Решение № 521 от 8.4.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 337/2024 г.

Производството е по реда на чл. 29, ал. 3 от Закон за особените залози /ЗОЗ/. Образувано е по жалба с рег. № 20240215155928/15.02.2024 г., подадена о т „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК •••••••, срещу Отказ с рег. № 20240126161304/08.02.2024 г. на Агенцията по вписванията, постановен по заявление обр. ЦРОЗ 1 с рег. № 20240126161304 за вписване в Централния регистър на особените залвози на подновяване на вписан особен залог по партидата на залогодателя “Е.А.Т.” ЕООД, ЕИК •••••••. В жалбата е формулирано искане да бъде отменен отказа на длъжностното лице при Агенция по вписванията. Изложени са съображения, че отказът на длъжностното лице е незаконосъобразен, тъй като по заявеното подновяване на вписан особен залог жалбоподателят е изпълнил всички изисквания на Закона за особените залози /ЗОЗ/, поради което дадените указания от длъжностното лице не са били необходими. Поддържа се, че заявлението за подновяване на особен залог е подадено преди изтичане на 5 годишния срок за действие на залога от двамата законни представители на банката – заложен кридитор, действали съвместно като представители, чиято представителна власт се потвърждавала при справка за юридическото лице в ТРРЮЛНЦ. Същите лица са представили и декларации, в които е потвърдена истинността на заявените обстоятелства. Подадените заявление и декларации изразяват волята на заложния кредитор да се ползва и занапред от вписаното обезпечение в своя полза, като за тези обстоятелства по чл. 26, ал. 3, т. 3 ЗОЗ, законът не изисква допълнителни декларации /необходими според чл. 27, ал. 5 и ал. 6 ЗОЗ при заявяване на първични вписвания или промени по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗОЗ/, поради което и не е било необходимо да се изискват каквито и да било нотариално заверени декларации от заявителя – заложен кредитор. В тази връзка се сочи, че изискванията, предвидени в подзаконов нормативен акт – в частност чл. 12, ал. 4 от Наредба № Н-3 от 31.07.2020 г. за воденето, съхраняването и достъпа до Централния регистър на особените залози – не могат да въвеждат допълнителни ограничения. Посочените изисквания следва да се тълкуват като относими единствено към случаите, в които заявителят и заложния кредитор са различни лица, в който смисъл е съдебната практика, обективирана в решение№ 8/09.01.2024 г. по в.т.д. № 328/2023 г. по описа на АС - Варна. По изложените съображения жалбоподателят счита, че заявлението и представените към него документи изпълняват формалните изисквания на ЗОЗ, поради което моли за отмяна на отказа на длъжностното при АВ като незаконосъобразен и постановяване на указания за извършване на исканото вписване. Претендира разноски за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200, 00 лв. Агенцията по вписванията е подала подробен писмен отговор, в който сочи, че жалбата е неоснователна. Поддържа, че ДЛ при АВ е установило липсата на приложено съгласие на кредитора с нотариална заверка на подписа съгл. изискванията на чл.2, ал. 3, изр. второ ЗОЗ и чл. 12, ал. 4 от Нардеба № Н-3 от 31.07.2020 г. за воденето, съхраняването и достъп до Централния регистър на особените залози. В тази връзка в срока по чл. 28а, ал. 4 ЗОЗ са дадени два пъти указания за отстраняване на нередовностите. В срока за изпълнение на указанията заявителят е представил правно становище, което мотивирал с аргументи от съдебно решение, което по своята същност не представлявало задължителна съдебна практика. Поддържа се, че в обхвата на делегираната нормотворческа компетентност на министъра на правосъдието съгласно чл. 23 ЗОЗ се включва определянето на прилаганите документи и съгласия, поради което с Наредбата, издадена от министъра на правосъдието не са определени допълнителни изисквания в противоречие със закона, а са определени изисквания, за които законодателят е предоставил изрична делегация. Счита, че нито ЗОЗ, нито Наредбата към него отграничава качеството на кредитора в зависимост от това дали е заявител или не, поради което доводите в жалбата се явяват неоснователни. По изложените съображения Агенция по вписвания моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна. Не претендира разноски в производството. Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното: С разпореждане № 2360/18.03.2024 г. съдът е изискал от Агенция по вписваният – ИС „Р.“ да бъде представена цялата преписка относно вписване под № 2019012802260 по партидата на „Е.А.Т.“ ЕООД, ЕИК •••••••, с представяне на всички документи, отнасящи се до вписването. В изпълнение на постановеното разпореждане на съда, с писмо вх.№ 39133/04.04.2024 г. е представена изисканата преписка от ИС „Р.“ относно извършено вписване № 2019012802260 по партидата на „Е.А.Т.“ ЕООД. От изпратените от Агенция по вписвания документи се установява, че е извършено на 28.01.2019 г., в 16.35 часа по партидата на „Е.А.Т.“ ЕООД първоначално вписване на договор за залог под № 2019012802260 със заложен кредитор „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и заложено имущество, както следва: 1/ всички настоящи и бъдещи парични вземания на залогодателя, произтичащи от Договор за внедряване от 20.11.2018 г. и Договор за отдаване под наем на ресурс от 12.10.2018 г., сключен между „Е.А.Т.“ ЕООД и Ф.С. ЕООД, както и 2/ всички настоящи и бъдещи парични вземания на залогодателя, по банкови сметки, които са открити или ще бъдат открити в бъдеще при „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, като паричната сума, за която е учреден залогът, е 35 000 евро. Видно от издадената от ЦРОЗ справка за вписвания във връзка с определена сделка, действието на вписването на този залог се прекратява на 28.01.2024 г. На 26.01.2024 г. заложният кредитор „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е подал заявление обр. ЦРОЗ-1 № 20240126161304 /Приложение №1 към чл. 6, ал. 1 от Наредба № Н-3 от 31.07.2020 г. за воденето, съхраняването и достъпа до Централния регистър на особените залози/, с искане за подновяване на вписването на залога, който е с крайна дата на действие - 28.01.2024 г. По заявлението са дадени указания №20240126161304/02.02.2024 г. и №20240126161304/05.02.2024 г., с които е указано на заявителя да представи писмено съгласие с нотариална заверка на подписа на лицето, вписано в регистъра в група „Заложен кредитор“, така както изисква чл.2, ал.3, изр. второ от ЗОЗ – „Всяко съгласие на заложния кредитор се дава в писмена форма с нотариална заверка на подписа“ и чл. 12, ал. 4 от Наредба № Н-3 от 31 юли 2020 г. за воденето, съхраняването и достъпа до Централния регистър на особените залози, а именно при извършване на промяна по поле „подновяване на вписан залог“ следва да се приложи писмено съгласие с нотариална заверка на подписа на лицето, вписано в регистъра като заложен кредитор. Във връзка с указания № 20240126161304/02.02.2024 г., на 05.02.2024 г. кредиторът е представил заявление обр. ЦРОЗ-7 20240205153438 за изпълнение на указанията, с което е представил становище, според което са представени надлежно всички относими документи за вписване на заявлението за подновяване на особен залог. Посочил е, че за обстоятелствата по чл. 26 ал. 3 т. 3 ЗОЗ, законът не изисква допълнителни декларации, които били необхидими според чл. 27 ал. 5 и 6 ЗОЗ при заявяване на първични вписвания или промени по чл. 26 ал.1 и 2 ЗОЗ. Към това заявление е представена съдебна практика – решение № 8/09.01.2024 г. по в.т.дело № 628/2023 г. по описа на Апелативен съд Варна. Длъжностното лице по вписванията е постановило Отказ № №20240126161304/08.02.2024 г., за вписване на заявеното обстоятелство, с мотиви, че заявителят не е представил писмено съгласие с нотариална заверка на подписа на лицето, вписано в регистъра в група „Заложен кредитор“, съгласно изискването на чл.2, ал.3, изр. второ от ЗОЗ и чл. 12, ал. 4 от Наредба № Н-3 от 31 юли 2020 г. за воденето, съхраняването и достъпа до Централния регистър на особените залози. Дадените от длъжностното лице по вписванията указания на осн. чл. 52а, ал.1 от Наредба № Н-3 от 31 юли 2020 г. в двукратно предоставения срок - първите на 02.02.2024 г. и вторите от 05.02.2024 г. не са изпълнени в срока по чл. 28а, ал. 4, изр. 4 ЗОЗ. Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 29 ЗОЗ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Регистърното производство е охранително и изисква извършване на проверка за наличието на законовите предпоставки. По подаденото заявление длъжностното лице по вписванията е длъжно да извърши проверка на обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 28, ал. 3 ЗОЗ, част от които са дали заявлението е съответно на изискванията за форма /т. 1/, и дали отразява искане на правоимащо лице /т. 3/. Съгласно т. 4 и т. 5 от същата разпоредба, длъжностното лице по вписванията е задължено да провери дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи, т. е. извършва се проверка на съдържанието на представените документи, а не само на формалното им съществуване. Съгласно чл. 28а, ал. 1 ЗОЗ длъжностното лице по вписванията в Централния регистър на особените залози извършва незабавно вписване, заличаване, съответно обявяване на акт, когато са налице предвидените в чл. 28, ал. 3 изисквания. Съгласно чл. 28а, ал. 4 ЗОЗ когато към заявлението за вписване, заличаване или обявяване не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по вписванията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността. Указанията се оповестяват по персоналната партида на залогодателя, а когато за съответния залогодател не е открита партида – на централната страница за вход в Централния регистър на особените залози. В случаите, когато заявителят е посочил електронна поща, указанията се изпращат и на нея. В срок до три работни дни от даването на указанията заявителят може да представи съответните документи чрез заявление по образец, определен с наредбата по чл. 23. Длъжностното лице по вписванията постановява отказ, ако указанията не са изпълнени в срок. Отказът, предмет на жалбата, е постановен по заявление обр. ЦРОЗ-1 № 20240126161304, с искане за подновяване на вписването на залог, на основание чл. 26, ал. 3, т. 3 ЗОЗ. Заявлението е подадено от А. Ч.Д. и В.А.Г. - изпълнителни директори на банката- жалбоподател. Със заявлението е поискано вписване на обстоятелство, касаещо вписан особен залог, учреден с Договор за учредяване на залог върху парични вземания № 1865- 2/19/28.01.2019 г. Към заявлението са приложени документ за внесена държавна такса, писмено съгласие на заложния кредитор /в обикновена писмена форма/, декларации относно истинността на заявените за вписване обстоятелства, извлечение от съответния регистър за вписан залог, договор за учредяване на особен залог върху парични вземания. С нормата на чл. 23 ЗОЗ е уредена законова делегация към министъра на правосъдието за издаване на наредба, с която да бъдат определени образците на заявленията, приложенията към тях за всеки вид вписване, заличаване или обявяване съобразно изискванията на закона. Следователно към процесното вписване е приложима Наредба № Н-3 от 31.07.2020 г. за воденето, съхраняването и достъпа до Централния регистър на особените залози, която следва да определи образеца на заявлението и приложенията към него. Видно от разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от Наредба № Н-3 от 31.07.2020 г. към заявлението за промяна в обстоятелствата от група „Подновяване на вписан залог“ се прилага писменото съгласие с нотариална заверка на подписа на лицето, вписано в регистъра в група „Заложен кредитор“. Проверката, която длъжностното лице извършва, се заключава в установяване дали е подадено заявление при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявените и декларирани обстоятелства подлежат на вписване и дали към заявлението са приложени изискуемите по ЗОЗ и издадената на основание чл. 2 3 от същия Наредба № Н-3 от 31.07.2020 г. документи. Ето защо настоящият състав не възприема съображенията на жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от наредбата не следва да се прилага, тъй като противоречи на нормите на чл. 27, ал. 5 и ал. 6 от същия закон, предвиждащи изрично представяне на писмено съгласие с нотариална заверка на подписа при първично вписване и вписване на промени по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗОЗ. Действително в ЗОЗ липсва такова изискване за обстоятелствата по чл. 26, ал. 3, т. 3 ЗОЗ, но същото е уредено в цитираната разпоредба на Наредба № Н-3 от 31.07.2020 г. Нормата на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове задължава правораздавателните органи да приложат по-високия по степен акт, когато постановление, правилник, наредба или инструкция му противоречат. Такова противоречие би било налице единствено, ако в наредбата се съдържа разпоредба, която пряко противоречи на законова норма и е в разрез с изрично предвидена в нея уредба. В случая не е налице такава хипотеза. Нормата на цитираната Наредба № Н-3 от 31.07.2020 г. е приета въз основа на делегацията по чл. 23 ЗОЗ, съгласно която на министъра на правосъдието е възложено определяне с наредба на приложенията към образците на заявленията. Предмет на делегацията по чл. 23 ЗОЗ е изчерпателното определяне с наредбата, издадена от министъра на правосъдието, на приложенията към образците на заявленията за всеки вид вписване, заличаване или обявяване, съгласно изискванията на закона. В този смисъл неоснователни се явяват оплакванията в жалбата, че е налице излизане от законовата делегация с нормата на чл. 12, ал. 4 от Наредба № Н-3 от 31.07.2020 г. за воденето, съхраняването и достъпа до Централния регистър на особените залози, която изисква прилагане към заявлението по образец на писмено съгласие с нотариална заверка на подписа на лицето, вписано като заложен кредитор. Напротив, това изискване напълно се покрива с разпоредбата на чл. 2, ал. 3, изр. второ ЗОЗ, която предвижда всяко съгласие на заложния кредитор да се дава в писмена форма с нотариална заверка на подписа. Следователно не става дума нито за регламентация, различна от тази, съдържаща се в закона, нито за превишаване границите на законовата делегация по чл. 23 ЗОЗ. Не могат да бъдат споделени съображенията за тълкуване на сочените от жалбоподателя разпоредби, водещо до извод за относимост на посоченото изискване за случаите, в които заявителя и заложния кредитор са различни лица, тъй като не се касае за непълнота или неяснота на закона, която да бъде заместена чрез тълкуване. Съдебната практика, която е относима към регистърното производство по ЗОЗ, би осигурила една предвидимост при произнасяне на администрацията, но само когато отразява тълкуване на нерегламентиран въпрос. При наличие на нормативно предписано правило, какъвто е настоящия случай, то отклоняващата се от него съдебна практика, не може да изключи неговото прилагане. В случая се установява, че към заявлението на дружеството- жалбоподател не е приложен документ по Наредба № Н-3 от 31.07.2020 г. за воденето, съхраняването и достъпа до Централния регистър на особените залози, а именно писмено съгласие с нотариална заверка на подписа на лицето, вписано в регистъра в група „Заложен кредитор“. При това положение извършената от длъжностното лице преценка по чл. 28, ал. 3 ЗОЗ и дадените указания за отстраняване на нередовността по чл. 28а, ал. 1, вр. ал. 4 ЗОЗ съответстват на закона. Установява се, че в двукратно предоставения срок по чл. 28а, ал. 4 ЗОЗ заявителят не е изпълнил дадените му указания от длъжностното лице по регистрация, поради което правилно длъжностното лице по вписванията е постановило обжалвания отказ рег. № 20240126161304/08.02.2024 г. По изложените съображения жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Водим от горното Софийски градски съд