Решение № 100 от 2.11.2022 г. на Районен съд - Царево по дело № 373/2022 г.

Настоящото производство е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. В настоящия случай въпросът за вината не може да бъде изследван, защото извършителят е търговец, правно образувание, което не може да има собствено психично отношение към деянието. Разпоредбата на чл. 11 от Закона за защитените територии регламентира, че собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените територии, са длъжни да спазват режимите, установени по реда на този закон, със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението й, а съгласно параграф 7 от ПЗР, собствениците и ползвателите п о чл. 11 съгласуват с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица дейностите, които планират да извършат в защитените територии, ако липсва план за управление или те не са предвидени в плановете и проектите по глава четвърта, независимо от разрешенията, които се изискват по други закони. Неизпълнението на тази разпоредба е скрепено със санкция, която е регламентирана в чл. 83, ал. 2 от ЗЗТ. Според тази норма се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 1000, 00 лева до 10 000, 00 лева лице или едноличен търговец, което: 1. осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдените планове и проекти по глава четвърта; 2. осъществява дейност в защитена територия без разрешение или съгласуване, предвидено в този закон. В конкретния случай, санкцията е наложена по чл. 83, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ. Съда намира, че в настоящия случай, издаденото против жалбоподателя НП неправилно, а вмененото му нарушение- недоказано /тежестта на доказване в случая попада изцяло върху АНО. На първо място, никъде по делото не се установява точната дата на извършване на нарушението. Отбелязването „при извършена проверка на 26.04.2022 год.“ сочи датата на проверката, но не и датата на извършване на нарушението. Отделно от това, в административно- наказателната преписка по издаването на атакуваното НП, липсват доказателства, че санкционираното с обжалваното НП административно нарушение е извършено на територията на Природен парк „•••••“. Нито заповедта от 1995 г. на министъра на околната среда и водите за обявяване на Национален парк "••••" нито последващата от 2000 г. за прекатегоризирането му в природен парк, определят границите на парка, не е налице и одобрен план за управлението му. На следващо място, още по- недоказано е и твърдяното, че именно жалбоподателя е извършил дейностите по насипа и изкопа. Не става ясно, на какви доказателства базира АНО този си извод, тъй като жалбоподателя е юридическо лице и няма как да извърши дейността. По делото няма нито едно годно доказателство, което да сочи, че именно жалбоподателя е възложил дейността на конкретно физическото лице- което обективно може да направи изкопа и да го засипе. На следващо място, Поземлените имоти, посочени като засегнати, не попадат в обхвата на Природен парк „••••“, тъй като са със статут на урбанизирана територия, част от населеното място с. ••••, определена със съответните влезли в сила подробни устройствени планове /ПУ П/, който вид територия е изключена от обхвата на защитените територии по силата на чл. 6, ал. 2 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/. В този ред на правните съждения, съдът намира наказателното постановление за незаконосъобразно, а твърдяното- че нарушението е извършено именно от жалбоподателя- за недоказано. Ето защо наказателното постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло. Водим от горното и на основание чл. 85, ал. 3 от Закона за защитените територии и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът