни цели, е сред методите, с който разполагат доставчиците за изкопаеми горива, за да намалят интензивността на генерирането на емисии на парникови газове от доставяните изкопаеми горива. Поради това издадената заповед на основание чл.56, ал.1 от ЗЕВИ с която е приложена предвидената в закона ПАМ по чл.55, т.1 от ЗЕВИ е съобразена с целта на закона и е съразмерна, с оглед на което не е налице основание по чл.146, т.5 от АПК за нейната отмяна. В обобщение на изложеното оспорването с жалба следва да бъде отхвърлено изцяло като неоснователно. При този изход на спора своевременно направеното искане на ответната страна за присъждане на разноските следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателят "Пристанище Варна" ЕАД- гр.Варна следва да бъде осъдено да заплати на ДАМТН-гр.София сумата от 100лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от това и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът