Решение № 34 от 8.1.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1633/2023 г.

Производството е по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по жалба на П. Л. Д., ЕГН ••••••••••, учредител на Фондация „Български плод", срещу постановен от Търговски регистър и регистър за юридически лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията Отказ № 20230821161550-2/23.08, 2023г. В жалбата излага твърдения за неправилност на постановения отказ. Счита, че са налице условията за вписване на фондацията. АВ е изразила становище за неоснователност на жалбата, като е изложила мотиви аналогични на отразените в отказа. Съдът намери от фактическа страна следното: Съд заявление Заявление вх. № № 20230821161550 / 21.08.2023г.г. е направено искане за вписване на учредена Фондация „Български плод“ за осъществяване на дейност в частна полза. С обжалвания отказ ДЛР е приело, че приетият от учредителя устав на фондацията дефинира поставената цел "Да съхранява и отглежда традиционни за България култури, както и да подпомага укрепването на здравословния живот и гражданското общество в България". За постигането й фондацията си поставя и изброени специфични цели, включващи и "Да подпомага и да бъде коректив па централното и местно управление в страната; Да подпомага координацията, обмяната на информация и натрупването на опит при инициативи за прозрачност и гражданско участие, партньорство и взаимодействие при работата с международни, държавни, регионални и общински органи на управление, нестопански организации, академичната и бизнес общности". Направен е извода, че фондацията си е поставила цели изключително за извършване па общественополезна дейност, което е в противоречие със заявената дейност в частна полза. В подкрепа па изводите си ДЛР сочи, че ако учредителят е искал да учреди фондация в частна полза, то неминуемо е следвало това обстоятелство да бъде съобразено с поставените целите извършване на общественополезна дейност, което се е позовал на практика на окръжни съдилища. При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното: Жалбата е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и следователно е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел свободно определят целите си и могат да се самоопределят като организации за осъществяване на дейност в обществена или в частна полза, като в чл. 38, ал. 1 ЗЮЛНЦ е посочено, че юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, разходват имуществото си за развитието и утвърждаването на гражданското общество, гражданското участие и доброто управление (т. 1), развитието и утвърждаването на духовните ценности, здравеопазването, образованието, науката, културата, техниката, технологиите или физическата култура (т. 2), подкрепа за деца, за хора с увреждания и за лица и общности в риск от социално изключване (т. 3), защитата на човешките права или на околната среда (т. 4), други цели, определени със закон (т. 5). Приетия от учредителя устав на фондацията дефинира следната поставена цел: "Да съхранява и отглежда традиционни за България култури, както и да подпомага укрепването на здравословния живот и гражданското общество в България". За постигането й фондацията си поставя и изброени специфични цели, включващи и "Да подпомага и да бъде коректив па централното и местно управление в страната; Да подпомага координацията, обмяната на информация и натрупването на опит при инициативи за прозрачност и гражданско участие, партньорство и взаимодействие при работата с международни, държавни, регионални и общински органи на управление, нестопански организации, академичната и бизнес общности". Съгласно приетото в РЕШЕНИЕ № 620 ОТ 04.10.2022 Г. ПО Т. Д. № 800/2022 Г. НА АПЕЛАТИВЕН СЪД – СОФИЯ, „няма законова забрана всяко ЮЛНЦ, а и всеки правен субект, да осъществява дейност съобразно цели, съответстващи на тези по чл. 38, ал. 1 ЗЮЛНЦ. Законът дава възможност на ЮЛНЦ да определят вида на дейността си - дали е в частна или в обществена полза /чл. 2, чл. 20, т. 4, чл. 34, ал. 1, т. 4 ЗЮЛНЦ/. Ако организацията се е самоопределила за извършване на общественополезна дейност, то при нейното учредяване и дейност следва да спазва специалните изисквания на глава 3 ЗЮЛНЦ. Основните от тях касая финансовите аспекти от дейността - допустимото разходване на средствата за определени цели, начините на тяхното отчитане и документиране. Тези изисквания са главно във връзка с това, че според бюджетната практика само на такива ЮЛНЦ е допустимо предоставянето на субсидии от държавния или общинските бюджети, т.е. цели се публично финансиране да се предоставя на организации със завишени изисквания за отчетност и контрол на разходите. Едно от тези изисквания е, че тези организации могат да изразходват имуществото си само за целите по чл. 38, ал. 1 ЗЮЛНЦ. Няма забрана обаче те да преследват и други цели, стига това да не изисква изразходване на тяхно имущество /напр. на доброволчески принцип/. Същевременно, законът не предвижда монопол върху целите по чл. 38, ал. 1 само за организациите в обществена полза. Други организации, които не са самоопределени за извършване на общественополезна дейност, могат да преследват целите по чл. 38, ал. 1, но без да спазват изискванията на глава 3 /чл. 2, ал. 4 ЗЮЛНЦ/, съответно - без да получават публично финансиране. В този смисъл определената в чл. 2 от процесния учредителен акт дейност в частна полза не е несъвместима с описаните цели по чл. 5, ал. 1.“ В контекста на горното, следва да се приеме, че доколкото фондацията се е самоопределила да е такава в частна полза, то и липсват пречки за нейното вписване. Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ДЛР, отказът следва да се отмени, като се укаже извършване на вписване. Воден от горното Софийски градски съд