Решение № 3318 от 10.4.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 253/2024 г.

Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно – осигурителен процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на „Вето кар“ ЕООД срещу Решение № 9/23.01.2024 г. на директора на Териториална дирекция на НАП - гр. Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалба вх. № 70-00-372/11.01.2024 г. на „Вето кар“ ЕООД срещу разпореждане за изпълнение на основание чл. 230, ал. 4 ДОПК изх. № С230016-009-0012524/14.12.2023 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. Пловдив. В жалбата се излагат доводи, че е издаден акт по смисъла на чл. 226, ал. 1 ДОПК, с който се засягат правата и законните интереси на „Вето кар“ ЕООД, поради което следва да му се разгледа жалбата срещу разпореждането на публичния изпълнител. Допълнително се изразява становище, че органът не е съобразил, че е следвало да се издаде акт за прихващане на насрещно дължими суми, а не разпореждане за разпределение за погасяване на публични задължения. Също така се поддържа за липсата на трето задължено лице, за да се издаде разпореждането на публичния изпълнител. Ответникът - директорът на Териториална дирекция на НАП - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Акцентира, че с оспорваното решение е оставена без разглеждане жалба срещу акт на публичен изпълнител, тъй като същият не подлежи на обжалване, доколкото „Вето кар“ ЕООД не е негов адресат и не засяга неговите права и интереси. Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата основания, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Образувано е изпълнително дело № 180496246/2018 г. по описа на ТД на НАП – гр. Пловдив, което има за предмет събиране на публични задължения, установени в тежест на „Вето кар“ ЕООД, които са в размер на 5792, 69 лева – главница и 3579, 29 лева – лихви. На основание чл. 221 ДОПК е изпратено до длъжника „Вето кар“ ЕООД съобщение от 17.07.20218 г. за доброволно изпълнение на публичните вземания. Не се спори, че поставено влязло в сила решение по адм. д. № 1943/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което Национална агенция за приходите е осъдена да заплати на „Вето кар“ ЕООД сумата в размер на 550 лева, представляваща разноски по делото. В тази връзка е издаден изпълнителен лист, който е предявен за плащане с искане вх. 4 53-06-5388/26.05.2023 г. С постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С230016-022-0090687/05.12.2023 г., е наложен запор върху вземането от трето задължено лице ТД на НАП – Пловдив, а именно за сумата от 550 лева, която е предмет на горепосочения изпълнителен лист. В тази връзка е изпратено запорно съобщение изх. № С230016-019-0015476/05.12.2023 г., с което „Вето кар“ ЕООД е уведомен за наложения запор върху горепосоченото вземане в размер на 550 лева. Последвало е издаване на разпореждане изх. № С230016-009-0012524/14.12.2023 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. Пловдив, с което на основание чл. 230, ал. 4 ДОПК е разпоредено на ТД на НАП – гр. Пловдив в 3-дневен срок да прехвърли запорираната сума в размер на 550 лева. По реда на чл. 266 ДОПК е подадена жалба вх. № 70-00-372/11.01.2024 г. от „Вето кар“ ЕООД, адресирана до директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, с която се обжалва разпореждане № С230016-009-0012524/14.12.2023 г. на публичния изпълнител. Изложени са доводи, че по същността си е приложен способ за прихващане на суми по смисъла на чл. 128 ДОПК, който не е приложим по отношение на вида на сумата (присъдени разноски). Направено е възражение за погасителна давност на публичните вземания. Последвало е постановяване на оспореното Решение № 9/23.01.2024 г. на директора на Териториална дирекция на НАП - гр. Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалба вх. № 70-00-372/11.01.2024 г. на „Вето кар“ ЕООД срещу разпореждане изх. № С230016-009-0012524/14.12.2023 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. Пловдив. В мотивите на решението е посочено, че изпълнението на разпореждането, издадено на основание чл. 230, ал. 4 ДОПК, се извършва от трето задължено лице, поради което не съставлява административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК. Същото е част от производството по изпълнение на наложен с постановление запор. По тези съображения органът е приел, че разпореждането не се засяга права и законни интереси на жалбоподателя, а е част от производството по изпълнение на издаван административен акт, поради което на основание чл. 21, ал. 5 АПК не подлежи на самостоятелно оспорване по административен ред. В тази връзка е направен извод за липсата на правен интерес, поради което жалбата е оставена без разглеждане. Допълнително е изложено, че не следва да се разгледа възражението за изтекла погасителна давност, тъй като е направено за първи път пред директора на ТД на НАП – Пловдив, а е следвало да се релевира пред публичния изпълнител, който е компетентен да се произнесе по него. При така установените факти, съдът достиг а до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна – длъжник в производството по принудително събиране на публични вземания, против решение, издадено на основание чл. 267, ал. 2, т. 6 ДОПК, което съгласно чл. 268, ал. 1 ДОПК подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Производството по принудително събиране на публичните вземания е уредено в ДОПК и в него са регламентирани правомощията на органа по принудително изпълнение. В чл. 226 ДОПК е посочено, че публичният изпълнител, в изпълнение на своите правомощия, издава постановления и разпореждания. За всяко извършено действие се съставя протокол, в който се отбелязват дата и място на съставянето му, предприетите действия, направените искания, постъпилите суми и направените разноски. Редът за защита срещу незаконосъобразни действия на публичния изпълнител също е уреден в ДОПК. Изпълнението върху вземания на длъжника е предвиден в закона способ за принудително изпълнение – чл. 215, ал. 1, т. 2 ДОПК. Същият е конкретизиран в чл. 230, ал. 1 – ал. 4 ДОПК. Съгласно чл. 230, ал. 1 ДОПК п ринудителното изпълнение на вземанията се насочва върху вземания на длъжника от трето лице, ако вземането е ликвидно и изискуемо. Според чл. 230, ал. 4 ДОПК т ретото задължено лице е длъжно да внесе дължимата сума по сметката на публичния изпълнител или да му предаде вещите на длъжника в тридневен срок от получаване на нареждането за изпълнение. Н ареждането по чл. 230, ал. 4 ДОПК за изпълнение, което публичният изпълнител отправя към третото задължено лице, се основава не на запор, а на установената ликвидност и изискуемост на вземането от признанието на третото лице, от съдебния акт, от ценната книга или от нотариално заверен документ. Касае за способ за удовлетворяване на публичния взискател, при който вземането на длъжника е обект на принудително осребряване за погасяване на публични задължения. В случая длъжникът се лишава от това вземане, защото трето лице внася дължимата сума по сметката на публичния изпълнител. Това п ринудително изпълнение замества дължимото, но неосъществило се доброволно изпълнение. Това от своя страна се отразява негативно върху имуществената сфера на длъжника, тъй като същият вече не може да получи вземането си, а с това се засягат неговите права и интереси. В тази връзка не следва да се изхожда единствено от обстоятелството, че разпореждането е адресирано до трето задължено лице, а следва да се държи сметка дали се засягат интереси на длъжника. Касае за изпълнително действие в рамките на изпълнителния способ. Това обосновава правен интерес за длъжника за подаване на жалба по чл. 266, ал. 1 ДОПК срещу тези действия (издаване на разпореждане по чл. 230, ал. 4 ДОПК) на публичния изпълнител. Горното води до извод, че органът неправилно е приел липсата на правен интерес за длъжника при оспорване на обсъжданото разпореждане, поради което незаконосъобразно е оставил без разглеждане жалбата на „Вето кар“ ЕООД. Това налага да се отмени обжалваното решение, а преписката следва да се върне на органа, който да се произнесе по направеното обжалване срещу разпореждането на публичния изпълнител. Настоящият съд намира, че в настоящото производство не следва да се произнася по възраженията, свързани с това, че липсва трето задължение лице и е невъзможно прилагане на чл. 230, ал. 4 ДОПК с оглед вида на вземането, тъй като по същите следва да се произнесе директорът на Териториална дирекция на НАП - гр. Пловдив в производството по чл. 267 ДОПК. Единствено следва да се отбележи, че органът вече се произнесъл по допустимостта на възражението за изтекла погасителна давност, които доводи се споделят от съда, тъй като същото следва да бъде наведено пред публичния изпълнител и при евентуален отказ по искането за предприемане на действия по смисъла на чл. 225, ал. 1 вр. чл. 173 ДОПК, те могат да бъдат изтъкнати при защитата срещу действията на публичния изпълнител по принудителното изпълнение на погасено по давност вземане, а в случай, че незаконосъобразно не бъдат взети предвид и от решаващия орган по чл. 266, ал. 1 ДОПК - в производството пред административния съд, образувано при условията на чл. 268 ДОПК. По разноските: С оглед изхода на делото, следва да се присъдят в полза на жалбоподателя направените от него разноски, които са в размер на 50 лева за държавна такса и 600 лева за адвокатски хонорар )платен в брой, видно от договора за правна помощ). По изложените съображения, съдът