Решение № 116 от 4.3.2025 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 5/2025 г.

Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК 130277958, срещу решение № 318/ 11.10.2024 г., постановено по гражданско дело № 644/ 2022 г. по описа на Pайонен съд – Разлог, с искане за отмяна. Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни съображения по процесуалните действия на страните и събрания доказателствен материал. Поддържа се, че делото е образувано във връзка с претенции относно ползването на трафопост, оборудване, кабели СрН. кабели НИ и ел. табла. Навежда се, че енергийните съоръжения - трафопост с идентификатор 02676.19.126.2 по КККР на гр. Банско, кабелни линии средно напрежение/СрН/. кабелни линии ниско иапрежение/ I И1/ и главни електромерни табла/ГЕТ/ са изградени въз основа на сключен между „Британско-Български център за регионално развитие“ ООД/ББЦРР/ и „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, Договор за присъединяване на обекти на потребители към разпределителната мрежа по реда на чл. 20, ал. 5, т. 2 от НПППЕЕПРЕМ, с № ДПЕРМ № 35082-63/11.10.2007г., в който са определени условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на обект „Жилищна сграда“, находища се в имот 09126, местността „Грамадето“ в землището на гр. Банско. Съоръженията за присъединяване, съгласно чл. 6, ал.1 ог цитирания ДПЕРМ се изграждат от присъединяваното лице, в случая от ББЦРР ООД. С Нотариален акт № 124, том 4, рег.№ 3973, дело 696/2009г., на нотариус Сашка Витанова, per. № 489 на НК, вписан в СВ- Разлог с вх. per. № 4759/14.08.2009г.. Акт № 73, том 19, дело № 3643/2009г. „Британско-Български център за регионално развитие“ООД е прехвърлило в полза на „МАУНТИН B I O ЛЕНД“ООД, правото на собственост върху изграденият трафопост, в недвижимият имот с № 019126, местността „Грамадето“, гр. Банско. В този нотариален акт подробно е описан имотът, в който е изграден ТП. Съоръженията за присъединяване, които са изградени от ББЦРР ООД- кабели НН/ниско напрежение/, кабели СрН/средно напрежение/ и ГЕТ/главни електромерии табла/, въобще не са били предмет на тази сделка. С Постановление за възлагане на недвижим имот от 29.09.2016г.. вписано в СВ- Разлог с вх. per. № 4006/06.10.2016г., Акт №1, том 12, дело 2497/2016г. на З. И. И. е възложна собствеността върху: 62 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор 02676.19.126 по КК на гр. Банско, ведно с построените в него Сграда за енергопроизводство с идентификатор 02676.19.126.2 по КК на гр. Банско, включително уредби СрН, Уредби НН и Трансформатори, както и външно ел. захранване до БКТП състоящо се от кабели СрН 20 kV, кабели НН 0.4 кУ. Между З. И. И. и „ЧЕЗ Разпределение България"АД е сключен договор, в нотариална форма, за покупко-продажба на на ТП и учредяване на сервитути по чл. 64 от ЗЕ / НА № 157. том 2, рег.№ 3131, дело 309/2017г. на нотариус М.К., рег.№ 553 на НК, вписан в CB-Разлог с вх.рег.№ 4593/03.11.2017г.. Акт № 153. том 14, дело 1848/2017г. Поддържа се, че в противоречие на процесуалните правила съдът не е обсъдил възраженията на въззивника относно прилагането на § 4 от ДР на ЗЕ, във връзка с твърдението, че процесиите съоръжения са извън свободния търговски оборот. Сочи се, че в Решение № 129 от 12.03.2024г., постановено по въззивно граждански дело № 230 -2024г. на ОС-Благоевград, с което се отменя публична продан на ТП, се посочва, че „ТП, като енергиен обект е оглед на функционалното си предназначение може да бъде използван единствено и само за целите на пренос и разпределение на ел. енергия и доставка на същата до потребителите. Съгласно чл.40, ал.1. т. 2 и чл. 88, ал. 1 ЗЕ, във вр. с Глава пета от ЗЕ, такива вещи са извън търговския оборот, като могат да бъдат ползвани по предназначение само от лице енергийно предприятие, което притежава издадена от КЕВР лицензия за доставка и разпределение на ел. енергия. Изключение се допуска, когато обектът снабдява с енергия само един потребител. За сделките със същите се изисква разрешение на КЕВР, дадено по реда на чл. 53, ал.1 от ЗЕ.‘• Поддържа се, че в настоящия случай се установило, че чрез процесиите съоръжения се доставя ел. енергия на множество потребители, които са описани в таблицата на експертизата. Тези разрешения съответстват на разрешението, прието с Решение № 300 от 28.06.2010 г. по гр.д.№ 169/2010 г. на ВКС. I г.о., според което: „относно собствеността на енергийните обекти принципът, залегнал в законодателството е, че те трябва да принадлежат на лицата, които са получили лиценз да осъществяване на дейности в областта на енергетиката, което се извежда от анализ на разпоредбите на чл. 58 и §67, ал2 от ПЗР от отменения закон за енергетиката и енергийната ефективност и чл. 40, ал.1, т.2 и §4, ал. 11 от ПЗР от действащия закон за енергетиката/. В подкрепа на горните правни аргументи е и трайната съдебна практика по въпроса за собствеността върху енергийните обекти за пренос, разпределение и пласмент на електрическа енергия, например: Решение № 11 от 21.05.2001 г. на Конституционния съд на Република България по к.д. № 18/ 2000 г.; Решение № 1549 от 10.02.06 г. на ВАС по адм.д. № 3663 от 2005 г. на III отделение; Решение № 1064 от 09.12.08 г. по Гр.д. № 3969 от 07 г. на ГК, II ГО на ВКС; Решение № 225 от 07.04.09 г. по Гр.д. № 675 от 08 г. на ГК, IV ГО на ВКС: Решение № 95 от 01.09.08 г. по Гр.д. № 403 от 2007 г. на Елинпелински районен съд: Решение от 05.06.06 г. по В.гр.т.д. № 112 от 2006 г. на Великотърновски апелативен съд; Решение от 24.09.09 г. на СГС по Гр.д. № 1424 от 2007 г. Поддържа се, че в противоречие на процесуалните правила съдът не е обсъдил възраженията на въззивника относно липсата на идентичност между съоръженията, описани в постановлението за възлагане и тези, ползвани от електроразпределителното дружество. Твърди се, че тези съоръжения не са идентични- отговор на въпрос 1, повторна/допълнитлена СТЕ, стр. 3. Прн неустановяване на такава идентичност искът се явявал недоказан поради това, че на място не се ползва такива съоръжения, каквито са описани в постановлението за възлагане и не би следвало да се дължи наем за ползване на съоръжения, които на практика не се ползват. Поддържа се, че първата инстанция не е допуснала изготвянето на повторна оценителна, с искане да бъде изготвена от друго вещо лице, с която да се докаже, че размерът, определен от това вещо лице, за дължим месечен наем е завишен, вкл. и неправилно определен, като се прави довод, че това е процесуално нарушение, както и е допуснато нарушение, тъй като вещото лице. изготвило съдебно-оценителната експертиза, вкл. и в техническата й част, не притежава необходимата квалификация за това. Твърди се, че при справка в публикувания списък на вещите лица се установява, че Любен Терзийски не е включен в списъка за Съдебна инженерно-техническа експертиза и не притежава квалификация за оценка на съоръжения, което води до необоснованост на съдебното решение. Поддържа се, че съгласно непротиворечивата съдебна практика, вкл. и тази, на която се позовава ищеца-въззиваем, размерът на дължимото обезщетение за ползване на енергийни съоръжения се определя по правилата на Методиката на КЕВР. В точка 3 от тази методика ясно е посочено, че при определяне на обезщетението се взима „пазарната стойност на ДМА“, като в т. 3.3. от Методиката е посочено, че „Пазарната стойност на ДМА се прилага и в случаите, в които собственика на уредби и/или съоръжения, чрез които се предоставя достъп, е физическо лице.“, като в настоящия случай ищец е физическо лице. Твърди се, че в експертизите, които съдът приел, пазарната стойност не е определена, като те са изготвени на базата на количествено стойностна сметка/КСС/ на тези съоръжения, която по същество не представлява пазарната им стойност. Отделно от това в СТЕ, приета по делото, не е взето и предвид условието дали тези съоръжения се ползват от дружеството в процесния период, съгласно условието на Методиката на КЕВР, вкл. технологичните разходи и загубите на ел. енергия при ползването на тези съоръжения- т. 10 от Методиката на КЕВР. Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 318/ 11.10.2024 г., постановено по гражданско дело № 644/ 2022 г. по описа на Pайонен съд – Разлог, като бъдат отхвърлени исковете. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, не е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна. Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен, счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Производство e образувано е по искова молба, подадена от З. И. И. от гр. Варна, ул. „Сергей Румянцев” № 7, ап.З, ЕГН ••••••••••, чрез адв. П. П. от АК гр. Шумен с адрес за призоваване: гр.Варна, ул. „•••” №15-партер срещу „Електроразпределителни мрежи Запад” АД (старо наименование „Чез Разпределение България” АД), ЕИК 130277958, със седалище гр. София 1784, район Младост, бул. „•••'' № 159, БенчМарк Бизнес Център, представлявано заедно от всеки от двама от членовете на УС: В.В.С. и Д.Р., гражданин на Република Чехия, Г.М.М. и Р.Г.Ц.. Иска се съдът да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 4 193.76 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на собствени на ищеца енергийни съоръжения за присъединяване към електропреносната мрежа за периода от 01.02.2017 г. до 31.03.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата за периода от подаването на заявлението в съда до пълното й изплащане. С исковата молба се претендират и сторените по делото разноски. Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД. Исковата си претенция ищецът З. И. И., ЕГН ••••••••••, основана на твърдение, че е собственик въз основа на Постановление за възлагане на недвижим имот с изх. № С 160003-091-0000245/29.09.2016г. на НАП- териториална дирекция гр. Варна, вписан в СВ- гр. Разлог, с акт № 1, том XII, дело № 2497/2016г., с вх. рег. № 4006 от 06.10.2016г., на следните недвижими имоти и движими вещи: -62 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор 02676.19.126, целият с площ от 3786 кв.м. с адрес гр.Банско, местност Грамадето, общ. Банско, обл. Благоевград, ведно с посгроенине в него: - Сграда за енергопроизводство, по скица на сграда № 15-395660- 11.09.2015г. с идентификатор 02676.19.126.2, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-81/10.12.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, застроена площ по скица: 5 /пет/ кв.м., представляващ Трансформатор БКТП 20/0, 4 2x630, включващ Уредби Ср.Н, Уредби НН и трансформатори; -Външно ел. захранване от Трафопост на електроразпределителното дружество до БКТП, състоящо се от кабели Ср.Н 20 kV, кабели НН 0, 4 kV, съгласно разрешение за въвеждане в експлоатация. В исковата молба се твърди, че външното ел. захранване се състои от следните проводи: -кабелни линии СрН 29 kV от муфа към ТП „Косара" BL 2227 до МКТП „ББЦ 1" В L_2259 с дължина 93 метра и от муфа към ТП „МЕМ" В L_2304 до МКТП „ББЦ 1" В L_2259 с дължина 93 метра; -кабелни линии НН 0.4 kV от МКТП „ББЦ 1" до ГЕТ1 с дължина 104 метра, от МКТП „ББЦ Г д о ГЕТ 2 с дължина 104 метра, от МКТП „ББЦ 1• до ГЕТ 3 с дължина 104 метра и от МКТП „ББЦ Г до ГЕТ 4 с дължина 104 метра и 4 /четири/ броя главни електромерни табла за външно електрозахранване на '’Многофамилна жилищна сграда „Планински изглед" за сезонно обитаване с магазини"' в поземлен имот с идентификатор 02676.19.126 и номер по предходен план ПИ №019126 (а съгласно ДПЕРМ ПИ 09126), м.Грамадето", гр. Банско, община Банско, област Благоевград. Твърди се с исковата молба пред първоинстанционния съд, че ел. съоражение е въведено в експлоатация за което е издадено представеното с исковата молба Разрешение за ползване № СТ-05-290/25.03.2009 г., издадено от ДНСК. С исковата молба се сочи още че ищецът З. И. И. не е в договорни отношения с „ЧЕЗ Разпределение България“, а в конкретния случай трети лица са захранвани с ел. енергия чрез описания в исковата молба енергиен обект, като потребителите захранвани от процесния трафопст заплащат на „ЧЕЗ Разпределение България“, цената за използване и пренасяне на ел. енергия съобразно одобрените от КЕВР цени. 8 С исковата молба се твърди от ищеца З. И. И., чрез пълномощника му по делото, че между страните по настоящото дело има стартирана процедура по изкупуване на съоръжението от ответника със заявление с вх. № 1202664003/09.08.2017г., която до момента не е финализирана. Осъществено е единствено прехвърляне на вещни права, обекгивирани в НА № 157, т.II, рег. № 3131, дело № 309/03.11.2017г., на нотариус М.К., рег.№ 553 на НК, вписан в Агенцията Вписвания гр.Разлог с вх.рег.№ 4593/03.11.2017г., Акт № 153, t.XIV, д.1848/2017г., по силата на който чрез възмездна сделка ЧЕЗ Разпределение България АД е придобило Архитектурно строителна част /Фундамент/ на МКТП /метален комплектен трансформаторен пост/, представляващ Сграда с идентификатор 02676.19.126.2, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 81/10.12.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр.Банско, местност- Грамадето, общ. Банско, обл. Благоевград, със застроена площ от 5 кв.м., брой етажи един, предназначение: Сграда за електропроизводство, ведно със сервитутните права по чл. 64 от Закона за енергетиката за сервитутни ивици, разположени около трафопоста и прилежащите му кабелни линии. Поддържа се от ищеца с ИМ пред РС Разлог, че самият трафопост и прилежащите му кабелни линии не са предмет на прехвърлянето, а са останали в собственост на З. И. И. и предмет на последващо договаряне за наемане или прехвърляне на правото на собственост. Исковата претенция на ищеца З. И. И., ча макар той да е собственик на посочените в ИМ ел. съоражения, за периода от въвеждането на съоражението в експлоатация с Разрешение за ползване № СТ-05-290/25.03.2009г., издадено от ДНСК и до момента на сезирането на съда с настящата ИМ, процесното ел. съоражение се ползва от ответника ЧЕЗ Разпределение България АД, като за периода от придобиването на правото на собственост на З. И. въз основа на влязло в законна сила постановление за възлагане/29.09.2016г./, до завеждането на исковата молба пред РС Разлог, ответникът „ЧЕЗ Разпределение България“ е ползвал без договор и без основание собствената на З. И. И. сграда и съоражения, съответно трансформатор, оборудване, кабели НН, кабели СрН и ГЕТ, като по този начин ищецът не е могъл пред посочения период да се ползва от облагите на сградата, трафопоста и ел. съораженията към него, които са в размер на евентуалната цена, който ищецът би получил при отдаване им по предназначение. Поддържа се, че това е цената която З. И. И. би получил, ако между страните е имало сключен договор за предоставяне на ползването, съгл.