Решение № 260098 от 8.2.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 1169/2017 г.

производство по несъстоятелност, открито спрямо длъжника по процесните кредити, не е налице. Независимо от представената с молбата от 14.01.2022 г. съдебна практика в обратния смисъл, настоящият състав не намира основание да се разграничи от вече изложените в определението от 09.03.2020 г. мотиви – след постановяване на решението по чл. 630 ТЗ производството по несъстоятелност придобива характер на универсално изпълнително производство, в рамките на което не би бил постановен акт с обвързваща настоящите страни със сила на пресъдено нещо, съобразима в настоящото производство. Въпросът относно наличието на достатъчно имущество за погасяване на задълженията по процесните кредити действително е релевантен за настоящото производство, но няма никаква процесуална пречка той да бъде изследван в процеса на събиране на доказателства по иска по чл. 57, ал. 3 ЗБН, а пък междувременно извършените погашения могат да бъдат съобразени при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК. Отделно, формална пречка за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е обстоятелството, че използваният от законодателя термин „дело“ в цитираната разпоредба касае дело – наказателно, гражданско или административно, в неговата същинска съдебна фаза, а не в предварителна несъдебна фаза (досъдебно производство), в предварителна, макар и съдебна фаза (напр. производство по обезпечаване на бъдещ иск) или в несъщинска съдебна фаза, каквато съставлява производството по несъстоятелност след откриването му.

Ето защо настоящият състав дължи извършване на процесуални действия по разглеждане на делото, а с оглед етапа на процесуално развитие – произнасяне с решение.

Относно правната квалификация, вида и броя на предявените искове:

Предявени са субективно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН за солидарно осъждане на ответниците да заплатят обезщетение за вреди, причинени от техни противоправни действия/бездействия, извършени в качеството им на администратори на банката и изразяващи се в сключване на два договора за банков кредит в нарушение на установените от закона и договора за възлагане на администраторски функции правила.

Тъй като ищецът обосновава отговорността на ответниците с качеството им на администратори и с неизпълнение на техни задължения, които произтичат именно от това качество, то претенциите за обезщетение за вредите, причинени от администраторите поради нарушаване на законови и на договорни разпоредби, не съставляват отделни искове – както договорът, така и законът изпълват със съдържание правоотношението, възникнало между банката и администратора, и поради това видът и броят на нарушените разпоредби, регулиращи това правоотношение, не водят до отделни искове за присъждане на обезщетение.

Доколкото константната съдебна практика отрича възможността да бъде отхвърлен иск за солидарно осъждане, ако липсва основание за солидарност, и предписва уважаването му според установените от съда материални правоотношения на другарите, то по принцип не следва да се възприема като евентуален иск и искането на ищеца претендираното обезщетение да се присъди разделно, ако се установи липса на основание за солидарност. Тъй като обаче ищецът е волеизявил до каква сума да бъде уважен искът срещу всеки от ответниците в случай на разделното им осъждане, то с оглед диспозитивното начало и невъзможността съдът да присъди по-голяма сума срещу някой от ответниците, ако установи различно от равното допринасяне за вредите, следва да се приеме, че е налице отделна претенция, предявена в евентуалност.

По основателността на исковете:

Съгласно чл. 57, ал. 3 ЗБН в двугодишен срок от встъпването си в длъжност синдикът извършва проверка относно наличието на данни за причинени вреди на банката от нейни бивши администратори и при установяване на такива данни предявява пред съда по несъстоятелността искове за обезщетение на вредите срещу виновните лица.

Така очертания фактически състав на вземането включва установяване на следните факти:

1). качеството на ищеца на банка в открито производство по несъстоятелност;

2). качеството на ответниците на администратори към момента на извършване на противоправното деяние;

3). осъществяване на виновно и противоправно – противно на договора или закона – деяние от страна на ответниците, осъществено при или по повод изпълнение на администраторските им функции;

4). причиняване на вреда в претендирания размер;

5). причинна връзка между деянието и причинената вреда.

Извън вината доказването на останалите факти от горепосочения фактически състав е в тежест на ищеца. Щом е главно, следователно доказването, предприето от него, трябва да е и пълно.

1). Относно легитимацията на ищеца и на ответниците:

От вписването в търговския регистър по партидата на ищеца се установява, че същият има статут на търговска банка, спрямо която е открито производство по несъстоятелност с решение от 22.04.2015 г. От търговския регистър е видно също, че към момента на сключване на процесните договори – 2011 г., съответно 2014 г., ответниците Г.Х. и О.Р. са били членове на Управителния съвет на банката. Ответникът А.П. е имал качеството на прокурист, считано от 2009 г., а от 25.10.2012 г. е вписан като член на Управителния съвет. Изложеното сочи, че ответниците са имали качеството на администратори по смисъла на чл. 57, ал. 3 ЗБН вр. 2 ДР ЗБН към релевантния период, тъй като са били членове на ръководен орган, съответно с ръководни функции.

2). Относно деянието и вредата:

Няма спор, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на 24.08.2011 г. между ищеца и „Х.П.“ ЕООД е сключен договор за банков кредит в размер от 23 500 000 евро, средствата по който са били предназначени за закупуване на недвижими имоти. Уговорено е кредитополучателят да учреди първа по ред на вписване договорна ипотека върху придобитите с кредита имоти в 30-дневен срок от придобиване на собствеността, но не по-късно от 30.09.2012 г., както и да учреди особен залог на вземания по договори за разплащателни и други сметки, открити от банката. За ищеца договорът е подписан от ответника Х. като изпълнителен директор и от ответника П. в качеството му на прокурист, а сключването му е предшествано от взимане на решение за това от Управителния съвет с гласовете на Х. и Р.. Видно от протокола за проведеното заседание, решението на Управителния съвет дефинира като обезпечително условие учредяването на ипотека върху придобития със заемните средства имот в срок до 30 дни от придобиването, но не по-късно от 30.09.2012 г., което условие, както беше посочено, е залегнало и в договора.

Съгласно заключението на ССчЕ средствата по кредита са предоставени на кредитополучателя на три транша, извършени в периода 25.08.2011 г. – 27.09.2011 г. Кредитополучателят обаче не е придобил права върху недвижимите имоти, съответно не е учредил, нито осигурил учредяване на договорна ипотека върху тях в полза на банката. Учреден е единствено особеният залог върху вземания на длъжника от банката, но за него не е извършено вписване ЦРОЗ.

Установява се също, че на 20.03.2014 г. между ищеца, представляван от Х. и П., и същия кредитополучател е сключен втори договор за банков кредит, по силата на който банката е предоставила средства в размер от 8 500 000 евро (чрез две плащания, извършени съответно на 20.03.2014 г. и на 25.04.2014 г.) с цел закупуване на дълготрайни активи, а кредитополучателят се е задължил да учреди залог и/или ипотека върху придобитите активи в срок до 31.07.2014 г. и особен залог върху вземанията си от банката по открити при нея банкови сметки. В деня на сключване на договора за кредит е подписан договор за учредяване на особен залог върху вземанията на кредитополучателя по всички негови сметки, открити при банката, но не се твърди този залог да е вписан в ЦРОЗ. Няма спор, че не е учредено уговореното обезпечение върху подлежащите на придобиване дълготрайни активи.

Съгласно заключението на ССчЕ към настоящия момент е налице непогасена главница и по двата договора за кредит – съответно в размер от 17 625 006 евро по договора от 2011 г. и 8 500 000 евро по договора от 2014 г. В тези размери вземанията за главница са предявени в производството по несъстоятелност, открито по отношение на кредитополучателя с решение от 07.10.2019 г. по т.д. № 1230/2019 г. на СГС, ТО, 13 състав. Не са извършвани обаче осребрявания и разпределения, нито се ангажираха доказателства, че в масата на несъстоятелността на длъжника се включва подлежащо на осребряване имущество.

Въз основа на изложеното съдът приема, че е доказано сключването на процесните договори, участие в което в различни качества са взели тримата ответници, както и че са налице непогасени вземания в полза на банката и по двата договора, за които няма сигурни данни за очаквано погашение.

3). Относно противоправността и причинната връзка:

За да бъде ангажирана отговорността на ответниците, е необходимо да се установи освен сключването на вредоносна за банката сделка, също и че сключването й е в резултат от техни противоправни действия/бездействия.

Ищецът извежда противоправността на гореописаното деяние с нарушение от страна на ответниците на процедурата по отпускане на кредит, като в исковата молба сочи следните конкретни нарушения:

• от кредитоискателя не са представени необходимите документи, изискуеми съгласно Правилника за кредитната дейност, въз основа на които се установява финансовото му състояние, предметът и целта на кредитната сделка, извършва се анализ и оценка на обезпеченията и оценка на кредитоспособността, определя се кредитният рейтинг, нивата на риск и другите обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид;

• нарушени са правилата за извършване на анализ на финансово-икономическото състояние на дружеството;

• нито в решението на управителния съвет, нито в договорите са предвидени задължения за кредитополучателя да учреди обезпеченията преди усвояване на кредитите, а учредените особени залози върху вземания не са вписани в ЦРОЗ.

За да се установи дали такива нарушения са извършени и ако да – дали са извършени от ответниците, е необходимо да се изследва каква е била предписаната процедура по сключване на договори за кредит и съответно – какво е било предвиденото съгласно нея участие на ответниците в процеса по отпускане на кредита. За отговор на този въпрос съдът изследва преди всичко съдържанието на представения от ищеца Правилник за кредитната дейност (ПКД), приет на основание чл. 73 ЗКИ, на чието нарушение ищецът се позовава.

Съгласно чл. 14 от ПКД, кредитната дейност на банката се основава на принципа на разделеност на функциите и компетенциите по анализа, сключването, управлението и контрола върху кредитните сделки с цел минимизиране на риска. В чл. 15 пък са дадени характеристиките, които трябва да имат обезпеченията – достатъчност (стойността на обезпечението да покрива оценения кредитен риск) и ликвидност (обезпечението да може да бъде реализирано по всяко време на действие на кредита с най-малко разходи и на най-добра цена). Предвидено е освен активите и пасивите на кредитоискателя да се вземат предвид и създадената от него търговска организация, клиентската структура, пазарният дял, степента на развитие на дейността, финансовата му стабилност и перспективност, както и доброто му име (чл. 16, ал. 3). Предвидено е да се установи комплексен кредитен рейтинг за съответния кредитополучател, формиран от вътрешния кредитен рейтинг и от оценката на допълнителни показатели. Вътрешният и комплексният кредитен рейтинг се присъждат и актуализират от служители на Дирекция „Кредитен риск“ (чл. 25 от ПКД).

В чл. 24 от ПКД са посочени органите и структурните звена за управление на кредитния риск: Кредитен комитет, Управление „Кредитиране“, Управление „Правно“ и Дирекция „Кредитен риск“ в Управление „Анализ и контрол на риска“. Служителите от Управление „Кредитиране“ осъществяват процеса по проучване, анализ, отчет и мониторинг на кредитните сделки, а юрисконсулт от Управление „Правно“ извършва правен анализ по реда на Методиката за извършване на правен анализ.

Самата кредитна процедура също е разписана детайлно в Глава Трета от ПКД. Тя стартира с искане за отпускане на кредит, подадено по образец и окомплектовано с документи, идентифициращи правния статут на кредитоискателя и предлаганото обезпечение. Искането се проучва от кредитен специалист по възлагане на управителя на Финансовия център, съответно началника на Управление „Кредитиране“, чрез анализ на общото финансово състояние на кредитоискателя, целта на кредитиране, предлаганото обезпечение, а юрисконсулт извършва правен анализ и удостоверява извършването на анализа и законосъобразността на сделката чрез парафиране на проекта на договор. Правното становище и парафираният проект за договор се предоставят на началника на Управление „Кредитиране“ и на началника на Управление „Анализ и контрол на риска“. Служител на Дирекция „Кредитен риск“ анализира събраните документи и сведения за кредитоискателя, за кредитната му задлъжнялост и за предлаганото обезпечение, оценява влиянието на сделката върху нивата на кредитния риск. Оценката на кредитоспособността се извършва съгласно методика, приета на основание ПКД, за което служителят попълва съответните формуляри за кредитния рейтинг. При определяне на кредитния риск съгласно методиката се отчитат различни показатели, вкл. коефициентите на ликвидност на кредитоискателя, както и историческият опит на банката в работата с него.

Писменото становище на кредитния специалист от Финансовия център, съдържащо предложение за предоставяне или отказ на кредитната сделка, се предава на управителя на Финансовия център за писмено съгласуване. Ако предложението е за предоставяне на кредит, управителят на Финансовия център изпраща становището заедно с копие от досието на началника на Управление „Кредитиране“, който ги предоставя на директора на Дирекция „Кредитен риск“ чрез началника на Управление „Анализ и контрол на риска“ и възлага на служител от Управление „Кредитиране“ да извърши преглед на кредитната преписка. Същевременно с това се извършва правен анализ и в Дирекция „Кредитен риск“ се оценява кредитоспособността на клиента.

След приключване на процедурите по проучване на искането съответният кредитен специалист предава кредитното досие заедно с правния анализ и становищата, изготвени в Управление „Кредитиране“ и Дирекция „Кредитен риск“, на ресорния изпълнителен директор. Проекто-договорите, съставени и надлежно парафирани от кредитния специалист, от юрисконсулта от Централно управление на банката, от началника на Управление „Кредитиране“ се предават на представляващите банката лица за взимане на решение. Ако последното е от компетентността на Управителния съвет, изпълнителните директори внасят предложението за разглеждане от този орган.

След сключване на договора за кредит кредитният специалист изготвя нареждане до счетоводството на съответния финансов център, респективно до Управление „Обслужване на клиенти“ в централата за осчетоводяване на ангажимента на банката по кредита и обезпеченията по него. Разрешеният кредит се предоставя с изрично искане на клиента, придружени с документи, доказващи целевото ползване на сумата. То се преглежда от съответния кредитен специалист и в случай че са спазени условията на договора, той парафира искането за изпълнение.

В Глава Четвърта от ПКД е уредена процедурата по текущ контрол върху предоставените кредити, който се осъществява от кредитните специалисти във финансовите центрове, съответно от служители в Управление „Кредитиране“ и касае спазването на договорените условия и изменения в обезпеченията. Предвидено е кредитният специалист да събира сведения за текущото състояние на обезпеченията и да документира резултатите от анализа им. Извършва се ежемесечна проверка на всички кредитни експозиции, изложени на кредитен риск, и при констатиране на негативни тенденции, показващи повишаване на кредитния риск, началникът на Управление „Кредитиране“ следва да докладва това на Кредитния комитет и изпълнителните директори. Извършва се и текущо отчитане на операциите по кредитните сделки, като при възникване на просрочие и неспособност на кредитополучателя да обслужва дълга (забава повече от 90 дни) се разработва стратегия относно прилагане на способите за доброволно и принудително събиране на вземанията.

От гореизложеното съдържание на разписаните в банката кредитни процедури могат да се направят два извода:

1). сключването на договор за кредит е сложен и динамичен фактически състав, при който в определена последователност се осъществяват различни факти и в който с цел минимизиране на риска и с цел оперативност участват различни (множество) лица със строго определени функции, и 2). процедурата предвижда различни възможности за гарантиране на банката, приложими според установения в конкретния случай кредитен риск, т.е. предвиден е индивидуален подход на кредитирането, включително при определяне на обезпеченията, като за последните не е установено нито в ПКД, нито в закон задължително правило същите да са учредени преди усвояване на кредита.

От събраните писмени доказателства може да се заключи, че динамичният фактически състав е изпълнен и при двата договора за кредит: за сключване на договорите е отправено искане от кредитоискателя, към което са били представени изискуемите съгласно утвърдените процедури документи; определен е кредитният рейтинг на кредитоискателя; извършен е правен анализ по предвидения в ПКД ред, резултатите от който са обективирани в образец по Приложение 2а от ПКД; изготвени са положителни становища от Управление „Кредитиране“ и Дирекция „Кредитен риск“, взето е решение на управителния орган съобразно дадените становища.

Въз основа на изложеното не се установява да е нарушена конкретна норма от ПКД, нито да е налице нарушение на императивни разпоредби на нормативен акт, свързани с кредитирането, включително разпоредби относно начина на обезпечаване на вземанията на банката. По двата договора е предвидено задължение за кредитополучателя да учреди обезпечение, което задължение е било скрепено със срок, а неизпълнението му е могло да бъде санкционирано чрез обявяване на кредита за предсрочно изискуем, т.е. установено е едно задължение с немаловажни правни последици, насочени към защита на кредитора. Не може да се приеме, че сключването на договорите без предвиждане на задължение за предварително учредяване на обезпеченията се явява нарушение на конкретно определено правило – вътрешно или нормативно установено, тъй като, както беше посочено, няма изрична норма, установяваща задължително учредяване на противопоставимо на трети лица обезпечение преди усвояване на средствата. При това следва да се отчете, че избраното в случая обезпечение е ипотека/залог върху активите, които кредитополучателят е следвало да придобие чрез кредитните средства, а това само по себе си изключва възможността същият да учреди обезпечението преди сключване на финансираната сделка и преди придобиване от него на собствеността върху актива.

Въпреки това част от договорените обезпечения са били и учредени преди усвояване на средствата – в деня на сключване на договорите са сключени договори за особен залог върху вземанията на кредитополучателя по банкови сметки, открити при ищеца. Липсата на последващо вписване на тези договори в ЦРОЗ (което с оглед действалата към момента редакция на чл. 2 ЗОЗ е имало значение не за валидност на обезпеченията, а за тяхната противопоставимост ) не може обаче да се вмени в пряка вина на ответниците, тъй като същите съгласно описаната по-горе кредитна процедура не е следвало да осъществяват текущ контрол върху обезпечеността на вземанията на банката.

Действително, независимо от липсата на конкретна норма, задължаваща администраторите да сключват кредитната сделка само с уговорено предварително обезпечение на вземанията, сключването на такава сделка би могло да е в нарушение на общото задължение, произтичащо от заеманите от ответниците длъжности, за полагане на грижата на добрия банкер. Това би било налице, ако при сключване на сделката не са съобразени добрите стандарти за извършване на банкова дейност – например е допуснато кредитиране без предварително обезпечение на лице с лош кредитен рейтинг или с недоказан източник на средствата за погасяване на кредита. В настоящия случай обаче не се установяват такива факти, напротив - за кредитоискателя са събрани данни за добра търговска репутация – към момента на сключване на първия договор дружеството е било дългогодишен клиент на банката (от декември 2007 г.), „на пълно банково обслужване“ от нея, сключило е предварителен договор за придобиване на имотите, предмет на финансирането, като е предвидило препродажбата им като източник на средства за погасяване на кредита. Преди сключване на втория договор от служител на банката е изготвен преглед на кредитната експозиция и анализ на финансовото състояние по отчети към 31.12.2013 г., в който е удостоверено, че клиентът редовно обслужва вече отпуснатия първи кредит, има коефициенти на ликвидност многократно над референтните стойности. Видно е, че на изследване са били подложени именно показатели, предвидени като релевантни в ПКД, и техният анализ е довел съответните служители от Управление „Кредитиране“ и Дирекция „Кредитен риск“ до заключението, че „клиентът има много добра репутация, винаги изпълнява ангажиментите си към банката и предоставя исканата информация, притежава управленски опит и качествена управленска структура …. в състояние е да обслужва кредитните си задължения от гарантирани източници на приходи“.

Заключението на ССчЕ потвърждава този извод – по сметките на кредитополучателя за периода от сключване на първия договор до 20.06.2014 г. са постъпили значителни парични средства и според вещото лице „наличностите са били достатъчни, за да бъдат обслужени падежиралите задължения на съответните падежни дати“.

Изложеното е характеризирало клиента като ниско рисков и отчитането на това обстоятелство при взимане на решение относно параметрите на кредитната сделка не може да се окачестви като противоправно. Дори обаче да се приеме, че е налице нарушение на общото правило за полагане на грижата на добрия стопанин, произтичащо от заеманите от ответниците длъжности, не може да се приеме, че е доказан последният елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение, а именно - причинна връзка между деянието и причинената вреда. От заключението на ССчЕ се установява, че по договора от 24.08.2011 г. в периода от сключването му до 20.06.2014 г. кредитополучателят е заплатил сумата от 11 664 833, 67 евро, от които 5 874994 евро – погасена главница и 5 789 839, 67 евро – погасена възнаградителна лихва. От таблица № 1 на ССчЕ е видно, че погашенията са извършвани регулярно – ежемесечно и без забава, като извършването им е преустановено на 26.05.2014 г. – малко преди поставяне на банката под специален надзор с решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ. Налице са погашения и по договора от 2014 г. – за периода до 25.05.2014 г. е погасена е дължимата към този момент възнаградителна лихва в общ размер от 139 768, 75 евро, платена на договорените падежи.

От изложеното е видно, че кредитополучателят е изпълнявал точно във времево и количествено отношение договорите за кредит, като е погасявал изискуемите си задължения в периода, в който ответниците са заемали длъжността „администратори“ на банката, и до този момент банката е генерирала печалба от сключените договори в резултат от редовно заплатената възнаградителна лихва по тях. След прекратяване на мандатните отношения на ответниците кредитополучателят преустановява плащанията, но този резултат по никакъв начин не може да бъде обвързан причинно с действията на ответниците по сключване на договорите, дефинирани от ищеца като противоправни. Напротив, установява се бездействие на лицата, управляващи банката, за немалък период след настъпилото неизпълнение - до момента на предприемане на действия по съдебна защита съответно през 2015 г. и 2016 г. Ето защо настъпването на т.нар. вреда, изразяваща се според ищеца в непогасения размер на главницата, не може да бъде пряко причинно свързана с противоправно поведение на ответниците, тъй като същите не са дължали активни действия по защита на правата на банката в период, в който тези права не са били накърнени.

Недоказването на два от елементите на фактическия състав на процесното вземане мотивира настоящия състав да приеме, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

Ищецът следва да заплати по сметка на съда на основание чл. 57, ал. 6 ЗБН държавна такса в размер от 2 043 842, 80 лв. и - 150 лв. депозит за вещо лице, платен от бюджета на съда вместо освободения от разноски ответник Г.Х.. Така мотивиран, съдът