Решение № 9594 от 26.9.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 429/2024 г.

Производството е по реда на чл.215, ал.4, вр. ал.1 ЗУТ.

Образувано е по жалбата на „СПЕДСТРОЙ“ ООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление [населено място], [община], обл.Варна, представлявано от управителя К. Ж. Ж., Г. А. К., [ЕГН], [населено място], [община], К. А. К., [ЕГН], гр.Варна, Д. М. Н., [ЕГН], гр.Варна и П. М. Н., [ЕГН], гр.Варна - всички представлявани от адв.Х. Г. - Д., против Решение № 004/30.01.2024г. на главния архитект на Община - Варна, с което на основание чл.148, ал.2 и ал.4 ЗУТ, вр. чл.142, ал.1 ЗУТ, им е отказано издаването на разрешение за строеж за обект: „Жилищна сграда“, находящ се в УПИ •••/ПИ с ид. •••/, кв.35, по плана на 24-ти м.р., [улица], гр.Варна.

Жалбоподателите твърдят, че обжалваният отказ е незаконосъобразен, постановен в нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Твърдят, че в решението за отказ липсват мотиви, както и че при наличието на одобрени проекти, главният архитект действа при условията на обвързана компетентност и следва да издаде разрешението за строеж само въз основа на заявлението, платената такса и легитимацията на заявителя. В контекста на основанието, на което е постановен отказът твърдят, че спазването на изискването за разполагане на сградата по смисъла на чл.32, ал.1 ЗУТ е било обект на проверка при одобряване на инвестиционния проект, който е разработен в съответствие с ПУП-ПРЗ за УПИ •••, кв.35 по плана на 24-ти м.р. и с Обемно-пространствено проучване (силуетни планове към ПУП-ПРЗ), съгласувано от ЕСУТ при Община – Варна. Твърди се и нарушение на чл.5в, ал.1 ЗУТ, т.к. в рамките на производството по заявлението от 26.01.2024г. не е даван срок за отстраняване на нередовности или за предоставяне на допълнителни документи по заявлението.

В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от адв.Г. – Д., която поддържа жалбата на основанията, наведени с нея и с уточняващата молба С.д. № 3574/12.03.2024г. С писмени бележки С.д. № 12691/16.09.2024г. допълва, че посочените в обжалваното решение основания за отказ, не представляват мотиви по законосъобразност по смисъла на чл.149, ал.1, изр. последно ЗУТ. Излага съображения, че одобреният инвестиционен проект, когато такъв се изисква, е неразделна част от разрешението за строеж - чл.148, ал.8, изр.1 ЗУТ, и няма самостоятелно битие извън това на заключителния акт в процедурата по разрешаване на строителството. Позовава се на разпоредбата на чл.146 ЗУТ и твърди, че само отказът да бъде одобрен проекта подлежи на обжалване от заявителя, поради което веднъж одобрил проекта, главният архитект не може да го ревизира, да иска корекции или пояснения по него. Съответно, проверката на проекта е допустима единствено в производството по съдебно оспорване на разрешението за строеж от заинтересованите лица по чл.149, ал.2 ЗУТ. В тази връзка сочи и че мотивите в обжалвания изричен отказ касаят именно пълнотата на инвестиционния проект, който изобщо не е предмет на производството, инициирано със заявление рег. № АУ010001ВН/26.01.2024г. Сочи, че спазването на изискването за разполагане на сградата по смисъла на чл.32, ал.1 ЗУТ е било обект на проверка при одобряване на инвестиционния проект, който е изработен в съответствие и при съобразяване на ПУП-ПРЗ за УПИ ІІІ-51 и с Обемно-пространствено проучване - силуетни планове към ПУП-ПРЗ за УПИ •••, съгласувани от ЕСУТ при Община-Варна. В обемно-пространственото проучване графично е изследвано засенчването на сградата, предмет на разработката и съседните й съществуващи сгради. Спрямо правилата на Наредба № 7 от 22 декември 2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, е изследвано коя сграда е разположена от по-благоприятна посока на ослънчаване спрямо съседни сгради и коя се явява засенчена, и са определени минималните изискуеми разстояния между сградите. Счита, че основателността на изложените твърдения се потвърждава от заключението по СТЕ. Иска се отмяна на обжалвания отказ и присъждане на сторените в производството разноски.

Ответната страна – главният архитект на Община-Варна, чрез гр.юрк.Р. С., оспорва жалбата. Счита, че същата не е доказана в цялост и моли да се отхвърли като неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

1. Със Заповед № Г-140/05.05.2022г., на основание чл.129, ал.2 ЗУТ и Заповед № 520/15.10.2021г. за допускане изработване на ПУП, на основание чл.135, ал.3 ЗУТ, вр. чл.134, ал.2, т.6 ЗУТ, главният архитект на Община - Варна одобрил ПУП-ПРЗ за УПИ •••„за жил.сграда“, кв.35, по плана на 24-ти м.р.Варна, представляващ изменение на Заповед № Г-39/10.05.2011г. на зам.кмета на Община - Варна, така, както е показано с черен, зелен, син и червен цвят в графичната част, неразделна част от заповедта - стр.10, 11.

При одобряване проекта за ПУП-ПРЗ за УПИ ••• ([ПИ]), с Решение по т.18 от Протокол № 04/25.01.2022г. ЕСУТ при Община-Варна е съгласувал без забележки представените със заявление № АУ071618ПР_003ПР_001ПР/21.01.2022г. силуетни проучвания. протокол от 29.06.2022г., ПУП-ПРЗ е влязъл в сила на 28.05.2020г.

2. С рег. № АУ 126623ВН/23.12.2022г., СПЕДСТРОЙ“ ООД, Г. А. К., К. А. К., Д. М. Н. и П. М. Н., подали до главния архитект на Община - Варна заявление за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти за „Жилищна сграда“, фаза: ТП, находящ се в УПИ •••/ПИ с ид. •••/, кв.35, по плана на 24-ти м.р., р-н „•••“, гр.Варна.

Според приложения към заявлението Комплексен доклад, съставен на основание чл.142, ал.6, т.2 и чл.166, ал.1, т.1 ЗУТ, проектираната сграда е свободностояща, на девет етажа, с полуподземен етаж. В частта относно оценката на съответствието по спазване на изискванията на чл.142, ал.5 ЗУТ - съответствие на проекта с предвижданията на ПУП, в доклада е дадено заключение, че с проекта са спазени предвижданията на действащия за имота ПУП-ПРЗ, т.к. приложеното към проекта обемно-пространствено проучване, доказва нормативна допустимост и адаптиращо архитектурно решение на сградата към решението на подробния устройствен план. Определени са очертанията на бъдещия обект за застрояване, така че той да отговаря на нормативно допустимите разстояния и височини.

Инвестиционният проект е одобрен от Главния архитект на Община - Варна на 30.01.2023г. /стр.122/.

3. С рег. № АУ010001ВН/26.01.2024г. СПЕДСТРОЙ“ ООД, Г. А. К., К. А. К., Д. М. Н. и П. М. Н., подали заявление за издаване на разрешение за строеж за: „Жилищна сграда“, находяща се в УПИ ••(ПИ с ид. •••), кв.35 по плана на 24-ти м.р., Район „••••“, за която по заявление с рег. № •••/23.12.2022г., има одобрени инвестиционни проекти.

Към заявлението били приложени: Заповед № Г-140/05.05.2022г; Констативен протокол от 29.06.2022г.; нот.акт № 1•••2021г.; нот.акт № •••2021г.; нот.акт № •••2021г.; „Обемно-пространствено решение“ и обосновка към силуетни планове.

Според обосновката: 1/ За силует „Север“: на изток УПИ •••/[ПИ]/ граничи с улица, като е взето предвид съществуващото през [улица].. В [ПИ] е разположена сграда •••с функционално предназначение „Жилищна сграда“ - многофамилна, бр. етажи - 5. [ПИ] е общинска частна собственост, с НТП - комплексно застрояване. Сградата в [ПИ] е разположена от изток спрямо сградата, предмет на разработката в УПИ •••. Сградата в [ПИ] е построена по правилата за комплексно застрояване и ориентацията й отговаря на Положение 12 от Наредба № 7 - тя се явява лежаща сграда спрямо сградата, предвидена за разполагане в [ПИ], поради което минималното разстояние между двете сгради се определя от височината на сградата, разположена в [ПИ]. На запад [ПИ] граничи с УПИ, като границата с него се явява странична регулация и за двата имота, и е спазено изискването на чл.31, ал.2 и ал.4 ЗУТ, а именно при средно и високо жилищно застрояване нормативите за разстоянията на сградите на основното застрояване са до страничната граница на урегулирания поземлен имот - най-малко една трета от височината на сградата; 2/ За силует „Изток“: на юг [ПИ] граничи с УПИ, като границата с него се явява странична регулация и за двата имота и е спазено изискването на чл.31, ал.2 и ал.4 ЗУТ. На север [ПИ] граничи с [улица], като през [улица]- публична общинска собственост - за зелени площи, граничещи с бул.Х. С., и като такъв не се налага изследване за засенчване.

4. По така постъпилото заявление главният архитект постановил обжалваното Решение № 004/30.01.2024г., с което на основание чл.21, ал.4, вр. чл.59, ал.1 АПК, вр. чл.148, ал.2 и ал.4 ЗУТ и чл.142, ал.1 ЗУТ, отказал да издаде исканото разрешение за строеж по съображения, че с „документацията на строежа не е изяснено еднозначно спазването на нормативните разпоредби по отношение на ослънчаването и засенчването на проектираната сграда, предвид нейната височина във връзка с чл.32, ал.1 ЗУТ“.

5. По делото е работила Съдебно-техническа експертиза, по която, без оспорване от страните, е прието заключение С.д. № 12088/02.09.2024г.

От същото се установява, че процесната жилищна сграда е девететажна с полуподземен етаж. Сградата е свободностояща, ситуирана е на северната улична регулационна линия и на разстояние 3, 40 – 3, 80м. от източната улична регулационна линия. Сградата е проектирана в съответствие с действащия ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № Г-140/05.05.2022г. на главния архитект на Община – Варна.

При запознаване с графичната част на обемно-пространственото решение /л.55 от документацията към заявление вх. № АУ /23.12.2022г., вещото лице дава заключение, че са изследвани силуети от север и изток. В Силует „Север“ е изследвано разстоянието между процесната проектирана сграда в [УПИ] и съществуващата сграда в [ПИ], през улица, както и разстоянието до страничната граница към [УПИ], . Съобразно разпоредбите на чл.32, ал.1, ал.2 и ал.3 ЗУТ и чл.77, ал.1 от Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, вещото лице дава заключение, че съществуващата сграда в [ПИ] през улица е разположена откъм по-благоприятната посока за ослънчаване – източно, спрямо процесната сграда и се явява засенчваща. Същата е ситуирана на 2, 00м. от уличната регулация. Височината й е 16, 00м. Разположението на съществуващата сграда в [ПИ] през улица е определящо за разстоянието до съседната сграда – процесната. Според силует „Север“ разстоянието между сградите през, 80м. /2, 00+11, 00+3, 80/, т.е, по-голямо от височината на зесенчващата съществуваща сграда в [ПИ] (16м.). При изследване на Силует „Изток“, вещото лице е констатирало, че проектираната в [УПИ] сграда е разположена откъм по-благоприятната посока за ослънчаване – южно от [ПИ], и. Съгласно действащата кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на изп.д-р на АГКК (и съответните последвали изменения), [ПИ], и, са публична общинска собственост, вид територия – урбанизирана. [ПИ] и [ПИ] са с начин на трайно ползване – за второстепенна улица, а [ПИ] – за друг вид озеленени площи. Имотите, разположени северно от процесната проектирана сграда в [УПИ], са улици и зелени площи с достатъчна ширина и не се налага изследване за засенчване. От чертежи „Фасада-юг“ и „Фасада-север“ от одобрения инвестиционен проект по част „Архитектура“, СТЕ е установила, че разстоянието между предвидената за построяване сграда в [УПИ] и съществуващата в [ПИ] сграда, е 16, 76м. – по-голямо от височината на сградата, разположена откъм по-благоприятната посока за ослънчаване страна, т.е. височината на съществуваща сграда в [ПИ].

Според СТЕ, разпоредбата на чл.32, ал.2 ЗУТ в случая не намира приложение, т.к. [УПИ] няма дъно.

Предвид горните констатации СТЕ дава заключение, че по отношение на предвидената за построяване сграда, спрямо съществуващата в [ПИ], са спазени изискванията на чл.32, ал.1, вр. ал.3 ЗУТ при съобразяване с чл.77 от Наредба № 7/22.12.2003г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежни страни - заявителите в административното производство, чието искане не е удовлетворено, при наличие на пряк и непосредствен правен интерес – съгласно мотивите на влязлото в сила Определение на ВАС № 7098/10.06.2024г. по адм.д. № 5757/2024г., в срока по чл.215, ал.4 ЗУТ, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Спорът между страните е формиран по законосъобразността на обжалвания изричен отказ, като в контекста на доводите в жалбата разрешаването му е обусловено от отговора на въпросите: към кой етап от устройственото планиране и разрешаване на строителството се извършва преценката за разстоянието между сградите, респ. за тяхното „засенчване“ и „ослънчаване“; дали след като тези въпроси вече са били изследвани във фазата на одобряване на инвестиционните проекти и същите са били одобрени, главният архитект има правомощия да преразглежда тази своя преценка в последващо производство по заявление за издаване на разрешение за строеж.

За разрешаване на така формирания спор, съдът съобрази от правна страна следното:

Съгласно чл.142, ал.1 ЗУТ, инвестиционните проекти подлежат на съгласуване и одобряване и са основание за издаване на разрешение за строеж. Всички части на инвестиционните проекти, които са основание за издаване на разрешение за строеж, се оценяват за съответствието им с основните изисквания към строежите - чл.142, ал.4. Съгласно чл.142, ал.5 ЗУТ, оценката обхваща проверка за съответствие с предвижданията, изискванията и правилата, посочени в т.1 – т.10, сред които: предвижданията на подробния устройствен план (т.1) и правилата и нормативите за устройство на територията (т.2).

Съгласно чл.142, ал.6 ЗУТ, оценката за съответствие се извършва: 1/ с приемане от експертен съвет на одобряващата администрация – за жилищни и смесени сгради с ниско застрояване и вилни сгради по чл.137, ал.1, т.5, буква „а“, техните реконструкции, преустройства, основни ремонти и промяна на предназначението, както и за обектите по чл.137, ал.1, т.5, букви „д“ и „е“ или по желание на възложителя – по реда на т.2; 2/ като комплексен доклад, съставен от регистрирана фирма – консултант, несвързана с проектанта – за обекти от първа до пета категория задължително, с изключение на обектите по т.1.

Съгласно чл.144, ал.1 ЗУТ, инвестиционните проекти се съгласуват и одобряват след писмено заявление на възложителя и след представяне на изброените в т.1 - 9, документи.

Съгласно чл.144, ал.3, вр. чл.145, ал.1, т.1 ЗУТ, инвестиционните проекти се съгласуват и одобряват, или се отказва одобряването им, от главния архитект на общината (района). Съгласно чл.145, ал.2 ЗУТ, съгласуването на инвестиционните проекти по ал.1 се състои в проверка на съответствието им с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели.

Съгласно чл.148, ал.1 ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. Разрешението за строеж се издава на възложителя от главния архитект на общината, въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква. Допуска се разрешение за строеж да се издаде въз основа на одобрен идеен проект при условията на чл.142, ал.2. Разрешението за строеж се издава едновременно с одобряването на инвестиционния проект, когато това е поискано в заявлението. Разрешение за строеж на обекти в защитени територии за опазване на културното наследство се издава при спазване разпоредбите на Закона за културното наследство. Разрешението за строеж се издава в 7-дневен срок от постъпване на писменото заявление, когато има одобрен инвестиционен проект - чл.148, ал.2 и 4 ЗУТ. Неразделна част от разрешението за строеж е одобреният инвестиционен проект, когато такъв се изисква - чл.148, ал.8 ЗУТ.

Съгласно чл.149, ал.1 ЗУТ, за издаденото разрешение за строеж или за отказа да се издаде такова разрешение се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на АПК. За издадените разрешения за строеж заедно с одобрените от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от областните управители инвестиционни проекти или за отказа да се издаде разрешение за строеж се съобщава на заинтересуваните лица с обявление, обнародвано в „Държавен вестник“. Отказът се прави само по законосъобразност, като се посочват конкретните мотиви за това.

Съобразно цитираната правна уредба и при извършване на цялостния контрол за законосъобразност по чл.168, ал.1 АПК, настоящият състав преценява, че оспореният отказ за издаване на разрешение за строеж е издаден от компетентен орган по чл.148, ал.2 ЗУТ – главният архитект на Община-Варна, като обектът, за който се иска издаване на РС не попада в изключенията по чл.148, ал.3 ЗУТ.

Компетентният административен орган се е произнесъл след като е бил сезиран с валидно заявление за издаване на РС, въз основа на одобрени инвестиционни проекти, подадено от лица, притежаващи активна процесуална легитимация, поради което е спазена процедурата по издаване на акта.

Неоснователно е оплакването за неспазване на изискванията на чл.5в, ал.1 ЗУТ, т.к. разпоредбата регламентира хипотеза, в която подаденото заявление е нередовно или непълно – в който случай се дават указания за отстраняване на нередовнности/непълноти в заявлението и приложенията към него, а в случая е налице произнасяне по същество, с изричен отказ.

Оспореният изричен отказ е издаден и в изискуемата писмена форма, но при незачитане на императивните изисквания за мотивиране по чл.59, ал.2, т.4 АПК и в нарушение на принципите по чл.6 и чл.13 АПК, които нарушения са особено съществени и са основание за отмяна на постановения отказ.

Следва да се има предвид, че задължението за мотивиране представлява съществено изискване за форма, което трябва да се различава от въпроса за обосноваността на мотивите, свързан със законността по същество на оспорения акт. Мотивите трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на административния орган, който го издава, така че да дадат възможност на засегнатите/заинтересованите от акта лица да се запознаят с основанията за постановения отказ, а на съда – да упражни ефективен контрол за законосъобразност.

В случая разпоредбата на чл.149, ал.1, изр.последно ЗУТ въвежда императивното изискване отказът да се прави само по законосъобразност и да се посочват конкретни мотиви за това. Изискването за изрична мотивировка на отказите за издаване на РС, каквото е и общото изискване към всички административни актове, е гаранция за законосъобразността на акта, установена за защита правата и интересите на страните в административното производство и адресатите на акта. Разрешението за строеж е конститутивен административен акт, издаването на който е единствено в правомощията на главния архитект на общината, който орган следва да установи налице ли са законовите предпоставки и съответно липсват ли нормативно установените пречки за издаването на разрешителния административен акт.

Именно с оглед установяване наличието на нормативно установените пречки за издаването на РС, отказът следва да съдържа фактическите и правни основания за това и липсата на такива води до немотивираност на акта. Непосочването на мотиви относно наличието на нормативно установените пречки за издаването на РС, съставлява нарушение на изискването на чл.59, ал.2, т.4 АПК и чл.149, ал.1, изр. последно ЗУТ.

В случая отказът е обоснован с обстоятелството, че „ в документацията на строежа не е изяснено еднозначно спазването на нормативните разпоредби по отношение на ослънчаването и засенчването на проектираната сграда, предвид нейната височина във връзка с чл.32, ал.1 ЗУТ “.

Основателно жалбоподателите поддържат, че така изложените от главния архитект съображения не могат и не следва да се интерпретират като мотиви по смисъла на чл.149, ал.1, изр. последно ЗУТ, т.к. не посочват нормативно установени пречки за издаване на исканото разрешение за строеж, а са относими към вече приключилата фаза по одобряване на инвестиционния проект.

Преценката относно наличието на нормативно установени пречки за издаване на РС следва да се извършва само в контекста на изпълнение на законовите изисквания по чл.148, ал.4 - ал.8 ЗУТ, а именно: наличието на одобрен технически или работен инвестиционен проект, респ. одобрен идеен проект при условията по чл.142, ал.2 ЗУТ, спазване на разпоредбите на ЗКН, когато се касае строеж в защитени територии за опазване на културното наследство (ал.4); изпълнение на изискванията за строителство в чужд имот (ал.5); изпълнението на условията за издаване на РС по частични работни проекти (ал.6); премахването/узаконяването на незаконен строеж в имот, за който се иска РС за нов строеж (ал.7); наличието на влязло в сила Решение по ОВОС или решение, с което е преценено да не се извършва ОВОС, както и на решение за одобряване на доклад за безопасност за изграждане или реконструкция на предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал по реда на ЗООС (ал.8).

В конкретния случай в обжалвания отказ не е обоснована нито една от възможните пречки по чл.148, ал.4 - ал.8 ЗУТ, а само бланкетно и без каквато и да е обосновка - какво конкретно е имал предвид главният архитект, е прието, че „ не е изяснено еднозначно спазването на нормативните разпоредби по отношение на ослънчаването и засенчването на проектираната сграда, предвид нейната височина във връзка с чл.32, ал.1 ЗУТ“.

Тези съображения не покриват нито една от възможните пречки по чл.148, ал.4 - ал.8 ЗУТ. Отделно, липсват и мотиви, обосновани с конкретно изследване и анализ на графичната част на ПРЗ, Силуетното проучване към него и чертежите към част „Архитектура“ от одобрения проект, за това кои конкретни материалноправни изисквания във връзка с определяне на разстоянието между сградите от основното застрояване не са изпълнени.

По арг. от разпоредбите на чл.32, ал.1 - ал.3 ЗУТ, един от основните елементи при изчисляване на разстоянието между жилищните сгради е определянето на по-благоприятната посока на ослънчаване.

Въпросът за разполагане на сградите на основното застрояване е актуален и от особено голямо значение в процеса на строителство, не само с оглед защита на здравето и живота, но и за създаване на естествено и комфортно усещане за свобода и пространство. В тази връзка нормативно е въведено изискването жилищните помещения да се ориентират по възможност към най-благоприятната по отношение на слънчево огряване посока.

Методиката за изчисляване на по-благоприятната посока е регламентирана в чл.77 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

Съгласно чл.77, ал.1 от Наредба № 7, при разполагане на сградите на основното застрояване и определяне на разстоянията между тях съгласно чл.31 - 35 ЗУТ, за приемане на по-благоприятната ориентация се спазва следното степенувано подреждане на географските посоки: 1/ юг; 2/ югоизток и югозапад; 3/ изток; 4/ запад; 5/ североизток и северозапад; 6/ север.

В случай че сградите имат разнообразни форми и засенчващата сграда попада между две географски посоки, съгласно § 5, т.28 ДР ЗУТ и чл.77, ал.2 от Наредба № 7, посоката на сградата се приравнява към по-близката географска посока и при определяне разстоянието между сградите се има предвид височината на засенчващата сграда.

Съгласно чл.79 от Наредба № 7, разстоянията между сградите на основното застрояване и регулационните граници на имоти и през улицата се определят, като се спазват нормативите по чл.31 - 36 ЗУТ, включително и когато имотите се застрояват комплексно по реда на чл.80 и 81.

Съгласно чл.22, ал.6, изр.1 ЗУТ, при урегулиране на поземлени имоти в съществуващите квартали с комплексно застрояване, отстоянията между новопредвидените сгради и съществуващите сгради се определят по правилата за комплексно застрояване. Съгласно чл.81 от Наредба № 7, в имоти в територии за комплексно застрояване в жилищни и курортни комплекси разстоянията между сградите на основното застрояване се определят съгласно схематичните положения в приложение № 2.

Съгласно чл.32, ал.1 ЗУТ, разстоянието между жилищните сгради на основното застрояване през улицата е по-голямо или равно на височината на жилищните сгради. Разстоянието между жилищните сгради на основното застрояване през дъното на урегулирания поземлен имот е най-малко един път и половина от височината на сградата, разположена откъм по-благоприятната посока за ослънчаване – чл.32, ал.2, изр.1 ЗУТ. При определяне на разстоянието между сградите по ал.1 и 2, височината на сградата откъм по-благоприятната посока се намалява с височината на първия и следващите нежилищни етажи на засенчената сграда – чл.32, ал.3 ЗУТ.

Разполагането на бъдещите сгради и определяне на разстоянието между тях и съществуващите/заварени сгради може да се осъществи още в първоначалния стадий на градоустройственото планиране, т.е. при одобряване на плана за застрояване – както е и процедирано в случая. Конкретното разположение на строежите и начинът на застрояване на поземлените имоти, съгласно чл.114 ЗУТ се определят: с работен устройствен план - когато изработването му е задължително; с виза за проектиране по чл.140, ал.3 – 5 ЗУТ; с инвестиционния проект в съответствие с действащия подробен устройствен план - в останалите случаи.

От цитираната правна уредба следва, че разрешаването на въпросите за разстоянието между сградите и тяхното ослънчаване и засенчване – т.е. за прилагането на правилата по чл.77, чл.79, чл.81 от Наредба № 7 и чл.32 ЗУТ, е относимо към правилата и нормативите за устройство на територията, в частност - към нормативните изисквания за разполагане на застрояването, и като такива по арг. от чл.145, ал.2 ЗУТ и чл.114, ал.1, т.3 ЗУТ, подлежат на оценка в процедурата по съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти.

В случая тази процедура е инициирана от жалбоподателите самостоятелно – без съединено искане за издаване на РС, и е приключила с одобряване на проектите от главния архитект на 30.01.2023г.

Одобрените инвестиционни проекти са неразделна част от разрешението за строеж – чл.148, ал.8 ЗУТ, поради което същите не могат да бъдат обжалвани самостоятелно, респ. да бъдат преразглеждани, извън случаите на оспорване на акта, с който приключва процедурата по разрешаване на строителството – разрешението за строеж. Веднъж одобрени от главния архитект, същите на могат да бъдат преразглеждани от него по реда на чл.91 АПК, нито да бъдат ревизирани в последващо производство по издаване на РС, а именно това е сторил в случая главният архитект – арг. от Решение на ВАС № 9290/20.10.2022г. по адм.д. № 11102/2021г.

При положение че към заявление рег. № /26.01.2024г. за издаване на РС жалбоподателите са приложили обосновка към силуетни планове към „Обемно-пространствено решение“ към ПРЗ – конкретно за силует-север и силует-изток, според които, както и според чертежа на „Фасада-юг“, е извършено изискуемото изследване по чл.32, ал.1 и ал.3 ЗУТ, в контекста на императивното изискване по чл.149, ал.1, изр.последно ЗУТ - отказите да се мотивират по законосъобразност, главният архитект е бил длъжен да изложи мотиви за това как така извършените изследвания кореспондират с нормативните изисквания и съответно неизпълнението на кое конкретно от тези изисквания обосновава пречка за издаване на разрешението за строеж.

Следва да се съобрази и фактът, че приложените към заявлението за издаване на РС силуетни проучвания са съгласувани от ЕСУТ при Община-Варна с Решение по т.18 от Протокол № 04/25.01.2022г. още във фазата на устройственото планиране - в производството по одобряване на проекта за ПУП-ПРЗ за [УПИ].

Обосновавайки процесния отказ с факти и обстоятелства, които са подлежали на изследване и преценка в производството по одобряване на ПРЗ и на инвестиционния проект, който вече е одобрил, главният архитект е нарушил принципа на съразмерност по чл.6, ал.1 АПК, който задължава административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Нарушен е и принципът по чл.13 АПК за последователност и предвидимост в административните производства, т.к. всички пречки за издаване на исканото разрешително, които е констатирал административният орган, е следвало да бъдат установени в предходните производства - по одобряване на ПРЗ и на инвестиционните проекти - така в Решение на ВАС № 10521/02.11.2023г. по адм.д. № 4954/2023г.

Независимо от изложеното следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в „документацията за строежа“ (в обжалвания отказ не е конкретизирано коя точно документация се има предвид) е извършено дължимото изследване по чл.32 ЗУТ и по Наредба № 7. В този смисъл е както Обемно-пространственото проучване към ПРЗ (прието без възражения от ЕСУТ) и част „Архитектура“ към одобрения инвестиционен проект, така и заключенията по изготвения на основание чл.142, ал.6, т.2 и чл.166, ал.1, т.1 ЗУТ Комплексен доклад и по СТЕ.

От приетото без оспорване от страните заключение по СТЕ се установява, че по отношение на предвидената за построяване сграда, спрямо съществуващата в [ПИ], са спазени изискванията на чл.32, ал.1, вр. ал.3 ЗУТ при съобразяване с чл.77 от Наредба № 7/22.12.2003г., както и че чл.32, ал.2 ЗУТ в случая е неприложима, т.к. УПИ няма дъно.

Макар в мотивите на обжалвания отказ да липсва конкретика, която да позволява еднозначна преценка кое конкретно изискване при определяне разположението и разстоянието между сградите от основното застрояване не е спазено или еднозначно разрешено, от доказателствата по делото безспорно се установява, че при проектиране на процесната сграда са анализирани и приложени правилата по Наредба № 7 и чл.32 ЗУТ.

Не се спори, че [ПИ] е общинска частна собственост, с НТП - комплексно застрояване, поради което съгласно чл.22, ал.6 ЗУТ, отстоянията между новопредвидените сгради и съществуващите сгради се определят по правилата за комплексно застрояване. По правилата на чл.77 от Наредба № 7, сградата в [ПИ] е разположена от изток спрямо сградата, предмет на разработката в УПИ, поради което е с по-благоприятна ориентация и се явява засенчваща. Сградата в [ПИ] е построена по правилата за комплексно застрояване, поради което съгласно чл.81 от Наредба № 7, разстоянието с процесната сграда следва да се определи съгласно схематичните положения в Приложение № 2.

1 към Приложение 2, при схематични положения от 1 до 11 вкл., L (разстоянието) се определя въз основа на височината на сградата, разположена откъм установената по-благоприятна за ослънчаване посока. Според Забележка 2, при схематични положения 12 и 13, H (височината) изразява височината на лежащата сграда. Положения от 1 до 7 показват застъпване и взаимно разположение само на лежащи сгради (състоящи се от отделни секции, разположени по дължина хоризонтално). Положения от 8 до 11 включително показват разположение само на пунктови сгради (нямат секции и са построени вертикално). Положение 12 се отнася до разположение, при което лежащата сграда е с късата си страна спрямо пунктовата. При положение 13 взаимното разположение между сградите е само до една секция от лежащата сграда, а при положение 14 повече от една секция от лежащата сграда по нейната дължина стоят спрямо пунктовата, т.е. могат да се засенчват взаимно.

Видно от обосновката за силует-север към силуетни планове към Обемно-пространствено решение за УПИ ІІІ-51, ориентацията на сградата в [ПИ] отговаря на положение 12 от Приложение 2 към Наредба № 7 - тя се явява лежаща сграда спрямо сградата, предвидена за разполагане в [ПИ], поради което минималното разстояние между двете сгради се определя от височината на сградата, разположена в [ПИ]. Извършването на изискуемото към това положение изследване е показано както на силует - север към Обемно-пространственото проучване към ПРЗ, така и на чертеж „Фасада - юг“ от част „Архитектурна“ към одобрения проект. От същите безспорно се установява, че диагоналът между двете сгради (мислената линия под 45 градуса от кота корниз на сградата в [ПИ] - червеният диагонал, изчертан с пунктир), не засяга жилищен етаж от процесната проектирана сграда, т.е. сградата в [ПИ] не засенчва процесната - в който смисъл са и поясненията на вещото лице арх.Р. С. при изслушване на заключението по СТЕ.

От заключението по СТЕ и от изследванията в силует – север към Силуетното проучване към ПРЗ, чертежи „Фасада – юг“ и „Фасада-север“ към част „Архитектура“ от одобрения инвестиционен проект, безспорно се установява, че разстоянието между предвидената за построяване сграда в [УПИ] и съществуващата в [ПИ] сграда, е 16, 76м. – т.е. по-голямо от височината на сградата, разположена откъм по-благоприятната посока за ослънчаване страна, т.е. от височината на съществуваща сграда в [ПИ]. Според силует „Изток“ и заключението по СТЕ, проектираната сграда в [УПИ] е разположена откъм по-благоприятната посока на ослънчаване – южно от [ПИ], и – публична общинска собственост, с НТП съответно, второстепенна улица и за друг вид озеленени площи. На север [ПИ] граничи с [улица], а през [улица] - публична общинска собственост - за зелени площи, граничещи с бул.Х. С., поради което не се налага изследване за засенчване. Според силует – север и силует – изток, на запад и на юг [ПИ] граничи съответно с [УПИ] и [УПИ], границата с които се явява странична регулация и за двата имота, поради което приложими са изискванията на чл.31, ал.2 и ал.4 ЗУТ, по изпълнението на които не се спори.

По изложените съображения постановеният изричен отказ се явява незаконосъобразен и следва да се отмени.

Предвид този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 АПК в полза на жалбоподателите следва да се присъдят сторените в производството разноски.

Съгласно представен списък по чл.80 ГПК, от страна на жалбоподателите се претендират разноски, общо в размер на 3060, 00лв., от които: 90, 00лв. за държавни такси; 1200, 00лв. възнаграждение за вещо лице, 1500, 00лв. адвокатско възнаграждение, което видно от представения договор за правна защита и съдействие, и "детайли за транзакция", е заплатено изцяло по банков път, и 270, 00лв. държавни такси за производството по частната жалба пред ВАС.

Претенцията за разноски е заявена от името на всички жалбоподатели и следва да се уважи съобразно дължимия и доказан размер на същите - по отношение на претендираните държавни такси, и поравно - по отношение разноските за изплатени възнаграждения за адвокатска защита (по 300, 00лв.) и за вещо лице (по 240, 00лв.). Претенцията за възстановяване на държавните такси за производството пред ВАС по частната жалба е основателна, т.к. разпоредбата на чл.143 АПК регламентира правото на разноски с оглед крайния изход на спора, поради което същите следва да се присъдят по реда на чл.226, ал.3 АПК ( вж. Определения на ВАС № 8495/09.07.2024г. по адм.д. № 5947/2024г., № 6131/20.05.2024г. по адм.д. № 2285/2024г, № 4444/10.04.2024г. по адм.д. № 1604/2024г. ).

По изложените съображения, в полза на жалбоподателя „Спедстрой“ ООД следва да се присъдят разноски, общо в размер на 740, 00лв., от които 50, 00лв. за държавна такса за настоящото производство, 150, 00лв. за държавна такса за производството по частната жалба, 300, 00лв. адвокатско възнаграждение (1/5 от 1500, 00лв.) и 240, 00лв. възнаграждение на вещо лице (1/5 от 1200, 00лв.). В полза на всеки от останалите жалбоподатели - физически лица, следва да се присъдят разноски общо в размер на 580, 00лв., от които 10, 00лв. за държавна такса за настоящото производство, 30, 00лв. за държавна такса за производството по частната жалба, 300, 00лв. адвокатско възнаграждение и 240, 00лв. възнаграждение на вещо лице.

Водим от горното, Варненският административен съд, VIII-ми състав