Решение № 8979 от 13.10.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1622/2026 г.

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централното управление на Националната агенция за приходите, чрез упълномощен представител, срещу Решение № 31 от 15.05.2026 г. по АНД № 71/2026 г. на Районен съд – Поморие. Касаторът поддържа, че районният съд е приложил неправилно материалния закон. Оспорва изводите за значението на използваната таблица и за икономическата обоснованост на увеличението. Счита, че търговецът не е доказал промени в разходите, които да обосновават поскъпването на конкретния продукт; увеличението на минималната работна заплата и общият инфлационен индекс не оправдават автоматично същия процент на увеличение на продажната цена. Иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление, както и юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Представя писмено становище по същество. Поддържа касационната жалба и изложените възражения. Оспорва наличието на предпоставките за прилагане на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Поддържа, че не е последвал по-благоприятен закон, тъй като не е предвидена по-лека санкция по вид или размер, нито е отпаднала наказуемостта на вмененото деяние. Според касатора разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ е непроменена и запазва задължението на търговците през периода на двойно обозначаване да формират цените добросъвестно и прозрачно, като обосновават всяко увеличение с обективни икономически фактори. Иска отмяна на обжалваното решение, потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът „Яневи 2020“ ЕООД, чрез упълномощен представител оспорва касационната жалба. Поддържа, че липсват конкретни законови критерии за преценка на обосноваността на ценовото увеличение, като този законодателен пропуск не следва да се тълкува във вреда на търговците. Твърди, че поскъпването е обусловено от обективни икономически фактори, и сочи инфлацията и нарастването на разходите за труд, електроенергия и горива като обстоятелства, влияещи върху себестойността. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноските по представения списък. След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Административен съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Районен съд – Поморие е отменил наказателно постановление № 873322-[рег. номер]/09.02.2026 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при НАП, с което на „Яневи 2020“ ЕООД, [ЕИК], е наложена имуществена санкция от 2 600 евро на основание чл. 53 във връзка с чл. 83 от ЗАНН и чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ, за нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ. Вмененото нарушение се изразява в повишаване на продажната цена на закуска „милинка“ в стопанисвания от дружеството обект в [населено място], [улица], към 13.01.2026 г. от 3,00 лв. на 3,30 лв., прието от наказващия орган за необосновано от обективни икономически фактори. За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел за установено, че при проверка на 13.01.2026 г. в стопанисвания от „Яневи 2020“ ЕООД търговски обект в [населено място] е констатирано увеличение на продажната цена на закуска „милинка“ от 3,00 лв. към 11.08.2025 г. и 11.10.2025 г. на 3,30 лв. към датата на проверката. Дружеството е представило изисканата ценова информация и обяснение, свързващо поскъпването с увеличението на минималната работна заплата и произтичащото нарастване на разходите за труд и осигурителни вноски. Съдът е кредитирал писмените и гласните доказателства като непротиворечиви и взаимно допълващи се. От правна страна е приел, че АУАН е съставен от оправомощено лице, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган, при спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН и изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Отхвърлил е възражението за нередовно връчване на АУАН, като е установил, че актът е връчен на упълномощено лице. По съществото на спора районният съд е посочил, че за осъществяване на нарушението по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ е необходимо увеличението да е извършено през периода на двойно обозначаване и да не се дължи на обективни икономически фактори. Приел е, че първото условие е налице, но необосноваността на поскъпването не е установена. В тази връзка е изтъкнал липсата на единни законови критерии за преценка и е счел, че използваната таблица във формат Excel не представлява нормативно предвиден способ за установяване на нарушението. Според съда неяснотата относно заложените параметри, формули и алгоритъм препятства проверката на направения извод, а наказващият орган е следвало да изследва всички относими обстоятелства, включително промените в останалите разходи на търговеца. Съдът е възприел увеличението на минималната работна заплата и свързаните с него осигурителни плащания като фактори, обосноваващи промяната на продажната цена, като е посочил, че следва да се отчитат и инфлацията и нарастването на възнагражденията на служителите. Поради това е заключил, че не е установено необосновано увеличение на цената, и е отменил наказателното постановление. С оглед изхода на спора е присъдил на дружеството 415 евро разноски, след като е уважил възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 600 евро. Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно. При правилно установени факти районният съд е достигнал до правилен краен извод за отмяна на наказателното постановление. Настоящият състав споделя съображенията му относно недоказаността на нарушението и в тази част препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Преценката за обоснованост на увеличението на продажната цена следва да отчита всички относими икономически фактори, включително разходите за труд, енергия и производство. При липсата на единни критерии самото установяване на поскъпване не е достатъчно за ангажиране на отговорността по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ. В случая цената на закуска „милинка“, предлагана от „Яневи 2020“ ЕООД, е увеличена от 3,00 лв. към 11.08.2025 г. и 11.10.2025 г. на 3,30 лв. към 13.01.2026 г., или с 10%. Дружеството е обосновало корекцията с увеличението на минималната работна заплата от 01.01.2026 г. и свързаните разходи за труд и осигурителни вноски. Наказващият орган не е изследвал конкретното отражение на посочения фактор върху себестойността на продукта, поради което изводът за необоснованост на увеличението не е подкрепен с доказателства. Нормативното увеличение на минималната работна заплата не оправдава автоматично всяко поскъпване. Задължението на търговеца да представи доказателства обаче не освобождава наказващия орган от доказването на вмененото нарушение. При неизследваните относими разходи необосноваността на процесното увеличение е останала недоказана. Разпоредбата на § 19 от ЗИД на ЗВЕРБ, предвиждаща само писмени предупреждения до 08.10.2025 г., е неприложима, тъй като процесното деяние е отнесено към 13.01.2026 г. По тези съображения касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане в полза на ответника се следват разноски в размер на 400 евро адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Бургас, двадесет и шести състав,