Решение № 6417 от 14.12.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 10340/2022 г.

производство могат да се използват протокола за ПТП (по-горе правната природа и значение на този документ е обсъдена), този за оглед на ПТП, както и снимковия материал. Последният представлява веществено доказателство (например: Решение № 1062 от 10.11.1986г. по гр.д. № 655/86г., II г.о. на ВКС; Решение № 136 от 11.04.2011г. по гр.д. № 602/2010г., IV г.о. на ВКС и р. 1510-77-I). Той обаче, в случая е по-скоро ирелевантен – представител на ответника би могъл да посети улицата или да ползва google maps или друга програма, за да се ориентира.

Съдът постановява решението по спора въз основа на доказателствата, събрани по конкретното дело, в открито заседание с участие на страните. Той не може да се позовава на събрани извънсъдебно доказателства и дори на доказателства, събрани по друго дело - Решение № 84-II от 05.05.1983г. по гр.д. № 263- II/82г., I г.о.; също Решение № 183 от 22.11.2010г. по т.д. № 30/2010г., т.к, ІІ т.о. на ВКС; Решение № 55 от 30.05.2009г. по т.д. № 728/2008г., т.к., І т.о. на ВКС; Решение № 43 от 16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г., т.к., ІІ т.о. на ВКС; Решение № 66 от 12.03.2015г. на ВКС по гр. д. № 5839/2014г., IV г.о., ГК; Определение № 374 от 01.04.2010 г. по гр.д. № 34/2010г., ІV г.о. на ВКС, Определение № 241 от 07.04.2011г. по т.д. № 840/2010г., I т.о. на ВКС и Определение № 134 от 24.02.2010г. по т.д. № 937/2009г., I т.о. на ВКС. Цитираната практика е примерна, а не изчерпателна.

Също така, доколкото изискването има императивен характер недопустимо е то да се дерогира по съгласие на страните - Решение № 65 от 28.02.1985г. по гр.д. № 933/1984г., І г.о. на ВС. Например не може съдът да постанови решението си, като се позове на показания на свидетел, който е бил разпитан по друго дело, дори и страните да са се съгласили за това - Решение № 2169 от 21.09.1976г. по гр.д. № 1684/1975г., I г.о. на ВС; Следователно недопустимо е съдът да постанови решението си въз основа на доказателства, събрани по друго дело или на доказателства, събрани по делегация, ако съдебната поръчка не е била налице към делото в последното заседание на съда - Решение № 32 от 25.03.1986г. по гр.д. № 1/1986г., на ОСГК на ВС.

Р. на ВКС стар 639/1936г. I: Събраните по друго дело доказателства не могат да служат като такива по разглежданото дело - особено свидетелски показания и заключения на вещи лица, които трябва да се възприемат непосредствено от съда. Но ако такива доказателства са посочени и от противната страна не е имало противопоставяне, няма законна причина да се откаже приемането им.

Става въпрос за експертизи и показания на свидетели. Същото се отнася и актовете на прокуратурата - Постановлението на прокуратурата, с което е прекратено наказателното преследване поради това, че обвиняемият е счетен за невиновен да е извършил престъпното Д.ие, не е задължително за гражданския съд, който се произнася по гражданските последици от това Д.ие - ТР № 142 от 01.12.1966г. по гр.д. № 112/1966г., ОСГК на ВС; също: Актовете на органите на досъдебното производство /заключително обвинително постановление и обвинителен акт/, независимо че са официални документи по смисъла на чл. 179 ГПК, респ. чл. 143, ал. 1 ГПК /отм./, не представляват доказателство за механизма на ПТП и за поведението на участниците в него, поради което нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от Д.ието - решение № 43/15.03.2011г. по т.д. № 414/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 43/16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

При наличие на установен и осъден делинквент, би могла да се ползва само присъдата, но не и мотивите към нея - Присъдата не е задължителна за гражданския съд за поведението на лицата, за които това не е предвидено от НК като елемент от фактическия състав на Д.ието, а преценяването на степента на допринасянето е възможност само на гражданския съд - Решение № 392 от 11.03.1976г. по гр.д. № 95/76г., I г.о.; също: Решение № 25 от 17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС.

Налице е престъпление, тъй като има средна телесна увреда - престъпление по чл. 129, ал. 1-2 от НК. По принцип граждански съд не би могъл да установи престъпно обстоятелство – арг. от чл. 17, ал. 1 и чл. 124, ал. 5 от ГПК. В случая деецът е неизвестен.

Наличието на наказателно производство би било основание да не се изплаща обезщетение, докато не се установи вината на лицето, сочено за делинквент. В случая обаче такъв няма, като ответникът е наясно с това. Т.е., всичко посочено до тук са обстоятелства, които не би следвало да бъдат основание да се забави пращането или да се принуждава пострадалият да представя документация, която не притежава и/или не съществува.

Документацията изискана от фонда може и да има убеждаващо значение, но е некоректно да се принуждава пострадалият (в тази хипотеза) да инициира съдебни производства, само за да я представи.

При установена вината на делинквента (а за това стига и констативният протокол), се дължи и лихва и от датата на деликта. На застрахователите и ГФ е даден административен срок, за да преценят поведението си по образуваните щети, евентуално и да съберат някакви доказателства. Това не означава, че не са в забава. Ако тя обаче продължи и след този срок, налице е вече и административно нарушение.

Няма данни каква медицинска документация. Вероятно са представени данни относно счупването.

Въпреки всичко, налице е забава на кредитора – чл. 85 от ЗЗД (ТР от 06.11.2013г. № 6/2012г.: 1. Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка; също: Определение № 117 от 12.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 326/2020 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Вероника Н., и във вр. с чл. 3 от Закон за ограничаване на плащанията в брой).

Банкова сметка е представена едва на 20.12.2022г. Това обаче е хипотеза на нередовна искова молба – чл. 129, ал. 5 от ГПК. Или, лихва се дължи от датата на депозиране на иска. по разноските:

1. на процесуалния представител на ищеца се дължат разноски – адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете – 1 430 лева.

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действително минимумът е 3 050 лева, но страните са договорили – 1 430 лева (л. 3а).

1. ответникът дължи ДТ (1 200 лева) + 2 Х 350 лева, възнаграждения за вещи лица.

Общо – 1 900 лева.

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ