Решение № 20608 от 16.6.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 10377/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл.27 ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/. Делото е образувано по жалба на „Метал груп елит“ ЕООД с ЕИК срещу Акт на Ръководителя УО на програма „Развитие на човешките ресурси“ към Министерство на труда и социалната политика, с който е одобрен Оценителен доклад за техническа и финансова оценка на проектните предложения по процедура за подбор на проекти по Процедура №BG05SFPR002-1.004 „Адаптирана работна среда“, с който проектно предложение №BG05SFPR002-1.004-0333 е класирано в Списъка с резервни проектни предложения. В жалбата се развиват съображения за противоречие на административния акт с материалноправните разпоредби и нарушение на административнопроизводствените правила при неговото издаване. С тези мотиви се иска отмяна на акта. В с. з. жалбоподателят се представлява от адв. С., която поддържа жалбата на посочените в нея основания. Претендира разноски. Ответникът - Ръководителя на УО на Програма „Развитие на човешките ресурси“ към Министерство на труда и социалната политика се представлява от държавен експерт с юридическо образование Т., която моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От фактическа страна. „Метал груп елит“ ЕООД с ЕИК е подало проектно предложение №BG05SFPR002-1.004-0333 в процедура за подбор на проекти по Процедура №BG05SFPR002-1.004 „Адаптирана работна среда“ по Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027. Съгласно Заповед № РД-03-31/15.09.2022 г. на зам.министъра на труда и социалната политика за Ръководител на управляващия орган на ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027“ (ОП РЧР), с всички произтичащи от това права, отговорности и задължения, е определен Ц. И. С. - Г. Д. на ГД „Европейски фондове, международни програми и проекти“ Със Заповед № №РД01-14/22.01.2024 г., изменена със заповеди №РД-01- 20/26.01.2024 г., №РД-01-62/01.03.2024 г., № РД-01-96/16.04.2024 г. и № РД-01-203/09.08.2024 г. на главния директор на ГД „Европейски фондове, международни програми и проекти“ и Ръководител на УО на ОП РЧР 2021 – 2027, е определен състава на О. К. за разглеждане, оценка и класиране на подадените проектни предложения в рамките на процедура за подбор на проекти №BG05SFPR002-1.004 „Адаптирана работна среда“. Видно от приложените писмени доказателства по административната преписка, на етап 1: „Оценка на административно съответствие и допустимост“, проектното предложение на кандидата е предложено да премине за следващ етап на оценка. На етап 2: “Техническа и финансова оценка“, се извършва оценка на предложенията в съответствие с Методологията за техническа и финансова оценка по процедурата (приложение за информация към Условията за кандидатстване) и Таблиците за оценка на проектно предложение по процедурата. Предложението на жалбоподателя, като допуснато до този етап, е оценено от двама членове на комисията с право на глас, като окончателната оценка е получена средноаретмитично на получените две оценки. В резултат, класирането на одобрените кандидати е отразено в ИСУН и в системата е генериран Доклад от работата на оценителната комисия (Доклада). Съгласно Доклада, проектното предложение на жалбоподателя е класирано в Списъка с резервни проектни предложения за „Регион в преход“. Жалбоподателят оспорва Актът, с който Докладът е одобрен от Ръководителя УО на програма „Развитие на човешките ресурси“ към Министерство на труда и социалната политика. Правни изводи: Жалбата е подадена в срок, на основание чл. 140, ал.1 от АПК, във вр. чл. 149 от АПК, доколкото в случая актът е съобщен чрез публично оповестяване по електронен път и не съдържа указание за неговото обжалване. По отношение на наведените твърдения от процесуалния представител на ответника в приложения към административната преписка отговор на жалбата за недопустимост на оспорването, съдът счита следното: За всеки кандидат с одобрено проектно предложение, включено в резервния списък, е налице правен интерес от законосъобразно оценяване на проекта. Актът, с който това оценяване е одобрено от РУО е актът с правна [жк], ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 35, т. 2 ЗУСЕФСУ. Този акт е сбор от индивидуални административни актове, като всеки кандидат, попаднал в списъка с резервните проектни предложения има правен интерес да го оспорва в частта за одобрената оценка по неговия проект, именно предвид пряката зависимост между одобреното оценяване и мястото на кандидата в списъка на класираните участници. Одобреният от Ръководителя на УО на основание чл. 36, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 35, т. 2 от ЗУСЕФСУ Оценителен доклад с приложения списък на резервните предложения относно този участник засяга негови законни интереси и подлежи на съдебен контрол по реда на АПК като индивидуален административен акт. Към настоящия момент практиката на ВАС по така поставения спор е еднопосочна, като е изоставена формираната такава в обратен смисъл (Виж определение на ВАС по адм.д. №515/2018 година по описа на ВАС, определение по адм.д.№9542/2021 г. на ВАС). Предвид изложеното, съдът счита жалбата за депозирана от надлежна страна, адресат на оспорения административен акт, имаща право и интерес от оспорването, поради което жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С оспореният административен акт на ръководителя на УО на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027, на 30.09.2024 г. е одобрен Оценителен доклад за техническа и финансова оценка на проектните предложения по процедура №BG05SFPR002-1.004 „Адаптирана работна среда“ на оценителната комисия, с който е извършено класиране на проектните предложения и са приети списъци по смисъла на чл. 35, т.1, т.2 и т. 3 от ЗУСЕФСУ. Проектно предложение №BG05SFPR002-1.004-0481 „Подобряване на работната среда във Втора СБАГБАЛ „Шейново“ ЕАД, чрез осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд“ по Процедура №BG05SFPR002-1.004 „Адаптирана работна среда“ е класирано под № 338 в Списъка с резервни проектни предложения за „Регион в преход“, подредени по реда на тяхното класиране и съобразно категорията на кандидатите, които успешно са преминали оценяването, но за които не достига финансиране", представляващ списък по смисъла на чл. 35, т.2 от ЗУСЕФСУ. Оспореният акт съдържа съгласно чл. 36, ал.1, т.1 от ЗУСЕФСУ и чл. 23, одобряване на Оценителния доклад, съгласно чл. 29, ал.2, т.2 от ЗУСЕФСУ класирането на проектните предложения и списъците на проектните предложения, одобрени за финансиране, резервните проектни предложения, които успешно са преминали оценката, но за които не е достигнало финансиране, и отхвърлените проектни предложения. Одобряването на Оценителният доклад от РУО от 30.09.2024 г. е административен акт по глава трета, раздел II от ЗУСЕФСУ, поради което и съгласно чл. 27, ал.1 ЗУСЕФСУ подлежи на съдебно оспорване по реда на АПК. По същество оспореният административен акт в цялост обективира множество индивидуални административни актове, всеки един от които е произнасянето на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 по допускането и класирането на всяко едно от проектни предложения, получени в процедурата. От представените доказателства по делото е видно, че оценителната комисия е назначена със заповед №РД01-14/22.01.2024 г. на главния директор на ГД „Европейски фондове, международни програми и проекти“ и Ръководител на УО на ОП РЧР 2021 – 2027, изменена със заповеди №РД-01- 20/26.01.2024 г., №РД-01-62/01.03.2024 г., № РД-01-96/16.04.2024 г. и № РД-01-203/09.08.2024 г. л.42-52 от делото. Одобреният оценителен доклад и списъците по чл. 35, т.1, 2 и 3 от ЗУСЕФСУ, представляващи неразделна част от него, са в писмена форма и съдържат мотиви, обективирани в оценителния доклад, като чл. 36 от ЗУСЕФСУ не предвижда издаването на нарочен акт, различен от одобрението извършено в конкретния случай надлежно, чрез подпис на компетентния орган, поради което и съдът намира, че не са налице нарушения на чл. 146, т.2 от АПК. По делото се установява, че със Заповед № РД-01-318/16.10.2023 г., изменена със Заповед №РД-01-326/25.10.2023 г. и Заповед №РД-01-2/05.01.2024 г., УО е утвърдил Условия за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027, по процедура за подбор на проекти №BG05SFPR002-1.004 „Адаптирана работна среда“. Основните изисквания за провеждане на процедурата чрез подбор са регламентирани в чл. 29 - 38 от ЗУСЕФСУ. Компетентен да определи на кои проектни предложения следва да бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ е ръководителят на управляващия орган - чл. 36, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ, съответно чл. 37, ал. 3 и чл. 38, т. 1 ЗУСЕФСУ, но с цел компетентна оценка на предложенията законодателят е възложил оценъчната дейност на нарочна комисия - чл. 33, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Комисията по чл. 33, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, т. нар. оценителна комисия, не е самостоятелен административен орган с властнически правомощия. Тя е помощен орган на ръководителя на УО. Има установени в закона правомощия - да оцени и да класира проектните предложения, но не е овластена да издава завършени юридически актове. Нейният структурен състав, изисквания към участващите лица, както и правилата на нейната работа се определят с акта по чл. 28, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ, т. е. с ПМС № 23/2023 г. Следователно, комисията по чл. 33, ал. 1 ЗУСЕФСУ е законово установен помощен орган на ръководителя на управляващия орган, чиято дейност е нормативно регламентирана, и която е част от процедурата по подбор. По силата на изрична правна норма - чл. 35 ЗУСЕФСУ комисията изготвя и нарочен акт - оценителен доклад, който заедно с резултатите от оценката, става мотив на акта на ръководителя на управляващия орган по чл. 36, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 35 ЗУСЕФСУ, съответно чл. 37, ал. 3 и чл. 38, т. 1 ЗУСЕФСУ. Този характер на комисията - на помощен орган, на нейната дейност - на част от процедурата по подбор, и на значението на нейните актове - на мотиви на крайния, пораждащ права и засягащ законни интереси индивидуален административен акт, предпоставя и необходимостта от проверка спазването на нормативните изисквания относно нея в хода на съдебното производство по контрол за законосъобразност на акта по чл. 36, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 35 ЗУСЕФСУ. Със Заповед № №РД01-14/22.01.2024 г., изменена със заповеди №РД-01- 20/26.01.2024 г., №РД-01-62/01.03.2024 г., № РД-01-96/16.04.2024 г. и № РД-01-203/09.08.2024 г. на главния директор на ГД „Европейски фондове, международни програми и проекти“ и Ръководител на УО на ОП РЧР 2021 – 2027, е определен състава на О. К. за разглеждане, оценка и класиране на подадените проектни предложения в рамките на процедура за подбор на проекти №BG05SFPR002-1.004 „Адаптирана работна среда“, в който състав са включени и оценителите: Б. Д. и К. Р.. По делото е безспорно, че правилата за формиране на оценителната комисия са спазени. Спазени са и правилата за организиране на работата на оценителната комисия, включително за документиране и отчет на дейността й. Видно от приетите по делото писмени доказателства, проектното предложение на жалбоподателят е оценено от двама оценители - Б. Д. и К. Р.. Спорът по делото е спазени ли са правилата за оценка на проектното предложение от оценителната комисия, в частност от оценителите, извършили независимо един от друг оценка на проектното предложение на жалбоподателя. Съдът не може да упражни контрол върху оценъчната дейност на комисията, както правилно е отбелязал и ответника по делото в писменото си становище. Тази дейност е с експертен характер, но се осъществява в рамките на нормативно и административно установени правила. За да прецени законосъобразен ли е оспорения административен акт, който е обоснован с резултата от оценъчната дейност на комисията, която има помощни функции, е необходимо съдът да провери спазени ли са правилата за оценъчната дейност, обективирана в мотивите на акта, а не да проверява правилна ли е поставената оценка на проектното предложение от оценителите. Съдът не може вместо оценителната комисия да определя оценки на проектното предложение и да го оценява. В законоустановената процедура по ЗУСЕФСУ, РУО има правомощието да одобри предложението на оценителната комисия или тогава, когато прецени, че в процедурата са допуснати съществени нарушения да я върне или да я прекрати. С на изложеното, съдът следва да провери спазени ли са правилата за извършване на оценителна дейност. При съпоставяне на двете независими оценки се установи, че не са налице твърдяните от жалбоподателя нарушения свързани с липса на мотиви касаещи взетите от комисията решения. В този смисъл, константна е съдебната практика по отношение на обстоятелството, че мотиви към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, като е необходимо административният акт да препраща към този друг документ. В случая в самия административен акт е налично фактическото основание за издаването на акта по отношение на жалбоподателя, като конкретно са посочени получените по проектното му предложение точки, а мотивите за конкретното присъждане на точки от оценителите, извършили оценката на проектното предложение, са подробно описани в оценителните листа, попълнени от тях. Оценителните листа са приложение към доклада на оценителната комисия, а с оспорваното решение се одобрява именно този доклад. В жалбата се навеждат твърдения и за неправилно поставени оценки на проектното предложение на жалбоподателя, а именно предвид различния брой точки даден от двамата оценители по посочените в жалбата критерий за оценка. Съдът намира, че броят точки, които присъждат оценителите по всяко проектно предложение зависи изцяло от експертната им оценка. Логично е въз основа вътрешното убеждение, опитът и експертизата на всеки оценител да се формират различни становища, респ. оценки по различните критерии - процесът по оценката се осъществява от оценителите независимо един от друг (чл. 20, ал. 3 от ПМС 23/2023г), което категорично изключва съвместно осъществяване на оценяването или съгласуване на оценките на двамата оценители. Именно предвид това е предвиден и ред, приложим в хипотези, в които оценките на оценителите имат разлика повече от 20 на сто от максимално възможната оценка по процедурата. Тук следва да се има предвид, че именно с цел оценка на проектните предложения, законът предвижда създаване на помощния орган - Комисията по чл. 33, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. Единствено в правомощията на този орган е да оцени по същество проектните предложения. Дори и ръководителят на УО няма право да променя присъдените от оценителите точки или да преразглежда оценките на проектни предложения и да указва на оценителите какви точки да поставят на конкретно проектно предложение. В продължение на това законово разбиране е логично експертната оценка да не подлежи на съдебен контрол, тъй като касае оперативната самостоятелност на помощния орган, и съдът не може да извърши оценка по същество и да даде друг брой точки, различни от определените от оценяващите какъвто смисъл е искането в жалбата. При преглед на наведените в жалбата оплаквания е видно, че те и по същество са неоснователни. В процеса на оценяване комисията по чл. 33 от ЗУСЕФСУ е обвързана от одобрените от УО Условия за кандидатстване и Методика и действа при условията на обвързана компетентност, но това не е така при преценка на степента на съответствие на предложението със съответните критерии. Твърденията на жалбоподателя са свързани единствено с извършената оценъчна дейност по същество. Освен, че присъждането на конкретни точки по съответните раздели на Методологията за техническа и финансова оценка не подлежи на съдебен контрол, твърдението за неправилно присъдени точки е и недоказано. В жалбата са извадени конкретни пасажи от текста на подаденото проектно предложение, които именно са били обект на оценка и които са мотивирали присъждането на определения брой точки, отразен в оценителните листове на всеки от двамата оценители. Поради това и съдът намира, че от страна на ответника са били спазени правилата за оценка на проектното предложение от оценителната комисия, в частност от оценителите, извършили независимо един от друг оценка на проектното предложение на жалбоподателя. Изложеното води до неоснователност на жалбата. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в минималния такъв от 120 лв. С тези мотиви, съдът