Решение № 812 от 29.11.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 5211/2022 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. С присъда от 07.06.2022 г. по НОХД № 16331 по описа за 2018 г., Софийски районен съд /СРС/, НО, 134 състав е признал подсъдимата З. В. С. за невиновна в това, че:

І. В гр. София на паркинг, в района на Зала „Фестивална „ в периода от неустановената дата в края на месец октомври 2015г. до неустановена дата в началото на месец август.2016 г при условията на продължавано престъпление с 4 /четири / отделни деяния осъществяващи признаците на един и същ състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите с цел да набави за себе си имотна облага възбудила заблуждение у Р. Б. П., че ще му съдейства да закупи от Л.ови компании на изгодни цени автомобили продавани от тях върнати от Л.ополучатели, като тя ще му предоставя леките автомобили собственост на Л.ови компании с изплатени вноски по Л.овите им договори, в едно с ключ за автомобила, голям и малък регистрационен талон за автомобила, пълномощно от името на собственика на автомобила, декларация по чл.264, ал.2 от ДОПК от името на собственика на автомобила, с които автомобили може да се разпорежда въз основа на предадените му документи срещу съответната сума, която следва да й плати в брой и с това му причинила имотна вреда в големи размери - 95000 /деветдесет и пет хиляди/лева, както следва:

1.

В гр. София на неустановена дата в края на месец октомври 2015г., с цел да набави за себе си имотна облага възбудила заблуждение у Р. Б. П., че дружество „М.Т. ЕООД, ЕИК ••••••• представлявано и управлявано от Н.П.П. му продава собственият си лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер“ с ДК№ •••••••, като в края на месец октомври 2015г. в гр. София на паркинг, в района на Зала „Фестивална „ му предоставила автомобила, за който го уверила че е с изплатени вноски по Л.ов договор, в едно с ключ за автомобила, голям регистрационен талон за автомобила, пълномощно от името на Н.П.П. с права за разпореждане с автомобила, декларация по чл.264, ал.2 от ДОПК от името на Н.П.П. и го уверила че с предадения автомобил може да се разпорежда въз основа на предадените му документи срещу сумата от 20 000/двадесет хиляди /лева която й платил в брой и с това причинила на Р. Б. П. имотна вреда в размер на 20 000/двадесет хиляди/ лева.

2.

В гр. София на неустановена дата през месец май 2016г. с цел да набави за себе си имотна облага възбудила заблуждение у Р. Б. П., че ДСК Л. ЕАД ЕИК ••••••• представляван от Изпълнителния директор К.Д.К. му продава собственият си лек автомобил марка „БМВ“, мод. 118D с ДК№ •••••••, като в гр. София на неустановена дата през месец май 2016г. на паркинг, в района на Зала „Фестивална му предоставила автомобила и го уверила че е с изплатени вноски по Л.ов договор, в едно с ключ за автомобила, голям регистрационен талон за автомобила, пълномощно от името на К.Д.К. - изпълнителен директор на ДСК Л. ЕАД - с права за разпореждане с автомобила, декларация по чл.264, ал.2 от ДОПК от името на К.Д.К. и го уверила, че с предадения автомобил може да се разпорежда въз основа на предадените му документи срещу сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/лева, която й платил в брой и с това причинила на Р. Б. П. имотна вреда в размер на 25 000 /двадесет и пет хиляди/лева.

3.

В гр. София на неустановена дата през месец юни.2016 г., с цел да набави за себе си имотна облага възбудила заблуждение у Р. Б. П., че УНИКРЕДИТ Л. ЕАД ЕИК ••••••• представляван от изпълнителния директор А.Е.А. му продава собственият си лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат СС“, с ДК№ •••••••, като в гр. София на неустановена дата през месец юни 2016г. на паркинг, в района на Зала „Фестивална“ му предоставила автомобила и го уверила че е с изплатени вноски по Л.ов договор, в едно с ключ за автомобила, голям регистрационен талон за автомобила, пълномощно от името на А.Е.А. - изпълнителен директор на УНИКРЕДИТ Л. ЕАД с права за разпореждане с автомобила, декларация по чл.264, ал.2 от ДОПК от името на А.Е.А. и го уверила че с предадения му автомобил може да се разпорежда въз основа на предадените му документи срещу сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/лева която й платил в брой и с това причинила на Р. Б. П. имотна вреда в размер на 25 000/двадесет и пет хиляди/ лева 4.В гр. София на неустановена дата в началото на месец август 2016г., с цел да набави за себе си имотна облага възбудила заблуждение у Р. Б. П., че дружество „СТАНДАРТ Л. ООД“ ЕИК •••••••, управлявано от С.П.Н. му продава собственият си лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „GL420CDI“ с ДК № •••••••, като в гр. София на неустановена дата през месец август 2016г. на паркинг, в района на Зала „Фестивална“ му предоставила автомобила, за който го уверила, че е с изплатени вноски по Л.ов договор, в едно с ключ за автомобила, голям регистрационен талон за автомобила, пълномощно от името на С.П.Н. - управител на „СТАНДАРТ Л.“ ООД с права за разпореждане с автомобила и го уверила че с предадения му автомобил може да се разпорежда въз основа на предадените му документи срещу сумата от 25 000/двадесет и пет хиляди /лева която й платил в брой и с това причинила на Р. Б. П. имотна вреда в размер на 25 000/двадесет и пет хиляди/лева- поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдавал по обвинението за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр.чл. 209, ал. 1, пр.1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК.

ІІ. В гр. София на паркинг, в района на Зала „Фестивална „ в периода от неустановената дата в края на месец октомври 2015г. до неустановена дата в началото на месец август 2016 г при условията на продължавано престъпление с 4 /четири / отделни деяния осъществяващи признаците на един и същи състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите пред Р. Б. П., съзнателно се ползвала от неистински официални документи нотариални удостоверявания, на които е придаден вид, че са извършени от нотариус В.Б., поставени върху Пълномощно с Per. № 10112 от регистъра на нотариус В.Б., вписана с per. № 302 на Нотариалната камара; поставени върху Пълномощно с Per. № 3271, рег. №3187 и per. № 6005 от регистъра на нотариус В.Я., вписан с per. № 318 на Нотариалната камара, Декларация по чл.264, ал. 1 от ДОПК с Per. № 10113 от регистъра на нотариус В.Б., вписана с per. № 302 на Нотариалната камара и Декларация по чл.264, ал. 1 от ДОПК с Per. № 3272, Per. № 3188 от регистъра на нотариус В.Я., вписан с per. № 318 на Нотариалната камара:

1.

В гр. София на паркинг, в района на Зала „Фестивална „ на неустановена дата в края на месец октомври 2015г. пред Р. Б. П., съзнателно се ползвала от неистински официални документи нотариални удостоверявания, на които е придаден вид, че са извършени от нотариус В.Б., поставени върху Пълномощно с Per. № 10112 от регистъра на нотариус В.Б., вписана с per. № 302 на Нотариалната камара Декларация по чл.264, ал. 1 от ДОПК с Per. № 10113 от регистъра на нотариус В.Б., вписана с per. № 302 на Нотариалната камара.

2.

В гр. София на паркинг, в района на Зала „Фестивална „ на неустановена дата през месец май 2016г. пред Р. Б. П., съзнателно се ползвала от неистински официални документи нотариални удостоверявания, на които е придаден вид, че са извършени от нотариус В.Я., поставени върху Пълномощно с Per. № 3187 от регистъра на нотариус В.Я., вписан с per. № 318 на Нотариалната камара Декларация по чл.264, ал. 1 от ДОПК с Per. № 3188 от регистъра на нотариус В.Я., вписан с per. № 318 на Нотариалната камара.

3.

В гр. София на паркинг, в района на Зала „Фестивална „ на неустановена дата през месец юни.2016 г., пред Р. Б. П., съзнателно се ползвала от неистински официални документи нотариални удостоверявания, на които е придаден вид, че са извършени от нотариус В.Я., поставени върху Пълномощно с Per. № 3271 от регистъра на нотариус В.Я., вписан с per. № 318 на Нотариалната камара Декларация по чл.264, ал. 1 от ДОПК с Per. № 3272 от регистъра на нотариус В.Я., вписан с per. № 318 на Нотариалната камара.

4.

В гр. София на паркинг, в района на Зала „Фестивална „ на неустановена дата в началото на месец август 2016г. Р. Б. П., съзнателно се ползвала от неистински официален документ нотариално удостоверяване, на които е придаден вид, че е извършено от нотариус В.Я., поставени върху Пълномощно с Per. № 6005 от регистъра на нотариус В.Я., вписан с per. № 318 на Нотариалната камара, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 316, пр.1, вр. чл. 308, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

III. В гр. София на паркинг, в района на Зала „Фестивална „ в периода от неустановената дата в края на месец октомври 2015г. до неустановена дата в началото на месец август.2016 г при условията на продължавано престъпление с 4 /четири / отделни деяния осъществяващи признаците на един и същи състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите пред Р. Б. П., съзнателно се е ползвала от неистински частни документи - Пълномощно с Per. № 10112 от регистъра на нотариус В.Б., вписана с per. № 302 на Нотариалната камара; Пълномощно с Per. № 3271, рег.№3187 и per. № 6005 от регистъра на нотариус В.Я., вписан с per. № 318 на Нотариалната камара, Декларация по чл.264, ал. 1 от ДОПК с Per. № 10113 от регистъра на нотариус В.Б., вписана с per. № 302 на Нотариалната камара и Декларация по чл.264, ал. 1 от ДОПК с Per. № 3272, Per. № 3188 от регистъра на нотариус В.Я., вписан с per. № 318 на Нотариалната камара, на които е придаден вид, че представляват писмено изявление на Н.П.П., А.Е.А., К.Д.К. и С.П.Н. както следва:

1.

В гр. София на паркинг, в района на Зала „Фестивална „ на неустановена дата в края на месец октомври 2015г. пред Р. Б. П., съзнателно се е ползвала от неистински частни документи - Пълномощно с Per. № 10112 от регистъра на нотариус В.Б., вписана с per. № 302 на Нотариалната камара и Декларация по чл.264, ал. 1 от ДОПК с Per. № 10113 от регистъра на нотариус В.Б., вписана с per. № 302 на Нотариалната камара, на които е придаден вид, че представляват писмено изявление на Н.П.П.

2.

В гр. София на паркинг, в района на Зала „Фестивална „ на неустановена дата през месец май 2016г. пред Р. Б. П., съзнателно се е ползвала от неистински частни документи - Пълномощно с Per. № 3271 от регистъра на нотариус В.Я., вписан с per. № 318 на Нотариалната камара и Декларация по чл.264, ал. 1 от ДОПК с Per. № 3272 от регистъра на нотариус В.Я., вписана с per. № 318 на Нотариалната камара, на които е придаден вид, че представляват писмено изявление на А.Е.А.. 3.

В гр. София на паркинг, в района на Зала „Фестивална „ на неустановена дата през месец юни.2016 г., пред Р. Б. П., съзнателно се е ползвала от неистински частни документи - Пълномощно с Per. № 3187 от регистъра на нотариус В.Я., вписан с per. № 318 на Нотариалната камара и Декларация по чл.264, ал. 1 от ДОПК с Per. № 3188 от регистъра на нотариус В.Я., вписана с per. № 318 на Нотариалната камара, на които е придаден вид, че представляват писмено изявление на К.Д.К.. 4.

В гр. София на паркинг, в района на Зала „Фестивална „ на неустановена дата в началото на месец август 2016г. пред Р. Б. П., съзнателно се е ползвала от неистински частен документ - Пълномощно с Per. № 6005 от регистъра на нотариус В.Я., вписан с per. № 318 на Нотариалната камара, на който е придаден вид, че представлява писмено изявление на С.П.Н. - поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдавал по обвинението за извършено престъпление по чл. 316, вр.чл.309, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.

От така постановената присъда е останал недоволен прокурор при СРП, който в подаден въззивен протест ( и допълнение към него) изразява недоволство от съдебния акт, като излага съображения, че същият е неправилен и поставен и при допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка прокурорът счита, че неправилно СРС не се е доверил на показанията на ЧО П.. Инвокират се съображения, че категорично се е доказало, че ЧО е бил въведен в заблуждения, вследствие на което и е претърпял имуществена вреда. В заключение представителят на държавното обвинение твърди, че присъдата на СРС е неправилна и необоснована, като намира, че СРС не е положил доказателствени усилия за изясняване на фактическата обстановка по делото и е изградил изводите си по фактите при неправилно ценене на доказателствения материал по делото. От въззивната инстанция се иска да отмени присъдата и да постанови нова, с която да осъди подсъдимата по повдигнатото й обвинение по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, пр.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, респ. да върне делото за ново разглеждане.

По делото е депозирана и жалба и допълнение към същата от ЧО П., чрез повереника му – адв. Ю. Д., с която се изразява несъгласие с процесната присъда. Частното обвинение релевира доводи касателно неправилността на постановения съдебен акт. Изтъква се, че първият съд е неправил превратен анализ на доказателствата по делото, поради което и е достигнал до неправилен краен резултат.

В съдебно заседание прокурорът от СГП поддържа протеста, като намира, че присъдата е неправилна. Представителят на държавното обвинение намира, че първия съд неправилно се е доверил на обясненията на подсъдимата, а е дискредитирал показанията на ЧО П.. В заключение моли съда на отмени атакувания съдебен, като вместо него постанови нов осъдителен такъв.

Упълномощеният защитник на подсъдимата С. - адв. П. моли съда да остави без уважение подадения протест и потвърди атакуваната присъда като правилна и законосъобразна.

Подс. С. моли въззивния съд да потвърди оправдателната присъда на СРС. В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав ЧО П. и повереника му адв. Д. не се явяват, въпреки редовно проведената процедура по призоваване.

Пред настоящата инстанция никоя от страните не сочи доказателства и не представя писмени такива.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните пред СРС доказателствени материали. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл.102 от НПК доказателства. Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени различни изводи относно фактите по делото.

Предвид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Св. Л.Д. бил управител на заложна къща „А.З.К.“ ЕООД, където работел ЧО П.. Дружеството стопанисвало няколко офиса, като единият от тях се намирал в гр. Елин Пелин, а другият в гр. София, бул. „Христо Ботев“. ЧО П. се запознал с поде. С. чрез св. Д., като от 2014г. до края на 2016г. често посещавала офисите, в които работел ЧО П. и залагала различни вещи, в това число и моторни превозни средства. В началото за извършваните залози били съставяни изискуемите документи, н с времето тази практика отпаднала и останали единствено устните договорки помежду им, тъй като се познавали отдавна, поде. С. била коректна при заплащане на дължимите суми и помежду им били налице доверителни отношения. За поде. С. ЧО П. бил с мнение, че е добре обезпечена финансово. Във връзка с дейността на дружеството св. Д. бил упълномощил ЧО П. да го представлява, поради което в договорите сключени със залогодателите било вписано неговото име.

Подс. С. имала практика да взема под наем от различни дружества автомобили, които впоследствие, заради влошеното си финансово състояние преотдавала на трети лица под наем или давала като обезпечение срещу заем.

На 09.10.2015г. поде. С. взела под наем л.а марка Тойота Ланд Круйзер с ДК№ ••••••• от „Кар Рентал Сървис“, управлявано от св. Х.Б../ л. 12 том 3 от ДП/. В така сключения договор не бил уговорен срок на ползване. След като взела автомобила, на неустановена по делото дата поде. С. го предоставила на ЧО П. да го управлява. Това обстоятелство било известно и на св. Б.. На срещата при предаването на автомобила присъствал и св. Д., който възприел, че ЧО П. предоставя на поде. С. парична сума, а тя му предава документи, но тъй като не бил запознат с договорките им и не му било известно дали се касае за заем или покупко-продажба не обърнал внимание на повече подробности.

На 13.05.2015г. „М.Т.“ ЕООД, управлявано от св. Никола П. чрез неговия пълномощник М.Ч. закупили л.а марка Тойота Ланд Круйзер с per. № •••••••, който на неустановена по делото дата бил отдаден на Л. на „Кар Рентал Сървиз“. След изплащане на дължимите суми на 11.05.2016г. собствеността на автомобила била прехвърлена на дружеството - Л.ополучател, като на 12.05.2016г. автомобилът бил регистриран в ОПП- СДВР с per. № ••••••• ВМ. Във връзка с процесния автомобил не били издавани пълномощни на трети лица във връзка с управлението му или разпореждането с него.

Междувременно, след придобиване на владение върху автомобила св. Б., на неустановена по делото дата предоставил на поде. С. л.а марка Тойота Ланд Круйзер с per. № ••••••• под наем, за което не били оформени никакви документи.

При предаването и на двата автомобила на поде. С. св. Б. предал ключ, свидетелство за регистрация на МПС част II / малък талон/, талон за сключена ГО и талон за ГТП.

На неустановена по делото дата /преди 11.05.2016г./ поде. С. предоставила на ЧО П. л.а Тойота Ланд Круйзер с per. № ••••••• По времето през което ЧО П. владеел л.а Тойота Ланд Круйзер с per. № ••••••• поде. С. се свързала с него, че трябва да вземе автомобила за извършване на някакви действия с него. Впоследствие му предала автомобила пререгистриран с per. № ••••••• ВМ. Във връзка с управлението на автомобила поде. С. предала на ЧО П. - ключ за автомобила, свидетелство за регистрация на МПС част II / малък талон/, талон за сключена ГО и талон за ГТП.

На 07.06.2016г. бил съставен протокол № 0000076 в уверение на това, че поде.

С. е взела от „Кар Рентал сървис“ л.а Тойота Ланд Круизер с per. № ••••••• ВМ / стар •••••••/.

През месец септември 2016г. автомобилът бил върнат на св. Б. лично от поде.

На 09.01.2015г. ДСК“ Л.“ АД представлявано от св. К. закупило л.а марка БМВ, модел 118Д с per. № ••••••• / л/ 56 том 1/. На 19.01.2015г. ДСК Л. АД сключило договор с П. ООД за финансов Л. на автомобила, като след дадено изрично съгласие това обстоятелство било вписано и в база данни ОПП-СДВР и свидетелство за регистрация на МПС част I. Впоследствие автомобилът бил предаден въз основа на договор за оперативен Л. на „Б.К.“ ООД, представлявано от св. И. Г., като предмет на дейност на дружеството било отдаване на автомобили под наем.

На неустановена по делото дата през 2016г. св. Г. отдал под наем автомобила на представляваното от св. С.П., който също управлявал дружество с предмет на дейност отдаване на автомобили под наем. От своя страна на неустановена по делото дата св. П. отдал автомобила под наем на поде. С.. След получаването на автомобила, на неустановена по делото дата през 2016г. поде. С. се срещнала с ЧО П. като му дала л.а марка БМВ, модел 118Д с per. № ••••••• и намиращите се у нея автоключ, свидетелство за регистрация на МПС част II / малък талон/, талон за сключена ГО и талон за ГТП. По време на срещата присъствал и св. Л.Д.. ЧО П. ползвал услугите на св. Н.С. за ремонтни дейности на автомобили.

Последният стопанисвал автосервиз на територията на с. 4елопечене. На неустановена по делото дата той се свързал с него и го помолил да закара при него за ремонт два автомобила, за които му споделил, че е взел изгодно и иска да препродаде. Св. С. се съгласил, като двамата се договорили да участват заедно в закупуването и препродажбата на автомобилите, като впоследствие поделят печалбата. В тази връзка св. С. предоставил на ЧО П. сумата от 25, 000 лева за л.а марка „БМВ“. Впоследствие ЧО П. закарал при св. С. л.а л.а марка БМВ, модел 118Д с per. № •••••••, придружен от свидетелство за регистрация на МПС част II / малък талон/, талон за сключена ГО и талон за ГТП. Св. С. извършил необходимите ремонтни дейности по автомобила, след което го паркирал пред дома си в с. 4елопечене, тъй като в автосервиза нямало място.

„Уникредит Л.“ ЕАД притежавали л.а марка Фолксваген, модел Пасат СС с per. № •••••••. Въз основа на сключен договор за финансов Л. автомобилът бил предоставен на „Е.Р. а кар“ ЕООД, представлявано от А.А.. Дружеството имало предмет на дейност отдаване на автомобили под наем.

На 24.06.2016г. поде. С. взела под наем от „Е.Р. а кар“ ЕООД л. а марка Фолксваген, модел Пасат СС с per. № ••••••• за срок от един месец, за което бил сключен съответния договор и издадена сума за заплащането на наемната цена.

На неустановена по делото дата ЧО П. предложил на св. Р. П. да закупят на изгодна цена л.а Фолксваген Пасат за сумата от 25, 000 лева, като св. П. следвало да даде половината от сумата.

На неустановена по делото дата /след 24.06.2016г./ ЧО П., придружаван от св.

П. се срещнал с поде. С. в района на зала „Фестивална“. На място двамата й предали сумата от 25 000 лева, като 12, 500 лева били дадени от св. П. а от своя страна тя им предала автомобила, ключ за същия, нотариално заверено пълномощно на името на ЧО П., талон за ГТП, талон за ГО и свидетелство за регистрация на МПС част I. Впоследствие на неустановена по делото дата, няколко месеца след срещата, ЧО П. се свързал със св. П. и го уведомил, че трябва да върнат автомобила, тъй като има някакви нередности.

Междувременно поде. С. била удължила срока за наем на автомобила до месец септември 2016г.

„Стандарт Л.“ ООД представлявано от св. С.Н. притежавало т.а марка „Мерцедес Бенц“, модел GL 420 CDI с регистрационен номер •••••••, който с договор за Л. от 30.09.20 Юг. бил предоставен на „ВТА“ ООД. Срокът на Л.а бил до 28.09.2014г.

На 27.09.2016г. автомобилът бил продаден с договор за покупко- продажба на К. И.М.. На неустановена по делото дата поде. С. предала на ЧО П. т.а марка „Мерцедес Бенц“, модел GL 420 CDI с регистрационен номер •••••••, който бил управляван от св. И.М., ведно с намиращите се в нея документи. Съгласно неговата уговорка със св. С. ЧО П. закарал автомобила в сервиза му, където св. С. извършил съответните ремонтни дейности. За закупуването на процесния автомобил св. С. дал на ЧО П. сумата от 25, 000 лева. Докато автомобилът бил при него св. С. видял, че същата е придружена от свидетелства за регистрация част I и част II, както и че по отношение на двата оставени при него автомобила има издадени пълномощни на името на ЧО П.. Докато бил в болница св. С.П. бил уведомен от свои познат, които го замествал, че поде. С. не заплаща дължимите суми за наем на автомобила, за което обстоятелство св. П. уведомил св. Г., като му предоставил телефон на неустановено лице, което да му каже местонахождението на автомобила. От своя страна св. Г. потърсил за съдействие служители на „П.“ ООД, чиято собственост бил автомобилът. След като установил, че автомобилът се намира на територията на с. Челопечене св. Г. се насочил натам. При проведения разговор със св. С. последният го уведомил, че този автомобил му е оставен от ЧО П. и не може да го предаде без негово съгласие. На място пристигнал и ЧО П., който след като се убедил, че св.Г. е правоимащо лице му върнал автомобила заедно с намиращите се у него свидетелство за регистрация на МПС част II / малък талон/, талон за сключена ГО и талон за ГТП.

По същото време в сервиза на св. С. се явили служители на „Стандарт Л.“ ООД, които били уведомени, че марка „Мерцедес Бенц“, модел GL 420 CDI с регистрационен номер ••••••• е бил предмет на неправомерно разпореждане. Посредством вградената в автомобила система за проследяване и локация било установено местонахождението му. След проведен разговор с ЧО П. същият предал автомобила на служителите от „Стандарт Л.“ ООД, които разполагали с документи за собственост и ключ от автомобила, независимо че договорът за Л. бил приключен, поради изплащане на дължимите суми, тъй като фактически собствеността на автомобила не била прехвърлена. Освен автомобила ЧО П. предал и намиращите се у него документи.

След случилото се ЧО П. се свързал с поде. С. като й върнал намиращите се е негово владение л.а Тойота Ланд Круйзер с per. № ••••••• ВМ и л.а марка Фолксваген, модел Пасат СС с per. № •••••••.

На 11.03.2017г. ЧО П. сезирал с жалба Софийска районна прокуратура. Тези факти се установяват по несъмнен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: пълномощно от името на Н.П.П. нотариално заверено от нотариус В.Б., вписана с per. № 302 на Нотариалната камера, с per. № 10112, декларация по чл. 264, ал.1 от ДОПК от името на Н.П.П. нотариално заверена от нотариус В.Б., вписана с per. № 302 на Нотариалната камера, с per. № 10113, пълномощно от името на А.Е.А. нотариално заверено от нотариус В.Я., вписан с per. № 318 на Нотариалната камера, с per. № 3271, декларация по чл. 264, ал.1 от ДОПК от името на А.Е.А. нотариално заверено от нотариус В.Я., вписан с per. № 318 на Нотариалната камера с per. № 3272 и Свидетелство за регистрация на МПС част I с № 006172831 касаещо лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат СС“ с per. № •••••••, пълномощно от името на С.П.Н. нотариално заверено от нотариус В.Я., вписан с per. № 318 на Нотариалната камера, с per. № 6005, пълномощно от името на К.Д.К. нотариално заверено от нотариус В.Я., вписан с per. № 318 на Нотариалната камера, с per. № 3187, декларация по чл. 264, ал.1 от ДОПК от името на К.Д.К. нотариално заверено от нотариус В.Я., вписан с per. № 318 на Нотариалната камера и Свидетелство за регистрация на МПС част I с № 0068467342 касаещо лек автомобил марка „БМВ“, модел „118D“ с per. № ••••••• и Свидетелство за регистрация на МПС - част I с № 007742709 касаещо „Тойота“, модел „Ланд Круизер“ с per. № ••••••• ВМ С оглед на наведените от прокурора доводи, както и по силата на служебното начало в процеса, въззивният съд направи собствен анализ на събраните по делото писмени доказателства и най-вече гласни доказателствени средства относно наличието на престъпление, участието на подсъдимата при извършването му и конкретния механизъм на осъществяването му, като при него не констатира неправилно или необосновано / превратно процедиране на контролираната инстанция при установяване на релевантните факти и доказателствената оценка на източниците на интересуващата делото информация. Видно от приетата фактическа обстановка, идентична с установената от състава на СРС, въззивният съд изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от направен от предходната инстанция. Съществува практика на ВКС ( р. № 372/01.10.2012 г. по н.д. № 1158/2012 г., НК, ІІІ НО, ВКС), че при подобна хипотеза въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста.

На първо място, СГС в този му състав, напълно се солидализира с изводите на първия съд досежно доказателствения анализ на показанията на ЧО П.. Обстоятелството, че същият е пострадал, респективно заинтересован от изхода на делото, не би могло да задължи съда да изключи показанията му от доказателствената маса, приета за правдива, тъй като само този факт не е достатъчен да презюмира недостоверност в същите. Последните, обаче, освен доказателствено средство, са и средство за защита на накърнени интереси, поради което следва да бъдат преценени и съпоставени с всяко едно доказателство, прието за достоверно и относимо. В конкретния казус, именно след такъв доказателствен анализ, СРС е достигнал до единствения правилен извод, а именно че заявеното от ЧО П. не корелира с показанията на останалите свидетели. Заявеното от него противоречи на разказа на свид. Д. пред първия съд, който в хода на съдебното следствие и след прочитане на показанията му, дадени в хода на ДП, заявява, че не е истина, че подсъдимата е предоставила на ЧО при предаване на лек автомобил марка Тойота, модел Ленд Круйзер, инкриминираните по делото пълномощни от „М.Т.“, както и декларация по чл. 264, ал. 2 от ДОПК. Свидетелят Д. категорично отрича истинността на последните твърдения, които не се потвърдиха и от друго доказателство, налично по делото. Показанията на П. се компрометират и след запознаване с разказите на свидетелите Р. П. и Н.С.. П. заявява, че не знае какви са конкретните договорки между подсъдимата и ЧО П., което напълно противоречи на заявеното от пострадали. Свид. Н.С., от своя страна изяснява, че е дал сума в размер на 50 000 лева назаем на частния обвинител, като от последния му е било обяснено, че сумата ще покрие половината от цената на двата автомобила, която той ще предостави на подсъдимата. В последствие, обаче, пред първоинстанционния съдебен състав П. твърди, че цялата сума, която е предоставил на подсъдимата възлиза на 50 хил.лева.

При анализа на заявеното от частния обвинител, съдът съзира и вътрешни противоречия, тъй като същият заявява, че подсъдимата през 2015 г. му е предоставила гореописания автомобил и че в същия месец, когато това се е случило тя отново е взела МПС-то, като го е върнала в рамките на същия ден, след като го е пререгистрирала. Последното напълно се опровергава от писмените доказателства, от които е видно, че автомобилът е пререгистриран на 12.06.2016 г. Воден от гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че показанията на ЧО П. са противоречиви както по отношение на датата на инкриминираните деяния, на размера на имотната щета, както и касателно механизма на осъществяване на деянията, за които на подсъдимата й е вменена наказателна отговорност. Съдът намира за установени множество противоречия с останалите писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, а също и вътрешни такива. Показанията му за съда остават житейски нелогични и пристрастни, поради което същите правилно са изключени от приетия за правдив доказателствен материал.

На следващо място, не така стои положението с оценката и анализа на депозираните от подсъдимата обяснения. Настоящата инстанция дължи да подчертае, че към последните съдът подходи с особено внимание, отчитайки двойствената им процесуална природа – на гласно доказателствено средство и същевременно на способ за защита. Поради тази причина, съдът много внимателно и критично ги сравни с целия останал събран по делото писмен и гласен доказателствен материал, за всяко едно от фактическите обстоятелства, за които се отнасят, и в зависимост от резултата от съвкупната им преценка с останалия доказателствен обем и съотнасянето им към всеки един отделен доказателствен източник, досежно конкретното фактическо обстоятелства, формира своя извод за достоверността им, за всяка една тяхна част по отделно. В случая, съдът прецени, че заявеното от подсъдимата, че тя обичайно е наемала автомобили, които впоследствие е преотдавала на трети лица напълно се подкрепя от заявеното от свидетелите Батанджев и П., поради което и съдът прие за достоверни обясненията й.

СГС намира напълно резонни и изводите на първия съд, че следва да се кредитират показанията на свидетелите П., Н., К. и Ч.. Същите са еднопосочни, логични, последователни и не съдържащи съществени противоречия, поставящи под съмнение правдивостта им.

Съдът, както по-горе посочи, при изграждане на вътрешното си убеждение се доверява и на показанията на свидетелите С. и Р. П., от които се установява, че при предаването на автомобилите не са предавани и декларации по чл. 264, ал. 2 от ДОПК, както и инкриминираните пълномощни. Единствено свидетелят П. твърди, че при предаването на автомобил е било предоставяно и пълномощно, което обаче не се конкретизира. В тази връзка свидетелят С. съобщава пред СРС, че за л.а. БМВ е предаден единствено т.нар. малък талон, а по отношение на автомобилът с марка „Мерцедес“, модел „ГЛ“ твърди, че са предадени и двата талона. Данните, извлечен посредством разпитите на тези двама свидетели за съда се явяват правдиви и логични, поради което и им се довери.

Настоящият съдебен състав, подобно на първата инстанция, кредитира заключението на комплексната експертиза с №267-Е/2017, като го намира за обосновано и мотивирано, счита същото за компетентно изготвено въз основа на научен подход, отговарящо в пълнота на поставените задачи.

Независимата оценка на достоверността на гласните доказателствени средства, единствено между които съществуват съществени противоречия за релевантните за правилния изход на делото обстоятелства, извършена от въззивния съд сочи на идентични с направените от контролираната инстанция доказателствени изводи. Противоречия касателно авторството на деянията и начина на осъществяването им са налични най-вече между обясненията на подс. С. от една страна и показанията на ЧО П.- от друга. Така подсъдимата описва участието си в представянето на инкриминираните леки автомобили единствено като действия по наемане и повторно предоставяне на трети лица на същите, като отрича да е предоставяла инкриминираните неистински документи, докато ЧО П. твърди, че са му предоставяни такива документи и че е закупил автомобилите от подсъдимата. При изложените две противоречиви версии в гласните доказателства, съдът извърши преценка за достоверност на включените във всяка от тях доказателствени средства въз основа на утвърдените в съдебната практика критерии - тяхната вътрешна убедителност, изводима от логичността и последователността им, житейската им достоверност и съответствието им с останалия по делото доказателствен материал. И по трите показателя обясненията на подс. С. доминират в доказателствено отношение спрямо показанията на св.П.. Така същите, от една страна, са логични и последователни, като съответстват на установените по делото като правдиви свидетелски показания на свид. Д., Р. П., С. и Б.. От друга страна, показанията на св. П. са изтъкани от противоречия (съдът по-горе изясни в кои части показанията му противоречат на останалите доказателствени находка и в кои части съдът е констатирал и вътрешни противоречия), като най- същественото при преценката на достоверността им се явява обстоятелството, че данните в показанията на св. П. се оборват от обективните данни по делото - фактът, че друг не потвърди подсъдимата да е предоставила на частния обвинител инкриминираните пълномощни, както и декларации по чл. 264, ал. 2 от ДОПК, че сумите за които П. съобщава на съда противоречат на разказа на свид. С., че автомобилът с марка Тойота, модел Ленд Круйзер е пререгистриран през 2015 г., както и др. Обясненията на подс.С. са житейски достоверни за разлика от показанията на П., поради което и въззивният съд споделя напълно анализа на доказателствената сила на гласните източници на информация, извършен от състава на СРС.

Освен издържали при проверката, извършена от настоящия съдебен състав при спазване принципите на формалната логика, изводите на проверяваната инстанция по интересуващите делото факти са направени при пълнота на доказателствения материал, необходим за пълното и обективно изясняване на включените в предмета на доказване обстоятелства. Твърденията в протеста за липса на положени доказателствени усилия от СРС и решаване на делото при непълнота на доказателствата обективно не съответстват на обема на първоинстанционното съдебно следствие и протоколите за разпит на свидетелите, включени в приложението към обвинителния акт, удостоверяващи проявени прецизност и пълнота при извършването на процесуално - следствените действия от органа по ръководство и решаване в тази фаза на производството.

Въз основа на така изложените фактически изводи съдът намира от правна страна следното:

Протестът на СРП и жалбата на ЧО П. са неоснователни, а по същество присъдата на СРС е правилна. Подсъдимата З. В. С. следва да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение чл. 210, ал. 1, т. 5, вр.чл. 209, ал. 1, пр.1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като липсва обективната страна на престъпния състав.

За да бъде съставомерно деянието, попадащо в хипотезата на основния състав на измамата по чл. 209, ал. 1 НК, е необходимо от обективна страна да е налице въвеждане в заблуждение на пострадалия и/или поддържане на формираното у него заблуждение относно обстоятелствата, при които същият извършва имуществено разпореждане. На следващо място трябва да е налице извършване на такова разпореждане от страна на пострадалия, вследствие на което за него или за трето лице да е настъпила имотна вреда. Деянието трябва да е извършено с користна цел от дееца - да набави за себе си или за другиго имотна облага.

Както правилно е посочил и първоинстанционния съд, така посочените съставомерни елементи на инкриминираното деяние не се доказват по един убедителен начин от горепосочените кредитирани гласни и писмени доказателства. Не се доказа с изискуемата степен на категоричност подсъдимата да е въвела в заблуждение ЧО П., нито и каква е причината последният да се разпореди с финансови средства в полза на С.. Предвид установените по делото дългогодишни гражданскоправни отношения между двамата напълно резонно СРС е допуснал, че е възможно да се касае за отпуснат на подсъдимата заем от страна на П., който същата да е обезпечила с предоставянето за ползване на наетите от нея автомобили.

Предвид, че в конкретния казус не се доказва престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр.чл. 209, ал. 1, пр.1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК да е осъществено от обективна страна, за съда се явява напълно безпредметно да коментира субективната такава.

Досежно вменените на подсъдимата обвинения за осъществени престъпни състави по чл. 316, пр.1, вр. чл. 308, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 316, вр.чл.309, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК напълно акуратно СРС е приел, че същите се доказва по безсъмнен начин, че подс. С. се е ползвала от инкриминираните документи. Освен ЧО П. не се откри друг свидетел, който да твърди, че подсъдимата е предоставила на последния именно тези документи. Предвид, че съдът изключи показанията му от достоверната доказателствената маса подс. С. правилно е била оправдана по тези обвинения.

С оглед на изложеното и поради съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, постановената от СРС, НО, 134 състав присъда по НОХД № 16331 по описа за 2018 г. следва да бъде потвърдена.

При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК разноските по делото следва да останат в тежест на Държавата.

Воден от горното и основание чл. 338 от НПК, Софийски градски съд, НО, ХІV въззивен състав