РЕШЕНИЕ

№ 5327

гр. София, 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20241100108135 по описа за 2024 година Съдът намира, че е сезиран положителен установителен иск предявен от А. Т. Н. срещу Д. З. З.. Ищецът твърди, че на 18.04.2023 г. Д. З. З. в лично качество е подписала в качеството си на авалист в полза на А. Т. Н. запис на заповед за сумата от 95 000 евро. Записът на заповед бил с издател УАН МОДЕРН ЕООД /с управител Д. З. З./, платим на предявяване, предявен за плащане на 29.05.2023 г. Твърди, че записът на заповед е редовен от външна страна. Въпреки предявяването, плащане не последвало. Ищецът подал заявление по чл. 417 ГПК срещу ответника-авалист, както и срещу издателя УАН МОДЕРН ЕООД, по което било образувано ч. гр. дело № 29825/2023 г. по описа на СРС, но тъй като авалистът е подал възражение в срок срещу издадената заповед, се предявява и настоящият установителен иск за съществуване на вземанията спрямо него. Моли същият да бъде уважен, както и да се присъди законната лихва от 01.06.2023 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника. Твърди, че записът на заповед е сключен като гаранция на договор за покупко- продажба на картини от 01.03.2022 г. Договорът бил сключен между А. Н. като продавач и УАН МОДЕРН ЕООД и Д. З. З. като купувачи. Стойността на договора била 124 500 евро, било предвидено цената да бъде платено в срок до 3 месеца, а собствеността върху картините следвало да премине върху купувача в момента на плащането им, когато продавачът следвало да предаде картините. Били предадени 4 картини на стойност 15 000 евро, която била заплатена. Другите картини не били получавани и не били плащани.

Каузалното правоотношение относно останалите картини не проявило ефект. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Правната квалификация на иска е: чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с 535 ТЗ във вр. с чл. 485 ТЗ.

На 01.06.2023 г. ищецът подал в Софийския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника и УАН МОДЕРН ЕООД. По образуваното ч. гр. д. № 29825/2023 г. по описа на СРС, 151 състав е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Ответникът по настоящото производство е подал в срок възражение с вх. № 53370 от 19.02.2024 г. /18.02.2024 г. е почивен ден неделя, а препис от заповедта му е редовно връчен на 18.01.2024 г. – виж л. 33 от ч. гр. д./ против заповедта за изпълнение по чл. 414, ал. 2 ГПК, което е довело до предявяването на настоящата искова молба. Предявеният установителен иск по реда на чл. 422 ГПК е допустим, тъй като е предявен в срок в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същото вземане.

Предвид изложеното и с оглед дадените указания от заповедния съд А. Т. Н. е предявила настоящия иск срещу възразилия длъжник Д. З. З.. Предявения иск по реда на чл.422 ГПК е допустим, тъй като е предявен в срок в резултат от своевременно депозирано възражение.

Представен е в оригинал /в заповедното производство/ запис на заповед от 18.04.2023 г. издаден от УАН МОДЕРН ЕООД в полза на А. Т. Н. с авалист Д. З. З.. Ответникът не оспорва, че е подписал процесния запис на заповед в качество му на управител на УАН МОДЕРН ЕООД и в лично качество, като авалист.

За да има изпълнителна сила, записът на заповед следва да съдържа предписаните в разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити, като тяхната кумулативна наличност обуславя действителността на менителничния ефект. Записът на заповед като абстрактна ценна книга на заповед представлява едновременно основание и доказателство за пораждане на паричното вземане в полза на ремитента /поемателя/ или на последния джиратар, което е материализирано в менителничния ефект. Съгласно ТР № 1/2004 г. от 28.12.2005 г. на ВКС по д. № 1/2004 г., ОСТК, за да е редовен записът на заповед от външна страна, е необходимо самият документ да е назован „запис на заповед”, както и в самия текст на същия да е изписан изразът „запис на заповед”, както предписва чл. 535, т. 1 ТЗ. В представената ценна книга се съдържа наименованието “запис на заповед” както в заглавието на документа, така и в текста на същия. Налице е безусловна клауза за заплащане на определена парична сума от 95 000 евро. В менителничния ефект като място на издаване е определен гр. София, като място на плащане – гр. София, кв. Драгалевци, ул. ••••, като процесният запис на заповед е издаден на 18.04.2023 г. Ценната книга е платима на предявяване. Записът на заповед е предявен и представен за плащане на 29.05.2023 г. Уреденото в чл. 483-чл. 485 ТЗ менителнично поръчителство /авал/ има самостоятелен и неакцесорен характер спрямо главното задължение. За менителничното поръчителство не намират приложение разпоредбите на чл. 146, ал. 3, 147 и 148 ЗЗД, поради съществените разлики между задължението на авалиста в сравнение с поръчителството, към менителничното поръчителство не се прилага принципът на акцесорност на договора за поръчителство /виж решение № 185 от 22.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 136/2010 г., II т. о., решение № 120/30.07.2010 г. по т. д. № 988/2009 г. на ВКС, ІІ т. о./. Менителничното поръчителство /авал/ се учредява с едностранното волеизявление на авалиста, което трябва да бъде изразено върху менителничния документ, евентуално върху алонжа чрез употребата на формалния израз ”като поръчител” или друг равнозначен израз и подпис от поръчителя /чл.484, ал.1 ТЗ/. С чл. 484, ал. 2 ТЗ е предвидено, че авалът може да се учреди и само чрез поставяне на подпис върху лицевата страна на ефекта от лице, което не е издател или платец по него. Подписът на лицевата страна на менителницата /записа на заповед/, ако не е на платеца или издателя, учредява менителнично поръчителство /авал/ /виж решение № 120 от 30.07.2010г. по т.д. № 988/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 11 от 11.03.2013г. по т.д. № 234/12г. на ВКС, I т.о./.

Налице е редовна ценна книга – запис на заповед, с всички предвидени в разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити, авалист по която е настоящият ответник Д. З. З.. Предмет на делото по предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК в хипотеза на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Записът на заповед е от категорията на абстрактните сделки, предвид което основанието не е елемент от фактическия състав на сделката и не обуславя нейната действителност. Поначало обаче записът на заповед служи за обезпечаване на вземане по каузално правоотношение, което може да е възникнало в резултат от проявлението на различни юридически факти. Именно каузална сделка обикновено е непосредствената причина за менителничното задължаване. Ето защо при надлежно въведени от страните в производството твърдения и възражения за връзка между записа на заповед и каузалното правоотношение, съдът е длъжен да изследва наличието на такава връзка /виж решение № 127/12.07.2013 г. по търг. д. № 274/2012 г., II т. о., ВКС/.

При липса на спор между страните за причината за издаване на записа на заповед, ако твърдението за връзката между ценната книга е въведено от ищеца или от ответника от иска по чл. 422 ГПК, кредиторът доказва съществуването на вземането по каузалната сделка, а длъжникът – възраженията си, произтичащи от каузалното правоотношение. При предявен иск по чл. 422 ГПК за установяване на съществуването на вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 10 ГПК, съдът следва да разпредели доказателствената тежест съобразно с нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, като възложи на всяка от страните доказването на фактите, на които са основани твърденията и възраженията й и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. за несъществуването на вземането по записа на заповед /виж решение № 143 от 01.02.2013 г. по т. д. № 870/2011 г. на I т. о. на ВКС/.

При липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника-длъжник релативни възражения, като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по каузалното правоотношение. Ако страните спорят относно конкретното каузално правоотношение и връзката му с издадената ценна книга, като сочат различни каузални правоотношения, по повод или връзка с които е издаден записът на заповед, съдът обсъжда в мотивите на решението този въпрос. При доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя страна е въведено в делото, съдът разглежда заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения запис на заповед. В случай, че обстоятелствата свързани с причината, поради която записът на заповед е бил издаден, бъдат установени, тежестта на доказване на съществуването на вземането, преминава върху кредитора, който следва да установи фактите, от които произтича неговото вземане, т. е. пораждането на задължението и дължимостта му към предявяване на иска /виж решение № 229 от 29.01.2021 г. по гр. д. № 4529/2019 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 60173 от 09.09.2021 г. по гр. д. № 1640/2020 г. на IV г. о. на ВКС/.

В случая няма спор, че записът на заповед обезпечава каузално правоотношение.

Ответникът сочи с отговора на исковата молба като каузално правоотношение договор за покупко-продажба на картини от 01.03.2022 г. Ищецът не оспорва това обстоятелство, но на основание чл. 143, ал. 2 ГПК излага, че договорът за покупко-продажба на картини е изменен с анекс от 18.04.2023 г., а именно като обезпечение на сключения анекс, е издаден процесният запис на заповед.

От представения договор за покупко-продажба на картини от 01.03.2022 г., сключен между А. Н. /от една страна – продавач/ и УАН МОДЕРН ЕООД и Д. З. /от друга страна – купувачи/ се установява, че предмет на договора са следните картини: „Созопол 2“ с автор Атанас Пацев, „Копривщица“ с автор Атанас Пацев, „Созопол 1‘с автор Атанас Пацев, „Стария Пловдив“ с автор Атанас Пацев, „Пазар“ с автор Бенчо Обрешков, „Моми с кошници“ с автор Бенчо Обрешков, „Момиче с гълъб“ с автор Бенчо Обрешков, „Селски пейзаж“ с автор Бенчо Обрешков, „Стария Пловдив“ с автор Златю Бояджиев, „Жена“ с автор Иван Ненов, „Натюрморт“ с автор Светлин Русев. Цената на картините е определена на 124 500 евро общо, като цената на всяка картина е приложена към нея. Срокът за плащане е 3 месеца. Продавачът се е задължил да предаде вещите във вид, количество и качество, съгласно уговореното с купувача. Съгласно чл. 304 ТЗ лицата, които при сключване на търговска сделка поемат общо задължение, се смятат солидарни длъжници, ако от сделката не следва друго. Договорът за покупко-продажба на картини има характер на търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 вр. с чл. 318 ТЗ.

От представения по делото анекс от 18.04.2023 г. /л. 46 от делото/ към договор за покупко-продажба на картини от 01.03.2022 г., сключен между А. Н. /от една страна – продавач/ и УАН МОДЕРН ЕООД и Д. З. /от друга страна – купувачи/ се установява, че до момента купувачите са заплатили и са получили картините на Атанас Пацев за общ сума от 20 000 евро. Купувачите били платили допълнително 5000 евро, представляващи частично авансово плащане по договора. Купувачите се задължавали да изкупят останалите картини в срок до 29.05.2023 г. В тридневен срок от плащането, продавачът е длъжен да предаде на купувачите картината, за която е получил плащане. Купувачите са се съгласили и са декларирали, че съхраняваните при продавача картини съответстват на картините описани по договора и нямат претенции относно автентичност, идентичност и качества на картините. За обезпечаване на задълженията по договора, купувачите подписали запис на заповед. Всички останали клаузи по договора оставали непроменени.

Отвеникът Д. З. е оттеглили възражението си и не оспорва, че е подписала представения по делото анекс от 18.04.2023 г. От съдържаните на анекса, посоченото в него, че се подписва запис на заповед, датата на издаване на анекса, която съвпада с датата на издаване на записа на заповед – 18.04.2023 г., датата на падежа по анекса, която съвпада с датата на предявяване на записа на заповед – 29.05.2023 г., се установява при условията на пълно и главно доказване, че именно във връзка с подписания анекса и останалите при подписването му дължими суми по договора за покупко-продажба, е издаден процесният запис на заповед, поради което при разглеждане на релативните възражения, съдът следва да вземе предвид и подписаният анекс.

Доколкото в случая авалистът е страна по каузалното правоотношение, то той на общо основание може да прави възражения, произтичащи от това правоотношение. Когато е установена връзка между записа на заповед и валидно възникнало каузално правоотношение, между поемателя по записа на заповед и трето за правоотношението по абстрактната сделка лице – длъжник по каузалното правоотношение, и приета между издателя на записа на заповед и поемателя обезпечителна връзка между записа на заповед и каузалното правоотношение, то погасяването на задължението по каузалното правоотношение може да има ефект върху погасяване на задължението, основано на запис на заповед. Наличието на вземане на поемателя на записа на заповед е обусловено от наличието на негово вземане в качеството му на кредитор по каузалното правоотношение.

Относно възраженията за недействителност на договор за покупко-продажба на книги и анекса към него:

Не се установява при условията на пълно и главно доказване сключеният договор да е привиден и да прикрива договор за посредничество. Действително отношенията между страните са значително усложнени, но това само по себе си не обуславя порок на сделката. Ответникът следва при условията на пълно и главно доказване да установи твърдяната нищожност. Договорът за посредничество попада в приложното поле на чл. 49-51 ТЗ и е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 4, предл. 2 ТЗ. Предмет на договорът за посредничество не е извършването на определена работа, а постигането на определен резултат – свързване на страните за сключването на сделки. Договорът за търговско посредничество за сключване на договора за покупко-продажба включва организиране на огледи, посредничество за постигане на съглашение между страни по сделка, съдействие за проучване на цени, за снабдяване с информация. Търговският посредник има правото на възнаграждение, ако посредникът е свързал страните по сделката /виж определение № 383 от 25.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 689/2010 г., I т. о., решение № 1406 от 7.I.1994 г. по гр. д. № 390/93 г., на състав на V-то г. о. на ВС и определение № 690 от 21.10.2010 г. по т. д. № 328/2010 г. на I т. о. на ВКС/. Представеният договор за покупко- продажба на картини и анекс към него не разкриват характеристиките на подобен вид договор. Не е уговорено възнаграждение за посредничество, липсват уговорени задължения по договора за Д. З. да съдейства за продажбата на картините, да свързва потенциални купувачи с продавача. Противното не се установява и от разпита на свидетеля А. К.. Свидетелката твърди, че ответникът е предоставял картини, които се закупували за инвестиция, като след това Д. З. ги продавала на трети лица и първоначалните купувачи, получавали комисионна за това. Дадените показания се отнасят за периода преди Covid, в който свидетелят твърди, че всичко е вървяло успешно. Предходните отношения между страните и начинът, по който ищецът е придобил право на собственост върху картините, не засягат процесния договор и анекс към него. Волята на страните по тях е ясна и съдържа основните характеристики на договора за покупко-продажба.

Не се установяват по делото и твърденията, че анексът е сключен при заплаха и натиск. Показанията на свидетеля К. са неконкретизирани и не съдържат обстоятелства за конкретно упражнен натиск или заплаха от страна на А. Н. към Д. З.. Не може да се приеме за основание за унищожаемост на договора по чл. 30 ЗЗД и телефонният разговор между третото лице В.Д. и свидетелката Д. З.. Свидетелката сочи, че някъде през 2023 г. е бил разговорът, но недоуточнява дали разговорът е бил преди или след сключването на анекса. На първо място, сам по себе си проведеният разговор не би могъл да се приеме за упражнена принуда за сключване на договора/анекса. На следващо място, не се установява и връзка между проведения разговор и подписването, на който и да е от двата документа.

Оттук, съдът намира, че каузалното правоотношение е действително и не страда от въведените в процеса пороци от авалиста.

Без значение е дали договорът за покупко-продажба на картини и анексът са сключени в резултат на предходна продажба с уговорка за изкупуване. Отношенията между страните и В.П.Д. са извън предмета на настоящото производство, а съгласно чл. 333 ТЗ продажбата с уговорка за изкупуване трябва да бъде в писмена форма и да определя срока, в който правото на изкупуване може да бъде упражнено, като подобни обстоятелства по производството не се установяват.

С оглед всичко изложено, съдът намира, че по делото се установява действително каузално правоотношение между страните, за обезпечението на което е издаден процесният запис на заповед. Вземането по договора и анекса е изискуемо, доколкото крайният падеж за плащането по тях е 29.05.2023 г. Несъмнено с процесния договор за покупко-продажба на картини и анекс към него картините са достатъчно индивидуализирани с автор, заглавие, размер, техника, налице са индивидуално определени вещи. По арг. от чл. 24, ал. 1 ЗЗД, когато вещта е индивидуално определена, тогава прехвърлянето на собствеността става по силата на самия договор, без да е необходимо фактическото предаване на вещта. Прехвърлянето настъпва в момента на постигане на съгласие между страните в предвидената от закона форма за действителност. При индивидуално определените вещи рискът преминава върху купувача от момента на сключване на договора – чл. 186а ЗЗД. Т. е. без значение от момента на предаване на вещите, то собствеността върху посочените картини е преминала върху купувачите УАН МОДЕРН ЕООД и Д. З. М. от датата на сключване на договора за покупко-продажба. От момента на сключването на договора до момента на предаването продавачът има задължението да пази индивидуално определената вещ с грижата на добрия стопанин.

Собствеността върху индивидуално определените вещи е прехвърлена още със сключването на договора за покупко-продажба на 01.03.2022 г., като ответникът е в неизпълнение, тъй като не е заплатил договорената цена. Доколкото предаването на картините е отложено по обща воля на страните, то това обстоятелство е извън предмета на настоящото производство. Относно картината „Моми с кошници“ на Бенчо Обрешков, се установява, че първо картината е прехвърлена от УАН МОДЕРН ЕООД /продавач/ на Д.И. с договор от 29.05.2020 г., сключен е договор за консигнация между Д.И. и УАН МОДЕРН ЕООД /л. 78/, с който правото на продажбата на картината е предоставено на УАН МОДЕРН ЕООД, след което УАН МОДЕРН ЕООД /продавач/ е сключил договор за покупко-продажба за тази картина с В.П.Д. /който живее на семейни начела с А. Н./ на 17.09.2020 г. /л. 72-76/. Отделно ответникът в съответния за това срок не е оспорил /оспорването е направено едва с молба с вх. № от 06.03.2025 г. след срока по чл. 133 ГПК и въпреки че именно ответникът е разкрил каузалното правоотношение между страните, поради което се явява преклудирано/, че картините предмет на договора са собственост на А. Н.. Напротив, с анекса е декларирано, че се съхраняват от продавача, който в съдебно заседание е потвърдил готовността да предаде картините след получаване на продажната цена. По делото не се твърди в нито един момент разваляне на договор и ответникът не се позовава на чл. 189 ЗЗД /възраженията са насочени срещу действителността на правоотношението/. Съдът не е разпределял доказателствена тежест в тази насока и не е изследвал въпроса, дали придобитите от В.П.Д. картини са прехвърлени и по какъв начин на фактическия му съжител А. Н.. Следователно по производството, освен че не се твърди, не се и установява процесният договор за покупко-продажба и анексът към него да не са породили вещно- танслативен ефект, а и до развалянето на договора страните са обвързани от същия и следва да изпълняват задълженията си по него. При евентуално бъдещо неизпълнение на договорните задължения на продавача са предвидени съответни клаузи за неустойка в договора, а и при липса на изпълнение на задължението за предаване на картините, купувачът винаги може да развали договора, както и да претендира съответните последици от неизпълнението.

При установено изискуемо вземане по каузалното правоотношение, както и редовен от външна страна запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, предявеният иск следва да се уважи изцяло. Претендираната от ищеца с исковата молба сума в размер на 95 000 евро ще се присъди, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК– 01.06.2023 г. до изплащане на вземането.

По разноските:

Предвид изхода на спора право на разноски има само ищецът.

Съдът следва да се произнесе по разноските и в заповедното производство.

Претендира се държавна такса в размер на 3716.08 лв. Спрямо единия длъжник /издател на записа на заповед/ заповедта за изпълнение е влязла в сила, а разноските по делото се дължат при условията на разделност, поради което за заповедното производство в тежест на ответника З. ще се възложат ½ от разноските по заповедното производство или 1858.04 лв. – разноски по ч. гр. д. № 29825/2023 г. по описа на СРС, 151 състав.

В исковото производството ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата на разноски за заплатена държавна такса 3716.08 лв. и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лв. Ответникът е релевирал в срок възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираните от страна на ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в настоящото производство. Съобразно правната и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия, съдът намира, че възражението е неоснователно. Макар и съдът да не следва да съобразява Наредба № 1 за адвокатските възнаграждение, то само като ориентир следва да посочи, че минималното адвокатско възнаграждение при подобен размер на иска е над 11 000 лв. Съдът, съобрази освен размера на претенцията, то и извършените процесуални действия – събраните доказателства. проведените няколко съдебни заседания, на които е присъствал процесуалният представител на ищеца, подробните писмени бележки, поради което намира възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно. Повод за исковото производство е дал ответникът, поради което и в негова тежест следва да се възложи общо сумата от 7 216.08 лв. разноски за исковото производство.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД