Решение № 9292 от 19.11.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1523/2024 г.

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподател е Д. И. П., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]. Жалбоподателят участва в производството лично. Ответник по жалбата е Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране с адрес [населено място], [улица]. В производството ответникът взема участие чрез пълномощник – адвокат М. Я. от АК София. Предмет на обжалване е решение по т.2 от протокол № 213/23.02.2024г. на УС на КИИП, с което на Д. П. е отказано вписване в регистъра на КИИП за ОПП, секция ЕАСТ. В жалбата се правят оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, за неправилно приложение на материалния закон, както и за противоречие на решението с целта на закона. Иска се обявяване на нищожност на акта или отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно. Сочат се доказателства. Ответникът оспорва жалбата. Изложил е подробно писмено становище по същество, с което развива доводи за липса на основания за оспорване. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. Сочи доказателства. Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 от АПК. Изпълнена е и особената предпоставка за допустимост на съдебното производство по чл.13 ал.3 от ЗКАИИП – проведено е обжалване на решението по административен ред, при което с протоколно решение от 19.07.2024г. КС на КИИП е отхвърлил жалбата на П., за което е уведомил жалбоподателя с писмо № КИИП-КС-003/26.07.2024г. на председателя на Контролния съвет. Направено е от ответната страна възражение, че „искът е недопустим“, тъй като в едно и също производство не може да се разглежда иска за обявяване на административен акт за нищожен и жалба срещу незаконосъобразност на акта. Доводът за недопустимост за разглеждане в едно съдебно производство на оплаквания за нищожност и за незаконосъобразност на оспорения административен акт е неоснователен, тъй като не намира опора нито в закона, нито в установената по този въпрос съдебна практика. Предмет на съдебното производство е преди всичко установяване (включително и служебно) на наличието или липсата на основания за оспорване на акта по чл.146 от АПК. Жалбата е процесуално допустима и следва да се разгледа от съда по същество. За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им и събраните по делото доказателства. Във връзка с предмета на делото следва да се има предвид разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Преписката е представена в заверени копия, съгласно изискването на чл.152 ал.2 от АПК. Производството пред органа е започнало въз основа на заявление вх. № от 29.08.2022г., подадено от Д. П. до председателя на управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), чрез регионална колегия на КИИП Бургас. Със заявлението е поискано П. да бъде вписан в Регистъра на проектантите с ограничена проектантска правоспособност, към секция „Електротехника, автоматика и съобщителна техника“. Посочено е в заявлението, че прилага копие от диплома за завършено висше образование с образователно-квалификационна степен магистър и [жк], със специализация електроинженер. Приложено е свидетелство за съдимост, от което се установи, че заявителят не е осъждан. Приложена е диплома за висше образование на Д. П., образователно-квалификационна степен „бакалавър“, специалност „българска филология“, професионална квалификация „филолог и учител по български език и литература“. Дипломата е издадена от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Филологически факултет, с регистрационен номер БФ-3289 от 30.07.2009г. Приложена е диплома за висше образование на Д. П., образователно-квалификационна степен „магистър“, специалност „инженеринг и експлоатация на енергийни системи“, професионална квалификация „магистър електроинженер“. Дипломата е издадена от Бургаски свободен университет с регистрационен номер 2231860213/2022, серия БСУ – 2022, въз основа на протокол на държавната изпитна комисия № 2255/15.12.2021г. Така съдът приема за установено, че Д. И. П. има висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“, със специалност „инженеринг и експлоатация на енергийни системи“, с професионална квалификация „магистър електроинженер“. Първоначално по заявлението на жалбоподателя е било издаден отказ, обективиран в протокол № 198/28.10.2022г. Този отказ е обжалван по административен ред и потвърден от КС на КИИП, след което с решение № 2251/04.04.2023г. по а.д. № 11487/2022г. на А. е отменен от съда. Първоинстанционното съдебно решение е оставено в сила с решение № 1227/02.02.2024г. по а.д. № 5463/2023г. на ВАС, ІІ о., след което преписката е върната на УС на КИИП за ново произнасяне. Именно последното се явява оспорения по настоящото дело акт. При новото произнасяне решаващият орган е взел предвид събрани нови доказателства. Приложено е по преписката удостоверение изх. № РД-21-25/03.11.2023г., издадено от Националната агенция по оценяване и акредитация към Министерски съвет, от което се установява, че Бургаски свободен университет има валидна програмна акредитация на професионално направление 5.2. „Електротехника, електроника и автоматика“, от област на висше образование 5. Технически науки от Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, приет с ПМС № 125/2002г., по специалност „Инженеринг и експлоатация на енергийни системи“ за ОКС „магистър“, редовна и задочна форма на обучение, но няма програмна акредитация на специалност от регулираните професии „Инженер в инвестиционното проектиране“ и не е постъпвало заявление в НАОА за откриване на специалност от регулираните професии „Инженер в инвестиционното проектиране“ в професионално направление 5.2. „Електротехника, електроника и автоматика“ в Бургаски свободен университет. При така установените факти съдът прие следните правни изводи. Оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия с нормата на чл.13 ал.1 от ЗКАИИП – Управителния съвет на КИИП. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК. Решението е издадено в изискуемата от закона писмена форма с изложени мотиви. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.2 от АПК. Не се установиха по делото съществени нарушения на процесуалните правила по издаването на оспорения акт. Производството пред органа е надлежно образувано по заявление на заинтересованото лице. След събиране на необходимите доказателства органът, на свое заседание, е обсъдил искането и събраните доказателства и се е произнесъл с решение по същество. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.3 от АПК. Основателни са оплакванията на жалбоподателя, визиращи неправилно приложение на материалния закон. За да постанови процесния отказ, административният орган е взел предвид, че дипломата на жалбоподателя с ОКС "магистър" е от професионално направление 5.2. „Електротехника, електроника и автоматика“, но е с професионална квалификация „магистър електроинженер“, а не с квалификация „инженер в инвестиционното проектиране“, поради което не отговаря на изискването на чл.30 ал.1 от Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалности от регулираната професия „инженер в инвестиционното проектиране“. Органът приел и това, че Д. П. не е изучавал необходимите за регулираната професия дисциплини, поради което не отговоря на изискванията на чл.3 ал.3 от Наредба № 2 за проектантската правоспособност на инженерите, регистрирани в КИИП. Правните изводи на органа са неправилни. Установено е, че П. има висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“, със специалност „инженеринг и експлоатация на енергийни системи“, с професионална квалификация „магистър електроинженер“, въз основа на диплома, издадена от Бургаски свободен университет. Установено е въз основа на приложеното удостоверение изх. № РД-21-25/03.11.2023г., издадено от Националната агенция по оценяване и акредитация към Министерски съвет, че Бургаски свободен университет има валидна програмна акредитация на професионално направление 5.2. „Електротехника, електроника и автоматика“, от област на висше образование 5. Технически науки от Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, приет с ПМС № 125/2002г., по специалност „Инженеринг и експлоатация на енергийни системи“ за ОКС „магистър“, редовна и задочна форма на обучение, в съответствие с 80 ал.3 от ЗВ. От тези факти следва, че университетът, издал дипломата на П., е акредитирано висше училище в посоченото професионално направление, и че със завършване на магистърската програма на обучение жалбоподателят е придобил професионална квалификация "магистър инженер", като отразения в дипломата му общ брой кредити от обучение е 135. При тези факти съдът приема, че П. е придобил ограничена проектантска правоспособност по силата на закона, на основание чл.7 ал.1 от ЗКАИИП. Условията и редът за придобиване и признаване на ограничена проектантска правоспособност за упражняване на професията "инженер" в устройственото планиране и инвестиционното проектиране са уредени именно в чл.7 ал.1 от ЗКАИИП, съгласно който лицата, получили дипломи от акредитирано висше училище с професионална квалификация "архитект", "ландшафтен архитект", "урбанист", "строителен инженер" или "инженер" с образователно-квалификационна степен "магистър", притежават ограничена проектантска правоспособност и могат да предоставят проектантски услуги в областта на устройственото планиране и инвестиционното проектиране след вписването им в регистъра на проектантите с ограничена проектантска правоспособност в съответната камара. Жалбоподателят е заявил вписване в регистъра и отговоря на условията за това, след като е представил диплома за висше образование от акредитирано висше училище с професионална квалификация "инженер", получена след две години и половина обучение като магистър. Законът не поставя други изисквания за признаване на ограничена проектантска правоспособност. Такива изисквания за придобиване на ОКС "магистър" поставя Закона за висшето образование, който в чл.42 ал.1 т.2 б. Б, във връзка с т.1 б. А, изисква за придобиване на образователно-квалификационна степен "магистър" не по-малко от 120 броя кредита от курса на обучение след придобита такава "бакалавър", които кредити в случая са налице. Административният орган не е имал правомощието да отрече доказателствената сила на официалния документ, удостоверяващ професионалната квалификация на кандидата и да ревизира изискванията за придобиване от акредитирано висше училище на магистърска след бакалавърска степен по друга специалност, каквото всъщност е сторил. Правомощията на Управителния съвет се ограничават до това да провери дали са налице условията за придобиване на проектантска правоспособност съгласно чл.13 ал.1 изр.1 ЗКАИИП, и ако установи, че лицето отговоря на изискването по чл.7 ал.1 от същия закон, е длъжен да се произнесе с решение за вписването му в регистъра. (В този смисъл е правораздавателната практика, изразена в решение № 1227/02.02.2024г. по а.д. № 5463/2023г. на ВАС, ІІ о.) Постановявайки оспорения отказ ответникът е издал акта си в нарушение на материалния закон – основание за оспорване по чл.146 т.4 от АПК. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за нищожност на оспореното решение, поради противоречието му с предходното отменително съдебно решение, на основание чл.177 ал.2 от АПК. При новото разглеждане на преписката органът е събрал нови доказателства, установил е нови обстоятелства, които е обсъдил съобразно правомощията си по чл.35 от АПК. Приетите в тази връзка от органа правни изводи са неправилни и в противоречие с материалния закон, но не водят до нищожност по смисъла на чл.177 ал.2 от АПК. По повод подадената в срок жалба оспореното решение следва да се отмени от съда, на основание чл.172 ал.2 от АПК, като на основание чл.173 ал.2 от АПК преписката се върне на органа за ново произнасяне, съобразно дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас