Решение № 579 от 10.4.2025 г. на Административен съд - Шумен по дело № 495/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е въз основа на жалба от Б. Д. Д. от [населено място], депозирана чрез адв.Я. П. от САК, против Решение № 2153-27-114/18.11.2024г. на директора на ТП на НОИ – Шумен. С оспореното решение е отхвърлена жалба вх. №1012-27-165/16.10.2024г., подадена срещу разпореждане №3/прот. № Y01319/20.08.2024г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на основание чл.97 от КСО е възстановена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 22.07.2024г. В жалбата се твърди, че решението е издадено при липса на компетентност, съществено нарушение на административно производствените правила, в противоречие с материално правни разпоредби и с целта на закона. Според жалбоподателя административният орган погрешно е приел, че не са налице уважителни причини за неподаване на заявлението за преосвидетелстване в срока по чл.68, ал.3 от НМЕ. В тази насока сочи, че не е налице надлежно уведомяване по реда на чл.56, ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ относно необходимостта от преосвидетелстване, тъй като писмото, с което същият е следвало да бъде служебно уведомен да се яви за преосвидетелстване, изпратено от РЗИ – Шумен на 07.03.2023г., е върнато с отбелязване, че пратката не е доставена. Едва при личното явяване на лицето в РКМЕ на 10.07.2023г. същият получава служебното повикване за преосвидетелстване. Счита, че след като пратката не е потърсена в срок и е върната на подателя, не е налице надлежно уведомяване, а при липса на такова, не може да се приеме, че вината за късното преосвидетелстване е на лицето. Жалбоподателят изразява несъгласие и с извода на ответния орган касателно приложението на чл.94, ал.1, изр.второ от КСО, аргументирано с тезата за наличие на уважителни причини за неявяване за преосвидетелстване, поради липсата на надлежно уведомяване. Заявява, че закъснялото преосвидетелстване се дължи на неуведомяването му от страна на РКМЕ, по-късното подаване на документи пред ТЕЛК не е по негова вина, поради което приложение следва да намери чл.30, ал.3, изр.3 от НПОС и ЛПИОЗ следва да се възобнови и изплаща от срока, до който е била отпусната с предходното ЕР на ТЕЛК, а именно 02.07.2023г. По изложените съображения отправя искане за отмяна на обжалваното решение и връщане преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление с указания относно началната дата, на която да бъде възобновено изплащането на пенсията – от 02.07.2023г. Претендира присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание оспорващият се представлява от адв. Я. П., която заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания. Настоява, че липсата на надлежно уведомяване за явяване пред ТЕЛК, следва да се третира като основателна причина за по-късното преосвидетелстване. Въз основа на аргументите, изложени в жалбата и в писмена молба рег. № ДА-01-890/25.03.2025г. моли съда да се произнесе с решение, с което да отмени обжалвания акт и да върне преписката със задължителни указания относно прилагането на закона. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък. Ответникът – директор на Териториално поделение – Шумен на НОИ, чрез упълномощен представител гл.юрисконсулт Л. И. оспорва жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно по изложените в него мотиви, поради което моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде редуцирано. Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 90% трайно намалена работоспособност, отпусната от 18.01.1989г. предвид ЕР на ТЕЛК № 0176/27.01.1988г., с дата на инвалидизиране 26.11.1987г. Последователно през годините Б. Д. Д. се е явявал пред ТЕЛК за преосвидетелстване, респективно – същият е получавал определената лична пенсия за ИОЗ. С ЕР № 1962/22.07.2020г. по повод преосвидетелстване ТЕЛК определила 94% трайно намалена работоспособност без чужда помощ със срок за три години - до 01.07.2023г. С разпореждане №8/прот. № Р01046/21.08.2020г. бил определен по-висок размер на пенсията, считано от 01.08.2020г. до 01.07.2023г. С разпореждане № 27240016668/06.02.2024г. на основание чл.96, ал.1, т.4 и т.5, вр. ал.2 от КСО ръководител „Пенсионно осигуряване“ прекратил от 02.07.2023г. личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В мотивите на разпореждането е посочено, че на Б. Д. Д. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с определен срок до 01.07.2023г. Лицето е служебно уведомено от РКМЕ за необходимостта от редовно преосвидетелстване по повод получаваната инвалидна пенсия. След изтичане на срока на трайно намалената работоспособност и след служебно уведомяване от РКМЕ, лицето не се е явило за преосвидетелстване. На 24.07.2024г. Б. Д. подал заявление вх. № 2107-27263 с искане пенсията за ИОЗ да бъде възстановена. Към заявлението приложил ЕР №93391 от 140/22.07.2024г., видно от което ТЕЛК определя 94% т.н.р. със срок три години - до 01.07.2027г. В ЕР е посочена дата на инв. – 26.11.1987г. Отбелязано е, че ЕР на ТЕЛК се издава на днешна дата поради пренатовареност на ТЕЛК. С разпореждане №5/прот. № 01299 от 06.08.2024г. (л.138) е възстановена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 02.07.2023г. по заявление, подадено на 24.07.2024г. С разпореждане №3 / прот. № Y 01319 от 20.08.2024г. е отменено разпореждане №5/прот. № 01299 от 06.08.2024г. и пенсията за ИОЗ е възстановена, считано от 22.07.2024г. по заявлението, подадено на 24.07.2024г. Пенсионният орган посочил, че разпореждане №5/06.08.2024г. е отменено, тъй като лицето е подало заявление в РКМЕ на 10.07.2023г. след изтичане на срока по т.11 – 01.07.2023г. на ЕР № 1962/22.07.2020г. съгласно чл.69, ал.3 от НМЕ. Несъгласен с издаденото разпореждане, Б. Д. обжалвал същото пред директора на ТП на НОИ – Шумен. Основните доводи за незаконосъобразност са касателно наличие на уважителни причини за неявяването му за преосвидетелстване поради липсата на надлежно уведомяване по реда на чл.56, ал.2 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинска експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. С Решение № 2153-27-114 от 18.11.2024г. на директора на Териториално поделение – Шумен на НОИ жалбата е отхвърлена. Административният орган посочил, че в ЕР № 1962/22.07.2020г. на ТЕЛК е определен срок на трайно намалена работоспособност – до 01.07.2023г., като лицето е уведомено за срока на действие на неговото ЕР още на 24.07.2020г., когато го е получил лично. След изтичане на този срок няма действащ административен акт по силата, на който да се продължи изплащането на инвалидната пенсия, поради което същата е прекратена, считано от 02.07.2023г. Директорът на ТП на НОИ – Шумен е счел за неоснователно възражението на заявителя за нередовно уведомяване, като се е позовал на получена от РЗИ – Шумен информация, че с писмо с известие за доставяне № 94-232/07.03.2023г. е изпратено писмо чрез лицензиран пощенски оператор, с което Д. е уведомен отново за изтичане на срока на експертното му решение на 01.07.2023г. Заявлението за преосвидетелстване е подадено на 10.07.2023г., след изтичане на срока на ЕР. По същото ТЕЛК постановява ЕР № 93391/22.07.2024г., като определя 94% т.н.р. с дата на инвалидизиране 26.11.1987г. и срок на определения процент ТНР до 01.07.2027г. Това ЕР дава право на лицето отново да получава инвалидна пенсия. Според ответния орган касателно началната дата, от което следва да бъде възстановена прекратената пенсия, се съблюдава разпоредбата на чл.97 от КСО и в частност – чл.97, ал.2, т.1 от КСО, като в конкретния случай датата, на която отпада основанието за прекратяване на пенсията, е 22.07.2024г. – датата на ЕР, с което ТЕЛК определя процент ТНР. По изложените мотиви директорът на ТП на НОИ – Шумен счел за неоснователна подадената пред него жалба. Видно от приложеното по делото известие за доставяне, оспореното решение е съобщено на Б. Д. Д. на 04.12.2024г., а настоящата жалба е подадена на 18.12.2024г. По искане на оспорващия към делото са приобщени копие от пощенски плик с подател РКМЕ и адресат Б. Д. Д., известие за доставяне № 94-232/07.03.2023г. с отбелязване „непотърсена“. Съгласно писмо рег. № ДА-01-593/28.02.2025г. от директора на РЗИ – Шумен уведомителното писмо, с което РЗИ уведомява служебно лицата за необходимостта от редовно преосвидетелстване се изготвя в един екземпляр. Уведомително писмо с изх. № 94-232/07.03.2023г. е получено от Б. Д. лично срещу подпис на 10.07.2023г. Информация за датата, на която уведомителното писмо е получено от жалбоподателя е предоставена в хода на административното производство с писмо вх. № 1012-27-165#2/15.11.2024г., видно от което изпратеното до Б. Д. писмо е върнато в РКМЕ на 28.04.2023г. като „непотърсено“ и същото е получено на 10.07.2023г. лично, на ръка. Изложените факти от установяват от административната преписка по издаване на обжалваното решение и приобщените по делото писмени доказателства и по същество не се оспорват от страните. При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното: Предмет на оспорване е Решение № 2153-27-114 от 18.11.2024г. на директора на Териториално поделение – Шумен на НОИ - индивидуален административен акт, за който изрично е предвиден съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.118, ал.1 от КСО. Оспорването е направено в рамките на 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес, поради което производството е процесуално допустимо. Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд формира следните правни изводи: Оспореното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117, ал.1, т.2 от КСО - ръководителят на териториално поделение на НОИ, какъвто се явява директорът. Обективирано е в изискуемата писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания за издаването му. По отношение на приложението на материалния закон и целта на закона, съдът намира следното: Съгласно чл.72 от КСО пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. Във връзка разпоредбите на КСО е налице подзаконова регламентация в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), касаеща случаите на преосвидетелстване на лица, на които вече е отпусната пенсия по предходно експертно решение на ТЕЛК, чийто срок изтича. Според чл.30, ал.1 от НПОС пенсията за инвалидност и добавката за чужда помощ на лицата, които не са навършили възрастта по чл.68, ал.1 от КСО, се отпуска за времето на неработоспособността, определена от ТЕЛК (НЕЛК), а съгласно ал.3 преосвидетелстването на лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане се извършва до изтичането на срока, за който е отпусната пенсията, след служебно повикване. Когато преосвидетелстването се извършва до първо число на месеца, в който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и при предсрочно преосвидетелстване по молба на пенсионера, пенсията се определя в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от първо число на месеца, следващ месеца на преосвидетелстването. Когато преосвидетелстването е извършено в месеца, през който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и след това, не по вина на лицето, пенсията се възстановява в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от срока, до който е била отпусната. Съгласно правилото на чл.30, ал.4 от НПОС когато лицето не се е явило пред ТЕЛК по неуважителни причини и преосвидетелстването е извършено след изтичането на срока, до който е отпусната пенсията, пенсията се възстановява в същия размер, увеличава се или се намалява от датата на освидетелстването, а се прекратява от датата, до която е била отпусната. В случая между страните не се спори за размера на пенсията. Спорният въпрос е от коя дата следва да бъде възстановена и изплащана пенсията. Видно от мотивите на обжалвания акт, ответният орган е приел, че още с получаване на ЕР № 1962/22.07.2020г. на ТЕЛК Б. Д. е уведомен за срока на действие на ТНР – до 01.07.2023г., поради което е следвало да бъде процесуално активен за навременно подаване на документи за ново ЕР. Наред с това е счел, че в унисон с разпоредбата на чл.56, ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ, с писмо с известие за доставяне № 94-232/07.03.2023г., изпратено чрез лицензиран пощенски оператор Б. Д. е уведомен за изтичане на срока на ЕР на 01.07.2023г. и за целта следва да предприеме необходимите действия за преосвидетелстване като представи не по-късно от три месеца преди изтичане на срока на ЕР в РКМЕ - Шумен необходимите документи. По тези съображения е обосновал извод, че е изпълнено задължението на РКМЕ за уведомяване на лицето за необходимостта от подаване на заявление - декларация за редовно преосвидетелстване. Съдът намира за неправилно становището на ответната страна за надлежно уведомяване на жалбоподателя за изтичане срока на ЕР №1962/22.07.2020г. още на датата, на която същият е получил екземпляр от документа. Действително определеният процент трайно намалена работоспособност е със срок, посочен в ЕР. Знанието за крайния срок на определения процент ТНР, не е достатъчна предпоставка за предприемане на необходимите действия за преосвидетелстване. С разпоредбата на чл.30, ал.3, изр.първо от НПОС изрично се сочи, че преосвидетелстването на лицата с трайно намалена работоспособност / вид и степен на увреждане се извършва до изтичането на срока, за който е отпусната пенсията, след служебно повикване. Задължение за служебно уведомяване на лицето се съдържа и в чл.56, ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ. Цитираната разпоредба указва, че Регионалната здравна инспекция уведомява служебно лицата за необходимостта от редовно преосвидетелстване не по-късно от 4 месеца преди изтичане на определения в експертното решение срок на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. Разпоредба с идентично съдържание е разписана и в чл.101б, ал.1 от Закона за здравето, според който Регионалната здравна инспекция уведомява служебно лицата за необходимостта от редовно преосвидетелстване не по-късно от 4 месеца преди изтичане на определения в експертното решение срок на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. При тази нормативна регламентация съдът намира за неправилна тезата на ответния орган за наличие на уведомяване за срока на определения процент ТНР още с издаване и получаване на съответното ЕР. Законодателят е вменил на РЗИ задължение за уведомяване на лицата с намалена трудоспособност за необходимостта от предприемане на действия във връзка с преосвидетелстване, като посочването на срока в ЕР не е достатъчно, за да се приеме, че това задължение е изпълнено. На следващо място, необоснован е изводът на административния орган, че е изпълнено задължението на РКМЕ – Шумен за уведомяване на лицето. Видно от приобщените към преписката доказателства, както и с оглед представените в хода на съдебното производство такива, се установява, че уведомителното писмо, изпратено до жалбоподателя, се е върнало с отбелязване, че пратката не е потърсена. Липсват данни за повторно изпращане на писмото. За да е налице редовно уведомяване не е достатъчно писмото да е изпратено. Задължително условие е същото да е получено от неговия адресат. В случая е безспорно установено, че уведомителното писмо не е получено своевременно. Същото е връчено лично на жалбоподателя на 10.07.2023г. и още същия ден Б. Д. е подал заявление за преосвидетелстване. Предвид неполучаване на писмото, изпратено посредством пощенски оператор, съдът приема, че жалбоподателят не е надлежно уведомен. В подадената жалба пред директора на ТП на НОИ – Шумен жалбоподателят е посочил, че са налице уважителни причини за неявяването му за преосвидетелстване в срок, тъй като същият не е получил служебно повикване за това, като тези причини са от обективен характер и не следва да му се вменява във вина. Изложените в тази насока фактически твърдения и аргументи не са обсъдени от ответния орган. Изводът, че пенсията следва да се възобнови и изплаща от датата на преосвидетелстването - 22.07.2024г. е основан единствено на констатацията, че лицето е подало заявление в РКМЕ на 10.07.2023г., след изтичане на срока по т.11 – 01.07.2023г., съгласно чл.69, ал.3 от НМЕ. Разпоредбата на чл.69, ал.3 от НМЕ сочи, че когато преосвидетелстването е извършено след датата по ал.2, в решението си ТЕЛК отбелязва закъснението и причините за това. В ЕР № 93391/22.07.2024г. ТЕЛК е посочила като причина за късното издаване на документа пренатовареност на ТЕЛК. Очевидно е, че така посочената причина не може да се вмени на лицето. Впоследствие, при разглеждане на жалбата директорът на ТП на НОИ – Шумен е игнорирал възраженията за наличие на уважителни причини, поради които пенсионерът не се е явил за редовното преосвидетелстване. В хода на административното производство не е извършено установяване на причините, поради които е налице закъснение, респективно липсва преценка на органа дали същите са уважителни или не. Административните актове следва да се издават след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за правилното разрешаване на конкретния казус. Изясняването на причините за късното подаване на документите е от съществено значение за правилността на постановения акт, тъй като при установяване на уважителни причини, следва да се приложи правилото на чл.97, ал.2, т.2 от КСО и пенсията да бъде възстановена от датата на прекратяването й. Тук е мястото да се отбележи, че в разпореждането за прекратяване на пенсията, пенсионният орган е посочил като мотив за издаване на акта „след служебното уведомяване от РКМЕ лицето не се е явило за преосвидетелстване“ и се е позовал на чл.96, ал.1, т.5 от КСО. Посоченото фактическо и правно основание за прекратяване на пенсията кореспондира с фактическия състав на чл.97, ал.2, т.2 от КСО, при проявлението на който и при наличие на уважителни причини, пенсията следва да бъде възобновена, считано от датата на нейното прекратяване. Съдът намира, че в случая са налице уважителни причини за неявяването на жалбоподателя за преосвидетелстване, тъй като същият не е получил уведомително писмо и известие за това до изтичане срока на ЕР, поради което и на основание чл.97, ал.2, т.2 от КСО и чл.30, ал.3, изр.трето от НПОС, пенсията за инвалидност поради общо заболяване на Б. Д. следва да се възобнови и изплаща, считано от датата на прекратяването й. Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение е издадено в противоречие с материалния закон. Същото не съответства и на целта на закона, а именно лицата с намалена трудоспособност да бъдат подпомагани, когато отговарят на условията за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като тези средства служат за да покриват своите основни потребности. В случая оспорващият отговаря на условията за отпускане на пенсия, като същият е с трайно намалена работоспособност над 50%, с посочена дата на инвалидизиране – 26.11.1987г. и доколкото забавата за подаване на документите за преосвидетелстване е единствено поради неизпълнение на задължението на органа за медицинската експертиза да го уведоми не по-късно от 4 месеца преди изтичането на срока на ЕР, че следва да подаде документи за преосвидетелстване, няма вина за забавата на преосвидетелстването, то и пенсията му следва да бъде възобновена от 02.07.2023г. – датата, на която е била прекратена. Въз основа на доказателствата по делото и по мотиви, изложени по-горе, съдът приема, че жалбата е основателна, а оспореното решение № 2153-27-114 от 18.11.2024г. на директора на Териториално поделение – Шумен на НОИ е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление за отпускане на ЛПИОЗ при съобразяване с мотивите, изложени в настоящото решение. Предвид изхода от спора и с оглед своевременно направено искане, на основание чл.120, ал.2 от КСО и чл.143, ал.1 от АПК ответната страна следва да заплати на жалбоподателя направените разноски по делото в размер на 750, 00 лева, договорено и платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 12.12.2024г. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар се приема за неоснователно, доколкото същият е уговорен и заплатен в размер, близък до минималния такъв, съобразно чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Водим от горното и на основание чл.118, ал.2 от КСО, във връзка с чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Шуменският административен съд